 |
|
Изглед от Метеора. Фотография: marcelgermain, flickr.com
Метеора (гр. Μετέωρα) – е един от най-големите манастирски комплекси в Гърция, прославен с уникално разположените си манастири на върховете на огромни скали.
От някога двадесет и четирите манастира в Метеора днес действащи са само седем. Снимки и светини от манастирите може да разгледате тук:
На тази страница можете да прочетете обща информация за Метеора и разкази на поклонници.
Метеора (гр. Μετέωρα) е удивително място в Централна Гърция, където е все още жива втората по големина и по важност (след Света Гора) монашеска република, обитаваща манастири на върховете на грандиозни, устремени към небето, скални кули. Метеора е едно от най-привлекателните места за поклонници и туристи в Гърция.
Намира се северо-западната част на Тесалийската равнина на около 170 км югозападно от град Литохоро, на около 70 км западно от главния град на Тесалия Лариса, на 21 км от град Трикала и на 1-2 километра от град Каламбака (Стаги).
Там сред гъстата тъмнозелена маса на дърветата се извисяват около 60 на брой гигантски (високи до 300 метра) скали, придобили през вековете вид на извисяващи се към небето кули с разнообразна форма.
Когато светлината на Христовата истина осияла тези дотогава езически места, фантастичната, неземна природа на Метеора, привлякла подвижници, презрели земното и устремени към небесното, следващи своя път към Горния Йерусалим. Настанили се сякаш между небето и земята в множеството скални ниши и пещери на Метеора. В долината живеели хора, шумял живот, но поривът на вятъра не донасял до смирените отшелници дори шепота на суетния живот. В труд и молитва те съзерцавали творението и прославяли Твореца.
Скални ниши на Метеора.
Фотография: ellopos.org.
В неделен ден и на празници отшелниците се събирали за участие в църковните тайнства в църквата на близкото село Дупиани, близо до Кастраки.
Църква в околностите на градчето Кастраки в подножието на метеорите.
Фотография: Андрей Хуторской.
В Кастраки отшелниците построили през XI в. първия монашески скит, а по-късно - първия манастир "Дупиани" и църквата "Протатон", по подобие на едноименната църква на Света Гора Атон. Така било поставено началото на общежителния манастирски живот в Метеора.
Отшелниците ставали все повече и повече, и не след дълго по върховете на гигантските сиви скали те изградили десетки манастири, до които достигали с вдълбани в камъка стъпала, с въжени стълби, мостове и подемни мрежи.
Старинни фотографии, показващи
подемните механизми, използвани в манастирите на Метеора до началото на XX век. Източник: users.tri.sch.gr
Скоро монашеската община прерастнала в монашеска република, организирана по подобие на тази, която и до днес съществува на Св. Гора Атон.
Първоначално в Метеора царувал мир, но от XIII в. мирът бил нарушен от франки, сърби, каталонци, албанци и турци, провеждащи завоевателни походи до Тесалия. Животът в долината станал небезопасен и непристъпните манастири се оказали както добро убежище за преследваните, така и хранилища на православната вяра и средище на византийското църковно изкуство и иконопис.
През XVI век, по времето на управлението на турския султан Сюлейман Великолепни (1520-66), манастирският живот на Метеора достигнал най-големия си разцвет; монаси се подвизавали в двадесет и четири манастира, в скитове и келии, а майстори-иконописци от критската школа украсявали храмовете с неповторими фрески и икони.
Стенописи в католикона на манастира "Св. Преображение Господне" на Метеора.
Снимка © Мартин Митов,
Галерия Словар.
Метеорите са успели да удържат на нашествията на
чуждоземците, но не и на "благата" на съвременната цивилизация. От 1958 г. пътища и стълби извеждат право в манастирите хиляди туристи. Светския шум, от който някога
монасите-отшелници са бягали, през XX век навлиза сам при тях.
Днес монашеският живот на Метеорите е почти замрял и от десетките манастири действащи са само седем (от север на юг):
Останалите са или превърнати в руини, или са пусти, напомняйки ни с въздишка: "Покайте се, защото се приближи Царството небесно" (Марк. 1:15, Мат. 4:17)."
Но ние да униваме ли? Монасите са вършили делото на своето спасение и са отишли в небитието, но величието на техния подвиг е останало. Тяхната молитва е осветила завинаги тези места. Затова този, който като турист се изкачи и разгледа уникалните им жилища, си тръгва от тях като поклонник.
През 1988 г. манастирите са включени в списъка на обекти на световното наследство на Юнеско.
Pravoslavieto.com
Карти: greeceathensaegeaninfo.com
Столп Стаги
- скала близо до градчето Каламбака, в която св. Атанасий Метеорски прекарал със своя старец десет години, след което
предприел създаването на Мегало Метеоро през 1344 година
Причудливите скали над къща в гр. Кастраки.
Фотография: Андрей
Хуторской.
Когато мислим за Гърция, първите асоциации обикновено са нашарени в синьо и бяло острови, лазурно небе и наситеносиньо море. Не случайно тези два цвята са в основата на гръцкото знаме. Те сякаш символизират нескончаемия оптимизъм на южните ни съседи, бликащ от дълбините на топлото Егейско море и постоянно сгряван от лъчите на жаркото гръцко слънце. И все пак.
Освен хилядите острови Гърция има още една визитна картичка – Метеора. Според гръцката митология областта Тесалия в централна Гърция е била жилище на боговете, тук е била и страната на кентаврите. А самата Метеора е едно от чудесата на природата с причудлива красота, която може да изненада дори опитното око на професионалния турист – спокойният релеф на Тесалийската равнина внезапно бива нарушен от монолитни отвесни скали, сякаш забити в земните недра, високи стотици метри и незнайно как оказали се на това равно място. Неслучайно мнозина туристи свързват феномена с паднали метеорити, от което извеждат и името на местността Метеора.
Манастирът "Св. Варвара" (Русану") на Метеора.
Фотография: sashu на photo-forum.net
Всъщност Метеора означава "висящ във въздуха", "намиращ се между небето и земята" и специалистите-геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове, което довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове.
Християнски подвижници от дълбока древност обитавали скалите и пещерите по отвесните склонове, сякаш виждайки в каменната хармония на "висящите камъни" отворена и жива страница от книга Битие. Но "едва" преди 600 години на върха на един от стълбовете се появява първият общежитиен манастир, основан от св. Атанасий Метеорски през 1340 г., който и дава на местността това поетично прозвище. Неговият манастир е разположен на най-високата скала в каменната гора и носи името "Велик Метеор" или "Платилитос" (плосък камък).
Някога тук е имало 24 манастира, но днес са запазени само 15. От тях шест действащи - четири мъжки и два женски. В този небесен монашески град достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, а и на много други мъжки обители през византийския период. Но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители.
Манастирите съхраняват стенописи от известни майстори като Теофан Грек, Джорджи, Франко Кателано и други.
Манастирът Св. Стефан" (Agio Stefano) на Метеора.
Фото: komforts.com
Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините.
Впрочем последното е известно – и сега гостоприемните домакини ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са били навивани и отпускани дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този прототип на съвременния асансьор е действал чак до началото на XX век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарали спираловидни пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири, истински посредници на вековния диалог между земята и небето.
Монасите са осеяли пътя до върха с табелки с пасажи от Новия завет. Манастирите обаче затварят врати в един часа на обяд и отварят едва след няколко часа – когато слънцето смекчи гнева си. Така че, ако желаете да посетите поне действащите манастири, трябва да отделите три-четири дни.
Манастирът "Св. Варлаам" (St. Varlaam monastery) на Метеора.
Фото: klehoczki на www.ittvoltam.hu
През 1960 г. трапезарията на манастира "Св. Варлаам" е превърната в музей, където могат да се видят много предмети от всекидневния бит на монасите през вековете. А в обителта Метеорон е запазена автентичната монашеска кухня с простите съдове за храна и готвене. Реставрирани са и откритите "цистерни" в скалите - издълбани дупки, откъдето единствено подвижниците са черпели вода.
В непосредствена близост, само на 400 метра от "Платилитос", е живописната Каламбака. Днес възпятото в много гръцки песни градче е само туристически център – квартири, хотели от всички звезди, дори къмпинги с бунгала са на разположение на туристите. Църквата "Успение Богородично" от XI в. е основна забележителност на града. Нейните стенописи датират от XII - XVI век. През 1573 г. синът на Теофан Критски, Неофит, рисува много редки сцени в храма. Поради опитите за кражби в близкото минало обаче най-ценните подвижни икони от храма се съхраняват в метеорския манастир "Св. Варлаам".
Бог ни говори на всякакви езици, с надеждата да Го разберем поне на един от тях
Бог е вездесъщ. Той е винаги тук, сред нас, и ни говори. Говори ни с камбанките на първите кокичета напролет. Говори ни без думи с възхитителния залез през юни. Говори ни с жалостивото мяукане на окуцялата махленска котка, която разчита на тебе, за да изхрани ненаситната си челяд. Говори с гласа на възрастните съседи, които се надяват с твоята помощ да приберат въглищата за зимата. Говори ни и с гласа на лекаря, който съобщава тежка диагноза...
"Тумор в коремната кухина; екстраперитонеален; размери..."
Излизайки от лекарския кабинет, светът вече не е същият. Жена ти е мъжко момиче, няма да й е първа операция, но... Съзираш тревогата в дъното на пъстрите й очи. Животът на семейството минава на военни релси. Професорът от Националния онкологичен център ни определя дата за операция след четиридесет дена. Изтегляме заем от някаква банка. Молим се вечер пред иконата на Божията майка. За изцелението на Рени се молят и нашите познати, сестрите от Девическия манастир в града ни; отец Севастиян от Светотроицката обител също обещава да се помоли. Засега крием от детето и от родителите на жена ми...
Датата наближава. Но Господ ни говори. Този път с гласа на главната редакторка на едно списание за пътешествия. Съобщава ми, че печеля голямата награда в конкурса им за пътеписи. Пътуване за двама до манастирите на Метеора. О, Боже!.. За жалост, тръгването съвпада с датата на операцията. Все пак, наговаряме се да пътуваме след месец, ако е рекъл Господ и всичко е наред...
Цената на кръвта. Израилските първосвещеници оцениха невинната кръв на Спасителя на 30 сребърника. Цената на две банки кръв на черния пазар играе. Още на 50 метра пред Хематологичния център ме пресрещат десетина мургави братовчеди. С мен обаче преговаря само един по-лъскав. Някакъв тартор, очевидно. Иска ми по 80 лева за банка. Но аз съм проучил как вървят цените и успявам да сваля до 62,50. По време на пазарлъка сърцето ми учестява ритъма си. Напира да изхвръкне от гърдите. Все пак, това е кръв!..
Най-хубавото нещо в Онкологията е параклисът в задния двор. Моля се, докато трае операцията. Час... Два... Три... Четири... В един след обед професорът излиза от операционната. Туморът бил огромен. Но доброкачествен. Слава Богу!!!
Рени се възстановява нормално. Все пак, веднъж й прилошава под душа. Но по-късна дата просто няма, последната група тръгва за Метеора на 28-ми октомври. Прекръстваме се и тръгваме – мама, татко и нашата второкласничка. Естествено, Мария е най-възторжена.
След близо час чакане на Кулата, минаваме границата. Струма се разлива на воля, излизайки на равното. А, ето го и Солун! Но автобусът ни поема по някакъв обиколен път и тръгваме в северозападна посока. Край шосето се редят добре подредени овощни градини, памучни плантации. По едно време пред погледа ни се възправя някакво високо плато. На върха му – град. Едеса. Или Воден по нашенски. Най-после автобусът спира и слизаме. Времето е чудесно, истинско циганско лято. Влизаме в парка, нашарен от многобройните ръкави на река Мугленица. А ето тук – от ръба на платото – реката се хвърля в пропастта. На това място оставаш без дъх. (Особено ако не си виждал никога на живо Ниагара.) Оставаш и без мисъл – умът ти се изчиства от всичко маловажно и незначително. И в съзнанието ти отеква, като в катедрала, гласът на Бога. Оня глас, който чрез величественото творение говори за величието на Твореца...
Тръгваме обратно, нагоре по стъпалата. На една от площадките забелязвам вход на пещера, пред който седи жена и къса билетчета. Какво е това, недоумявам на глас. За най-голяма моя изненада, жената ми отговаря на български! А сърцето ми се сгрява от мисълта, че още не са забравили майчиния си език нашите българи, потомците на легендарния Постоль войвода – Ениджевардарското слънце...
Напускаме Воден и автобусът ни понася нататък през Егейска Македония. Прави ни впечатление, че почти всички къщи в селцата, които прекосяваме, са окичени със синьо-белите гръцки знамена. По-късно в селцето Вергина, пред гробницата на Филип Македонски, разбираме за какво става въпрос. Днес е денят "Охи", когато гърците спират настъплението на италианските фашисти. Оказва се, че сме извадили голям късмет, защото влизаме безплатно. Иначе, разглеждането на перфектно експонирания музей струва по 8 евро на калпак. Ето ги четирите златни венци; не са по-красиви от венеца на нашия тракийски цар Севт – си мисля. На излизане си купуваме илюстрован пътеводител с пълна информация за златото на Филип. Но по-късно той се загубва в автобуса. И аз дочувам в този знак Неговия глас: "Не се разсейвайте, не за това съм ви довел тук"... Наистина, не съм забравил накъде сме тръгнали – към едно от чудесата на света. В превод "метеора" означава "между небето и земята". Затова и предварително съм сменил картата на дигиталния фотоапарат с доста по-голяма.
Пренощуваме в Паралия Катерини и на сутринта поемаме към равнината Тесалия, посред която се извисяват величествените скали на Метеорите. Неприятният момент е, че от вчерашното чудесно циганско лято няма и следа. Ниски облаци са притиснали цяла Гърция; ръми неприятен дъжд. Оттук и първото разочарование – минаваме край планината Олимп, но митичният връх Митика остава скрит зад облаците. Нищо, малко ни интересува обиталището на езическите бесовски "богове".
Най-после, точно по обед автобусът спира в подножието на Великия Метеор. Влизаме в някакво ателие за икони, където ни посреща с "Добре дошли" една руса жена. Димитринка е художничка и рисува тук икони. Родом е от Ловеч, но от няколко години не се е връщала при децата си. И това личи по тъгата, скрита в ъгълчетата на очите и. После ни показва своето копие на най-известната тукашна чудотворна икона. По време на турското робство, агаряните обсадили манастирите, обричайки монасите на гладна смърт. Но по техните молитви станало чудо: на една икона света Богородица била изобразена със съд в ръце – и от този съд потекъл зехтин! По този начин сам Господ хранил своите верни раби в продължение на две години, докато турците се отказали и вдигнали обсадата...
Автобусът започва да се катери по тесния и опасен път нагоре – към манастира "Преображение Господне". Моля се наум и все още тая крехка надежда, че по-нагоре слънцето ще разкъса облаците. Слизаме и продължаваме да се катерим пеш. Уви, мъглата става още по-плътна... С едната ръка стискам здраво потната ръчица на Мария, с другата подкрепям жена си. Ще издържиш ли, питам я; тя стиска зъби. Най-после; близо 700-те стъпала са останали зад гърбовете ни. Поемаме си въздух. Жените обуват по една пола, която е задължителна – и влизаме в светата обител. Запалваме по една свещица за здравето на мама, а после тихичко изпяваме с нестройните си гласове "Богородице, Дево, радуй ся...". Все пак, целувайки иконата на Спасителя, се помолвам: Покажи ни, Господи, великолепието, сътворено от Твоите ръце...
Двайсетте минути, които са ни отпуснали екскурзоводите изтичат. Преди да тръгнем обратно, заставаме до дървения парапет на площадката, откъдето при хубаво време се открива панорамна гледка към долината. И ето, повява вятър и сякаш чудото е на път да се случи - мъглата започва да се разкъсва и иззад нея се провиждат очертанията на страховита пропаст. Въпреки това, не става за снимки. Сред недоволно цъкане с езици, заради провала на мечтаното фото-сафари, цялата ни група поема обратния път.
Преди да излезем от манастирската порта, съзираме една монашеска килия, на чиято врата е изрязан широк отвор. Занемяваме – върху рафтове, високи до тавана, са подредени черепи! Досещаме се, че това са мощи на монасите, подвизавали се в тази обител. Вадим фотоапаратите и на това място правим единствения читав кадър. Някои от черепите са снежнобели, повечето жълтеят. Според монашеското предание, костите на братята, придобили милост пред Господа, имат кехлибарен цвят.
Слизайки надолу по стъпалата, срещаме двама млади монаси. Навеждам се и им целувам ръка, за благословение. Разменяме няколко думи на лош английски и става ясно, че са румънци, които следват "Богословие" в Солун. "Bad time, bad time!" – оплаквам се аз и соча фотоапарата. Отецът се усмихва и потупва гърдите си – там отляво, където е сърцето. И аз, изумен, чувам как Бог ми отговаря на английски с гласа на румънския монах: че най-добре е хубавото време да е там, отвътре. "Inside, inside!" – отекват думите Му...
Бог ни говори на всякакви езици с надеждата да Го разберем поне на един. Това си мисля, докато пътуваме обратно към България. Дано съм Те разбрал, Господи. Но разбрах, че желанието ни за фото-сафари е нелепо. Че идеята ни да ходим по светите места като туристи, а не като поклонници е несполучлива. Че невинаги се молим за това, от което действително имаме нужда. Че красотата и мирът на вътрешния човек са по-важни от всички красиви гледки на света. Че помненето на смъртта е залог за вечния живот...
Петър Марчев
Видението на пр.Йезекиил (Иез. 1:4),
стенопис от Метеора.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com