Фенер 30 ноември 2006 година
"Тоя ден е Господ сътворил; да се зарадваме и да се развеселим в него!" (Пс. 117:24)
Братската среща, която проведохме ние, Римският папа Бенедикт XVI и Вселенският патриарх Вартоломей І, е Божие дело и в определен смисъл е дар, който идва от Него. Благодарим на Подателя на всяко благо, Който ни позволи да изразим отново в молитва и взаимност радостта си, да се почувстваме като братя и да обновим връзката ни, гледайки към пълното общение помежду ни. Тази връзка произлиза от волята на нашия Господ и от отговорността ни като пастири в Христовата църква.
Нашата среща нека бъде знак и насърчение за всички ни да споделяме едни и същи чувства и едно и също разположение за братство, сътрудничество и общение в любовта и истината. Светият Дух нека да ни ръководи в подготовката за великия ден на възстановяването на пълното единство - когато и както пожелае това Бог. Тогава ще можем да се зарадваме и развеселим истински.
1. С благодарност си спомнихме за срещите на почитаните наши предшественици, блаженопочинали в Господа, които показаха на света наложителността на единството и начертаха пътеката, за да стигнем до него чрез диалога, молитвата и всекидневния църковен живот. Папа Павел VI и патриарх Атинагор, поклонници в Йерусалим, където Иисус Христос умря и възкръсна за спасението на света, се срещнаха отново тук, във Фенер, както и в Рим.
Те ни завещаха една обща декларация, която съхранява пълната си стойност, като подчертава, че истинският диалог на любовта трябва да подкрепя и да вдъхновява всички връзки между личностите и между самите църкви:
"(Диалогът) трябва да бъде вкоренен в пълната вярност към единствения Господ Иисус Христос и взаимното уважение към особените традиции" (Томос на любовта, 195).
Ни най-малко не сме забравили размяната на посещения от Негово светейшество папа Йоан Павел II и Негово светейшество патриарх Димитрий I. Тъкмо при посещението на папа Иоан-Павел II, неговото първо икуменическо посещение, беше обявено съставянето на Смесената комисия за богословския диалог между Римокатолическата църква и Православната църква. В тази комисия се събраха църквите ни съобразно обявената цел за възстановяване на пълното общение. Що се отнася до отношенията между Римската църква и Цариградската църква, не можем да забравим официалния църковен акт, чрез който се предадоха на забрава древните анатеми, които повлияха по отрицателен начин отношенията на църквите ни през вековете.
Все още не сме почерпили от този акт всички положителни последствия, които могат да произлязат от него за пътя ни към пълното единство, за което Смесената комисия за богословския диалог е призвана да даде значителен принос. Насърчаваме вярващите да вземат дейно участие в това дело чрез молитва и значителни действия.
2. При пленарното заседание на Смесената комисия за богословски диалог, което се проведе неотдавна в Белград и се радваше на щедрото гостоприемство на Сръбската православна църква, ние изразихме дълбоката си радост от възстановяването на богословския диалог. След прекъсване от няколко години, което се дължеше на различни трудности, комисията можа да работи отново в дух на приятелство и сътрудничество.
Проучвайки въпроса "Съборност и авторитет в Църквата" на местно, регионално и вселенско равнище, тя се зае с проучването на еклезиологическите и каноническите последици от сакраменталната природа на Църквата. Това ще позволи да се проучат някои от основните въпроси, които още са спорни. Ние сме решени да подкрепим твърдо, както и в миналото, възложеното на тази комисия дело и да съпътстваме дейността на членовете на комисията с нашите молитви.
3. Като пастири ние обсъдихме най-напред мисията по възвестяването на благовестието в съвременния свят. Тази мисия – "идете, научете всички народи" (Матей 28:19) – днес повече от когато и да било е навременна и необходима, дори и в традиционно християнските страни. Още по-малко можем да пренебрегнем засилването и разрастването на секуларизацията, релативизма и нихилизма, особено в западния свят.
Всичко това изисква обновено и мощно представяне на благовестието, приспособено към съвременните културни тежнения. Нашите традиции представляват за нас наследство, което трябва да споделяме, да изтъкваме и да го правим непрекъснато актуално. Затова трябва да засилим сътрудничеството и общото си свидетелство към всички народи.
4. Оценихме положително пътя за създаване на ЕС. Пионерите на това велико начинание безспорно ще вземат предвид всичко, което се отнася до човешката личност и неотменимите й права, особено религиозната свобода, която е доказателство и гаранция за уважение към всяка свобода. При всяка инициатива за обединение трябва да се защитават малцинствата заедно с техните културни традиции и религиозни особености. Оставайки отворени към останалите религии и техния принос за културата, в Европа трябва да обединят усилията си за съхраняването на християнските корени, предания и ценности, така че да осигурим зачитане на историята и да допринесем също за културата на бъдеща Европа и за качеството на човешките отношения на всички равнища.
В този контекст как бихме могли да не споменем най-древните свидетели и бляскавото християнско наследство на мястото, където се срещаме, начевайки от думите на Книга "Деяния апостолски" за личността на св. Павел, апостола на народите? На това място са се срещнали евангелското послание и древната културна традиция. Тази връзка, която толкова много е допринесла за общото ни християнско наследство, остава актуална и ще даде в бъдеще и други плодове за разпространението на благовестието и за единството ни.
5. Нашите погледи се насочват към онези места в днешния свят, където живеят християни, и към трудностите, които те срещат, особено глада, войните и терора, но също и различните форми на експлоатация на бедните, на бежанците, на жените и на децата. Римокатолици и православни са призвани да започнат съвместна дейност за зачитане на човешките права на всеки човек, сътворен по образ и подобие Божие, както и за икономическото, социалното и културното им развитие.
Богословските и нравствените ни традиции могат да дадат твърда основа за общо учение и дейност. Желаем преди всичко да заявим, че убиването на невинни в името Божие е обида към Него и към човешкото достойнство. Трябва всички да поемем задължението за обновено служение на човека и за закрила на човешкия живот, на всеки човешки живот.
Дълбоко в сърцата ни е въпросът за мира в Близкия изток, където нашият Господ живя, пострада, умря и възкръсна, и където от много векове живеят много братя–християни. Искаме справедливо да се възстанови мирът в тази земя, да се засили доброто съжителство между различните й народности, между църквите и между различните религии, които се намират там. Затова и насърчаваме развитието на по-тесни връзки между християните и на един истински и последователен междурелигиозен диалог с цел да се борим срещу всяка форма на насилие и дискриминация.
6. Днес, пред лицето на големите опасности за околната среда желаем да изразим нашата тревога за отрицателните последици за човечеството и цялото творение от един икономически и технологичен прогрес без ограничения. Като религиозни водачи смятаме за свой дълг да насърчим и подкрепим всички усилия, които са предприети за защита на Божието творение и за предаването на бъдещите поколения на свят, където те ще могат да живеят.
7. Накрая нашата мисъл се насочва към всички вас, вярващите от двете ни Църкви по целия свят, епископите, презвитерите, дяконите, монасите и монахините, миряните мъже и жени, посветили се на църковно служение, и към всички кръстени. Поздравяваме в Христа другите християни, уверяваме ги в молитвата и готовността ни за диалог и сътрудничество. Поздравяваме всички вас с думите на апостола на народите:"Благодат вам и мир от нашия Бог Отец и Господ Иисус Христос" (2 Кор. 1:2)
Фенер 30 ноември 2006 година
Подписи:
Бенедикт XVI и Вартоломей I
Превод: Иван Ж. Димитров
Виж също:
www.Pravoslavieto.com