Св. Кирил Йерусалимски
Свт. Кирилл Иерусалимский епископ
St. Cyril the Archbishop of Jerusalem
около 315 - 386 година
Празнува се на 18 март
| |
Св. Кирил ЙерусалимскиСвт. Кирилл Иерусалимский епископ около 315 - 386 година Празнува се на 18 март |
С твоя език мъдро си просветил чрез божествени вдъхновения твоите люде
да почитат единната Троица, неразделна по естество, а по лица разделяема,
затова радостно
празнуваме всесвятата твоя памет
и те имаме за молитвеник пред Бога.
По-долу:
Из творчеството на св. Кирил Йерусалимски: 
На други сайтове и на други езици:
Виж също:
Св. Кирил Иерусалимски Архиепископ - от благочестиви родители. По негово време - 7 май 351 година станало чудесното появяване на кръста Господен на небосвода над Голгота,
простиращ се до Елеонската планина. Оклеветен пред Юлиан Отстъпник
, страдал на заточение.
Възвърнал се при император Теодосий Велики, починал през 386 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. Кирил е роден около 315 г. в Йерусалим
или неговите околнисти. След като прекарал част от живота си
като отшелник и подвижник, бил приет в клира и посветен първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г. тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избрал да подготвя
оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените. Прилежното и плодотворно изпълнение на това свещеническо задължение станало причина през 348-351 г., след смъртта на
епископ Максим, св. Кирил да бъде избран за негов наследник.
Заради своята твърдост и ревност към чистотата на православната вяра по време развихрилата се арианска ерес Йерусалимският светител бил свалян три пъти от епископската катедра.
Св. Кирил се ползвал с голямо уважение от цялата църква и взел дейно участие на II Вселенски събор (381 г.).
Доживял до дълбока старост и починал през 386 година. Църковните отци и писатели го наричат "мъж със свят живот" и "защитник на апостолското учение".
Pravoslavieto.com
"Постим... не като да мразим гнусните неща, но очаквайки въздаяние - за да можем да се насладим на духовната и мислената Трапеза, виждайки духовно над осезателното, и да пожънем
в радост в бъдния век, сеейки сега в сълзи."
(Св. Кирил Йерусалимски, из "Катехизическо поучение").
"За всекиго нашият Спасител се явява съответно на неговото душевно настроение: за искащия веселие Той е лозе, за желаещия да влезе - врата, за желаещия да принесе своите молитви (към Бога, бел.ред.) - ходатай и архиерей. Или: за имащите грехове Той става Агнец, за да бъде заклан за нас и за всички бива всичко, пребивавайки неизменен в тъждеството на Своето естество."
“Ако погледнеш към небето (през нощта, бел.ред.) към блестящите като свещи безчислено множество звезди и помислиш, че през целия ден суетилите се хора сега, през нощта (предавайки се на сън, бел.ред.) с нищо не се отличават от мъртвите, тогава ще се погнусиш от човешките грехове."
Св. Кирил бил възведен в сан йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361
г.), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в това време силно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел
лъжеучението и се стараел да го разпространи в държавата. Без да се бои от гонението, св. Кирил твърдо защищавал истината и я проповядвал усърдно.
През време на неговото епископство на 7 май 351 г. станало в Йерусалим чудесното явление – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това чудесно явление, което видели всички жители на Йерусалим и множество поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от страх и едновременно от радост и се затекло в храма да прослави Бога.
Описвайки това чудо, св. Кирил се стараел да възбуди в сърцето на императора чувство на истинско благочестие. Но увещанията му останали безполезни. Сам св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на гнет и изгнание.
В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той започнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да помага на бедните. Това благородно дело било представено на императора в превратен вид, понеже св. Кирил имал много недоброжелатели между арианските епископи. Те възбудили срещу него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от заточение, когато император станал Юлиан, който обявил пълна веротърпимост и върнал от заточение всички изгнаници.
В краткото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, за да унищожи
християнството и да възстанови езичеството, към което бил привързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да доведе до желаната цел, той действал отначало повече
по хитър начин. Той проявявал към християните най-голямо презрение, стараел се да ги лиши от възможност за просвета, забранявал им да имат училища, отнемал доходите от
християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях училища и болници. Той облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на
християните.
Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали безотечествено по разните страни; защото по времето на император Адриан, по причина на станалия бунт, на тях било забранено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на благоговение за християните. Можем да си представим с каква радост юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, пълни с радостни очаквания. Защото с възобновяването на храма те свързвали и надежди за своето освобождение от властта на иноплеменниците и за възстановяване на старото величие. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Жените давали скъпите си украшения. Всички се готвели да вземат участие в свещеното дело. Юлиан щедро помагал с пари; поставил един от сановниците си да ръководи работите и обещал, когато храмът бъде построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като благодарност за успеха на делото и за тържество над християните. Отивайки на поход против персите, той писал на юдеите: "Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предишното величие и в храма ще въздам благодарност на Бога."
Ободрени от покровителството на императора, юдеите започнали да се отнасят към християните с най-голямо презрение и да им нанасят всякакви оскърбления.
Между това юдеите усърдно се заловили за работа: очистили мястото на предишния хрим и започнали да приготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, придружено от буря и вихър, разтърсило всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били придружени от странно явление: огън излизал на кълба от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето предприятие и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската вяра. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да споменават за него като за нещо необикновено. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим.
След смъртта на Юлиан свети Кирил се върнал, но отново бил изгонен от императора Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение.
Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до смъртта си в 386 година.
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 "осветителни слова" или поучения за готвещите се към св. Кръщение, които в древната Църква се наричали "оглашени". Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на църковните обреди. Те са твърде важни за нас, защото доказват как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква.
Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното явление на Христовия кръст.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Свети Кирил Иерусалимски произхождал от благочестиви родители, които дали на своя син строго православно възпитание. Той приел монашество при царуването на Константин Велики, а при неговия син Констанций, след смъртта на архиепископ Максим, бил избран за архиепископ на Иерусалимската катедра. Като имал силна ревност за съхраняването на чистотата на християнското учение, свети Кирил, бидейки архиепископ, дейно и неуморно се борел и проповядвал срещу ересите на Арии и Македоний. С това той предизвикал срещу себе си силната вражда на падналите в арианската ерес епископи, между които бил митрополитът на Кесария Палестинска Акакий, който станал главен виновник за първото изгнание на свети Кирил.
Веднъж, на празника Петдесетница в 351 г., в три часа през деня, в Йерусалим било наблюдавано следното чудесно явление: на небето се явил знакът на честния Кръст, който сияел с ослепителна светлина; започващ от Голгота, той се простирал чак до Елеонската планина. Тъй като император Констанций бил привърженик на арианите и притеснявал православните, като по всякакъв начин покровителствал и оказвал съдействие на еретиците, свети Кирил му изпратил писмо, в което описвал това чудесно явление и го увещавал да остави пътя на заблудата и да се обърне към православието.
Междувременно митрополит Акакий, със съдействието на императора, комуто той бил приближен, се надигнал срещу свети Кирил заради това, че го изобличавал в ерес и не му се подчинявал, въпреки че Йерусалим в това време бил подчинен в църковно отношение на Кесарийския митрополит; това станало вследствие на западането на Йерусалим след разрушаването му от римляните. А свети Кирил, от своя страна, не само че не искал да се подчинява на митрополита еретик, който отгоре на това бил низвергнат от поместния Сардикийски събор, но и го изобличавал за злоупотребите му с църковната власт и за надвишаване на правата, които му давали каноните. Поради посочените причини свети Кирил не считал за възможно да се подчинява на митрополит Акакий. Освен това, светителят твърдял обратното - че Кесария Палестинска трябва да е подчинена на Йерусалим, защото Иерусалимската църква е майка на всички църкви; още повече, че и Сардикийският събор, който низвергнал Акакий, предал неговата област под духовната власт на предшественика на свети Кирил - Иерусалимския архиепископ Максим.
Проникнат от враждебно чувство към свети Кирил, Акакий намерил повод да го отстрани благодарение на следното обстоятелство. В Йерусалим настанал страшен глад. Като не намирал вече средства да поддържа живота си, народът се обърнал за помощ към своя архиепископ. Свети Кирил, изпълнен от състрадание, взел присърце молбата на своите чеда, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но тъй като гладът продължавал, а помощ нямало вече отникъде, св. Кирил започнал да продава църковните скъпоценности - скъпите златни и сребърни утвари и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да купува жито за гладуващите. В това време се появил слух, че уж в града видели някаква си жена да танцува на улицата, облечена в свещеническа дреха. Когато я попитали откъде е получила тази свещена одежда, жената отвърнала, че я е купила от един търговец, когото назовала по име. Попитан на свой ред, търговецът казал, че одеждата му била дадена за продажба от самия архиепископ. Не е известно дали това наистина се е случило, но слухът стигнал до митрополит Акакий, който го приел като достатъчен повод, за да обвини свети Кирил. На свикания от него събор той предложил свети Кирил да бъде низвергнат, тъй като е извършил кощунство, като продал свещения предмет. Съборът изявил съгласието си с това. По този начин, при съдействието на епископите еретици, низвергнатият митрополит еретик свалил от Иерусалимската катедра православния архиепископ и със сила го заставил да се отстрани от пределите на Йерусалим.
Свети Кирил отначало отишъл в Tape при епископ Силван. Като видял, че последният не съвсем правилно разбира някои догмати на вярата, свети Кирил му посочил неговите отклонения и го утвърдил в православието. Като чул за това, Акакий написал писмо на Силван, в което го известявал за низвержението на свети Кирил и го съветвал или да прекрати всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани да извършва богослужение в намиращата се под неговото управление църковна област. Но Силван не послушал Акакий, той почитал свети Кирил като благочестив човек, който със своето учение наставлявал и утвърдявал мнозина в православието; а за самото изгнание Силван знаел, че то е предизвикано не от някаква вина на свети Кирил, а единствено от завистта и ненавистта на Акакий.
След известно време в Селевкия се състоял поместен събор, на който дошли 150 епископи. Между тях бил и свети Кирил. Преди да започнат заседанията на събора, Акакий поискал да бъде отстранен от тях отлъченият от него свети Кирил. Мнозина от епископите не се съгласявали с това. Тогава Акакий, като оставил събора, заминал за Цариград. Тук той оклеветил пред императора и пред патриарх Евдоксий напуснатия от него събор, нарекъл го сборище на зли хора, които са се събрали не за полза, а за да донесат вреда на Църквата.
Акакий съумял да предизвика у императора особено силно негодувание срещу свети Кирил. Той му разказал, че свети Кирил продал драгоценната свещена одежда, която била подарена от Константин Велики на Иерусалимския архиепископ Макарий, за да я облича, когато извършва тайнството Кръщение; а също че впоследствие тази одежда била видяна върху един човек, който танцувал на едно от местата, където ставали народните увеселения. Императорът толкова силно се разгневил, че изпратил свети Кирил на заточение.
След смъртта на Констанций на престола се възкачил Юлиан Отстъпник. В първите години на своето царуване той, за да се покаже благочестив, отменил всички постановления на Констанций, насочени срещу православните. По заповед на Юлиан били освободени от заточение всички православни епископи, които по-рано били изпратени в изгнание от Констанций. Тогава бил възвърнат на неговата катедра и свети Кирил.
Като се затвърдил на престола, Юлиан открито се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите само защото били врагове на християните. Той не само им позволил да си построят нов храм на мястото на разрушения от римляните, но и щедро им помагал с част от парите, които държавата събирала от данъци. Още щом се сложило началото на това богохулно по своите намерения дело, свети Кирил предричал пред своите приближени, че думите на Христа за пълното разрушение па храма и за неговата по-нататъшна съдба - "няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат" (Лук. 21:6) - несъмнено ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне започналото нечестиво дело да стигне до край, но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители.
Господ чул молитвата на Своя раб и изпълнил Своето предсказание за това, че всички Негови думи непременно ще се изпълнят. Една нощ силно земетресение разтърсило всичко, така че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила.
Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо. А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти. Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.
След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание. Негов заместник по всяка вероятност бил свети Кириак. Той бил иудеин по произход и преди това носил името Иуда. По времето, когато царица Елена търсила Господния Кръст, той й показал мястото, където бил скрит Кръстът. След това той се кръстил и получил името Кириак.
Прочее, след изгонването на свети Кирил свети Кириак не за дълго време заемал неговото място. Той скоро претърпял мъченическа смърт от Юлиан, заради изповядването си на Христа. След загиването на Юлиан свети Кирил отново се върнал на Иерусалимската катедра, но отново бил изгонен заради благочестието си и непримиримата си борба срещу еретиците от император Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение. Накрая, при Теодосий Велики, свети Кирил бил върнат с чест в Йерусалим. В продължение на осем години той с истинска пастирска ревност управлявал Църквата и починал в Господа, оставяйки ни като наследство своите многополезни писания.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Иоан.9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.
Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан. 10:17-18).
Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол.1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр.2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.
Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).
Блаженият Павел казва: "Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1 Кор.11:23-25).
Затова, ако сам Господ е казал за хляба: това е Моето тяло - кой ще се осмели след това да се съмнява в тази истина? Ако Сам Той потвърдил като е рекъл: това е Моята кръв - кой ще се усъмни и ще каже: това не е неговата кръв? Христос някога в Кана Галилейска претворил водата във вино, наподобяващо кръвта - не заслужава ли вяра и в това, че може да пресътвори виното в кръв?Той, поканеният на плътски брак извършил такова необичайно чудо - не толкоз повече ли за несъмнено трябва да бъде признато това, че Той дарява на синовете от духовния брак да вкусят Неговото Тяло и Неговата кръв? По тази причина нека се причастяваме със Светите тайни с пълна увереност, че те са Тяло Христово, защото под вид на хляб ти се дава тяло, а под вид на вино приемаш кръв, та, като се причастиш с Тялото Христово и Кръвта Христова, да станеш сътелесен и съкръвен с Христа. Така ние ставаме Христоносци, понеже духовно и телесно сме приели тялото и кръвта Христови - тъй ставаме още и "участници в божественото естество" според думите на блажения Петър (1 Петр. 1:4).
Някога Христос, беседвайки с юдеите, рекъл: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Иоан. 6:53). Силата на тайнството ни обяснява блаженият Давид, казвайки: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми" (Пс. 22:5). Реченото от пророка има следния смисъл: до Твоето въплъщение демоните приготовляваха трапеза за човеците - трапеза нечиста, осквернена и изпълнена с дяволски сили; но след Твоето идване, Владико, Ти си приготвил трапеза пред мен.
Когато човек казва Богу: "приготвил си ми трапеза" - какво друго означава това, освен тайнствена и духовна трапеза, каквато е приготвил за нас Бог против демоните?! И това е напълно вярно, защото първата трапеза е била общение с дявола, а втората - с Бога. Затова и Соломон, давайки да се разбере за тази благодат, говори в Еклесиаст: "И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение над твоите работи" (Екл. 9:27). Думата "иди" означава спасителна и блаженотворна покана! Затова не гледай на Светите Тайни просто като на хляб и вино, защото, според Господните думи, те са тяло и кръв Христови. Макар чувството да ти представя хляб и вино, ти, обаче, се убеждавай чрез вярата. Не съди за нещата по вкус, но се убеждавай с вяра, че несъмнено си се сподобил с тялото и кръвта Христови!
Пазете се да ви не прелъсти някой (Мат. 24:4). Словото призовава всички вас да внимавате в казаното. Защото това не е разказ за миналото, а пророчество за бъдещето, за това, което несъмнено ще се случи. И ние не пророкуваме видяни от нас неща (защото сме недостойни), а огласяваме казани и написани доказателства. Сам виж, какво вече се е случило, и какво все още предстои да се случи, и се пази.
Пазете се да ви не прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина (Мат. 24:5). Това отчасти се е сбъднало. Защото говорили са го вече Симон-влъхва, а и някои други от безбожните създатели на ереси; други пък ще го кажат по наше време или след нас.
Второ доказателство: "Ще чувате боеве и вести за войни" Е, какво, воюват ли сега (в неговото време) или не персите с римляните в Месопотамия? Въстава или не народ против народ, и царство против царство? И ще има ли на места глад, мор и трусове (Мат. 24:7). Това вече е било. И още: страхотии и големи поличби от небето (Лука 21:11). И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ (Мат. 24:42).
Но ние, църковните, ще потърсим нашето църковно доказателство за пришествието. Спасителят казва: "Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят" (Мат. 24:10). Ако чуеш, че епископи тръгват срещу епископи, клирици срещу клирици, и миряни срещу миряни, и работата стига даже до кръв, не се смущавай, понеже всичко това трябва да стане. Обръщай внимание не на това, което става сега, а на което трябва да стане. Ако загивам аз, който те уча, то не загивай с мене и ти. Може слушателят да бъде по-добър от учителя; и този, който е дошъл последен, да стане пръв; защото Владиката ще приеме и дошлите в единадесетия час. Ако сред апостолите са се намерили предатели, то на какво да се учудваме, ако и сред епископите има братоомраза? Но това доказателство се отнася не само за началниците, но и за народа. Защото казано е: "И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат. 24:12). Може ли да се похвали някой от предстоящите, че изпитва нелицемерна любов към ближния? Не се ли случва често устата да целуват, лицето да се усмихва широко, очите да са радостни, а сърцето да интригантства и изричайки добри думи, да подготвя злини?
Имаш и следващото доказателство: "И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят" (Мат. 24:14). А както виждаме, почти целият свят е обхванат от учението за Христа. — А какво ще стане след това?
"И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира)" (Мат. 24 :15). И още: "Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте" (Мат. 24 : 23).
Братоомразата вече подготвя почвата за антихриста. Дяволът подготвя хората чрез разколите, за да бъде приет по-лесно, когато дойде. Но никой от Христовите раби, и тук, и навсякъде, да не отива при врага. Апостол Павел е дал ясно доказателство за него, когато е казал: "Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега,— тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват" (2Сол. 2:3-10). Така е казвал Павел; а сега има отстъпление, защото хората са отстъпили от правата вяра, и едни възвестяват Синоотечество, а други се осмеляват да говорят, че Христос е обикновен човек, а не Син Божи. И преди еретиците са били явни, а сега Църквата е пълна със скрити еретици, защото хората са отвърнали слуха си от истината и към басни са се обърнали (2Тим. 4:3,4). Ако словото им изнася, слушат с удоволствие. А ако словото цели да ги напътства, всички се отвръщат. Голяма част е отстъпила от правоверните учения; по-скоро избират лошото, отколкото да предпочетат доброто. Ето това е и отстъплението; затова трябва да очакваме врага, и той вече отчасти е започнал да изпраща свои предшественици, и е готов да дойде за плячката. Затова наблюдавай себе си, човече, и пази душата си. Църквата сега свидетелства пред живия Бог, и ти разказва за антихриста преди неговото пришествие. По твое време ли ще дойде той, не знаем, или след теб, също не знаем. Но за теб е добре да знаеш това и да се пазиш.
Истинският Христос, Единородният Божи Син няма да дойде от земята. А ако някой дойде, вършейки чудеса в пустинята, не излизай. Ако кажат: тук е Христос или там - не вярвай. Не гледай надолу и в земята. Владиката ще слезе от небесата, и не сам, както преди, а с мнообройна свита, носен от безброй ангели, и не тайно, като дъжд върху руно, а явно, озарявайки като мълния. Защото Сам Христос е казал: "Както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад; тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески" (Мат. 24:27). И още: "И ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба и т.н." (Мат. 24:30,31).
Но както и преди, когато Той трябвало да се въчовечи, и когато очаквали раждането Му от Девата, дяволът предварително разпръснал клеветите си, зложелателно разпространявайки слухове за фалшиви богове, раждащи и раждани от жени; за да може, както си мислел той, поради предшестващата я лъжа и истината да стане невероятна. Така, когато настъпи времето да дойде истинския Христос, противникът, възползвайки се от очакванията на простодушните хора, и особено на тези, които са от обрязаните, ще покаже някой човек-влъхва, опитен в изкуството да омайва с магии и чародейства, който ще завземе властта в Римското царство, лъжовно ще се нарече Христос и с това име ще прелъсти иудеите, очакващи Помазаника, а тези, които са от езичниците, ще привлече с вълшебни мечти.
И ще дойде този така наречен антихрист, когато настъпи времето на Римското царство и наближи вече свършека на света. Изведнъж ще въстанат десет римски царе, царуващи, може би, на различни места, но по едно и също време; а след тях единадесетия ще бъде антихристът, който с помощта на вълшебно изкуство ще завземе властта в Римската държава, унищожавайки трима царували преди него, имайки вече под своя власт останалите седем. Отначало, като умен и учен човек, привидно ще покаже скромност, целомъдрие и човеколюбие с чудеса и поличби, фалшиво направени с помощта на вълшебна прелест, ще излъже иудеите, като че ли е очаквания Христос, но впоследствие ще запечата това с безславни и беззаконни злодеяния от всякакъв род, така че ще надмине всички били преди него неправедни и нечестиви хора. И към всички, особено пък към нас, християните, ще има кръвожадно, жестоко, немилосърдно и изпълнено с всякакво коварство сърце. Но след като три години и шест месеца се отдава на такива дързости, ще загине във второто славно пришествие на Единородния Божи Син от небесата, Господа и нашия Спасител Иисус, истинския Христос, Който, убивайки антихриста с дъха на устата Си, ще го хвърли в огнената геена.
Учим на това не измисляйки си го, а узнавайки от Божествените църковни писания, особено от четеното неотдавна Даниилово пророчество, как е изтълкувал това и архангел Гавриил, казвайки: "Четвъртият звяр значи: четвърто царство ще има на земята, отлично от всички царства" (Дан. 7:23). Това е Римското царство, както са ни предали църковните тълкуватели. Понеже първото знаменито царство е било Асирийското, а второто царството на мидите и персите в съвкупност, третото пък е Македонското; то четвъртото царство е сегашното Римско. После Гвриил, тълкувайки нататък, казва: а десетте рога значат, че от това царство ще се издигнат десет царя, и след това ще се издигне друг, който ще надмине със злобата си всички предишни (24), тоест ще надмине не само десетимата царе, но и всички останали, колкото и да са били дотогава. И ще унижи трима царе: явно, че от числото на предишните десет. А унижавайки трима от десетте, естествено сам ще се възцари като осми. И против Всевишния ще произнася думи (25), като хулител и беззаконник, приел царството не от отците, но похитил властта с вълшебство.
Кой всъщност е този? И с каква сила действува? Разтълкувай ни, Павле. И той казва: "Тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса" (2Сол. 2:9). А с това апостолът дава да се разбере, че сатаната го ползва като оръдие, действайки собственолично чрез него. Защото знаейки, че за него няма да има прошка на съда, не чрез свои служители, а сам, накрая ще въстане явно с всякакви поличби и лъжовни чудеса; защото бащата на лъжата върши лъжливи дела за прелъстяване, за да си мисли народа, че вижда възкръснал мъртвец, когато той не е възкръснал, прохождащи куци, проглеждащи слепци, когато изцеление няма.
И още казва Павел: "Който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня" (2Сол. 2:4). Над всичко, що се нарича Бог, тоест антихристът ще ненавижда идолите. Какво му коства да седне в Божията църква! А в коя църква? Разбира се, в разорения Иудейски храм. И да не се случи това, че да се подразбира този храм, в който сме ние! Но защо казваме това? Да не си помислят, че го казваме, за да ласкаем себе си. Ако антихристът дойде при иудеите, както Христос, и поиска поклонение от иудеите, то, за да ги прелъсти повече, ще демонстрира голямо усърдие по отношение на храма; внушавайки за себе си мисълта, че той е от рода Давидов, и че трябва да му създадат храм, построен от Соломон. А той ще дойде, когато в Иудейския храм няма да остане камък върху камък, по думите на Спасителя (Мат. 24:2). Когато разрушението, последвало или от старост или под предлог на ново съзидание или нещо друго, разруши всички камъни, не само външните стени, а и вътрешността на храма, където са били херувимите; тогава ще дойде антихристът с всякакви знамения и лъжовни чудеса, превъзнасяйки се над всички идоли, отначало показвайки престорено човеколюбие, а впоследствие разкривайки жестокост, особено към Божиите светци. Защото казано е: "Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите" (Дан. 7:21); и още на друго място: "И ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес" (Дан. 12:1). Това ще бъде лют звяр, велик змей, непобедим за хората, готов да ги изяде. Много може да се каже за него от божествените писания, но засега се задоволяваме и с това, за да е съразмерно с другото.
Затова Господ, знаейки голямата сила на противника и снизхождайки до благочестивите, казва: "Тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините" (Мат. 24:16). Но ако някой усети в себе си, че е наистина твърд и може да противоборства на сатаната, то (не губейки надежда в силата на Църквата) да стане такъв и да каже: "Кой ще ни отлъчи от любовта Божия" (Римл. 8:35) и така нататък. Страхливи, да си осигурим безопасност, а смели, да застанем твърдо: "Защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде" (Мат. 24:21). Но милостив е Бог, Който ще съкрати голямата скръб на не много дни! Защото казва: "Но заради избраните ще се скратят ония дни" (22). Антихристът ще царува само три години и половина. Заимстваме това не от апокрифните книги, а от Даниил. Защото казано е : "И те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме" (Дан. 7:25). Времето - една година, в която влиза в сила неговото появяване, времената - останалите две години на беззаконие, включени в трите години, и полувремето - шестте месеца. И на друго място пак същото казва Даниил: "Закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето" (12:7). В този смисъл други са разбирали, може би, и следното: "Хиляда двеста и деветдесет дена" (11) и: блажен, "който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена" (12). "Затова кога ви пъдят от един град, бягайте в друг, защото, може би няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде" (Мат. 10:23).
А кой е този блажен, който по благочестие ще бъде тогава мъченик заради Христа? Защото по-високо от всички мъченици поставям тогавашните мъченици. Мъчениците, били дотогава, са се борили само с хора. А при антихриста ще се борят лично със самия сатана. Предишните гонители само са убивали, а не са се представяли за възкресители на мъртви, не са показвали поличби и чудеса: а тук подбуда към злото ще бъдат и страхът и прелестта, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24:24). Да не му дойде наум на някой от тогавашните да попита: "Какво повече е направил Христос? С каква сила твори този? Ако не е било угодно на Бога, то е нямало да допусне това." - Теб те предпазва апостолът и предсказва: "И за това Бог ще им прати действие на заблуда" (2Сол. 2:11). Казва "ще им прати", вместо ще допусне да се случи, и ще изпрати не за да се оправдаят, а за да приемат съда. И за какво? За това, че не са повярвали в истината, тоест на истинския Христос, а са обикнали неправдата (12), тоест антихриста. Бог допуска това и при други гонения не поради това, че е невъзможно да го предотврати, но искайки, по традиция, да увенчае Своите подвижници подобно на Своите пророци и апостоли, за да могат те, като се потрудят кратко време, да наследят небесното царство, както казва Даниил: "Но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата (очевидно в книгата на живота). И много от спящите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога" (Дан. 12:1-3).
Затова внимавай, човече. Знаеш доказателствата за антихриста. Не ги помни само за себе си, а ги съобщавай щедро на всеки. Имаш ли чедо - плът от кръвта ти, поучи го; и ако си родил някого огласявайки, предпази и него, за да не приеме лъжата за истина. "Тайната на беззаконието вече действува" (2Сол. 2:7). Плашат ме народните размирици; плашат ме църковните разколи; плаши ме взаимната ненавист на братята. О, ако можеше, макар и да е казано, но да даде Бог това да не се случи с нас! Поне ще бъдем внимателни. А сега стига толкова. Достатъчно говорихме за антихриста.
© Издателство за православна литература "Тавор", София. От сборника "Антихристът - човекът на греха от последните времена".
Виж също:
www.Pravoslavieto.com