Наитие – слизане; нашествие; спускане.

Наказание – понякога: учение.

Наляцати – (да) обтегна.

На мале – (за) малко време; евтино.

Намащати – (да) намазвам; (да) втривам.

На мнозе – за дълго време; скъпо.

Наопак – обрадно; въпреки.

Напаствуемий – който е в напаст.

Наперсник – приятел, доверено лице.

Напоследок – неотдавна.

Нард – ароматно растение.

Нарекованний – предопределен; предназначен; определен (за).

Нарицати – (да) наричам.

Нарок – определено време.

Нарочитий – особен; славен.

Наругатися – (да се) надсмея; (да) пренебрегна; (да) опозоря.

Насмертник – осъден на смърт.

Насущний – настоящ; днешен; съществен; необходим.

На толице – в такова време; за такава цена, за толкова.

Началозлобний – виновник за злото.

Начаток – начало; първи плод.

Начертавати – (да) изобразя.

Наясне – навън; открито.

Наяти – (да) наема.

Неблазненний – безопасен; непогрешим.

Неблазний – който не може да бъде прелъстен.

Небрещи – (да се) отнасям с нехайство; (да) пренебрегвам.

Невеглас – невежа; простак; който не е учен.

Невестител – който дава на бедните невести чеиз.

Невестоукрасити – (да) украся като невеста.

Невечерний – който не може да бъде помрачен; светъл.

Невиновний – безпричинен; самобитен.

Невозбранно – безпрепятствено.

Невозносително – смирено.

Негли – нима; може би.

Недремлющий – който не заспива, не спи.

Недристий – който има широка гръд.

Недро – вътрешност; утроба; гръд; залив.

Недуг – болест.

Неже – отколкото.

Независтний – който не е развален; невредим; достатъчен; обилен.

Неиждиваемий – който не може да бъде изхарчен или използван до край.

Неизводимий – който не може да бъде прекратен.

Неизгиблемий – който не е подвластен на тлен и на времето.

Неизреченний – неизразим.

Неискусобрачний – който не е сключвал брака.

Неискусомужная – която не е спала с мъж.

Неиспитний – съкровен; таен.

Неистовно – с ожесточение; с ярост.

Неистовий – който е излязъл от себе си; който не се намира в длъжното състояние.

Неисследимий – непостижим.

Неключимий – безполезен; негоден.

Некосненно – веднага; незабавно.

Не ктому – повече не; още не; вече не.

Нелестний – който не е лъжлив; който не е лукав.

Нелет – не трябва; не бива.

Неможение – болест; немощ; безсилие.

Немокренно – сухо.

Немощствующий – болен.

Необименний – необятен.

Не обинутися – (да) постъпвам смело.

Необинуяся – смело; дръзновено.

Неопалний – който не може да изгори.

Неопределенний – който няма предели; безпределен.

Неоранний – който не е оран; необработен; недокоснат.

Неотметний – който не е отчужден.

Неплоди, неплодов – безплодна жена.

Неподобний – непристоен.

Непорочни – 17–та катизма на 118 псалм.

Непорочний – непорочен; свят; чист.

Неправдовати – (да) постъпвам нечестиво.

Непраздная – бременна.

Непревратний – непременен; неизменяем.

Непреложно – неизменно; без изменения.

Непременний – неизменяем.

Непреоборимий – непреодолим; непобедим.

Непщевание – мнение; подправка; измислица.

Непщевати – (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам.

Неразседний – който не може да бъде разрушен.

Нерешимий – несъкрушим; неразрешим.

Неседалное – вж. Акатист.

Несланий – който не е солен.

Неслиянне – неслитно.

Несмесне – като не се смесва.

Нестареемий – вечен; неизменен.

Нест – не.

Нестояние – непостоянство; смущение.

Несумненний – несъмнен; надежден; безпристрастен.

Несущий – който няма битие.

Нетление – неунищожимост; вечност; несъкрушимост.

Нетребе – не е нужно.

Нетрений – който не е протрит; непроходим.

Нетесноместно – удобно за вместване.

Нетяжестне – без труд.

Не у – още не.

Неудобоприятний – който не е вместим; неразбираем; непостижим.

Неудоб – неудобно; трудно.

Неумитний – неподкупен.

Нечаяние – неочакваност; безопасност.

Неясит – пеликан.

Ниже – още повече не...; ни даже...; и не...

Николиже – никога.

Ни ли – нима не; нима; или не.

Ниц – долу; с лице към земята.

Нищетний – който е свързан с нищета; беден; унижен.

Новемврий – ноември.

Новозданний – който е построен наново.

Новопросвещенний – който е скоро кръстен.

Новосаждение – пъпки; издънки.

Ноемврий – вж. Новемврий.

Ножница – ножница; кания.

Нощний вран – бухал; сова.

Нудитися – (да се) намирам в неволя; (да се) принуждавам; (да се) достигам с усилие.

Нудит – (да) измъчвам.

Нудма – насилствено.

Нуждник – който прави усилие.

Нирище – развалини; руини; място, където не се живее.

Ню – нея.

О

Обавание – врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество.

Обавател – който обайва, омайва; чародей; врачка.

Обавати – (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам.

Обада – наклеветяване; оклеветяване.

Обажаемий – който е оклеветяван.

Обанадесят – дванадесет.

Обапол(и) – от двете страни; откъм двете страни.

Обаче – обаче; впрочем; но.

Обвеселити – (да) зарадвам.

Обвечеряти – (да) нощувам; (да) пренощувам.

Обглядати – (да) гледам; (да) оглеждам.

Обдержание – сдържане; управление; стеснение; тъга.

Обдесноручний – който си служи свободно и с лявата, и с дясната ръка.

Обезвинити – (да) оставя без наказание; (да) оневиня.

Обезжилити – (да) лиша от сили, от здравина.

Обезплодствити – (да) лиша от плод, от успех.

Обезтлити – (да) направя нетленен.

Обесити – (да) окача на нещо.

Обет, обетование – обещание.

Обетшати – (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да) отслабна; (да се) съкруша.

Обещник – съобщник; другар.

Обжадати – (да) правя доноси; (да) клеветя.

Обзорище – висока кула, то която се наблюдава местност.

Обидител – който обижда.

Обимател – който събира грозде.

Обиноватися – (да се) колебая; (да се) съмнявам; (да се) боя; (да) говоря със заобикалки, с намеци.

Обиновение – отстъпление.

Обиталище – жилище.

Обител – хотел.

Облагати – (да) облажавам; (да) говоря ласкаво.

Облагодатити – (да) изпратя благодат.

Облагоухати – (да) изпълня с благовоние.

Облазнити – (да) насоча по лъжлива следа; (да) въведа в заблуждение.

Облазнитися – (да) изпадна в заблуждение.

Област – власт; сила; господство.

Облачити – (да) облека.

Облещи – (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана.

Облистание – озарение; ярка светлина.

Облистати – (да) осветя; (да) озаря.

Обличати – (да) показвам нечие истинско лице; (да) показвам; (да) откривам.

Обложити – (да) обкръжа.

Обноществовати – (да) нощувам; (да) прекарвам нощта.

Обнощ – цялата нощ.

Обожати – (да) обоготворявам; (да) чествам като Бог; (да) правя причастен към Божествената благодат.

Оболгати – (да) излъжа.

Обон пол – от другата страна; зад.

Обочие – слепоочие.

Обоюду – от двете страни; откъм двете страни.

Обрадованний – който е бил приветстван.

Образовати – (да) изобразявам; (да) придобивам образ.

Обращати – (да) обръщам; (да) премествам; (да) въртя.

Обрести – (да) намеря.

Обретаемий – който може да бъде намерен.

Обретение – находка; откритие.

Оброк – заплата за служба.

Обручник – годеник.

Обсолон – срещу слънцето.

Обстояние – обсада; беда; напаст.

Обушие – меката част на ухото.

Обуяти – (да) обезумея; (да се) развали; (да) обезсиля.

Объюродити – (да) обезумея; (да) оглупея.

Ов – друг; един.

Овамо – там.

Ово – или.

Овогда – понякога.

Овоуду – от друга страна; оттам.

Огласити – (да) обявя всенародно; (да) науча; (да) просветя.

Оглохновение – глухота.

Огневица – треска.

Огненосний – който се носи от вихъра на огъня.

Огнепалний – горящ; изгарящ.

Огребатися – (да се) отдалечавам; (да се) пазя.

Огустети – (да) сгъстя; (да се) пресека (за мляко).

Одебелети – (да) надебелея; (да) загрубея.

Одесную – отдясно; откъм дясната ръка.

Одесятствовати – (да) отделям една десета част.

Одигитрия – пътеводителка.

Одождити – (да) орося; (да) изпратя във вид на дъжд; в голямо количество.

Одр – постеля; легло.

Ожестети – (да) стана по-твърд; (да) засъхна.

Озимение – зимовище.

Озлобление – нещастие; гняв.

Озлобляти – (да) причинявам нещастие; (да) гневя; (да се) разгневявам.

Озобати – (да) поглъщам.

Окаивати – (да) признавам за отритнат.

Окаляти – (да) мърся; (да) осквернявам; (да) цапам.

Окаменяти – (да) правя каменен.

Окаянний – достоен за проклятие; нечестив; грешник.

Окаянство – престъпност; богоборчество; грях.

Окованний – окован.

Окормител – кормчия; управляващ.

Окормляти – (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам.

Окоявленне – очевидно; откровено.

Окрастовети – (да) окраставея.

Окрест – наоколо; около.

Окриляемий – който е ограждан с криле.

Оле – О!

Оловина – всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.

Оляденети – (да) обрасна с тръни, с бурени.

Омакати – (да) обливам.

Омети – поли; краища на одежди.

Она – те (двамата).

Онагр – диво магаре.

Онамо, онуду – там.

Онде – на друго място; там.

Онема – на тях (двамата).

Он пол – противоположен бряг.

Онсица – такъв.

Опасно – предпазливо; старателно; внимателно; опасно.

Оплазивий – любопитен; празнодумен; шпионин.

Оплазнство – хитрина; пустословие.

Оплот – ограда; стобор.

Ополчатися – (да се) готвя за сражение.

Оправдание – заповед; устав; закон.

Опреснок – безквасен хляб.

Орало – плуг; рало.

Оранний – разоран.

Оратай – орач.

Орати – (да) ора.

Осанна – молитвено възклицание у евреите – “спасение (от Бога)”.

Оселский – магарешки. Жернов оселский – горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре.

Осенити – (да) покрия със сянка.

Осклабитися – (да се) усмихна.

Оскорбети – (да се) опечаля; (да) ми стане скучно.

Оскорд – брадва.

Ослаба – облекчение; предимство.

Осля – младо магаре.

Осмица – осем.

Осмоктати – (да) осмуча; (да) оближа.

Оставити – (да) оставя; (да) простя; (да) позволя.

Остенити – (да) оградя със стена; (да) защитя.

Острастший – обиден.

Острог – земен вал.

Острупити – (да) поразя с проказа.

Осуществовати – (да) осъществявам; (да) давам битие.

Осмерицею – осем пъти.

Отай – тайно; скришно.

Отверзати – (да) откривам; (да) отварям.

Отвнеуду – отвън.

Отдати – понякога: (да) простя.

Отдоенное – дете в период на бозаене.

Отдоитися – (да) изхраня с гръдта си, с бозаене.

Отерпати – (да) ставам твърд (тръпчив); (да се) вдървявам; (да) онемявам.

Отити в пут всея земли – (да) умра.

Откосненно – косо.

Откровение – откритие; откриване; разкриване; просветление; просвещение.

Отлог – щета; загуба.

Отложение – отхвърляне; отстъпление.

Отметатися – (да се) отричам; (да) не признавам; (да се) отхвърлям; (да) отпадам.

Отметний – отхвърлен; забранен.

Отнелиже – откакто.

Отнюд – съвършено; съвсем не.

Отнюдуже, отонюдуже – откъде; защо.

Отобоюду – от една или от друга страна.

Отонуду – от друга страна.

Отполу – от половината; от средата.

Отреб(ие) – боклук; плява; шлюпка.

Отребит – (да) очистя; (да) оскубя.

Отрешати – (да) отвързвам; (да) освобождавам.

Отрешатися – (да се) разделям.

Отреяти – (да) отхвърлям.

Отрицатися – (да) отхвърлям; (да) отмятам.

Отрождение – възраждане.

Отрок – роб; служител; момче до дванадесет години; ученик; воин.

Отроковица – момиче до дванадесет години.

Отроча – дете; младенец.

Отригнути – (да) изригна.

Отригнут слово – (да) произнеса дума.

Оттоле – от онова време.

Отторгати – (да) откривам; (да) отблъсквам.

Оцеждати – (да) процеждам.

Отщетевати – (да) отнемам; (да) премахвам.

Отщетити – (да) изгубя; (да) погубя.

Очепие – нашийник.

Очеса – очи.

Ошаяватися – (да се) отстранявам; (да се) премахвам.

Ошиб – опашка.

Ошуюю – отляво; откъм лявата ръка.

П

Павечерня, павечерница – малка вечерня.

Паволока – покривало; калъф; пелена; покров.

Пагуба – гибел; чума.

Пажит – ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък.

Пазнокти – копита; нокти.

Паки – още; отново.

Пакибитие – духовно обновление.

Пакости деяти – (да) удрям с ръце; (да) удрям по бузата; (да) оскърбявам; (да) вредя.

Пакостник – причинител на зло, на вреда; болест; болка; жило.

Пакост – гадост; нечистота; мерзост.

Палата – дворец.

Иже в палате сут – правителство.

Палестра – място за съревнования.

Палителище – силен огън.

Палителний – изгарящ.

Палица – тояга; сопа.

Паличник – ликтор; телохранител; полицейски пристав.

Памятозлобие – наличие на зла памет.

Панфир – пантера или лъв.

Пара – пара; мъгла; дим.

Параекклесиарх – който пали кандила; клисар.

Параклис – усърдна молитва.

Параклит – утешител.

Паримия – притча; четене от Свещеното писание на вечерня или в царските часове.

Парити – (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара).

Парусия – тържествено шествие; второто пришествие на Иисус Христос; тържествено архиерейско богослужение.

Пасомий – пасящ; намиращ се под ръководството на пастир.

Паствити – (да) паса.

Паствуемий – който има пастир.

Пастися – (да) сгреша (особено срещу седмата заповед).

Пастиреначалник – началник на пастирите.

Паучина – паяжина.

Паче – по-добре; повече.

Паче естества – свръхестествено.

Паче слова – неизразимо.

Паче ума – непостижимо.

Певк, певг – иглолистно дърво.

Педагогон – детероден член.

Пекло – горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен.

Пентикостия – Петдесетница.

Пеняжник – сараф.

Пеняз – дребна монета.

Первее – преди; най-напред; в началото; отнапред.

Первоверховний – първи от върховните.

Первовозлежание – излягане, сядане на първите, почетните места по време на събрание.

Первоначаток – първородно животно или първия откъснат плод.

Первостоятел – първи свещенослужител.

Пернатий – който има пера.

Перси – гърди; предната част на тялото.

Перст – пръст; прах; земя;.

Перст возложити на уста – (да) замълча.

Перстний – който е от пръст.

Перстосозданний – създаден от пръст.

Песнопети – (да) прославям в песни.

Песнословити – вж. Песнопети.

Пестовати – (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам.

Пестротний – разноцветен; гиздав.

Пестун – възпитател; педагог.

Петлоглашение – пеене на петел; ранно утро; времето от 12 до 3 часа по народното отчитане на времето у юдеите.

Печаловати(ся) – (да) скърбя; (да) тъжа; (да се) опечалявам.

Печаловник – опекун.

Печатствовати – (да) запечатвам; (да) утвърждавам; (да) скривам.

Печат – пръстен.

Пешешествовати – (да) вървя пеш.

Пещися – (да се) грижа; (да) имам закрила.

Пивний – това, което може да се изпие.

Пиво – питие; напитка.

Пиган – седефче; трева.

Пира – торба.

Пирга – кула.

Писало – тръст с остър връх за писане върху восъчна дъсчица.

Писание ставилное – протекторска грамота, която архиерея дава на новопосветен презвитер или дякон.

Пискати – (да) свиря на свирка.

Писмя – буква; графичен знак; буквален смисъл.

Пистикия – чист; без примеси.

Питенний – отгледан с нежни грижи.

Питомий – отхранен.

Пищний – който съдържа обилна храна; питателен.

Плави – ниви.

Плавий – зрял; със сламен цвят.

Плат – парче плат; кръпка.

Плащаница – погребален саван; покривало; платно; плащ.

Плежити – (да се) влача по корем; (да) пълзя.

Плежущий – пълзящ по корем; влечуго.

Пленица – плитчица; верижка; огърлица; кошница; верига; окови.

Плескати – (да) пляскам с ръце; (да) аплодирам.

Плесна – стъпало; ходило.

Плесница – обувка от типа на сандалите.

Плещи – рамене.

Плещущий – който ръкопляска.

Плинфа – тухла.

Плинфоделание – печене на тухли.

Плищ – вик; шум.

Плодствовати – (да) нося плодове.

Плод устен – слово; глас.

Плод чрева – дете; деца.

Плотолюбие – грижа за тялото.

Плотски – с плътта; телесно.

Плотский – плътски; чувствен; телесен.

Плот – тяло; човек; немощ или слабост на човека; страст.

Плюновение – слюнка.

Плясалище – театър.

Плясица, плясавица – танцьорка; актриса.

Победително – тържествено; победоносно.

Поболети – (да) тъгувам; (да) съжалявам.

Поборник – защитник.

Повапленний – боядисан; избелен.

Повергнути – (да) захвърля; (да) преобърна.

Повест – разказ.

Повити – (да) повия с палени.

Повои – вж. Укрой.

Поглумитися – (да) разсъждавам; (да) размишлявам( да) си помисля.

Подвигнутся – (да) потреперя; (да) тръгна.

Подвизати – (да) подбуждам; (да) поощрявам.

Подвизатися – (да) върша подвизи; (да се) трудя.

Подвои – отвесните части от касата на врата.

Подникати – (да се) накланям; (да се) навеждам.

Подобитися – (да) напомням нещо.

Подобник – подражател.

Подобозрачен – външно приличащ.

Подточилие – съд за събиране на изстискан сок.

Подъяремник – който се намира под ярем (например магаре).

Подъяремничий – принадлежащ на подъяремник.

Поелику – тъй като; защото; доколкото.

Поелику аще – колкото и да.

Пожрети – (да) принеса в жертва.

Позде – късно; не рано.

Позобати – (да) изкълва.

Позорище, позор – многолюдно зрелище.

Поимати – (да) хвана.

Полма – наполовина; на две.

Полский – полски.

Помавати, поманути – (да) правя знаци; (да се) изяснявам без думи.

Помале – скоро; след малко време.

Помати – скрижали върху архиерейските мантии.

Пометати – (да) мета; (да) измитам; (да) хвърлям.

Помизати – (да) мигам.

Поне – макар че; поне; тъй като.

Понос, поношение – позор; безславие.

Понт – море; голямо езеро.

Понява, понявица – кърпа за ръце и лице.

Пооблещися – (да) облека отгоре други дрехи.

Поострити – (да) наточа.

Поползнутися – (да се) подхлъзна; (да се) развратя; (да се) съблазня.

Поприще – мярка за дължина, равна на хиляда крачки или денонощен преход.

Пореватися – (да се) стремя; (да се) движа.

Поречение – обвинение; жалба; упрек; укор.

Порещи – (да) обвиня; (да) укоря; (да) осъдя.

Поругание – безчестие; хула; възпаление; язва.

Поругати – (да) обезчестя.

Порфира – вж. Багряница.

Порча – отрова.

Поряду – по ред.

Поскору – скоро; бегло; без пеене (за служба).

Последи – след това; в края на краищата.

Последний – останал; последен; окончателен.

Последовати – (да) изследвам; (да) следвам.

Послушествовати – (да) свидетелствам; (да) давам показания.

Посолон – като слънцето; от изток до запад.

Поспешествовати – (да) помагам.

Поспешник – помощник.

Посреде – по средата; в средата.

Поставление – посвещаване в сан.

Постриг – приемане на монашески сан (което става чрез подстригване).

Посупление – накланяне на глава в печал; печал; тъга; оплакване.

Посягати – (да) встъпвам в брак.

Потворник – угодник; ласкател; чародей; магьосник.

Потвори – чародейство; магьосничество.

Поткнутися – (да се) спъна.

Потреба – потребност; необходимост; случай.

Потребник – питка.

Потщитися – (да) побързам; (да се) постарая.

Поустител – подстрекател.

Поущати – (да) поощрявам; (да) подбуждам; (да) наставлявам; (да) поучавам.

Похотствовати – (да) имам въжделение, похот.

Почерпало – ведро.

Починатися – (да) започвам.

Почити – (да) се успокоя.

Пояти – (да) взема.

Правий – прав; истински; правилен; праведен.

Празднословие – празен, глупав разговор.

Праздний, празден – безпределен; ленив; празен; незает.

Прати – попират; давит.

Превзятися – (да се) превъзнеса; (да се) възгордея.

Превитати – (да) странствам.

Превозвишенное око – високоумие; гордост.

Превратити – (да) изменя; (да) обърна; (да) разруша.

Превременний – предвечен, съществуващ до началото на времето.

Предвзиграти – (да) предизвестя радост.

Предвозгласити – (да) започна да пея; (да) предвъзвестя.

Предградие – предградие; опора; защита; ограда.

Преддворие – преден, външен двор в източен дом.

Предзаклатися – (да) понеса преди другите смъртта; (да) се принеса в жертва.

Предитещи – (да) тичам напред.

Предложение – жертвеник; мястото в олтара, където се намира жертвеникът и се пазят свещените съдове.

Предначинателний псалом – название на псалма 103, защото с него започва вечернята.

Предний – първи; по-голям.

Предпряда – вж. Багряница, порфира.

Предстателство – ходатайство; застъпничество; усърдна молитва.

Предстолпие – укрепление.

Предстоятел – настоятел.

Предтеча, предитеча – вървящ или бягащ отпред.

Предуставити – (да) предназначи.

Предусрести – (да) срещна предварително.

Предуведети – (да) предвиждам; (да) зная предварително.

Предъявленне – показано, изобразено.

Презорливий – горд; надменен.

Преизбиточествовати – (да) съм презадоволен; (да) живея в изобилие.

Преизлиха – силно; много; жестоко.

Преимение – преимущество; превъзходство.

Преиспещренний – разкрасен.

Преисподний – най-ниският.

Преисподняя – вж. Ад.

Преитие – превъзхождане.

Прелагати предели – (да) развалям межди; (да) нарушавам граници.

Прелест – измама.

Прелюби – прелюбодейство.

Премудрост – висше знание; мъдрост.

Преначалний – доначален; стоящ над всяко начало.

Преогорчити – (да) се противя; (да) съм непокорен; (да) упорствам.

Преодеян – обилно украсен.

Преоруженний – прекалено въоръжен; горд.

Препирати – (да) опровергавам; (да) отразявам; (да) отблъсквам; (да) надделявам; (да) увещавам.

Преподобие – святост.

Преполовение – половина; среда.

Преполовити – (да) преполовя; (да) разделя наполовина; (да) измина половината път.

Препона – препятствие.

Препоясатися – (да) се препаша; (да) се приготвя за нещо.

Препретелний – спорен; убедителен.

Препростий – неучен; невежа.

Препяти – (да) спра.

Пререкаемий – спорен.

Пререкати – (да) преколовя; (да) противореча; (да) възразявам.

Пресецающий – пресичащ; прерязващ.

Преслушание – неподчинение.

Пресмикатся – (да) пълзя по земята.

Преспевати – (да) имам успех.

Преставити – (да) преместя; (да) преселя във вечността.

Престоли – един от ангелските чинове.

Пресущественний – предвечен; изконен.

Пресущний – свръхестествен.

Претися – (да) споря; (да) съпернича.

Претити – (да) забранявам; (да) скърбя; (да се) смущавам.

Преткновение – пречка; съблазън; задръжка; спирка.

Претор – претория, резиденция на представителя на римската власти в Ерусалим.

Претикание – вж. Преткновение.

Прещати – (да) плаша; (да) заплашвам.

Прещение – угроза; страх; забана.

Прибежище – убежище; приют; покров; спасение.

Приведение – достъп.

Привещевати – (да) приветствам.

Привлещи – (да) донеса; (да) повикам; (да) призова.

Привременний – временен; непостоянен.

Придевати – (да) окачвам, закачвам; (да се) приближавам; (да) поднасям.

Придел – малка църква, пристроена към главния храм.

Приделати – (да) нарастна; (да) увелича; (да) донеса.

Придеяти – (да) поднасям; (да) донасям.

Призрети – (да) погледна милостиво; (да) приема; (да) приютя.

Прииждивати – (да) изразходвам; (да) издържам.

Приискренне – точно така; еднакво; буквално.

Прикровение – прикритие; предлог; измислена причина за скриване на нещо.

Прикуп – печалба; доход

Прикупование – търговия.

Прилог – приложение; желание да се направи зло; злоба; клевета.

Приложение – кръпка; парче плат.

Приметати – (да) прехвърлям; (да) давам; (да) отстъпвам.

Приметатися – (да се) притисна; (да се) долепя; (да се) отдавам; (да) лежа пред прага.

Примешатися – (да се) присъединявам.

Приникнути – (да се) наведа; (да се) наклоня; (да се) притисна; (да се) долепя; (да) проникна.

Приобряща – полза; плод; корист.

Приразитися – (да) нападна; (да се) ударя.

Приревание – устрем.

Приристати – (да) притичам; (да) дотърча.

Пририщущий – притичващ.

Присвянути – (да) повехна; (да) изсъхна.

Приседение – угнетяване; обкръжение.

Приседети – (да се) намирам до нещо; (да) замислям зло; (да) нападам.

Присно – непрестанно; винаги.

Присноживотний – винаги живеещ.

Присносущий – вечен; всякогашен.

Присносущний – винаги съществуващ.

Приснотекущий – непресъхващ.

Присний – скъп; близък.

Приставление – кръпка; управление; надзор, наглеждане.

Пристанище – приют; убежище.

Пристати – (да) прибягна; (да) притичам.

Пристрашен – изплашен.

Притвор – вход за храма.

Прителний – спорен.

Притча – иносказание; загадка.

Причаститися – (да) стана участник.

Причастник – участник.

Пришлец – който е дошъл; пришелец.

Приятилище – вместилище; хранилище.

Пробавити – (да) продължа; (да) протегна.

Продерзивий – дързък.

Прозябение – израстване; кълн.

Прозябнути – (да) разцъфтя; (да) израсна; (да се) развия.

Произникнути – (да) стане; (да) израсна.

Пролитися стопам – (да се) подхлъзна; иносказателно – (да) сгреша.

Пронарещи – (да) предскажа; (да) предназнача.

Проникнути – (да) израсна; (да) процъфтя.

Проничение – племе; род; стебло; кълн.

Проповедати – (да) уча; (да) провъзгласявам; (да) проповядвам.

Прорещи – (да) предскажа.

Пророкованний – предсказан; предвъзвестен.

Пророковещателний – който е казван от пророк.

Проручествовати – (да) посвещавам; (да) ръкополагам.

Просаждатися – (да се) късам.

Просветителний – светъл; просвещаващ.

Просветити лице – да погледна весело или милостиво.

Проскомисати – (да) извършвам проскомидия.

Прослутие – притча; пословица; осмиване.

Простий – стоящ право; прав; чист; който не е смесен.

Простиня – състрадание.

Просядати – (да) късам; (да се) разпадам; (да се) чупя.

Протерзатися – (да се) скъса; (да се) пробие.

Противозрети – (да) гледам направо.

Противу, прямо – против; срещу.

Проуведети – (да) науча предварително; (да) предвидя.

Проявленне – явно.

Пругло – капан; примка; мрежа.

Прудний – неравен; каменист.

Пружатися – (да се) съпротивлявам (оттук – пружина); (да се) мятам в припадък.

Пружие – вж. Акриди.

Пря – спор; тъжба; безпорядък.

Пряжмо – пържена храна.

Прямний – намиращ се срещу.

Пустити – (да) пусна; (да се) разведа.

Пустиня – уединено, малко обитавано място; манастир, разположено далече от населено място.

Путесотворити – (да) пазя по пътя; (да) прокарам път.

Пути – вериги; окови.

Пучина – водовъртеж; море.

Пучинородний – морски; роден в морето.

Пущеница – разведена жена.

Птицеволхвование – суеверие, състоящо се в гадаене по полета на птиците или по техните вътрешности.

Пяд, пяден – мярка за дължина, равна на три длани, всяка длан е равна на четири пръста, а пръстът е равен на четири зърна.

Пяст – юмрук.

Пяток – петък.

Р

Рабий – робски.

Работа – робство.

Работен – покорен; поробен.

Равви, раввуни – учител.

Равноангелно – подобно на ангелите.

Равноапостолний – сравним с апостолите.

Равнодушний, равнодушевний – единодушен; имащ еднакво усърдие.

Равночестний – достоен за равно почитане.

Радованний – радостен.

Радоватися – (да се) радвам; (да се) наслаждавам.

Радощи – радости (мн. ч.); веселие.

Радуйся – здравей; довиждане.

Раждежение – горене; възпламеняване.

Разботети – (да) надебелея; (да) набухна.

Разве – освен.

Развет – метеж; заговор.

Разврат – вълнение; метеж.

Разгбенний – разгънат.

Разгнутие – разгъване; разтваряне на книга.

Раздолие – долина.

Разжизати – (да) разпалвам; (да) нажежавам; (да) разтапям.

Размислити – (да се) усъмня; (да се) замисля; (да) спра.

Разнство – различие.

Разрешити – (да) развържа; (да) освободя.

Разслабленний – паралитик.

Разум – ум; познание; разбиране.

Разумети телом – (да) почувствам.

Рака – евр. глупак; празен човек.

Рака – гробница; сандък с мощите на свят Божи угодник.

Рало –плуг.

Расплощатися – (да се) разгърна.

Распростирати – (да) разстелвам; (да) разгръщам.

Распудити – (да) разгоня; (да) разпръсна; (да) разсея.

Распутие – кръстопът.

Раст – кълн.

Растерзати – (да) разкъсам.

Растнити – (да) разсека.

Расточати – (да) разсейвам; (да) разсипвам; (да) прахосвам; (да) живея безпътно.

Растренний – претрит, претъркан, прерязан.

Расчинити – (да) разположа по ред.

Ратай – воин.

Ратовати – (да) воювам; (да се) сражавам; (да) отстоявам.

Ратовище – дървото на копието.

Рат – война; войнство.

Рачител – попечител; любител.

Рачителний – грижлив; достоен за грижа.

Рвение, ревност – ярост; страстно желание; страст.

Ребра северова – северният склон на планината Цийон.

Ревновати – (да) завиждам.

Рек – ти, той каза.

Рекла – тя каза.

Рекомий – наречен, наричан.

Репие – репей; бодливо растение.

Ресно – ресници; око.

Реснота – действителност; истина.

Рет – спор.

Рещи – (да) кажа; (да) говоря.

Реяти – (да) отблъсквам; (да) отхвърлям.

Риза – одежда; свещеническо облекло.

Ризница – помещение за пазене на ризи.

Ризничий – началник на ризницата; пазител на църковни съдове.

Ристалище – стадион; цирк.

Ристати – (да) тичам; (да) бягам.

Рог – съдба; иносказателно: сила; власт; защита.

Род – произход; племе; поколение.

Родостама – розовата вода, с която според обичая се измива кръста на празника Въздвижение.

Рожаний – рогов; напомнящ рог.

Рожец – сладък плод във вид на шушулка.

Розга – младо клонче; кълн; издънка.

Росодателний – росоносен; даващ роса.

Рота – заклеване; клетва.

Ротител – клетвопрестъпник.

Ротитися – (да се) кълна.

Ругатися – (да се) надсмивам.

Рукописание – списък; писмо; писмен договор; свитък; разписка; задължение.

Рукоят – шепа.

Руно – вълна; овча кожа.

Ручка – съд.

Рцем – (да) кажем (повел. наклонение).

Рци – кажи (повел. наклонение).

Рясно – огърлица; обица.

С

Самвик – музикален инструмент.

Самовидец – очевидец.

Самогласная стихира – стихара, имаща своя особена мелодия.

Самоохотие – по собствено желание.

Самоподобен – стихира, имаща своя особена мелодия.

Самочиние – произвол; безпорядък.

Сата – мярка за насипни тела.

Сбодати – (да) пронижа; (да) заколя.

Свара – спор; караница.

Сваритися – (да се) карам.

Сведети – (да) зная.

Светилничное – начало на вечернята.

Светлопозлащен – великолепно украсен.

Светлост – светеща красота.

Светозарний – озаряващ със светлина.

Светолитие – сияние.

Светоначалник – създател на светилата.

Светоносец – носещ светлина.

Свечеряти – (да) участвам заедно с някого в пир.

Свидение – наставление; нареждане.

Свирепоустие – необузданост на езика.

Свиток – ръкопис, намотан на пръчка.

Связание злата – вплитане на златни нишки.

Связен – затворник; неволник.

Святилище – олтар; храм.

Святител – архиерей; епископ.

Святотатство – кражба на свети вещи.

Святци – месецослов (книга, съдържаща имената на светците, разположени по дните на годината); икона "Вси светии".

Священнотаинник – посветен в божествените тайни.

Се – ето. ("Се бо, в беззакониих зачат есмь", Пс. 50)