 |
Свети Атанасий Велики,
|
Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му - 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.
Св. Атанасий Велики - българска икона от XVI-XVII в. от Пловдивско.
По-долу:
Из духовното наследство на св. Атанасий Велики:
Виж също:
Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата на Божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие,
защото, като си проповядвал проповядвайки Сина Единосъщен на
Отца, си посрамил Ария.
Отче преподобни, Христа Бога моли да дарува нам велика милост.
Православия насадив учения, злославия терние изсекл еси,
умножив семя веры одождением Духа, преподобне,
темже тя поем, Афанасие.
Превод:
Насадил Православното учение, изсякъл си тръните на злославието
и си умножил семената на вярата с одъждяване от Духа, преподобни,
затова те и възпяваме, Атанасе.Друг превод:
Като си засял православното учение, си изтръгнал тръните на лъжливите догмати
и семето на вярата си умножил с изливание от Духа – затова те възпяваме, отче Атанасие.
Св.
Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни
родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели
неговата съдба.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".
В 319 г. Атанасий станал
дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш
Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал,
като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните
събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият
император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за
осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.
На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.
Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.
През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.
Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).
Св. Атанасий Велики се
родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила
неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и
гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.
Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.
Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.)
.
Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има
начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му
помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване.
Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.
Първи вселенски
събор. Икона от 1770 г. от Църквата Протата в Карея
И на трите събора Арий бил решително осъден и отлъчен от Църквата. Осъдени и отлъчени били и мнозина от неговите упорити привърженици. Но ереста дотолкова се разпространила и Арий имал толкова много явни и тайни последователи, дори сред приближени до двореца епископи, че борбата продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към православието.
Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световно известен богослов.
Когато след девет месеци старецът Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 година. Но още в края на Александровото светителстване Арий успял да подмами императора Константин Велики и да изтръгне от него заповед, щото всички александрийски клирици, започвайки от самия Александър, да живеят в мир и да не спорят по богословски въпроси. Търсейки мир не според разума, Константин писал твърде рязко на Александра, като изисквал примирение с Арий. Когато Атанасий заел Александровото място, той също като своя старец решително отказал да влезе в общение с нечестивия еретик, и Константин пренесъл недоволството си върху новия архиепископ на Александрия. Враговете се постарали да умножат още повече това недоволство от Атанасий, като го обвинили в користолюбие, в неуважение към императорските разпоредби и в груби насилия над клириците. Приписали на великия светител дори убийството на някой си епископ Арсений, с чиято отсечена мъртва ръка извършвал вълшебства.
Благочестивият Константин, макар и да бил настроен против Атанасий, не се решил да повярва на всичките обвинения срещу него без разследване и заповядал да се свика епископски събор за съдене на александрийския архиепископ. Съборът бил свикан през 335 г. в Тир, но лукавите ариани и техните привърженици, които по това време били много, наредили така, че в този събор да вземат участие само техни съмишленици, и да не бъдат допуснати Атанасиевите привърженици. И въпреки че Атанасий довел на събора самия епископ Арсений, за когото казвали, че го е убил, и опровергал всички останали обвинения, съборът все пак го осъдил, и при освещаването на един нов храм в Йерусалим приел в общение Ария. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, Атанасий тайно се отправил за Цариград и в лична среща с Константин му представил самата истина. Константин Велики най-сетне разбрал кък стоят работите, приел твърде сурово пратениците на Тирския събор и извикал всички участници да дойдат в Цариград за преразглеждане на делото. Враговете на Атанасий отново съумели да подлъжат императора и да измислят новата клевета, че св. Атанасий искал да спре превозването на жито от Александрия за столицата, за да изложи по този начин Константина.
Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия (Франция). Св. Атанасий прекарал две години в Трир, като бил в дружески отношения с местния епископ Максимин.
В 336 г. умрял Арий, а на
следващата година умрял и Константин Велики. Царството било поделено между тримата Константинови синове: Константин II, Констанс и Констанций. Събрани на съвещание, тримата
владетели решили да върнат на катедрите им всички епископи, изпратени по-рано на заточение. С особен указ на Констанина II бил върнат в Александрия и св. Атанасий. Това дало нов
повод на Атанасиевите врагове да обявят Атанасия за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт - от императора, след като бил осъден от
църковен събор.
През този печален период от църковната история враговете на Атанасий Велики успявали на няколко пъти да извоюват неговото осъждане и изгнание. Но той имал и приятели - последователи на чистото православие. Папа Юлий I (337-352 г.) оправдал Атанасий на Римския събор в 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор (Сердика - София), който низвергнал много от враговете на Атанасий. Борбата била продължителна и упорита.
Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас. Съчинил три апологии - защити на православната вяра: "Против езичниците", "Против арианите", "За въплъщението на Словото", "За Св. Троица", срещу еретика Аполинарий и разколниците - новациани, за Светия Дух, житие на св. Антоний Велики, тълкования на множество книги от Свещеното Писание, прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на вярата.
Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещенни книги.
Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад.
И в богословието, и в личния живот св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи. Той починал на 2 май 373 година, на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики. На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444 г.), които главно са спасили православието от двете ереси - арианството и несторианството.
Празникът на св. Атанасий се чества на днешния ден. С тази дата той е влязъл в нашия църковно-народен бит и с пословица е утвърден като предвестник на близката пролет (Атанасовден идва - пролетта идва).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
"Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."
Св. Атанасий Александрийски
В един коментар относно богословската дейност на отците от древнохристиянската църква четем: "Дали не сме принудени да признаем, че личността на Иисус Христос е и
трябва да остане една тайна? Дали ранноцърковните отци не са се опитвали да разберат нещо, което е неразбираемо, и да разбулят нещо, което винаги ще си остане тайна?" Коментаторът
все пак признава, че богословите от светоотческата епоха са били принудени да дадат отговор на влиятелни ереси, които посягали на основното в християнското учение за
боговъплъщението. "Църквата е била принудена да внесе повече яснота. Целта й била повече да защити учението, а не да го обяснява по начин, който премахва тайнството. Защото, ако
ересите бяха надделели в онова време, днес щяхме да имаме една изопачена версия на самото християнство."
Днес вероятно споровете, които са се водили през четвърти век за личността на Христос, може да ни се виждат твърде далечни и отвлечени. Оспорваните тогава идеи обаче са основополагащи за християнската вяра. Защото без разбирането за божествената природа на Иисус Христос губи почва цялото християнско учение за спасението. През четвърти век ереста на Арий повдига един от най-важните въпроси в историята на богословието и ранните отци на християнската църква са прави като в противовес на арианството отстояват пълната божественост на Иисус Христос.
Свети Атанасий Александрийски участва в Първия вселенски събор в 325 година и е един от отците на Църквата, проявили се тогава като ревностни защитници на християнското учение. Съборът не само осъжда учението на Арий, но и изработва вероизповедна формула, която, допълнена на Втория Вселенски събор, свикан в 381 година, остава в употреба и до днес, известна под името "Никеоцариградски символ на вярата". Целият живот на св. Атанасий Александрийски преминава в борба с арианството, защото още много години след събора то смущава живота на Църквата, особено на Изток. През 328 година той е избран за архиепископ на Александрия. Макар и изпращан в изгнание на няколко пъти, той остава архиепископ на града цели четиридесет и пет години - до смъртта си в 373 година.
Държавната власт, в лицето на императорите в Константинопол, често се опитва да наложи компромиси в църковния спор в интерес на общия мир. В това отношение непреклонната политика на св. Атанасий му създава не малко тревоги. Той обаче особено плодотворно използва времето на изгнаничеството си, за да напише апологетичните си трудове "Против елините" и "Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас", както и най-известния си най-обемен труд, наречен "Слово срещу арианите". Написал е голям брой пасхални писма, с което поздравява християнските общини в Египет с великденския празник. Измежду тях особено важно е 367-ото писмо (вж. по-долу, бел.ред.) с това, че в него за първи път е посочен канонът на книгите на Новия завет, изброени по ред и по име, такъв, какъвто го знаем и днес.
По времето на св. Атанасий силен интерес в християнското общество предизвиква и появата на монашеството. В житието на св. Антоний Велики, написано от св. Атанасий, четем: "Дори в планините се появиха обители и пустинята бе заселена от монаси, напуснали своите близки, за да се запишат за небесни граждани". Тази биография допринася за разпространяване на монашеството особено на Запад.
Все пак основното в богословските трудове на св. Атанасий остава учението за божествената природа на Божия Син. За нея в "За въплъщението на Словото" той казва:
"Заради спасението ни Бог ни обикна толкова, че дойде и се роди в човешко тяло. Никой друг освен образът Божий не би могъл да възвърне Божия образ в човека. Никой друг освен нашият Господ Иисус Христос, който е самият живот, не би могъл да възстанови загубеното от човеците безсмъртие. Тъй като дългът, който са дължали всички хора (заради греха) трябвало да бъде платен (със смърт), Той дойде между нас и предаде Своето тяло на смърт, за да ни освободи от нея."
Делата и вярата са неразделни също както лъчите и слънцето. Подобно на всички древни учители на Църквата св. Атанасий Велики дава пример за такава вяра. Когато честваме паметта му, можем да кажем: "Не всички измежду нас са богати, не всички са велики, но всички са призвани към святост." А няма почит без следване на пример
Любомир Попов
© Младежка група при храм Свети Атанасий, Варна
Виж също:
www.Pravoslavieto.com