|
|
|
Рождество Христово. Икона от VII-IX в., манастира "Св. Екатерина" в Синай
Няма да обременявам вашето внимание с дълго слово. Само няколко думи искам да ви кажа, като ръководство как по-добре да прекарате навечерието на настъпващия празник.
В часа на Христовото Рождество цялото небе се е вдигнало, обзето от изумление и радост, виждайки началото на изпълнението на предвечните предначертания начало, подготвяно чрез откровения, наредби, праобрази, явления, пророчества. Онези, които се готвят да празнуват тържествено това събитие, най-добре биха прекарали последните часове, които го предхождат, като благоговейно размишляват за това, как то се е подготвяло.
И тъй, когато настъпи нощната тишина, когато грижите улегнат и вашият ум се освободи от тях, насочете мислите си в дълбочината на ветхозаветните времена и от тогавашните откровения съберете всички черти на бъдещото явяване на Сина Божий на земята за наше спасение. Аз ще ви предложа нещо, което ще ви помогне за това.
Застанете ли пред входа на пещерата, в която се е родил Господ, за да погледнете от там назад, или пък пред заключените врати на Едемския рай, за да устремите погледа си напред, картината по своята същност няма да се промени. Вие ще видите как онези, които са обрисували лика на Спасителя, от най-простите черти са възхождали към все по-сложни, от общите към частни, от многообятните към по-подробни.
Първата черта, това е предсказанието за спасителното семе на жената, което трябва да смаже главата на змията (Бит. 3:15). Както в мрака на нощта далечното огънче, което благонадеждно показва пътя, радва заблудилия се пътник, така и това обетование през дългия ред на вековете спасително е ръководило онези, които нямат тук свой град, а търсят бъдещия. Чуто от прародителите, това обетование преминало през древните патриарси, през потопа и смешението на езиците и било подновено в обещанията, дадени на Авраам, Исаак и Иаков и чрез тях на всички, с едни и същи думи: "Ще бъдат благословени в твоето себе всички хора", "Ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи" (Бит. 12:3; 18:18; 22:18; 26:4) или всички земни краища.
Скоро след това патриарх Иаков вече вижда нов цар Примирител (Бит. 49:10), по-късно ходатаят на народа Моисей посочва, че ще се издигне велик Пророк и дава заповед да Го слушат (Втор. 18:15), а св. цар Давид предсказва за нов свещеник по чина Мелхиседеков (Пс. 109:4).
Едновременно с тези пророчества се срещат и поразителни предобрази. Ето, жертвоприношението на Сина от Бащата, предизобразено в Исаак (Бит. 22:1-18), съединяването на небето и земята в стълбата на Иаков (Бит. 28:12), спасението чрез отхвърления и продадения в Йосиф (Бит. гл. 37:45). По-нататък къпината, която гори, но не изгаря (Изх. 3:2), облачният стълб (Изх. 13:21-22), преминаването през Червеното море (Изх. 14:21-29), превръщането на горчивите води на Мера в сладки чрез потопеното в тях дърво (Изх. 15:25), манната в пустинята (Изх. 16:14-15), изтичането на водата от камъка (Изх. 17:6), медната змия, издигната от Моисей в пустинята (Числ. 21:6-9), цялото устройство на скинията (Изх. гл. 25, 26, 27) какво представлява всичко това, ако не сянка, предобраз на бъдещите блага, както твърди апостолът?
Разбира се, независимо от това, че чертите на бъдещия Избавител са показани общо и тайнствено, сърцето, просветено и съгрято от вярата, е можело да усети скритата в тях сила, подобно на Авраам, който през сянката на праобраза е видял деня Господен и се е зарадвал (Йоан. 8:56). Но не можело да не се търси по-ясно тълкувание на тайнственото и по-подробни очертания на многообятното. И ето, когато за Божия народ, който вече се е обединил в свое царство и влязъл в славата си при Давид и Соломон, се появила опасност грижите за благополучното уреждане на временните дела да изместят от паметта предвечния план на устройваното спасение, тогава се издигат пророк след пророк и се прибавя черта след черта към изобразяването на лика и деянията на Христа Спасителя, така че всички предсказания взети заедно съставят едно пълно евангелие, преднаписано във Ветхия Завет.
Вие ще запитате навярно кой е Този, Който идва да ни избави? Пророците ще ви отговорят многообразно: това е Синът Божий, на Когото Бог казва: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих" (Пс. 2:7). Това е Господ, Който седи отдясно на Господа, както е написано: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна" (Пс. 109:1).
Това е крепкият Бог, Който се ражда като Младенец, за да стане Отец на вечността (слав. на бъдещия век), както предсказва Исайя: "Защото Младенец ни се роди Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира" (Ис. 9:6). Този Отец на вечността ще царува като премъдър Цар (Иер. 23). "Ще му бъдат дадени народите за наследие и всичко докрай земя за владение" (Пс. 2:8). Царството Му ще бъде царство на всички векове и владичеството Му във всички родове (Пс. 144:13).
Но Неговото царство няма да бъде като другите царства, които се утвърждават и разширяват с меч. Народите сами ще дойдат и ще Му се поклонят (Пс. 85:9). Той ще съгради дом и ще го изпълни с всичко, което храни, утолява жаждата, дава сили и здраве. И ще възвести с висок глас: "Елате, яжте и пийте" (Притч. 9). Тогава ще кажат всички народи: "Дойдете, и да възлезем на планината Господня и в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища и ще ходим по пътеките Му" (Мих. 4:2).
Тези пътища това ще бъде Новият завет, не предишният, завещан на дома Израилев. За този завет Господ казва: "Ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им" (Иер. 31:33). "И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог" (Иез. 11:19-20).
Но преди да се изпълни всичко това, Самият Той трябва да измине пътя на унижението, да се роди в неизвестност, да живее сред всякакви противления, да понесе страшни страдания, да умре така, както изобразяват това св. пророци Давид и Исайя (Пс. 21, Ис. 53). Той ще понесе върху Си нашите грехове и ще страда заради нас. Той ще бъде наранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония (срв. Ис. 53:5). Господ ще го предаде на мъчение (Ис. 53) заради нашите грехове.
А ето и цялата история на Неговия земен път: Той ще се роди от Дева, която ще зачене и ще роди Син и ще го нарекат Емануил, което означава: с нас е Бог (срв. Ис. 7:14). Ще се
роди във Витлеем, защото оттам ще произлезе Старейшина, "Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е открай време, от вечни дни" (Мих. 5:2). Там ще дойдат при
Него с дарове царете на Арабия (Пс. 71), ще дойдат и ще Му принесат злато и ливан (Ис. 60:6). След това ще се чуе глас в Рама, писък и горко ридание; Рахил ще плаче за децата си и
няма да иска да се утеши, защото ги няма (срв. Иер. 31:15). А после Господ ще извика от Египет Сина Си (срв. Осия 11:1) и ще се засели Той в Назарет, за да се нарече Назорей (Съд.
13:5).
Ще наближи времето за Неговото открито явяване сред хората. И ето, пред лицето Му ще бъде изпратен ангел, за да приготви Неговия път пред Него и целият Израил ще чуе
гласа на викащия в пустинята: "Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за нашия Бог" (срв. Ис. 40:3; Малах. 3:1). След това внезапно ще дойде и Сам Господ,
Когото търсим и Ангелът на завета, Когото желаем (Малах. 3:1). Върху Него ще почива Дух Господен (Ис. 11:2), за което Той ще засвидетелства, казвайки: "Духът на Господа Бога е
върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни... да проповядвам благоприятната Господня година" (Ис. 61:1-2).
За първи път светлината на Неговата проповед ще изгрее за седящите в тъмнина и смъртна сянка, в Галилея, около р. Йордан и Тивериадското море, в пределите Завулонови и
Нефталимови (срв. Ис. 9:2). После три години и половина (Дан. 9) ще благовести и ще лекува всички болести ще изцерява съкрушените по сърце, ще проповядва на пленените
освобождение, на слепите прогледване, ще пусне на свобода измъчените (срв. Ис. 61:1) Тогава ще се отворят очите на слепите и ще чуят ушите на глухите. Тогава хромият ще скочи като
елен и езикът на немия ще пее (Ис. 35:5-6). Ще се укрепят разслаблените ръце и ще се заякчат разслаблените колене (срв. Ис. 35:3). Той няма да строши пречупена тръст и тлеещ лен
няма да угаси, но ревността за славата на Божието име ще изгаря душата Му (Ис. 41:2 и следв.).
Но напразно ще простира Той цял ден ръцете Си към непокорните и противещи се
люде, които не ходят по пътя на истината, а по пътя на своите грехове (Ис. 65:2).
След това, слушайки пророческите думи, ще ликува от радост дъщерята Сионова и ще тържествува дъщерята Йерусалимова, виждайки своя Цар да идва при нея кротък, праведен и спасяващ, възседнал на осле (срв. Зах. 9:9) и от устата на кърмачета и младенци ще бъде стъкмена за Него похвала (Пс. 8:3). Но земните царе и князе ще въстанат против Господа и против Неговия Помазаник (Пс. 2:2). Един от тези, които са яли с Него хляб, ще вдигне против Него пета (Пс. 40:10) и ще Го продаде за тридесет сребърника цената на Оценения (Зах. 11:12). Тогава Неговите врагове и онези, които дебнат душата Му, ще се съветват помежду си, думайки: "Оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави" (Пс. 70:11).
Така ще бъде грабнат Пастирът и ще се разпръснат овцете на стадото. Ще погледне Той надясно и ще види, че никой не Го признава (Пс. 141:4). Ще въстанат против Него лъжливи свидетели, които дишат злоба (Пс. 26:12).
Но Той няма да отвори устата си. Като овца ще бъде заведен на клане и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той няма да отвори уста (Ис. 53). Враговете Му ще скърцат срещу Него със зъби, а Той няма да се възпротиви и няма да възразява. Плещите Си ще подложи на рани и страните Си на плесници и лицето Си няма да скрие от поругание и заплюване (срв. Ис. 50:5-6). Чрез дърво ще Го предадат на смърт (срв. Иерем. 11:19). Ще пробият ръцете и нозете Му и ще преброят всичките Му кости, ще разделят помежду си дрехите Му и за одеждата Му ще хвърлят жребий (Пс. 21:19). Ще Му дадат за храна жлъчка и в жаждата Му ще го напоят с оцет (Пс. 68:22). Всички, които Го видят, ще Му се надсмиват и, клатейки глави, ще казват: "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден" (Пс. 21:8-9).
Така Христос Старейшината, Светият на светиите, ще бъде предаден на смърт (Дан. 9:26), но кост Негова няма да се строши, макар че ще прободат ребрата Му (Зах. 12:10). Душата Му няма да бъде оставена в ада и плътта Му няма да види тление (срв. Пс. 15:10). На третия ден ще възкръсне и жив ще се яви пред всички (срв. Ос. 6:2) Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? (Ос. 13:14).
Така Господ ще се яви на земята и ще поживее с хората. После пак ще се издигне във висините. Ще възлезе Бог при възклицания, Господ ще възлезе при тръбен звук (Пс. 46:6). Ще се вдигнат вечните порти и ще влезе Царят на славата (Пс. 23:9). И ще рече най-сетне Господ на Господа: "Седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1).
Из Слово в навечерието на Рождество Христово през 1863 година
Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!
Ангелите Го славят - но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята - мир и благословение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва - Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ, като Пастир се е вдигнал от небесната висота и, оставяйки деветдесетте и девет овци - ангелските множества, слиза, за да търси едната - заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света досега работиш - и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: "Адаме, где си?" Но Адам се скри в гъсталака на любовта към своето падение. Днес Ти се спускаш в дълбините на това падение, за да призовеш обикналите неговия мрак.
О, Господи, призови и нас! Но дай ни сили не да се скрием, а да открием сърцето си, и като излезем да Те посрещнем, с готовност да кажем: ето ни!
Ето ни - немощни и разслаблени. Помогни ни и ни изцели! Ето нашият ум - тази желязна шия и медно чело: вземи го и го стрий в прах пред Твоето лице и всели в нас навик смирено да се покоряваме на Твоето Божествено слово и на Твоята истина. Ето нашето похотливо сърце - тази кръвоточива жена, от която непрекъснато изтичат нечисти пожелания. Удостой ни да се докоснем до Теб, за да спре потока на тази нечистота. Ето и душата, забравила за небето и хранеща се само със земното. Дай ни да се върнем в Твоите обятия, да вкусим Твоята сладост и да се възрадваме на Твоята трапеза, та да забравим за всички тези горчиви жълъди, които не хранят, а само дразнят вкуса и измъчват с ненаситна жажда. Тогава и ние ще Ти принесем дарове, на Теб Родилия се Младенец: злато - чистото познание на Твоите истини, смирна - умъртвяването на похотите и страстите и ливан - устрем към духовния свят и наслаждение само от небесното.
О, да беше така! Кой тогава би могъл да сдържи нашата хвалебна, благодарствена и радостна песен? Онзи, който е изпълнен с радост, може ли да не се радва, когато носи извора на радостта в сърцето си? Ангелът не казва на пастирите: "Радвайте се", а само: "Благовестя ви голяма радост, която ще бъде" (Лук. 2:10). Как да кажеш "радвай се" на онзи, който не е вкусил още от благата, носещи радостта? Затова, като видели Господа, пастирите се завърнали, славейки и хвалейки Бога, но не радвайки се. За тях било простимо да не се радват, защото още не били вкусили от благата, донесени от Родилия се Господ. Но може ли, оправдано ли е да не се радва някой от нас?
На този празник ние сме свикнали да си изказваме благопожелания. Но в това може да се крие горчив укор и изобличение за нас. Радостен или нерадостен е за нас днешният ден - това е пробният камък, който ще ни покаже дали нашите отношения към Родилия се Господ са подобаващи или не. Нали ние сме вече призвани, пристъпили сме към Него и сме приети от Него. Ние сме Негови и Той е наш. А това значи, че всичко Негово е и наше. Но онова, което е Негово, винаги носи мир и радост. Затова радостта би трябвало да е обичайно състояние на нашия дух. И то винаги, а колко повече в дни като днешния!
Ето, колко много сме ние тук днес. Нека изпитаме своята съвест и с нейна помощ сами да си отговорим на следните въпроси:
Кой от нас се радва така, както се радва затворникът, получил свобода след като дълго се е измъчвал в мрачна и душна тъмница? А така би трябвало да се радваме всички ние в Христа Иисуса, защото чрез Него получаваме свобода от непоносимия затвор на лъжата, греха и земните пристрастия. Ако не изпитваме в себе си такава радост, то помислете - дали не е за това, че още се намираме във вериги и тъмница?
Кой от нас се радва така, както се радва наследникът, комуто е върнато и предадено в пълна власт безнадеждно загубеното наследство? А така би трябвало да се радваме всички ние в Иисуса Христа, защото в Неговото име сме призвани за наследие нетленно, неувяхващо, запазено за нас на небесата. И ако не изпитваме такава радост, то вижте - не е ли за това, че още не сме се удостоили да получим това наследие?
Радостта не може да бъде предизвикана насила. Който е встъпил в общение с Господа и е вкусил всички Негови блага, не може да не се радва. А който, странейки от Господа, не е вкусил тези блага, него колкото и да го подканваш, не можеш да го накараш да се радва. То ще бъде все едно да кажеш на слепия - гледай, на глухия - слушай, на безногия - ходи!
Но тогава какво да правим ние, ако сме попаднали в това число? Да не се ли радваме? И празникът - да не бъде ли за нас празник?!! - Не! Нека се постараем и ние да се радваме заедно с другите. Да се възрадваме за човешкия род, за който са приготвени такива блага! Да се зарадваме за останалите наши братя, които вече са ги получили. Да се помъчим да се порадваме и за себе си, защото и на нас ни е дадена надеждата да ги получим. И да побързаме веднага да пробудим своето усърдие - заспало или съвсем замряло. Ето, всички са на пир при Господа - радват се и се веселят. А ние какво? - Нима сме сами врагове на себе си, та не отиваме там? Нима входът е заключен за нас? Нима няма да ни приемат? Или ще ни лишат от нещо? - Не!... Господ предлага всичко на всички. Върви само по пътя, който ти е показан и всичко ще имаш. И радост ще получиш - такава силна радост, че никой няма да може да ти я отнеме! Амин. 1863 г.
Виж също: