Великата тайна на бъдещето

проф. Антоний Хубанчев

"Аз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Господ,
Който е, Който е бил и Който иде".(Откр. 1:8)

Пред нас е Новолетието...

В тези часове на новогодишна тържественост има нещо тайнствено, което ни кара да бъдем по-други. Променя ни. Изважда ни от монотонния поток на сивото ежедневие. В тия мигове ни докосва полъхът на вечността.

В смяната на годините, в неудържимия бяг на дните, невъзвратимо отминаващи, сърцето потръпва от болка. Разбираме, че нещо е отлетяло завинаги - щастие и скърби, неосъществени стремежи или сбъднати мечти принадлежат вече на Старата година, на миналото, а ние ги носим в себе си като наша участ. Частица от съдбата ни, изтъкана от горести, радости и копнежи, е преминала като миг навеки от лицето на тоя свят, а нейната следа е тъй краткотрайна!

В загадъчното безмълвие на новогодишните нощи ние вплитаме светли надежди, че Новолетието ще изпълни съкровени желания, пазени старателно да не увехнат сред суетата на житейските грижи. В смяната на годините чувстваме как старото остава в сянката на миналото, а новото упование стои на прага с усмивката на надеждата.

Човекът е изправен пред безкрайната смяна на миговете, сред развълнувания океан на вечността... "Защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим" (Евр. 13:14).

Вярващият в Бога осъзнава преходността на собственото си съществуване на тази земя. Упованието му в ликуващата светлина на битието над небитието, във всеутвърждаващата мощ на живота и безсмъртието над вледеняващата сянка на смъртта извира от упованието в божествения Младенец от Витлеем, в Богочовека Иисус Христос.

Той е Син на живия Бог (Мат. 16:16), Единороден от Отца (Йоан 1:14), роден преди всяка твар (Кол. 1:15), в Него е животът и животът е светлина за човеците (Йоан 1:4) - животът във вечността. Той ни засвидетелства истината, че Бог е любов, че любовта е оная чудодейна сила, която носи безсмъртие и спасение. Нашето съществуване на малката синя планета, Земята, зареяна в тайнствената космическа необятност, не означава движение от битие към небитие.

Господи, частицата време, Която Ти си ни дал на тая Земя, е дар тъй скъпоценен и тъй неудържимо преходен!... Отминаващите години, изпълнени с горести или с щастие, дните отлитащи, часовете на преживяните дни, ни принадлежат и ние съществуваме във времето...

Вседържителю, дай ни сили в преходността на миговете бързотечни да намерим спасителния брод към Тебе, към Твоята любов и истина. Зада дадем искрица светлина и радост на хората, които срещаме и отминаваме в земния си път!

Пред нас е Новолетието...

През звездния лик на необозримата вселена и неспирния ритъм на вечността човекът противопоставя дълбоко избликналия си порив към живота, към безсмъртието.

Човекът стои здраво вкоренен в майката Земя, за да черпи жизнените сили на собственото си съществуване. Но той не е само биологично същество.

"Езичниците говореха: човекът е микрокосмос, състоящ се от елементите на [материалната] вселена... Защото какво има в това, да се почита човекът като образ и подобие на този свят, когато и небето прехожда, и земята се изменя, и всичко, което се съдържа в тях, е преходно. В какво тогава се състои величието на човека според църковното учение? Не в подобието на сътворения свят, но в това, да бъде по образа на естеството на неговия Създател" (Св. Василий Велики).

"В човека има нещо сродно с Бога" (Св. Григорий Нисийски).

"Онова, което се нарича тяло, не е нищо повече от една онтологична повърхност; а зад нея, в отвъдността на тази обвивка, се намира мистичната глъбина на нашето съществуване" (отец Павел Флоренски).

Бог-Творец създаде човека по Свой образ и подобие, т.е. творец, и го призова към свободно творчество, без да поставя граници на съзидателната сила на мислещия дух. И в творческия подвиг на човека - за усъвършенстване на творението, а не за неговото разрушаване - се разкрива отговорът на "венеца на творението" в изпълнение на съкровената воля на Твореца.

Човекът е част от битието, но такава част, чиято дейност има космогоническо значение. Човекът е същество, хуманизиращо природата, обществото и самия себе си. В тази своя целеустременост той винаги е на път в откриване на все по-нови измерения на своята човечност. За вярващите в Триединния Бог, тя се разкрива в истините за Боговъплъщението и Богочовечността.

"Бог, Който някога заповяда да изгрее светлината от тъмнината,
Той Същият озари сърцата ни,
за да бъде светло познанието на словото Божие,
проявено в лицето на Иисуса Христа" (2Кор. 4:6).

Какъв е смисълът на тези боговдъхновени слова?

Бог сътвори от тъмнината светлина. Първото творческо слово, осияло с безгранична мощ бездната на непроницаемия мрак, на небитието, бе: "Да бъде светлина. И биде светлина!" (Бит. 1:3). Лъчите на Божията любов сътворяват, осветяват и променят света. Чудодейната им сила дарува на материята живот и въдворява в нея венеца на творението - човека.

Божието величие и сила обаче намират пълния си израз във втората светлина на Неговото творческо слово - във въплъщението на Божествения Логос. "Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14). За втори път тъмата е пронизана от несъкрушимата животворяща сила на оная светлина, която идва от Бога и обновява съществуващото.

"И тъй, Син Божи стана човек, за да ни покаже на каква висота ни възнася.

За да познаем любовта Божия; за да ни посочи, че Бог е създал нашето естество добро; за да стане Началник на новия живот; да потвърди възкресението и да прекрати безнадеждността.

За да направи човеците синове Божии и участници в божественото безсмъртие, като Самият Той стана Син човешки.

За да узнаем, че човешката природа, за разлика от всички твари, е сътворена по образ Божи и е толкова сродна с Него, че може да образува в Господа Иисуса Христа една ипостас" (Св. Григорий Палама).

Чрез Боговъплъщението, в тайната на Богочовечеството, засияват в своята пълнота спасителните лъчи на вечния живот, на благодатното обновление и спасение. Това не е вече космическата светлина на първия творчески ден, но новата светлина, озарила екзистенциалната целеустременост и сложните социални взаимоотношения на човека в неговата обществена среда. Безграничната мощ на тази светлина извира от Бога - в Неговата любов към човека, - за да му вдъхне сили за жертвено служение на обществото и чувството на съотговорност за бъдещето на общността, в която личността живее и създава блага. Защото смисълът на този свят не е в злобата на деня и във всепояждащата стихия на ненавистта, но в любовта, която възвисява и твори. Тази светлина озарява така нареченото "второ творение", което е резултат на творческата (теоретико-познавателна и практическа) дейност на човека.

На нашата Земя единствено човекът притежава уникалната способност съзнателно да овладява и направлява обкръжаващата го материална действителност и в неговото развитие и участ е включена съдбата на цялата планета.

Възходящото утвърждаване на човешкото съществуване, светлината на идеите, които човек съзнателно вплита във "второто творение", създавано посредством собствените му ръце и мисъл, е възхождането на Божията истина и правда посредством човешкия род. Човекът е съпричастен на вечността като съработник в делото на Божието домостроителство...

В безкрайността на космоса и сред величието на творението ние се стремим да вникнем в смисъла на закономерния му ритъм и в преклонение да отгадаем с вяра чудните следи на Творческия Логос и великолепието на Божията неизмерима слава. Със съзидателната сила на мислещия дух Бог възхожда чрез нас, които като Божи образ и подобие проникваме посредством нашето познание в тайнствените недра на битието.

Настъпва Новолетието...

Това е времето на великото очакване, на съкровените надежди. През него не престава да тупти огненото сърце на майката Земя. В животворната си гръд тя е приютила семената на нови плодове. Земята се е притаила и очаква времето, когато с могъщия си порив отново ще ликува животът.

А ние, приобщени към Този, Който възвестява: "Аз съм пътят и истината, и животът" (Йоан 14:6), в упованието на вярата, надеждата и любовта, очакваме изпълнението на тайната на бъдещето.

"И Духът и невястата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди!... Който свидетелства за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!" (Откр. 22:17,20).

Виж също: