Архиеп. Серафим (Соболев)
(1881 — 1950)
Архиеп. Серафим (Соболев)
(1881 — 1950)
Архиепископ Серафим (Соболев)
В една от стиховните стихири на вечерното богослужение в чест на празника
Благовещение светата Църква обръща вниманието ни на следните слова:
Ето днес се откри нашето избавление:… Бог се съединява с човеците… Девата приема радост… Светът се освобождава от древното проклятие [3. стихира].
А в един от седалните на утренното благовещенско богослужение се казва:
Днес цялото творение се радва, защото се развързва клетвата над праотеца [Седален след 2. катизма, гл. III].
Накрая в една от стихирите на същото утренно богослужение намираме следните слова:
Въплъщавайки се, Словото, Което надвишава всяко естество, в Тебе се всели, … Богородице Дево, и въздигна от древното проклятие падналия човешки род [4. стихира].
С всички тези думи от благовещенското си богослужение светата Църква ни показва, мои възлюбени в Христа чеда, какво огромно благо ни е дарувано чрез Благовещението. А това благо е избавлението ни от проклятието, което Господ заради първородния грях е наложил в рая на нашите прародители, а чрез тях – и на цялото човечество.
Страшно нещастие било за нас това проклятие. По своята същност то било разлъчването на човеците от Бога или, иначе казано, отлъчването им от райското блаженство, както на земята, така и в бъдещия живот, защото след грехопадението дверите на рая са били затворени дори за старозаветните праведници.
За първи път след грехопадението Бог се съединил с човека при Благовещението, когато в утробата на Пречистата Дева Мария станало зачатието на Бог Слово, т.е. Неговото въплъщение. Тогава за хората дошло време да им бъде възвърнато загубеното райско блаженство.
По такъв начин Благовещението е станало за нас начало на нашето избавление от проклятието, на съединяването ни с Бога и възвръщането на райското блаженство. Именно в това се състои основното и спасително за нас значение на Благовещението. Не напразно светата Църква го нарича главизна", т.е. начало на нашето спасение.
Разбира се, в самия момент на Благовещението е станало само съединяването на Бога с човека, а райското блаженство сме започнали да получаваме, след като била създадена Христовата Църква на земята. Тук ние получаваме това блаженство в многобройните благодатни извори: в молитвите и богослуженията на Църквата и особено в нейните Тайнства, в думите на Божественото Писание, в учението на светите отци и в житията на светите Божии угодници. Светите люде също са извори на голямо райско утешение за нас. За това свидетелствува стремежът на огромно множество руси към светите люде. Защо вярващите винаги са се стремили към тях? Защото чрез светиите Господ е явявал очевидни свидетелства за Своето всемогъщество, милосърдие и премъдрост. Защото чрез тях Той е извършвал Своите чудеса, така желани и отрадни за нашите сърца. Чрез светците е преливала божествена радост в сърцата на онези вярващи, които имали общение с тях. Не напразно Московският митрополит Филарет казва: "Като влизаме в съприкосновение със светиите, ние се докосваме до самия Христос, Който живее и царствува в тях чрез Своята благодат".
Разбира се, това райско блаженство е достояние на онези, които по пътя на неотклонното изпълняване на Божиите заповеди сами се стремят към него. Защото както чрез нарушаването на Божията заповед райското блаженство е било изгубено, така чрез спазването на заповедите ние отново го придобиваме с помощта на благодатта на Светия Дух.
Затова, възлюбени в Христа братя и сестри, нека неотклонно изпълняваме всички Божии заповеди. Нека старателно да избягваме греховете. А тъй като най-гибелен и ужасен за нас е грехът на ереста, нека всячески да се пазим от всякакви ереси и особено от съвременните. Тези ереси са още по-гибелни и опасни за нас поради това, че без да отричат вярата в Христа като втора Божествена Ипостас, чрез своето лъжеучение отричат цялото Христово дело на земята, потъпкват цялото Божествено домостроителство в делото на нашето спасение. [Домостроителство — Божият промисъл за спасението на човешкия род, осъществяван в историята на човечеството.]
Така например, разпространява се богословското мнение, че в рая Господ не бил наложил заради първородния грях Своето проклятие върху първите хора, а чрез тях и върху цялото човечество. Но вие, възлюбени, чухте сега приведените по-горе думи от благовещенското богослужение, в които Църквата ясно учи и утвърждава, че това проклятие е било наложено от Бога на първите хора в рая, а чрез тях – на целия човешки род. По тази причина Църквата нарича това проклятие първоначално, праотеческо или древно. А споменатото богословско мнение твърди, че такова проклятие не е имало.
Проклятието, или анатемата, е отлъчване от Бога – Извора на живота и блаженството. То е телесна и духовна смърт. По думите на епископ Теофан Затворник това проклятие вече се е съдържало в следните Божии слова, отправени към първите хора: … в който ден вкусите от него (от дървото за познаване добро и зло), бездруго ще умрете (Бит. 2:17 – по слав. прев.), разбира се в случай на неизпълнение на дадената заповед. Нашите прародители не изпълнили тази заповед, паднали в първородния грях и проклятието влязло в сила.
По такъв начин, ако не бе имало първороден грях, нямаше да има и проклятие. Последното е следствие, а първородният грях – причина. Става ясно, че отричането на Божието проклятие над нашите прародители, противно на свидетелствата на Библията, води след себе си отричане и на първородния грях. Едното и другото се намират в неразривна връзка помежду си. Отричайки проклятието, ние отричаме първородния грях. А като отречем първородния грях, с това отхвърляме цялото Божие домостроителство. И наистина, ако не бе извършен първородният грях, то съвсем не би имало нужда Спасителят да идва в света, за да ни изкупи от първородния грях и да ни избави от проклятието, което уж не съществувало. В такъв случай в Христовото домостроителство няма място за рождението на Христа, за Неговите страдания, смърт и възкресение и за изпращането благодатта на Светия Дух на апостолите. В такъв случай в Христовото домостроителство няма място и за самото Благовещение, това начало (главизна, слав.) на нашето спасение, защото всички тези събития са били предизвикани от първородния грях и от проклятието, наложено за този грях. Оттук става ясно как трябва да пазим вярата си, в каква кристална чистота трябва да я изповядваме.
Нека да изпълняваме всички Божии заповеди и особено старателно — Божията заповед за съхраняване на вярата! Тогава всички плодове на Благовещението: избавлението от проклятието, съединяването с Бога и райското блаженство ще бъдат наше достояние. Тогава още тук, намирайки се в плът, ще изпитваме по-голямо блаженство от онова, което са изпитвали първите хора в рая в своето състояние на невинност. В една от стихирите на Господи, воззвах" от благовещенското богослужение светата Църква изрича от името на Пречистата Дева Мария следните думи: Ще родя Безплътния… за да възведе човека в първото му наследие чрез съединяване [3. стихира на Господи, воззвах"]. Тук се има предвид възвръщането на онова райско блаженство, което са изпитвали първите хора. Но какво означава, че сега ние биваме възвеждани в това блаженство в много по-голяма степен чрез съединяване (с растворением)? Според разбирането на светите отци това съединяване не е нищо друго, освен страшното и най-велико Тайнство на Тялото и Кръвта на нашия Господ, в което ние с цялото си същество се съединяваме с Христа, нашия истинен Бог, ставаме едно с Него, ставаме богове по благодат. Такова дивно, тясно и родствено единение с Бога не са имали първите хора в рая. Затова новозаветните праведници, светите Божии угодници, за своето неотклонно спазване на заповедите са изпитвали такава божествена радост, каквато не са имали нашите прародители преди своето падение. Това се разбира от само себе си, защото тогава още не е съществувало великото тайнство Евхаристия, не са съществували Тялото и Кръвта Христови – този най-висш плод на Благовещението.
Поздравявам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с празника Благовещение. От цялото си сърце молитвено ви пожелавам да станат ваше достояние всички плодове на Благовещението, заедно с божествената радост от приетите от вас свети Пречисти Тайни. А тъй като без опазване на спасителните заповеди това не може да бъде постигнато, то дай Боже всички ние всякога и неотклонно да спазваме Божиите заповеди и над всички нас винаги да се изпълняват думите на нашия Господ Иисус Христос: Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми… за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна (Иоан 15:10-11), т.е. съвършена. Амин.
Проповедта е произнесена в руската църква Св. великомъченица Параскева", гр. София, на 25 март (7 април ст.стил) 1946 година.
© Православна беседа
© Девически монастир "Покров Пресвятия Богородици", Княжево, София. Всички права запазени.
Слово на Благовещение на Пресвета Богородица
Днес е началото па нашето спасение, днес се открива пазената от векове тайна: Синът Божий става Син па Девица...
(Из тропара на празника)
В тези думи на тропара в чест на днешния велик празник, мои
възлюбени в Христа чеда, светата Църква ни разкрива основната истина на християнството - Въплъщението на Бог Слово - като велика тайна, подготвена от Бога преди вековете, за да
бъде открита на земята. По същия начин гледа на истината за Въплъщението и св. апостол Павел, казвайки: Велика е тайната на
благочестието: Бог се яви в плът (1 Тим. 3:16).
Какво иска да ни каже светата Църква с дадените слова на празничния Тропар? Тя иска да научи и нас винаги да гледаме на тази основна християнска истина като на велика тайна, непостижима за нашия ум, и поради това да я възприемаме не рационалистично, а чрез вярата.
Някога големият еретик Арий
дръзнал да изяснява истината за
Въплъщението със своя ум и се получила хулна ерес, защото Арий учел, че Христос не е Бог, а твар. Тази ерес разрушава основите на цялото християнство, защото словото Божие и
Църквата чрез устата на своите св. отци свидетелствуват, че нашето изкупление и спасение е могъл да извърши само Бог, Въплътил се от Дева Мария в момента на Благовещението.
Друг голям еретик, Евтихий, също рационалистично искал да обясни истината за Въплъщението и се получила друга хулна ерес - че човешката природа в Христа след Въплъщението била погълната от Божествената и по такъв начин останало само
Божественото естество, а човешкото вече не съществувало. Но ако Господ е нямал човешко естество, не би могло да има нито кръстни страдания, нито смърт на Христа, следователно не би
могло да се извърши и нашето изкупление, което станало на Кръста.
Както е известно, тези ереси предизвикали големи смутове, кървави гонения срещу християните и дори немалки държавни сътресения.
И в наши дни се появи голям еретик, професорът от руския Богословски институт в Париж прот. Сергий Булгаков. Той също
направи опит да изясни тайната на Въплъщението само със своя ум. Като споделя учението на гностиците, той не допуска, че Бог може да влиза в непосредствено съприкосновение с
творението и учи, че светът е сътворен не непосредствено от Самия Бог, а посредством някаква "божествена София" (София (гр.) - премъдрост).
Също така и за великата тайна на Въплъщението на Бог Слово о. Сергий Булгаков дръзна да учи, че Синът Божий се е въплътил не непосредствено чрез наитието на Светия Дух над
Пречистата Дева Мария, а посредством същата измислена от него "божествена София". Тази своя "София" о. Булгаков, както и неговите единомишленици, нарича с кощунствени за нашата
вяра наименования като "четвърта ипостас", "вечна женственост", "велико царствено и женствено същество", което приема почитание от Божията Майка! И те поставят тази "божествена
София" дори по-високо от Самата Света Троица, тъй като "София", според о.
Булгаков, е субстанция, основа на Божествената Троица!
Да, тази ерес е прекалено абсурдна и има малко последователи. Но макар всички ереси да са били абсурдни, те са разтърсвали светата Църква до самите й основи. И ако сега
софийната ерес има малко последователи, то един ден те могат да станат много. Не бива да забравяме, че преди първата ни война с Германия в Руската Църква започнаха големи смутове
от имебожническата ерес, която възникна на Атон сред руските монаси и учеше, че Божието име е Сам Бог. Но по своята
същност имебожничеството не е нищо друго, освен софиянство, според
което Божието име е "София" и следователно, е Самият Бог.
Главното нещастие, произтичащо от всички тези и други ереси, се състои в това, че еретиците, като се започне от Арий, Несторий и Евтихий, се осъждат от Божието правосъдие на вечни мъки в ада и, както свидетелствува светата Църква, изпитват най-тежки адски мъчения.
За да избегнем тази ужасна участ, възлюбени, нека вярваме с вас в истината на Въплъщението като в непостижимо за човешкия ум тайнство, като във велико чудо. Нека вярваме като
във велико чудо и в тайнството на Божествената Евхаристия, в което Дух
Свети пресъществява хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Това Тайнство е всецяло основано върху тайнството на Въплъщението на Сина Божий. Ако Господ не бе възприел тяло от
утробата на Пречистата Дева Мария, то не би могло да има Тяло и Кръв Христови в св. Евхаристия. В такъв случай не би съществувала и самата Евхаристия.
Нека вярваме като във велико чудо и във всички други Тайнства на Православната Църква. Нека гледаме и на истинския християнски живот, пораждан от тях като на велико чудо. Наистина, нима девството и целомъдрието не са велико чудо?! Не напразно св. Йоан Златоуст, имайки предвид девството, е казал: "Тук трябва да вървиш по разпалени въглени и да не се обгориш, да се опълчиш срещу меч и да не бъдеш наранен" (Св. Иоанн Златоуст. Творенiя. Т, I. Кн. 1. СПб., 1898, с. 317.). А нима да отвърнеш на оскърблението с кротост не е велико чудо?! Ето защо преп. Йоан Касиан в своите дивни творения казва, че кротостта, т.е. кроткият човек, е чудо на чудесата.
Нека вярваме, възлюбени в Христа братя и сестри, във всички чудеса, които са се извършвали, извършват се и ще се извършват в Православната Църква до свършека на света и за които ни говорят Св. Писание, св. отци и жизнеописанията на Божиите угодници.
И нека от угодничество пред научната просвета, която доведе съвременното човечество до подивяване, да не правим това: в едни чудеса да вярваме, а други да отричаме. Ако проявяваме такова двоедушие, то към нас ще се приложат думите на св. ап. Яков: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко (Иак. 2:10). Тогава вместо истинска вяра у нас ще има само външно благочестие, само фарисейство.
Нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме такава чиста, проста, детска вяра, каквато е имал преп. Серафим Саровски. Той свято вярвал във всички догмати на нашата Църква и във всичко, за което ни говорят св. отци и свидетелствуват техните жития, изложени в Чети-Минеите. Само такава детска вяра - без колебания и съмнения - ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух, която живее в нас от момента на Кръщението и която получаваме и в другите Тайнства на светата Църква. Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото, винаги и неотклонно да изпълняваме всички спасителни Божии заповеди, за да се съединим с Христа и да участвуваме в Неговата Божествена радост и тук, и в Небесното Христово царство.
Пречистата Дева Мария първа повярвала в основната християнска истина, във великата тайна на Въплъщението на Бога от Нея. Затова Тя е нашата първа Учителка в истинската Христова вяра. Но в същото време Тя е и нашата първа Застъпница и Ходатайка пред Божия престол. Нека по Нейните всесилни молитви да се осъществят в нашия живот думите на Божественото Писание: С вяра ходим, а не с виждане (2Кор. 5:7); По благодат сте спасени чрез вярата (Ефес. 2:8) и Тази е победата, която победи света -нашата вяра (1Йоан. 5:4). Амин.
Словото е произнесено в руската църква "Св. Николай" в гр. София на 25 март (7 април) 1947 година.
Предадено тук по сборника Архиeпископ Серафим Соболев, Проповеди
том II (1945-1949), изд. Девически монастир "Покров Богородичен" - Княжево, София 2000 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com