В епохата на Вселенските събори канонът на Свещеното Писание е вече изцяло установен, макар че редица писатели и свети отци продължават да смятат за канонични някои книги, които много по-късно са изключени от канона (Дидахе, Първо и Второ Послание на св. ап. Климент Римски, Пастир и др.).
На Вселенските събори въпросът за канона не се поставя, защото интересите на Св. Отци са съсредоточени върху проблемите на христологията (а на Седмия Вселенски събор - върху въпроса за иконопочитанието). Въпреки това за Св. Отци на Вселенските събори словото на Писанието е неоспоримо свидетелство за истината и затова във всички съборни деяния има постоянни позовавания на Библията.
В Символа на вярата, приет на Първия и Втория вселенски събори (325 г., 381 г.), намираме препратка към пророчеството за Възкресението, станало "по Писанията". Изповядва се и това, че Божият дух "е говорел чрез пророците", с което се утвърждава вярата в боговдъхновеността на Свещеното Писание.
Първият вселенски събор въвежда термина "единосъщ с Отца", който не е използван в Новия Завет, и това предизвиква възраженията на арианите и на тези, които оспорват Символа на вярата. Но този небиблейски термин не е отстъпление от Божето слово. Новият Завет съдържа в себе си достатъчно свидетелства за единството на Отца и Сина (Иоан 14:8-11) и указания за двуединната природа на Богочовека (Марк 14:36). А самото тълкуване на думите на Писанието и използването на небиблейски определения само доказва властта на Църквата да интерпретира Библията чрез събора (ср. формулата "защото е угодно на Светия Дух и нам" в Деян 15:28).
Догматът от Четвъртия Халкидонски събор за Богочовечеството позволява на Църквата да тълкува в тази насока и тайната на богочовешката природа на Свещеното Писание.
Деветнадесето правило от Шестия вселенски събор (680 г.) гласи:
"Водачите на църквите са длъжни всеки ден, а най-вече в неделните дни, да поучават целия клир и народа със словото на благочестието, като избират от Божественото писание становища и заповеди на истината и не престъпват положените вече предели и предания на богоносните бащи; но ако и да е предложено словото на Писанието, нека не го изясняват иначе, а според това как са го изложили светилата и учителите на църквата в своите писания, и нека по-добре в това да търсят доброто название, вместо да съставят собствени слова, та в случай на тяхната несъстоятелност да отпаднат от необходимото".
На Седмия Вселенски събор (787 г.) привържениците на иконопочитанието цитират редица места от Свещеното Писание в защита на своите възгледи.
Въпросите за каноничността на едни или други книги на Библията се разглеждат на Поместните събори.
Деяния Вселенских Соборов", т.1-7, Каз., 1859-73; Mansi G. D. (ed.), "Sacrorum Conciliorum nova et amplissima collectio", v.1-3, Florentiae, 1759-98; "Acta concilliorum oecumenicorum", B., 1914-71 ff.
"Еп. Иоанн (Митропольский), еп. История Вселенских Соборов", СПб., 19062; Карташев А. В., "Вселенские Соборы", Париж, 1963; Лебедев А. П., "История Вселенских Соборов", ч.1-2, в кн. му: "Собрание церк.-историч. соч.", СПб., 19043, т. 3-4; Hefele C. J., "Histoire de Conciles, d»aprés les documents originaux", v.1-10, Nouvelle traduction fran‡aise..., P., 1907-13.
Протоиерей Александър Мен
Из кн. Словарь по библиологии от Александр Мень. Превод Павел Б. Николов.
www.Pravoslavieto.com