1551 година
"Стоглавият събор" е поместен събор от голямо значение в Руската църква, състоял през 1551 г. в Москва. Съборът е бил открит от стремящия се към централизиране на царската власт Иван IV Грозни и е председателствуван от Макарий, митрополит на цяла Русия. Решенията на събора са разделени на сто глави, което е дало и името на събора.
Целта на събора е била да изкорени ересите и народните суеверия, да обоснове и унифицира църковните обряди в цяла Русия и да поправи разночтенията в богослужебните книги, както и да утвърди общовалидни норми за вътрешноцърковния живот, които да съдействат за повдигане на образователното и нравственото ниво на духовенството.
Съборът определил взаимоотношенията между духовната и светската власт на принципа на самостоятелността на църквата в духовните дела. За духовниците бил създаден специален Светителски Съд, независим от светските власти. Съборът отхвърлил секуларизационните планове на правителството и провъзгласил неприкосновеността на църковното имущество, но ограничил финансовите привилегии на духовенството.
Съборът призовавал да се съблюдава правилото за унисонно знаменно пеене, установено в църквата от древност, обсъждал иконописните правила и нормите на живот на свещенството и монашеството, както и на народния бит като цяло.
През втората половина на XVI – XVII е. "Стоглавият" бил, редом с "Кормчая книга" основен кодекс за правови норми, които определяли вътрешния живот на духовенството и неговите взаимоотношения с обществото и държавата. Без богословска аргументация, но позовавайки се на светоотечески наставления и църковно предание, съборът заклеймил като католическа новост бръсненето на брадите и утвърдил двоепръстното кръстно знамение, както и "трикратната сугуба алелуя" в съборните молитви (трикратното повтаряне на гръцкото "Алелуя, алелуя, алелуя", последвано от "Слава Тебе Боже").
Някои решения на Стоглавия събор били отменени от Московския събор от 1667 г., който наложил проклятие както на самите обряди, така и върху придържащите се към тях. Това довело до разкол (продължаващ и до днес) с т.н. староверци в Руската църква, които се позовавали на решенията на Стоглавия събор като на църковен закон.
С цел да се утвърди каноничността на църковното изкуство, да намали влиянието на византийската и римокатолическата иконопис и да внесе порядък в различните области на църковния живот, Стоглавият събор разгледал и конкретни въпроси на иконографията и принципите на иконописанието, както и относно самите иконографи.
По време на Стоглавия събор вече са съществували три изображения на Светата Троица: традиционната Рубльова старозаветна Троица (Посещението на Авраам от трите ангела), изображение на т.н. "Отечество" (Бог Отец със Сина в скута и Светият Дух във вид на гълъб), а също и т.н. "новозаветна Троица" (Отец и Син на тронове с гълъб между Тях). Съборът постановил йерейски надзор както върху качеството на творбите, така и върху нравственото поведение на иконописците.
За съжаление отците от събора не съумели да дадат цялостни и богословски издържани формулировки на предписанията си и се ограничили до несъщественото. Слабостите на съборните постановления довели до "бедствени последици за руското иконописание" (Л. Успенски). Въпросът за изобразяването на Бог върху фрески и икони, обсъждан на събора бил повдигнат с нова острота само две години по-късно. Споровете продължават до ден днешен.
Съборът обсъдил изобразяването на несвяти живи или мъртви хора върху иконите и храмовите стенописи, и заключил, че това е практика, датираща от най-ранните християнски времена. Това е приемливо само, когато го изисква композицията, но "несвятото" не бива да заема прекалено много място и не бива да бъде изобразявано прекалено често върху светините.
Относно изобразяването на Посещението на Авраам, съборът забранява небогословското изобразяване на нимбове с кръст и надписи IC XC и постановява:
"Иконописците да изписват иконите според древните образци, както са ги рисували гръцките зографи, както и Андрей Рубльов и другите прочути живописци са ги правили, а да се надписва само Света Троица. Иконописците нищо да не претворяват по своите си замисли" (глава 41, въпрос 1 от правилата на Стоглавия събор).
Това определение на събора спомогнало да се утвърди иконографията на Андрей Рубльовата Троица, като в известна степен я превърнало в "каноничен образец".
Съборът обсъдил също дали е допустимо да бъде изобразявано невидимото Божество. За да предотврати опитите да се рисува Бог Отец в иконите на Троицата, както това се правело на Запад, отците отразили в постановленията:
"... Архиереите всеки в своята си област да имат голяма грижа и да бдят дали многобройните иконописци и техните ученици рисуват според древните образци, а от свои си помисли и предположения Бога да не рисуват. Защото Христос нашият Бог по плът е изобразим, но по Своето Божество не е изобразен. [...]" (Из глава 43 от правилата на Стоглавия събор от 1551 г. в Москва).
Поради позоваването на думи на св. преп. Йоан Дамаскин, чийто източник все още не е установен, св. Филарет Московски възкликва: "Дали събор, който употребява лъжи, за да подкрепи мненията си, и приписва на светите отци и на светите апостоли несъществуващи учения и правила, заслужава изобщо името църковен събор?" ("Разговор с един староверец", цит. по Л. Успенски, "Богословие на иконата").
Сходни мерки са възприети от Стоглавия събор и по отношение на църковното пеене. Тук, както и в други области на църковния живот, съборът, използвайки същата терминология и позовавайки се на съществуващата практика, всъщност затвърждава допуснатите вече изопачения.
"Стоглавият събор е явление, типично за преходния период, и затова има сериозни последствия за по-нататъшния път на църковното изкуство (не само на руското, но и на православното изобщо). Той отразява богословското безсилие на епохата, когато критерият за истинност се измества от консерватизъм, а живото съзидателно предание – от външни правила. Нововъведенията, пасивно възприети и закрепени от Стоглавия събор, продължават да се разпространяват, натъквайки се на противодействия от страна на привържениците на традиционното разбиране на православния образ. [...]" (Леонид Успенски).
Pravoslavieto.com
Цитатите са по книгата на Леонид Успенски "Богословие на иконата", изд. "Омофор", София, 21001 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com