Св. Григорий, епископ Нисийски
Св. Григорий Ниски
Святитель Григорий, епископ Нисский
St. Gregory of Nyssa
около 331 - ок. 394 година
Чества се на 10 януари
|
Св. Григорий, епископ НисийскиСв. Григорий Ниски около 331 - ок. 394 година Чества се на 10 януари |
С душевното си око бодърстващ, светителю, бодър пастир си се явил пред света,
а с жезъла на твоята мъдрост и с топлото ти покровителство
ти си прогонил злословещите като
вълци
и невредно си запазил стадото, Григорие всемъдри.
Друг превод:
Бодърстващ с очите на душата, светителю, си се показал зорък пастир в света:
с жезъла на твоята мъдрост и с твоето топло застъпничество,
прогонил всички злославни като вълци,
си запазил стадото си невредимо, всемъдри Григорие.
По-долу:
Из духовното наследство на св. Григорий
Виж също:
На други езици:
Св. Григорий Нисийски е брат на Св. Василий Велики и на св. Макрина*. Присъствал на II Вселенски събор и изобличил еретиците. Живял добродетелно до дълбока старост. Починал в 394 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
* Св. Григорий е също брат на Св. Петър Севастийски.
"Считам, че трябва, - пише св. Григорий Нисийски, - да обръщаме внимание и на това, че като остават небрежни, мнозина от пристъпващите към благодатта на кръщението, сами себе си заблуждават и биват почитани като възродени, без действително да са такива... Ако банята на кръщението е послужила на тялото, а душата не е свалила от себе си страстните нечистоти, а обратно – животът след тайнодействието е като живота до тайнодействието, то макар и да звучи смело, ще го кажа и няма да се отрека – че за такива водата остава вода, защото в родения ни най-малко не се оказва дара на Светия Дух."
Свети Григорий Нисийски оставил множество съчинения, в които се проявил и като духовен ритор, и като догматик изобличител на ересите, и като тълкувател на Свещеното Писание, и като учител по нравственост.
Ораторският му талант се изявил в надгробните слова за светите Мелетий Антиохийски, Василий Велики, света Макрина и в похвалните слова за светите Ефрем Сирин, Григорий Чудотворец, мъченик Теодор Тирон, 40 мъченици севастийски, първомъченик Стефан.
Известни са празничните му слова за Рождество Христово, за Богоявление, Пасха (5 слова), Възнесение Христово, Петдесетница, Сретение Господне.
Най-хубавите му догматични съчинения са: 12 слова срещу Евномий и Катехизис, които съдържат наставления как да се постъпва при обръщане на езичници и иудеи и как при разобличаване на еретици. В съчинението си против Евномий той опровергава учението му и доказва божествената същност на Божия Син, като обяснява и християнското учение за Светата Троица.
Учението за Света Троица, и особено за Бог Свети Дух, той защищавал от съвременните заблуди в много свои съчинения: в словото за Светия Дух против македоняните, в словото за Божествената същност на Сина и Духа, в словото за вярата до Симпликия, до Авлалия за това, че няма три Бога, до елините, в словото против Арий и Савелий.
Към догматическите съчинения на свети Григорий се отнася “Шестоднев”, където решава въпросите, останали без отговор в “Шестоднева” на свети Василий Велики, съчинение срещу манихеите, за сътворението на човека, изследване за децата, умрели некръстени, и съчинение за душата и възкресението.
За разясняване на Свещеното Писание написал няколко съчинения под формата на размишления: Осем беседи върху III глава от Еклисиаст, Петнадесет беседи върху “Песен на песните”, Две разсъждения за надписите на псалмите и беседа за шести псалом, Пет беседи за Господнята молитва, Осем беседи за блаженствата.
Към нравствено-аскетичните му съчинения се отнасят: три изследвания за християнското съвършенство, за целта на живота по Бога, за истинското подвижничество, за девството, за любовта към бедните и други.
От него са останали и 28 писма.
Бележка към житието на св. Григорий от св. Димитрий Ростовски (целият текст по-долу).
Свети Григорий (331-394 г.) бил по-малък брат на Св. Василий Велики. Заедно с него и със св. Григорий Богослов те образували знаменитото "Кападокийско тризвездие" (виж Кападокия, бел.ред.).
Той получил най-високо образование за онова време. Голямо духовно-аскетично влияние упражнила върху него сестра му св. Макрина Младша. Неговият приятел св. Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще.
Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланиету му, св. Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианствуващия император Валент (364-378) той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики (379 г.) пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.
Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. Неговата богата умозрителна надареност му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги "Против Евномия" св. Григорий Нисийски защищава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| (1) Вижда се и от това, че свети Григорий Нисийски нарича свети Василий Велики свой учител и отец. Годината на раждане на свети Григорий е неизвестна. Бел.ред. | |||
Свети Григорий Нисийски бил брат по плът на свети Василий Велики, който бил доста по-възрастен от него (1). Като дете, с неговото възпитание се занимавала благочестивата му баба Макрина, която учила и свети Василий. Първоначални наставления по граматика и риторика получил от баща си. А след дванадесетата си година, когато баща му умрял, вземал уроци по красноречие от кесарийските наставници.
Знанията, които придобил в езическото училище на Кесария
, допълнил със самостоятелни научни
занимания и с уроците на свети Василий, на когото Григорий по неговите собствени думи бил много задължен. Поради своите природни дарби и прилежност в науките успешно изучил
риторика и философия и се готвел да стане светски ритор. Но Бог отсъдил друго и в душата на Григорий, който по онова време бил по-склонен към светски занимания и изучаване на
светски науки, скоро настъпил обрат.
Веднъж в имението на майка му се подготвяло празненство в чест на пренасяне мощите на свети четиридесет мъченици. На семейното тържество бил поканен и Григорий, който тогава учел в Кесария. Недоволен, че го откъснали от занятията му и че празникът не бил отложен за по-благоприятно време, Григорий равнодушно, без внимание, слушал песнопенията на богослужението, което се извършвало в градината и продължило през цялата нощ. Накрая той се усамотил в една беседка и легнал да спи. И вижда насън, че иска да влезе в градината, но някакви светозарни воини не го допускат и само благодарение на застъпничеството на един от тях успява да избегне наказанието.Това заплашително съновидение му направило силно впечатление и той, като изоставил светските занимания и науки, се обърнал към четене на свещени и душеспасителни книги.
Скоро след това се нагърбил със задължението на анагност, което се изразявало в четене на Свещеното Писание на богослужебните събирания. Но тази душевна настройка била за
кратко. След смъртта на Иулиан Отстъпник
, който забранявал на християните да бъдат наставници по
риторика и граматика, Григорий пак се обърнал към любимото си занимание, като си избрал попрището на преподавател по риторика, което предизвикало недоволство от страна на
приятелите му и строго порицание от страна на свети Григорий Богослов.
Григорий впрочем скоро изоставил влечението си към риторската слава. Под влияние на членовете на своето аскетично настроено семейство и на приятелите си, с цялата си душа се посветил да изучава паметниците на вярата. Обърнал гръб на света. Оттеглил се в пустинята и се заселил в манастира, основан от свети Василий на брега на река Ирис.
| (2) Това станало в началото на 372 г. Нисса бил град в северозападната част на Кападокия (обширна област в Източна Мала Азия). |
|||
Малко след това свети Василий го направил епископ на град Нисса (2), понеже искал в негово лице да има верен помощник в борбата с арианската ерес. Свети Григорий се проявил като истински Христов пастир, управлявал доблестно Църквата и пазел мира в нея от козните на враговете й. Благочестивата му сестра Теозва станала диакониса и помагала много на брат си в църковните дела. Смъртта й била за него голяма загуба.
| (3) Арианската ерес била наречена така по името на александрийския презвитер Арий, който учел, че Синът Божий не е роден предвечно от Бога Отца, а е
сътворен от Него от небитие във времето, не е единосъщен и не е равночестен на Отца. (4) Съборът в Анкира против свети Григорий бил през 375 година. |
|||
При царуването на Валент свети Григорий бил преследван несправедливо от управниците
ариани (3). Демостен, наместник в Понт, свикал на събор в Анкира (4) епископи, покорни на управляващите. Там свети Григорий бил набеден в злоупотреба с църковно имущество и лишен
от катедрата. По заповед на Демостен светецът бил арестуван и под стража изпратен в Анкира, като по пътя претърпял много от грубостта на войниците. Той решил да избяга, изплъзнал
се от стражата и се скрил на безопасно място.
На следващата година отново бил свикан събор от епископите на Понт и Галатия в самата Нисса. Свети Григорий не се явил и задочно бил осъден отново и лишен от катедрата. Въпреки това той не бездействувал: преминавал от място на място, за да утвърждава православието и да утешава православните. След смъртта на Валент бил върнат на катедрата и посрещнат с възторг от паството си.
| (5) През 379 година. | |||
Малко след това смъртта на свети Василий Велики (5), когото обичал силно и уважавал като свой наставник, го изпълнила със скръб. На годишнината от смъртта му го почел с надгробно слово и от благодарност и уважение към него, като към свой наставник, завършил неговото описание на шестте дни от сътворението, в което липсвало описанието на човека и където другите очаквали да бъдат обяснени някои трудни за разбиране въпроси.
Същата година свети Григорий взел участие в Антиохийския събор. На него било решено да се изпрати опитен в делата на вярата мъж, който да обиколи църквите в Арабия и Палестина. Там вярата била оскърбявана от ереста на антикомарианите, които не признавали непорочното девство на Божията Майка и на колиридианите, които почитали Божията Майка като божество. За утвърждаване на мира и вярата бил избран свети Григорий.
| (6) Плод на беседата на светеца с умиращата му праведна сестра впоследствие било съчинението му за душата и възкресението. | |||
Преди да се отправи на път, се отбил при по-голямата си сестра, блажената Макрина (6). След погребението й изпълнил успешно в Арабия даденото му от събора поръчение, но в Иерусалим, където посетил с благоговейна радост светите места, не можал да изпълни мисията си и с прискърбие писал, че греховете и заблужденията и там са пуснали здрави корени в сърцата на хората.
Докато отсъствал, в епархията му отново се появило арианството и трябвало да положи много труд, за да се справи с него. По същото време взел участие в избора на епископи за Ивора и Севастия по молба на техните жители, които се опасявали да не би приемниците на починалите епископи да се окажат еретици.
| (7) През 381 година. | |||
По времето на император Теодосий Велики в Константинопол бил свикан
Вторият Вселенски събор против Македоний (7). И
свети Григорий взел участие в него заедно с останалите свети отци, поборници на благочестието, като опонирал и посрамвал противниците със силата на истината от Божественото
Писание. На същия събор с негово участие бил допълнен никейският Символ на вярата с определението за Светия
Дух, като били добавени девети, десети, единадесети и дванадесети член. Изобщо Григорий Нисийски бил едно от главните действуващи лица на събора.
Заедно с други епископи той участвал в утвърждаването на свети Григорий Богослов за
константинополски архипастир. На него и на блажения Иероним чел съчинението си срещу Евномий.
Заразени с еретически лъжеучения или благоразположени към еретиците духовници започнали ожесточена борба срещу свети Григорий Богослов, вследствие на което той трябвало да напусне Константинополската катедра.
Свети Григорий Нисийски заедно с мнозина други всячески се опитвал да прекрати враждата, но като не бил в състояние да го направи, дал съвети за вярата и новото призвание на приемника на Григорий Богослов - Нектарий, избран от оглашените.
При престоя си в Константинопол произнесъл две проповеди - една по случай избирането на свети Григорий Богослов за епископ на столицата, а другата - надгробна, на погребението на Антиохийския патриарх Мелетий.
След Втория Вселенски събор трябвало да обикаля църквите за изглаждане на църковните неуредици, за утвърждаване на православието, понеже на събора бил провъзгласен за един от тримата архипастири, пазители на православието в Понт.
| (8) Съпруга на император Теодосий Велики, известна като благочестива християнка, отличаваща се с християнска благотворителност. Гръцката църква празнува
паметта й на 14 септември.
(9) Поместният Константинополски събор през 394 г. бил свикан при патриарх Нектарий за разрешаване на спора между двама епископи (Агапий и Багадий), които претендирали за една и съща катедра. |
|||
През 383 г. бил на събора в Константинопол, където произнесъл слово за Божествената същност на Сина и на Светия Дух. През 386 г. отново бил в Константинопол и му поръчали като прочут оратор, да изнесе надгробно слово за обичаната от всички императрица Плакила (8). През 394 г. пак присъствал на събор в Константинопол, свикан за решаване на въпроси, свързани с църковните дела на Арабия (9).
Като истински и верен пастир свети Григорий утвърждавал ревностно във вярата и благочестието своето паство. Случвало се няколко дни подред да ги поучава. В същото време бил ходатай и защитник пред съдебните власти на изпадналите в беда, отличавал се със състрадание към бедняците, с търпение, миролюбие и прямота.
| (10) В края на IV в., малко след константинополския събор през 394 година. | |||
Доживял до дълбока старост, починал в Господа (10), като оставил много полезни и ценни за светата Църква писания (11).
(11) Свети Григорий Нисийски оставил множество съчинения, в които се проявил и като духовен ритор, и като догматик изобличител на ересите, и като тълкувател на Свещеното Писание, и като учител по нравственост.
Ораторският му талант се изявил в надгробните слова за светите Мелетий Антиохийски, Василий Велики, света Макрина и в похвалните слова за светите Ефрем Сирин, Григорий Чудотворец, мъченик Теодор Тирон, 40 мъченици севастийски, първомъченик Стефан.
Известни са празничните му слова за Рождество Христово, за Богоявление, Пасха (5 слова), Възнесение Христово, Петдесетница, Сретение Господне.
Най-хубавите му догматични съчинения са: 12 слова срещу Евномий и Катехизис, които съдържат наставления как да се постъпва при обръщане на езичници и иудеи и как при разобличаване на еретици. В съчинението си против Евномий той опровергава учението му и доказва божествената същност на Божия Син, като обяснява и християнското учение за Светата Троица.
Учението за Света Троица, и особено за Бог Свети Дух, той защищавал от съвременните заблуди в много свои съчинения: в словото за Светия Дух против македоняните, в словото за Божествената същност на Сина и Духа, в словото за вярата до Симпликия, до Авлалия за това, че няма три Бога, до елините, в словото против Арий и Савелий.
Към догматическите съчинения на свети Григорий се отнася “Шестоднев”, където решава въпросите, останали без отговор в “Шестоднева” на свети Василий Велики, съчинение срещу манихеите, за сътворението на човека, изследване за децата, умрели некръстени, и съчинение за душата и възкресението.
За разясняване на Свещеното Писание написал няколко съчинения под формата на размишления: Осем беседи върху III глава от Еклисиаст, Петнадесет беседи върху “Песен на песните”, Две разсъждения за надписите на псалмите и беседа за шести псалом, Пет беседи за Господнята молитва, Осем беседи за блаженствата.
Към нравствено-аскетичните му съчинения се отнасят: три изследвания за християнското съвършенство, за целта на живота по Бога, за истинското подвижничество, за девството, за любовта към бедните и други.
От него са останали и 28 писма.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com