Виж също: Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда Св. Йоан Златоуст
"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха" (Мат. 2:1), не от една отделна източна страна, а от различни страни, както това е видно от писанията на светите Отци, произнасящи се различно по този въпрос.
Някои от тях са на мнение, че влъхвите са били от Персия; така мислят свети Иоан Златоуст, свети Кирил Александрийски, Теофилакт и други на това основание, че в тази страна особено процъфтявало изкуството на звездобройците и там никой не можел да стане цар, ако предварително не изучи това изкуство.
А други предполагат, че влъхвите били от Арабия, това мнение поддържат: свети мъченик Иустин, свети Киприан, свети Епифаний на основанието, че тази страна била твърде богата на злато, ливан и смирна. А някои мислят, че влъхвите са дошли от Етиопия; защото някога оттам дошла в Иерусалим Савската (тоест етиопската) царица, за да чуе премъдростта на Соломон, което, според обяснението на блажени Иероним, било предобраз на настоящото събитие, а именно: идването на влъхвите при духовния Соломон Христос, Който е Божията премъдрост (блажени Иероним, тълкувание на пророк Исаия). И псалмопевецът Давид казва: "Етиопия ще простре ръце към Бога" (Пс. 67).
Впрочем, всички назовани страни източни и съседни една на друга, изобилствали със злато, ливан и аромати, във всички тях било разпространено заниманието с магии и звездобройство (астрология); при това, на мъдреците в тези страни не било неизвестно Валаамовото пророчество за звездата, която щяла да възсияе, което се предавало при тях от поколение на поколение, отчасти устно, отчасти писмено. Може да се предположи като най-вярно това, че единият от влъхвите е бил от Персия, другият от Арабия, а третият от Етиопия, защото за произхода им от различни страни има указание в пророчеството на Давид, където е казано: "Царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат" (Пс. 71). Той предрекъл това за влъхвите, които щели да дойдат с дарове при Христа, както предполагат тълкувателите на Божественото Писание. Думите му "царете Тарсийски" означават "задморски", тъй като "Тарсис" означава "море"; и така, тук разбирай Персия, намираща се зад морето. "Царете Арабски" явно посочва към Арабия. А Етиопия псалмопевецът посочва, когато казва: "и Сава дарове ще му принесат", понеже Сава е град, който е столицата на цяла Етиопия.
И така, тези трима влъхви били от Персия, Арабия и Етиопия. А влъхви те се наричали не в смисъл на хора, занимаващи се с бесовски гадания и зловредни магии, а защото при арабите, сирийците, персите, етиопците и при другите източни народи имало обичай мъдреците и звездобройците да бъдат наричани влъхви. И тези влъхви били не от числото на магьосниците и чародеите, а от числото на най-мъдрите звездобройци и философи. Те се наричат и царе, но не в смисъл на могъщи царе, владетели на много страни, а като такива, всеки от които е получил от тях (от истинските царе) свой град или определено княжество. Защото Свещеното Писание има навика да нарича владетелите на отделните градове царе, както това е видно от 14-а глава на книгата "Битие".
А точно от кои градове били тези царе, за това няма достоверни сведения; известно е само, че са били от източните страни, и че са били трима, според броя на трите донесени от тях дара: злато, ливан и смирна. Макар че всеки от тях тръгнал от своята страна, но водени от една и съща звезда, те по Божий промисъл се събрали заедно по време на пътешествието си и като узнали взаимно намеренията си, вървели заедно, следвайки звездата, за която някога предрекъл твърде славният звездоброец Валаам, като казал: "Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля" (Числ. 24:17).
Поклонение на влъхвите.
Детайл от рождественска икона от
манастира
"Св. Екатерина" в Синай
А що за звезда била тя? Светите Златоуст и Теофилакт твърдят, че тя не била от числото на небесните или видимите светила, но, била някаква Божествена и ангелска сила, явила се вместо звезда. Защото всички звезди от самото сътворяване на света имат собствено битие, а тази звезда се явила в края на вековете, при въплъщението на Бога Слово. Мястото на всички звезди е на небето, а тази била видима във въздуха; всички звезди обикновено се движат от изток на запад, а тази звезда необичайно се движела от изток на юг, по посока на Иерусалим. Всички звезди сияят само нощем, а тази звезда и през деня сияела подобно на слънцето, като несравнимо превъзхождала небесните звезди и със сиянието, и с величието си; всички звезди и другите светила слънцето, луната и целият кръг от небесни тела, имат свое постоянно движение и посока, а тази звезда понякога се движела, а понякога спирала, както казва и Теофилакт: "когато влъхвите вървели, тогава се движела и звездата, а когато те почивали, и тя спирала."
А за времето на явяването на тази звезда различните тълкуватели мислят различно: едни казват, че тя се явила в самата нощ и в самия час на рождеството на Спасителя от Девата, но това мнение е невероятно; защото, ако звездата се беше появила в това време, как биха могли влъхвите да дойдат отдалеч до Иерусалим за толкова кратко време? Иосиф, след като изминали 40 дни от раждането на Богомладенеца и след изпълнението на законното очистване в храма, веднага, без да се бави в дома си в Назарет, вземайки само необходимото за пътуване, бързешком се отправил към Египет.
Някои казват, че тези влъхви взели бързи коне и пристигнали във Витлеем на 13-ия ден след Рождество Христово, но това е невероятно. Та нали те са били царе, а не бързоходци, и са вървели с дарове и с много слуги, както подобавало на царския сан и чест, а също и с животни и вещи, нужни за пътешествието; затова, как е било възможно да пристигнат от Персия, Арабия и Етиопия във Витлеем за 13 дни? При това те били задържани за известно време в Иерусалим от Ирод, докато, след като били събрани и попитани първосвещениците и книжниците, не се изяснило, че Христос трябва да се роди във Витлеем Иудейски.
А други тълкуватели, към които принадлежи и свети Епифаний, казват, че звездата се появила в часа на Рождеството Христово, а влъхвите дошли на поклонение след две години и намерили Младенеца вече двегодишен. Това мнение е основано на факта, че Ирод заповядал да избият децата от две години и надолу, според времето, което бил точно узнал от влъхвите. Но свети Теофилакт нарича това мнение невярно, защото в цялата Църква съществува вярно разбиране, според което тези влъхви са се поклонили на Христа във Витлеем, когато Христос се намирал още в пещерата; а след като изминали две години, Христос не само че не бил във Витлеем, но дори не бил и в Палестина, а в Египет. Защото, както е казано, според свидетелството на свети Лука, след очистването на 40-ия ден в храма, където старецът Симеон срещнал Господа, и след като всичко било извършено по закона Господен, свети Иосиф и Пречистата Дева Мария с Младенеца веднага се върнали в Галилея, а не в Иудея, върнали се в своя град Назарет, а не във Витлеем; и вече от Назарет, по заповед на ангела, се отправили към Египет.
А как биха могли влъхвите, след изтичането на двете години, да намерят Христа във Витлеем? Древният гръцки историк Никифор съобщава, че две години преди Рождество Христово на изток се появила звезда и че влъхвите пътували две години до Иерусалим, тъй че пристигнали в самия час на Рождеството. Изглежда, че съобщението на този историк е съгласно с това, което пише в Евангелието за избиването на младенците до две години, но и неговото мнение е недостоверно. От източните страни може да се дойде до Иерусалим за два или три месеца. Дори и да пътуваха бавно и продължително, като царе, пак не е вероятно да са пътували повече от шест или седем месеца.
Кое мнение за появата на звездата е достоверното? Мисля, че мнението на свети Иоан Златоуст и Теофилакт. Тези учители казват така:
"Звездата се явила на влъхвите преди Христовото Рождество. Тъй като им предстояло да прекарат много време в пътуване, звездата им се явила дълго преди Рожедството на Спасителя, за да могат те, като достигнат Витлеем, да се поклонят на Христа, намиращ се още в пелени."
Да обърнем внимание, че тези учители на Църквата не определят двегодишен срок, а само казват: "преди много време", като че казвайки: "преди няколко месеца". Но основание на това тълкувание, според което звездата се появила преди времето на Рождество Христово, трябва да се разбира, че в същия ден и час, в които с благовещението на Архангела и със слизането на Светия Дух, Словото станало плът, зачевайки се в пренепорочната девическа утроба, девет месеца преди рождеството, се появила на изток и звездата. Разбирайки така, ние не ще отстъпим от свидетелството на споменатите учители и в същото време ще отхвърлим невероятното забавяне на влъхвите по пътя в продължение на две години. А за двегодишната възраст на убитите младенци ще бъде казано по-нататък, в деня на паметта им.
И така, девет месеца преди Рождество Христово, по време на благовещението, влъхвите видели звезда на изток и отначало в удивление и недоумение размишлявали за това, каква би могла да бъде тази звезда? Дали това не е комета, възвестяваща някакви нещастия? И действително тази звезда предвъзвестила в тези страни нещастие за душегубеца враг, а именно: падане на идолите, изгонване на бесовете, ярко сияние на светлината на светата вяра. После, като разбрали, че тази звезда не е случайна, а има Божествена природа и Божествено подобие, влъхвите си спомнили за древното Валаамово пророчество, вразумили се също и от това, което предсказала индийската сибила Еритрея за тази звезда; а според свети Лъв, папа Римски, те били тайно научени от Самия Бог, че е настъпило времето на раждането на Господаря и Царя на цялата вселена, Който трябвало да се роди в Израиля, както и Валаам предрекъл: "И се издига жезъл от Израиля", и че това е Неговата отдавна предвъзвестена звезда. Като повярвали несъмнено, че това е така и като се снабдили с всичко необходимо за път, те тръгнали от своите страни, и както вече беше казано, по време на пътешествието се събрали заедно и в единомислие продължили пътя си.
А междувременно изтекъл деветмесечният срок от времето на появяването на звездата и наближил часът на Христовото Рождество. И те приближили до палестинските предели и накрая, в самия ден на Христовото Рождество, достигнали и столицата на Иудея Иерусалим. А когато влизали в Иерусалим, звездата се скрила от очите им; защото, ако тя беше засияла и в Иерусалим, народът би я видял и заедно с нея би тръгнал след влъхвите при Христа. Тогава и Ирод, и завистливите иудейски началници на синагогата, биха узнали къде се намира роденият Христос и поради завист биха Го убили преждевременно. Но Божият промисъл, който по-добре устройва нашето спасение, заповядал на звездата да се скрие, за да не могат търсещите душата на Младенеца да узнаят мястото на пещерата, и защото очите на злонравния иудейски народ били недостойни да видят тази пречудна звезда, и още, за да бъде изпитана вярата им ще повярват ли на думите на тези мъдреци, които възвестявали идването на Месия, и ще поискат ли да познаят Христа, Спасителя на света; ако не поискат, то нека това им бъде за по-голямо осъждане. По този въпрос блаженият Теофилакт разсъждава така:
"За какво казва той са дошли влъхвите? За осъждане на иудеите, защото щом влъхвите, бидейки езичници, повярвали, то какъв отговор могат да дадат иудеите? Влъхвите дошли от толкова далечни страни, за да се поклонят на Христа, а иудеите, имайки Го при себе си, Го изгонили."
Влъхвите, като влезли в столичния град Иерусалим, питали за новородения Цар: "Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним" (Мат. 2:2). И веднага тази вест удивила народа и смутила цар Ирод и всички иерусалимски началници. Царят, като събрал всички първосвещеници и книжници, ги попитал:
Къде трябва да се роди Христос?
Той започнал да се бои да не би да му бъде отнето царството и обмислял как да убие новородения Цар. Като узнал, че Христос трябва да се роди във Витлеем, той повикал влъхвите и ги разпитал за времето на появата на звездата. След това, като прикрил измамата, имайки неправедна мисъл и зло намерение, казал лукаво:
"Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня".
Щом влъхвите тръгнали от Иерусалим, звездата, която ги водела, веднага се появила и тръгнала пред тях, и те много се зарадвали на повторното появяване. Тя вървяла пред тях, докато не ги довела до Витлеем, до пещерата, и не се спряла над мястото, където се намирал Младенецът. Звездата се спряла над жилището, където се намирал Младенецът, тоест слязла от висините долу и се приближила до земята. Иначе, ако тя не се беше спуснала ниско, не би могло да се узнае, над кое място стои. Така разсъждава и блаженият Теофилакт, следвайки свети Златоуст:
"Това било необичайно знамение, казва той, защото звездата слязла от висините и като се спуснала към земята, показала на влъхвите мястото. Защото, ако тя се намираше нависоко, то как те биха могли да узнаят определеното място, където се намирал Христос? Защото всяка звезда господства над много места. Както и ти често виждаш луната над твоя дом, така и на мен ми се струва, че тя се намира над моя дом; и на всички им се струва същото, а именно, че луната или някоя звезда стои само над тях. По същия начин и тази звезда не би могла явно да посочи Христа, ако не се беше спуснала надолу и не беше се спряла над главата на Младенеца". И от това чудо се вижда, че тази звезда не била от звездите, намиращи се на небесната твърд, но била особена Божия сила. И така, като влезли в къщата, влъхвите намерили Този, Когото търсели, както казва Евангелието. На това основание мнозина предполагат, че те намерили Христос не в пещера, а в една от къщите на града, тъй като Евангелието споменава не пещера, а къща. Според това мнение Евангелието като че ли казва така: "Когато множеството народ, дошъл за преброяването, се разотишъл, тогава се освободили и странноприемницата, и другите къщи на витлеемските граждани; тогава и Майката с Младенеца била преместена от пещерата в една от къщите."
Но свети мъченик Иустин, Златоуст, Григорий Нисийски и Иероним казват, че Господ останал в пещерата, в която се родил, до самото време на очистването, което ставало на 40-ия ден, и че там го намерили и влъхвите. И това се случило така, за да узнаят земните царе, че царството на новородения Цар е в нищетата, в смирението и в презрението на светската слава, а не в богатствата, тщеславието и дворците. Целта на това била също и тази да може по този начин по-силно да се прояви вярата им, чрез силата на която те не се разкаяли и не възроптали, когато намерили в такава нищета Този, заради Когото извършили такъв продължителен път и Когото се надявали да намерят в царските палати.
Като намерили Господ в пещерата, влъхвите Му се поклонили не с обикновен, а с подобаващ на Бога поклон, те му се поклонили не само като на човек, но и като на Бог. Защото, както казват свети Ириней и папа Лъв, "Тези влъхви, тайнствено просветени от Божията благодат, като видели Младенеца, познали и повярвали, че Той е Бог и затова Му се поклонили не само като на Цар, но и като на Бог с подобаващо на Бога поклонение. Затова и е написано: "паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си принесоха Му дарове" (Мат. 2:11), изпълнявайки заповяданото: "и нека се не явява никой с празни ръце пред лицето Ми" (Изх. 23:15).
А какви са даровете? Злато, ливан и смирна: злато като на Цар, ливан като на Бог, смирна като на смъртен човек (Блажени Теофилакт). Защото със смирна иудеите помазвали тялото на умрелия, желаейки да го съхранят цяло. По такъв начин тримата царе почели с три дара Единия от Троицата и с тези дарове изповядали в Него две естества. Свети Лъв казва за това така:
"Те принасят ливан на Бога, смирна на човека, злато на Царя, правилно почитайки Божието и човешкото естество в единство; със сърцата си те вярват в това, а с даровете си го изповядват".
Като получили насън вест от явил им се ангел да не се връщат при Ирод, който замислял зло и възнамерявал да убие новородения Цар, влъхвите се завърнали по друг път всеки в страната си, и там станали учители и проповедници Христови, според достоверното свидетелство на Никифор. Защото, проповядвайки идването в света на Христа, Сина Божий, те учели хората да вярват в Него, както и самите те вярвали. И е несъмнено, че след смъртта си те са се сподобили да бъдат причислени към лика на светиите.
А имената им са следните: първият Мелхиор, стар и побелял, с дълга коса и брада; той принесъл злато на Царя; вторият Гаспар, млад и без брада, с румено лице; той принесъл ливан на въчовечилия се Бог. Третият Валтасар, със смугло лице и дълга брада; той донесъл смирна на смъртния Син Човечески. След много години телата им били пренесени отначало в Константинопол, след това в Медиолан, в чест на въплътения Христос Бог, на Когото с Родилата Го да бъде от нас слава во веки.
Текстът е препечатан без изменения от Интернет Медия БИГ.БГ
Виж също:
www.Pravoslavieto.com