Св. Роман Сладкопевец
St. Roman the Melodist
† 556 година
Празнува се на празника Покров на Пресвета Богородица - 1 октомври (14 окт. стар стил),
заедно с преп. Йоан Кукузел и св. ап. Ананий от 70-те апостоли
|
Св. Роман СладкопевецSt. Roman the Melodist † 556 година Празнува се на празника Покров на Пресвета Богородица - 1 октомври (14 окт. стар стил),
заедно с преп. Йоан Кукузел и св. ап. Ананий от 70-те апостоли |
Украсил се от младини с Божествените добродетели на духа, премъдри Романе, си бил пречестно украшение на Христовата Църква, украсил я с прекрасни песнопения, блажени; затова те молим, дай на желаещите твоето божествено дарование, за да ти зовем: радвай се, отче, преблажена красота църковна.
По-долу:
Виж също:
Божественными добродетельми духа из млада украсився, Романе премудре,
Церкви Христове пречестное украшение был еси;
пением бо прекрасным украсил еси ю, блаженне.
Тем
молим тя: подаждь желающим Божественнаго дарования твоего,
яко да вопием ти: радуйся, отче преблаженне, красото церковная.
Превод
С Божествени добродетели на духа, от младини като си се украсил, Романе премъдри,
многоценно украшение на Църквата си бил,
защото, с прекрасното пение, блажени, си я украсил,
с нея молим те: предай на желаещите от твоето Божествено дарование,
за да ти викат: радвай се, отче преблажени, красота църковна.Друг превод
Украсил се от младини с Божествените добродетели на духа, премъдри Романе,
си бил пречестно украшение на Христовата Църква,
украсил я с прекрасни песнопения, блажени,
затова те молим, дай на желаещите твоето Божествено дарование,
за да ти зовем: радвай се, преблажена красота църковна.
С мъдри учения и прекрасни песнопения
ти обилно храниш мислите ни
и ни изпълваш с Божествена сладост, Романе Сладкогласни!
Подвигом поста, молитвы и бдения, глубиною веры и смиренномудрия
от юности совлеклся еси ветхаго человека, равноангельному житию уподобився,
преподобне Романе
Сладкопевче, достоин был еси явления Богородицы,
яже повеле ти дивный свиток снести, и тем препода ти дар песнотворения,
абие воспел еси, яко ангели небеснии, славу
Воплотившемуся из Нея Сыну Божию.
Молися за ны ко Господу, даровати всем воспевающим Христа Жизнодавца
согласное пение, мир и велию милость.
Романе премъдри, като си се украсил от младини с божествените добродетели на Духа,
станал си пречестно украшение на Христовата църква. Блажени,
с пение ти си я украсил
прекрасно!
 |
|
Преподобни Роман Сладкопевец, стенопис от Драгалевския манастир
|
Преподобният Роман Сладкопевец бил добродетелен и ревностен християнин, клисар в храма "Света София" в Константинопол (Цариград). За кротостта и благочестието му патриарх Евтимий Константинополски го обикнал, но някои църковни служители му завидели: започнали да му се присмиват и му пакостяли.
Веднаж на вечерня срещу Рождество Христово те му дали в ръце богослужебна книга и го накарали да изпее от амвона хвалебна песен към Бога. Но преподобният не умеел да пее и не могъл да прочете текста, защото бил неук. Посрамен пред многото богомолци, Роман дълго плакал и се молил след богослужението. После задрямал изтощен. В съня му Божията Майка му подала книжен свитък и с тих глас го наставила да го изяде. Като се пробудил, св. Роман с почуда открил, че може да пише и чете. Божията майка му отворила ума и да разбира Писанията, както някога Господ стори това с Апостолите (Лук. 24:45).
Всенощното бдение продължавало. Скоро с удивление и наслада всички чули от амвона св. Роман сладкогласно да пее "Девицата днес ражда Свръхестествения..." Преп. Роман бил ръкоположен за дякон, учел тези, които дотогава го укорявали в невежество и умрял в дълбока старост.
Редом с преп. Йоан Кукузел, св. Роман с
право е признат за най-добрия песнописец - както по богатство на мислите, съдържащи се в неговите песнопения, така и по поетическото им вдъхновение, одухотвореност и дълбочина на
чувствата и възвишеност на езика. В своите песнопения Църквата го възпява като сладкогласна гусла, сладкозвучна цитра на Божествения Дух, славей на божествената песен, струна на
преславните слова.
Св. Роман довел до съвършенство формата на проповед в стихове (със строфи и рефрен), често с елемент на драматизация. Автор на повече от 1000 химна, от които днес известни са около 85, които обличал във формата на създадения от него нов богослужебен жанр кондак. Шест от химните са посветени на библейски теми (напр. за предателството на Юда, Плачът на Божията майка и др.). Най-известни са рождественският кондак "Дева днес Пресущественнаго Рождает", "В молитвах неусыпающую", "Душе моя, душе моя, возстани" и др.). Освен на кондаци, свети Роман Сладкопевец се смята за творец и на икоси.
Като поет преп. Роман бил продължител на традицията на преп. Ефрем Сирин. Творчеството му се отличава с народна простота и интензивност на преживяването. Чрез него във византийската литература навлязло световъзприятието на простия човек от различните народности на империята, на които дотогава се отделяла малка роля.
Pravoslavieto.com
Преподобни Роман живял през петия и през първите десет години на шестия век. Той бил клисар в цариградската църква "Св. София”. Бил неграмотен, но се отличавал с добродетелен живот и с ревност към Църквата.
Цариградският патриарх Евтимий го обикнал за кротостта и благочестието му. На това завидели някои църковни служители. Присмивали му се, че бил неук. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право да служи заедно с тях.
За да го огорчат още повече, те направили опит да го изложат. На тържествената вечерня срещу Рождество Христово, в присъствието на императорското семейство и на огромно множество богомолци, те завели Роман в средата на храма и му дали богослужебна книга да чете. Роман нищо не можал да прочете. Засрамил се.
След
службата той останал сам в просторния храм. Застанал на колене пред иконата на св. Богородица, молел се и плакал дълго. Късно през нощта, уморен от дългата и пламенна молитва,
задрямал. Насън му се явила Божията Майка и му дала свитък. Заповядала му да го изяде. Пробудил се, изпълнен с неизказана радост. Почувствал, че разбрал Свещеното Писание и че
душата му е пълна с дълбока мъдрост. Със сълзи на очи благодарил на своята небесна Учителка.
Рано на другия ден с весело сърце той отишъл в храма. По време на светата Литургия, която църковните служители трябвало подред да пеят, той застанал на средата и със сладък глас запял:
"Днес Дева ражда Свръхестествения
и земята поднася пещера на Непристъпния.
Ангели с пастири славословят,
а мъдреци със звездата пътешестват,
защото заради нас се роди Отроче младо – Предвечния Бог!”
Патриархът с почуда слушал песента. Когато Роман престанал да пее, извикал го при себе си и го запитал откъде е научил тая дивна песен. Роман разказал как го просветила небесната Учителка.
Църковните служители се засрамили от своята постъпка и поискали прошка. Патриархът ръкоположил Роман за дякон. И той почнал да учи тия, които по-рано го укорявали в невежество.
Св. Роман написал много кондаци, които и сега се пеят в църква. В 510 г. той починал в дълбока старост.
Светата Църква го възхвалява, като го нарича "сладкогласен”. Тя му пее:
"Романе премъдри, като си се украсил от младини с божествените добродетели на Духа, станал си пречестно украшение на Христовата църква. Блажени, с пение ти си я украсил прекрасно!”
"С мъдри учения и прекрасни песнопения ти обилно храниш мислите ни и ни изпълваш с божествена сладост, Романе сладкогласни!"
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
|
|
Преподобни Роман Сладкопевец, стенопис от Драгалевския манастир
|
Св. Роман бе роден в Сирия, отраснал и възпитан в град Емеса, и от ранна възраст започна да живее богоугодно, в девство и целомъдрие. Първоначално той изпълняваше длъжността клисар в една от църквите в град Берит, а по-късно, по време на царуването на Анастасий (491-518), дойде в Константинопол и работеше в църквата "Пресвета Богородица", наричана Кирска. Усърдно се трудеше в пост и молитва, а тялото си изнуряваше с много подвизи и всенощни бдения: от вечерта отиваше във Влахерна (Влахерна - местност в западната част на Константинопол), през цялата нощ стоеше там на молитва и отново се връщаше в Кирската област.
След известно време бе поставен за клисар в църквата "Св. София". Но той не умееше нито да пише, нито пък се бе изучил на книжна мъдрост. С друго, обаче, сияеше неговата проста и чиста душа - той беше премъдър с добрите си дела и с тях превъзхождаше мнозина от учените хора: неговият богопросветен разум стоеше по-високо от онези, които се увличаха в мъдруването на този свят. Над св. Роман действително се изпълняваха думите на апостол Павел: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите" (1Кор.1:27).
Константинополският патриарх Евтимий го обичаше заради неговия добродетелен живот и виждаше колко много той се труди в църква и как с цялото си усърдие, от сърце изпълнява своето послушание - затова му даваше еднаква заплата с тази на останалите клирици. А те недоволстваха срещу патриарха и казваха:
- Такъв невежа си поставил наравно с нас!
Изпитваха омраза към Роман и му правеха пакости. Веднъж, в навечерието на Рождество Христово, когато и царят беше дошъл в храма, а Роман поставяше светилниците в църквата, клириците (Под клирици тук очевидно се имат предвид църковнослужители, поставени за четци и певци с архиерейско благословение и чрез особено чинопоследование.) го хванаха, повлякоха го към амвона и му казваха:
- Еднаква заплата с нас получаваш, затова сега отиди на амвона и изпей хвалебна песен към Бога така, както и ние правим!
Всичко това те извършиха от завист, за да му се подиграят: много добре знаеха, че той е неграмотен и не може да стори онова, което го принуждаваха. Голям срам обхвана тогава св. Роман заради поруганието от клириците, а и за това, че в църквата се беше събрал много народ, и сам императорът бе дошъл. Той се върна засрамен и се разплака.
След края
на богослужението, когато всички излязоха от църквата, св. Роман падна пред иконата на Пресвета Богородица, молеше се и
горчиво ридаеше. Дълго плака и се молеше, а след това стана и отиде в дома си. Там той не вкуси храна от скръб, но седна да почине и леко задряма. И ето, яви му се насън Пресвета
Богородица - Утешителката на всички скърбящии държеше в ръката Си малък книжен свитък. Тя се обърна към Роман и с тих глас му каза:
- Отвори си устата!
Когато той го стори, Божията Майка постави свитъка в устата му с думите:
- Изяж това!
Св. Роман изяде и погълна хартията, след което веднага се събуди, но никого не видя - Явилата се бе станала невидима. Тогава сърцето му се изпълни с неизказана сладост и духовно утешение, и той размисляше какво е това видение. Усети в ума си, че умее да чете и да пише, и че по чуден начин е станал грамотен, понеже св. Богородица му отвори ума за да разбира Писанията, както някога Господ стори това с Апостолите (Лук. 24:45). Почувства в сърцето си голяма премъдрост и със сълзи отправяше благодарност към своята Учителка, Която за толкова кратко време просвети ума му повече, отколкото други са го постигали за много години.
Скоро отново настана време за всенощното бдение. Св. Роман отиде радостен в храма и духом се веселеше за благодатта, дадена му от Пречистата Дева. Когато трябваше да се изпее кондака, той се изкачи на амвона (защото такъв бе обичаят: кондакът да бъде изпят от един клирик на амвона) и сладкогласно запя своя кондак, който бе съставил в ума си:
"Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята принася пещера на Непристъпния. Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог".
Всички с удивление го гледаха, с радост слушаха песнопението и чувстваха как думите му се докосват до сърцата им със своята благодатна сила.
След това патриархът попита св. Роман откъде е получил такава премъдрост, и той не премълча за дивното чудо на Божията Майка - разказа за Нейната благодат и прославяше своята Небесна Учителка.
С какъв срам се изпълниха тогава онези клирици, които го бяха оскърбили! Те с покаяние паднаха в нозете на св. Роман и го молеха да им прости. Патриархът незабавно го постави дякон, и от устата му като от благодатен извор започнаха да изтичат реките на божествената премъдрост. Тези, които преди го презираха за това, че беше неук, сега идваха и сами се учеха от него.
Св. Роман състави много кондаци на Господски, Богородични и на големи светийски празници - те наброяват около хиляда и дори повече; и всички твърде много го почитаха и го обичаха. Той измина пътя на своя живот богоугодно и праведно, и след кончината си се пресели в Небесните селения: и сега заедно с Ангелските чинове възпява трисветата песен на Бога во веки, амин.
Св. Роман Сладкопевец е живял във втората половина на V век, а кончината му е била в края на този век.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Дева днесь Пресущественнаго раждает,
и земля вертеп Неприступному приносит,
Ангели с пастырьми славословят,
волсви же со звездою путешествуют.
Нас бо ради родися
Отроча младо,
Превечный Бог.
Слова — простыя, но глубина их велика! В нескольких словах представлена и глубина догматической тайны и обширность евангельской повести о
Рождестве Христовом. Вечное чудесно сочеталось с временным; небо — с землей, невместимое слилось в гармонию с крайне ограниченным: Бог сошел на землю и ради человека стал
Человеком, и земля принесла своему Творцу в подарок — пещеру, а небо — звезду; но человечество принесло Богу Пречистую и Преблагословенную Деву Марию, участвовавшую в примирении
нас с Богом, чтобы Ему принять человеческую плоть от Той, Которая всю Свою жизнь отдала Богу в совершенную жертву. И еще нечто принесли люди в эту ночь: пастыри — радование, волхвы
— свой труд в путешествии и свои столь знаменательные дары. Земля еще принесла свое прозябение в виде сена, на котором возлег Божественный Младенец, а животные — уступили свои ясли
в постельку для Него. Весь земной мир с благоговением окружал своего Творца, ныне почивающаго, как Младенец, в яслях. А вокруг, невидимые для людского взора, воспевали божественный
гимн сонмы архангелов и ангелов; многоочитые херувимы взирали на Бога ставшаго Человеком, и серафимы, закрывавшие свои лица крыльями по причине неприступнаго сияния Божества, ныне
с любовью и свободно взирают на Бога, Который умалил Себя настолько, что стал Человек, и ныне, — Младенец, лежащий в яслех; но Он — превечный Бог.
Какое богатство образов! Как трогает душу это возвещение непостижимаго чуда любви Божией: всегда приводящее в изумление, всегда дающее смысл нашей жизни, всегда изливающее свет на непроглядную ночь нашей жизни!
Затъм преп. Роман пропел 24 икоса, которые сопровождали этот кондак. В настоящее время, после кондака читается только один икос, и кондак не воспевается на амвоне с той торжественностью, как это было при преп. Романе.
Архим. Амвросий (Погодин) Преподобный Роман Сладкопевец
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
