Св. преподобни Йосиф Песнописец
IX век
Чества се на 4 април
|
Св. преподобни Йосиф ПеснописецIX век Чества се на 4 април |
Покаяния источник неисчерпаемый, утешения податель некончаемаго, и умиления пучина еси Иосифе: слезы нам подаждь покаяния божественнаго, имиже утешение зде плачущееся обрящем от Бога, твоея помощи просящее, святе.
По-долу:
Виж също:
Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия в началото на деветия век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали добро образование на своя син, който още от малък придобил високи добродетели и напреднал в изучаване на Свещеното Писание. Дете бил той, когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.
Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благочестив живот и се удивлявали на голямата му мъдрост. След известно време в Солун дошъл св. Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.
По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани. Най-разпалена била тази борба в Цариград, където по-рано начело на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След кратко затишие гонението било отново възобновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е тъкмо времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.
Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението срещу почитателите на светите икони, той ги подлагал на тежки наказания: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тъмница, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя събрат, но като преценили нуждите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата броня на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото учение на лукавите еретици, а да се придържат към древното учение на Църквата.
Гонението все повече се засилвало. Наказанията взимали масов характер и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По онова време Цариградската и Римската църква още не били разделени.) Трудно и опасно било да се изпълни това поръчение, защото правителството строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, но приел тази опасна мисия. Качил се на един кораб и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил заловен и затворен в тъмница на остров Крит. Там имало и много други затворници. Еретиците се отнасяли много строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, започнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрекъснато ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с търпение и мъжество да се покорят на Божията воля.
- Какво по-приятно и по-радостно може да има за нас сега от това – да страдаме за името на нашия Бог и за иконите на Неговите светии? – казвал той на другарите си. – Нека имаме пред очите си лъчезарния образ на св. ап. Павел, който прие веригите като украшение и се радваше, че се е удостоил да страда за Христа. Нека подражаваме на самия Христос, Който пострада за нас, бидейки безгрешен. Той не укорявал хулителите и не се противил на тия, които Го мъчели. Ако ние искаме да носим игото на Христово, трябва да вървим по Неговите стъпки и заедно с Него да понасяме нашите страдания. Такъв път е отредил Бог за нашето спасение – пътя на скърбите и страданията. Няма защо да се смущаваме, щом като страдаме затова, че почитаме иконата на Спасителя и на пречистата Му Майка. Ние не можем да изпълним неразумните заповеди на царя.
Ободрени от думите на Йосифа, затворниците търпеливо понасяли страданията, а които били осъдени на смърт, посрещали я без страх. Между затворниците имало и един епископ. Твърд бил той във вярата си и отдавал благоговейна почит на светите икони. Но заради високия му сан той бил подложен на непоносими мъчения. Като не могъл да търпи повече, той започнал да се колебае, дали да се съгласи с еретиците, за да се освободи от мъченията. Йосиф забелязал това и със сълзи на очите го молел и съветвал да победи съмнението и да умре за Христовата икона, както е готов да умре за самия Христо. Думите на Йосиф били толкова убедителни, че епископът се разкаял за своето малодушие и с мъжество приел мъченическа смърт.
Цели шест години престоял Йосиф в тъмница. След смъртта на Лъв Армянин гонението срещу почитателите на светите икони се прекратило. Преданието разказва, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за смъртта на императора, а след това по чудесен начин го избавил от тъмницата. Йосиф веднага заминал за Цариград, но там с огорчение узнал, че св. Григорий Декаполит не е вече жив. Йосиф построил църква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наблизо издигнал и манастир, в който скоро се събрали много монаси.
Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благочестив човек частица от светите мощи на апостол Вартоломей. Той пазел тази придобивка като голямо съкровище. Сега той съградил църква в памет на апостол Вартоломей, в която поставил мощите му. Йосиф много искал да състави и хвалебна песен за ап. Вартоломей, та празникът му да се чества по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, уединен в килията си, продължително и съсредоточено се молел Бог да му даде премъдрост, за да може достойно да възхвали апостола. Същата нощ му се явил апостолът, подал му Евангелието и казал: "Да те благослови всевишната Божия десница, и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост; Дух Свети да пребъдва в твоето сърце, а песните ти да усладят вселената." Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този момент започнал да пише хвалебни песни за прослава на светиите и на Божията Майка. Тези вдъхновени песни, известни под името канони, и до сега се четат през време на богослужението.
Не било съдено на Йосиф да продължи спокойно живота си в съградената от него обител. Църквата отново била смутена от еретиците. Иконоборците намерили подкрепа от император
Теофил (829–842 г.). Гонението срещу православните започнало с нова сила. Йосиф се явил непоколебим защитник на учението на Църквата и затова бил заточен в Херсон
, където останал до смъртта на императора. Императрица Теодора, която управлявала вместо
малолетния си син Михаил ІІІ, върнала Йосифа в Цариград, а патриарх Игнатий му дал висока служба в Църквата. След няколко години обаче той пак трябвало да поеме трудния път на
заточението.
Знатният велможа Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя роднина, като с това нарушил църковните канони. Както някога св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, така сега преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на заточение Йосифа и патриарх Игнатий.
Когато по-късно на византийския престол се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф отново бил върнат от заточение. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и уважаван от всички.
Патриарх Фотий много почитал преподобния. Той го наричал "човек Божий", "ангел в плът" и "отец на отците" и наредил всички духовници да го приемат за свой духовен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си.
Доживял дълбока старост, преподобни Йосиф насън бил известен от Бога за близката си смърт. И наистина, той скоро заболял и спокойно очаквал края на земния си живот.
- Благодаря Ти, Господи Боже мой – шепнел той в последния си час, - че си ме пазил под сянката на Своите крила през всички дни на живота ми. Запази докрай душата ми. Запази своето стадо и запази до свършека на света онова, което е сътворила Твоята десница. Бъди помощник на Твоята Църква и я запази в мир и спокойствие навеки. Макар и да не съм от числото на Твоите угодници, защото съм грешен пред Тебе, но поради голямата си благост, не гледай на греховете ми, а ме направи достоен за участта на Твоите синове!
След молитвата преподобни Йосиф се причастил със светите Тайни, благословил всички, които били при него, и тихо предал душата си на Бога. На погребението му се стекло голямо множество народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия угодник, като го наричали баща, учител, благодетел, утешител и водач към спасението.
В същия час, когато починал преподобни Йосиф, един от неговите приятели, който в това време не бил при него, се удостоил с чудесно видение. Като седял в стаята си, той чул глас, който му казал: "Излез вън и виж чудните Божии тайни". Той излязъл навън и видял на небето необикновено сияние. В голям светъл кръг били наредени апостолите, мъчениците, пророците и светителите, а сред тях била пресвета Дева Богородица. Всички те се събрали да посрещнат душата, която заминавала от земята. На въпроса: "Чия е тая душа, която се е удостоила с такава голяма чест?" същият глас отговорил: "Това е чистата душа на преподобни Йосиф Песнописец, който бе надарен с благодатта на Светия Дух – да подражава живота на апостолите и мъчениците и да възхвали делата им с вдъхновени духовни песни. Затова сега те с чест посрещат неговата душа".
И досега вярващите слушат съставените от преподобни Йосиф Песнописец химни и се наслаждават на чудната поезия, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Отечеството на свети Йосиф е Сицилия. Родителите му, Плотин и Агатия, били хора благочестиви и добродетелни. Заради техния богоугоден живот Господ им дарил такъв син, знаменит творец на канони, който украсил Църквата, за нейно благо, със свещени песнопения. Юношата бил добре обучен на книжни науки и благонравие и още в детските му привички се виждали доказателства, че когато стане мъж, ще достигне съвършенство в добродетелите. Кротък, тих и смирен, той отбягвал детските игри, от малък възлюбил поста и въздържанието, не търсел вкусни ястия, хапвал само хляб и вода, и то вечер, а Божественото Писание изучавал твърде успешно. Така Йосиф възраствал телом и духом, когато варварите нападнали сицилийската страна и родителите му се принудили да бягат от отечеството си в друга страна.
Първоначално Йосиф се отправил с тях към Пелопонес, но после оставил родителите си и отишъл в Солун, столицата на Македония. Тук постъпил в манастир, постригал се в монашески чин и учел постническите трудове, преминавайки прилежно всички видове на подвижническия монашески живот и добродетели. Така той станал мъж съвършен и опитен монах. Земя, покрита с кожа, му била постелята, а дреха - вехтото рубище; постът му бил велик; храната му била парче хляб, а питието - малко вода; стоял изправен по цели нощи, а коленопреклонната му молитва била непрестанна; устата му били заети с пеене на псалми, а ръцете - с работа. Прилежно четял Божествените книги, изпълвал се с премъдрост и духовен разум и сияел сред братята като Божий ангел, за пример на чист и свят живот. Не е възможно подробно да се разкажат добрите му дела и многото му подвизи.
Така благоугодно се трудел той за Бога повече от другите. По настояване на игумена и братята приел сана на свещенството и бил ръкоположен за презвитер от епископа на Солун. Като станал презвитер, още повече усилил трудовете си и подвизите и често служел Божествена Литургия, като със сълзи се молел за себе си и за целия свят. Веднъж в този манастир пристигнал преподобният Григорий Декаполит. Видял преподобния Йосиф и много го обикнал, защото бил мъж свят, и в него намерил другар и съжител. След известно време Григорий се отправил за Византия в подкрепа на вярващите, които еретиците смущавали, и помолил игумена и братята да пуснат с него Йосиф, за да му помага: той просто не искал да се разделя с него.
След пристигането си Йосиф и Григорий се заселили при църквата на светите мъченици Сергии и Вакх и в съревнование повели суров, изнурителен живот; особено блаженият Йосиф, подражавайки на по-стария подвижник, великия отец Григорий, решил в сърцето си непрестанно да се усъвършенства в добродетелите. Двамата се трудели, прилежно поучавайки благочестивите да се пазят от вредните ереси, без да се смущават и съмняват в догматите на правата вяра, и да бъдат твърди в изповядването на истината.
По това време нечестивият цар Лъв Арменец бил възобновил осъдената вече иконоборческа ерес и надигнал страшно гонение срещу Църквата. Извличал от Божиите храмове светите икони и безсрамно ги тъпчел с крака. Поставил свои съмишленици еретици на престолите на православните пастири, които свалял и по най-различен начин измъчвал, а някои от тях и погубвал. Тогава свети Григорий и свети Йосиф взели щита на вярата, започнали да обикалят градските улици, площадите и къщите на вярващите със съвети, увещания и молби - да не се прелъстяват от еретическото лукавство. Думите им били като утринната роса, която съживява цветята и полската трева, повехнала от дневния зной. Съживявали малодушните, съмняващи се човешки сърца, повехнали сякаш от зноя на еретическите учения. После мнозина монаси се обърнали с молба към преподобния Григорий да изпрати блажения Йосиф - изкусен в словото, телесно здрав и поради това способен да предприеме дълъг път - в древния Рим при православния папа Леон Трети и при всички тамошни православни, за да извести за гонението срещу светата Църква, надигнато в Цариград. Те разчитали, че православните от Рим ще окажат помощ на гонените, ще опровергаят неправилните догмати и ще затворят хулните уста на еретиците.
Така Йосиф, се качил на кораб и отплувал за Рим.
Ала съмишлениците на царя, слугите и помощниците му при изтезанията, като разбрали, че мнозина, гонени от иконоборството, отпътуват от столицата за други страни, започнали тайно да устройват по пътищата, сухопътни и водни, разбойнически засади, залавяли бегълците и ги връщали в ръцете на иконоборците. Не останало тайна за тях и това, че православни монаси изпращат преподобни Йосиф на запад, в Рим. Те наговорили морските разбойници да го нападнат и преподобният попаднал в ръцете на враговете. Те разбили кораба, заловили и всички спътници на преподобния Йосиф и ги откарали в Крит, при иконоборците, където преподобният, окован в тежки вериги, бил хвърлен в тъмница.
Преподобни Йосиф прекарал в тъмницата шест години; и ето че страшна смърт постигнала безчестния цар Лъв Арменец: през нощта в навечерието на празника Рождество Христово той бил убит от своите войници в църквата, по време на утренята. А в същия този час преподобният Йосиф в критската тъмница бил известен за гибелта на мъчителя и по чудо освободен от веригите от свети Николай, който му се явил. Той станал; вратите на тъмницата от само себе си се разтворили и той излязъл, без тъмничната стража да разбере. Видял как някаква невидима сила го носи по въздуха. Скоро се озовал близо до Констнтинопол, на големия път, който води към града, и прославил Бога за това предивно чудо.
Йосиф влязъл в града, но не намерил сред живите своя любим отец Григорий Декаполит - той бил заминал при Господа, - видял само неговия ученик, блажени Йоан, и заедно с него много скърбял на гроба на свети Григорий, че не е удостоен да завари светия отец сред живите. Не след дълго и Йоан заминал при Господа и бил погребан близо до свети Григорий. След това преподобни Йосиф се преселил на друго място, уединено и безмълвно, което се намирало извън града, недалеч от църквата на свети Йоан Златоуст. Заселвайки се тук, съградил църква в името на свети Николай, пренесъл в нея мощите и на двамата отци, Григорий и Йоан, устроил манастир и събрал братство. Тук при преподобни Йосиф непрестанно се стичали множество духовни и светски люде да слушат неговото боговдъхновено учение, защото благодатта на Светия Дух се леела като река от устата му чрез неговите сладостни речи.
През царуването на Теофил отново се надигнала срещу Църквата бурята на иконоборството, отново мнозина били подложени на гонения и мъки. Тогава и преподобният наш отец Йосиф
песнописец заради безстрашното и открито изобличаване на ереста бил прогонен в Херсон,
където престоял във вериги и страдания до смъртта на Теофил. Царица Теодора, която след смъртта на Теофил приела престола заедно със сина си Михаил, и която заедно със светейшия
патриарх Методий възстановила православието, възвърнала Йосиф в Цариград. Свети Игнатий, който приел престола след преставянето на свети Методий, направил преподобния Йосиф
съдопазител на великата Божия Константинополска Църква. Заради добродетелния живот и заради изливащите се из устата му премъдри и душеспасителни речи, които обръщали мнозина в пътя
на спасението, преподобният Йосиф бил твърде любим на светейшия патриарх и на целия духовен и мирски чин.
Изминали няколко години и преподобният Йосиф заради изобличаването на беззаконието отново претърпял изгнание от брата на царя, Варда, пръв владетел след него. Като не се боял от Бога и не се срамувал от хората, Варда тежко нарушил законите на църквата, разделяйки се със законната си съпруга без вина от нейна страна и вземайки за жена една своя роднина. Преподобният Йосиф го изобличил открито, както някога свети Йоан Предтеча Ирода, поради което Варда го преследвал и му правел зло. Същата участ постигнала и светейшия патриарх Игнатий, който претърпял от беззаконника Варда изгнание и много беди. Когато пък слугите на царя убили Варда (и той загинал с шум), а след него и цар Михаил също загубил живота си от своите приближени и царството получил Василий Македонецът, свети Игнатий и преподобният Йосиф били върнати в Цариград и Игнатий отново приел своя престол, а Йосиф - предишната си длъжност - съдопазител. Не само светейшият Игнатий, но и неговият приемник Фотий обичали и почитали свети Йосиф Песнописеца. Фотий връчил на преподобния цялото църковно управление, нарекъл го човек Божий, ангел в плът и отец на отците, и наредил на целия си клир да приеме преподобния Йосиф за духовен отец, всеки да разкрива пред него съвестта си и да изповядва прегрешенията си. Като притежавал прозорливост, преподобният виждал скриваните грехове, но не изобличавал грешника, а го наставлявал с увещателни слова, докато изповядващият се, умилен, не изповядал тайното си беззаконие. Йосиф бил силен в боговдъхновените си речи и можел лесно да обръща грешните към покаяние.
Йосиф живял много години и достигнал дълбока старост, докато паднал в телесна немощ от многото трудове, в които се подвизавал от младини - от поста, гоненията заради правдата, от веригите и тъмницата, от грижите за уреждането на църковните дела, от украсяването с песнопения на празниците и паметта на светиите и от голямата грижа за спасението на човешките души. Преди да си тръгне от света, в края на светата четиридесетница, той се разболял и в сънно видение поучил от Бога известие за своето скорошно преставяне. В светия Велик петък на доброволните Христови страдания той описал всичките поверени му църковни вещи и дела и ги изпратил на патриарх Фотий. След това, като се готвел да си замине, започнал да се моли на Бога с тези думи:
- Благодаря ти, Боже мой, че ме пазеше през всички дни на живота ми в сянката на Твоите криле! И сега, опази до край духа ми и ми дари безбедно да премина князете на тъмата и въздушните страхове и да не послужат за радост на врага прегрешенията на моя живот, извършени от мен по незнание. Слово на Отца, съхрани Твоето стадо и защити до края на времената създанието на Твоята десница. Бъди помощник на възлюбените синове на Твоята църква. На Светата Църква, Твоята невеста, дари вечен мир и несмущавана тишина; просвещавай царското свещенство с Твоите дарове; покори гордия Велиар под нозете на защитниците на православната вяра, отклони от Църквата всички вредни за душата ереси. А на моята душа дари мирна и кротка раздяла с тялото. Недостоен съм да принадлежа към числото на Твоите свети угодници, у които е обитавал Дух Свети - защото осъзнавам, че съм грешен пред Тебе, - но Ти, безкрайно Благият, не гледай греховете ми, но ме направи достоен за участта на Твоите синове.
Като завършил молитвата и се причастил с Божествените Тайни, преподобният Йосиф благословил всички, които били при него, въздигнал ръце към небето и със светло и радостно лице предал на Бога светата си душа.
Отвсякъде се стекли множество монаси и миряни; мнозина плачели, едни наричали починалия свой отец, други - възпитател, някои благодетел, други - утешител, а някои учител, наставник и водач към спасението.
Сега, като предстои в небесните селения пред Божия престол, той пее ангелските песни, като прославя и възхвалява Отца и Сина и Светия Дух, триединния Бог на веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com