Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин
Какво е необходимо да знае съвременният православен християнинархимандрит Лазар Абашидзе Съдържание на книгата (frames)
"Диалогът с нехристиянските религии" е станал част от интелектуалната мода на нашето време, той представлява съвременното състояние на икуменизма в движението му към универсален религиозен синкретизъм...
"Християнският икуменизъм" в най-добрата му форма може да се разглежда като следствие от искрена и предизвикваща съчувствие грешка на част от протестантите и католиците, неспособни да разберат, че Църквата Христова вече съществува на земята и че самите те се намират извън нея.
"Диалогът с нехристиянските религии" обаче е нещо съвсем друго, представляващо по-скоро съзнателно отстъпление дори от онази част на християнската вяра и знание, които са се запазили при някои от католиците и протестантите. Това не са "плодове на добри намерения" на някой простодушен човек, а по-скоро плодове на дяволско "внушение", на което могат да бъдат подвластни само тези, които вече дотолкова са се отдръпнали от християнството, че фактически са станали езичници, служители на "бога на тоя век" - сатаната (2Кор. 4:4) и последователи на всяка интелектуална мода, инспирирана от този могъщ "бог".
"Християнският икуменизъм" намира опората си в смътното, но въпреки това реално чувство за "общност на християнството", споделяно от мнозина, които повърхностно размишляват за Църквата и също тъй недълбоко я усещат. Негова цел е по някакъв начин да "построи" църква, обхващаща всички тези индиферентни "християни." Но на каква обща поддръжка може да разчита "диалогът с нехристиянските религии"? На какво основание е възможно някакво единство, дори най-неопределено, между християните и онези, които не просто не познават Христа, но решително Го отхвърлят, както например онези представители на нехристиянските религии, намиращи се в контакт с християнството?... Не! Независимо от най-новите определения или интерпретации Христос не може да бъде обединяващо звено в "диалога с нехристиянските религии", в най-добрия случай Името Му се използва само като допълнение към единството, което се открива в още нещо.
Единственото общо звено за всички религии е доста смътната концепция за "духовност", която наистина открива пред религиозните "либерали" почти неограничени възможности за неясно теологизиране.
Иудаизмът, християнството, ислямът - ако става дума за общия им произход, тези три религии наистина отнасят себе си към почитателите на Бога на Авраама. Широко е разпространено мнението, че понеже ние всички се обявяваме за деца на Авраама (иудеите и мюсюлманите телесно, а християните - духовно), всички ние служим (всеки по свой начин естествено) на един и същи Бог. Този общ Бог именно представлява по някакъв начин точката на нашето единство и "взаиморазбирателство", което е и основание за "братски отношения". За тия отношения великият равин доктор Шафран казва, перефразирайки псалома: "О, колко е приятно да виждаш братя, седящи редом..."
Ако приемем подобна гледна точка, излиза, разбира се, че Иисус Христос, Богът и Човекът, Синът, единосъщен на Отца, Неговото въплъщение, Неговият кръст, Неговото славно възкресение и Неговото второ и страшно пришествие - са чисто и просто второстепенни детайли, можещи да попречат на нашето "побратимяване" с онези, които Го разглеждат като "обикновен пророк" (според Корана) или като "син на нечиста жена" (според някои предания на Талмуда). По такъв начин ние трябва да поставим Иисуса Христа от Назарет и Мохамед на едно ниво. Не зная кой християнин, заслужаващ това име, ще може да вмести това в своето съзнание. Могат да кажат, че тези три религии, преминавайки дълъг път, биха могли да се съгласят в това, че Иисус Христос е бил изключителна личност и че Той е пратен от Бога. Но що се отнася до нас, християните, ако Иисус Христос не е Бог, ние не можем да виждаме в Него нито "пророк", нито "посланик Божи", а само един най-голям самозванец, безсрамно обявил се за "Син Божи", като по този начин е станал равен на Бога (Марк. 14:61).
Съгласно икуменическия извод от надконфесионално ниво Триединството на християнския Бог е равноценно на монотеизма на иудаизма, исляма, средновековната ерес на Савелий, съвременните противници на Триединството или някои секти на илюминатите. Може и да няма Троица в Божественото Единство, достатъчно е да се предположи, че има единствено Същество, неизменно за едни и последователно сменящо "маските си" (Отец - Син - Дух). за други! И след това се твърди, че това е същият този Бог!..
Някои могат наивно да предположат: "Все пак и трите религии имат общо звено - всички те изповядват Бога Отца!" Но според Светата Православна вяра това е абсурд. Ние изповядваме: "Слава на Светата, Единосъщна и Животворяща и Неразделна Троица." Как можем да делим Отца от Сина, ако Иисус Христос твърди: "Аз и Отец едно сме" (Иоан 10:30). Свети апостол Иоан, Евангелист и богослов, Апостол на любовта, ясно учи: "Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца" (1Иоан 2:23).
Но дори и да сметнем, че всичките три религии наричат Бога Отец - чий Отец е Той в действителност? За иудеите и мюсюлманите Той е Отец по сътворение, докато за нас, християните, той е Отец на нашия Господ Иисус Христос, но и наш по осиновяване (Евр. 1:4-5). Какво общо има тогава между Божественото и Отчеството в християнството и в другите религии?! Нищо! И в най-малка степен нашият Бог не прилича на Бога, който имат нехристияните! Непременно условие за познание на Отца е Синът: "Който е видял Мене, видял е Отца... Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Иоан 14:9, 6). Нашият Бог е въплътен! "Което сме чули, което сме видели с очите си... и което ръцете ни са попипали" (1Иоан 1:1). Нематериалното е станало материално за нашето спасение, както е казал св. Иоан Дамаскин, и Той е открил Себе Си на нас. Но нима Той е откривал Себе си на днешните иудеи и мюсюлмани? По каква причина трябва да предположим, че те познават Бога? Ако пък те познават Бога без Иисуса Христа, значи въплъщението, смъртта и възнесението на Христа са били напразни? Не! Те не познават Отца. Те имат представа за Бога, но всяка представа за Бога е идол; защото представата е само продукт на нашето въображение, сътворение на Бога по наш образ и подобие.
За нас, християните, както е казал Василий Велики, Бог е непостижим, непредставим, неописуем и нематериален. За нашето спасение Той е станал (според мярата на нашето единение с Него) постижим, описуем и материален в откровението по време на тайнството на Въплъщението на Неговия Син...
Да ни пази Господ от отстъпничество и от пришествие на антихриста, защото признаците на неговото приближаване се умножават от ден на ден! Да ни пази Той от големи бедствия,
които дори избрани не биха могли да понесат без милостта на Оня, Който ще съкрати онези дни. И нека да ни пази Той в "малкото стадо" "останали по избора на милостта Му", така че
подобно на Авраам да можем да се насладим на Светлината на Неговото лице, по молитвите на Пресветата Богородица, Пречистата Дева Мария, на всички Небесни Сили, множеството
изповедници, пророци, мъченици, светии, апостоли, които са запазили верността до смърт, проляли са кръвта си за Христа, пробудили са ни към нов живот със словото на Исуса Христа
във водата на Кръщението."
Иеромонах Серафим (Роуз) "Православие и религия будущего". Москва, 1991, гл. 1).
"В наши дни върху християнството се стоварват удари на враг, страшен враг, невидим за вярващите. Ако можеше, той би пронизал самото сърце на християнството, преди да назове своето име. Този враг е индуизмът! И той води с християнството война на догматите...
Ако можеха да бъдат убедени християните да отхвърлят или променят своите догмати, за да се приспособят към изискванията на някакво по-съвременно или "универсално" християнство, те биха изгубили всичко, понеже всички оценки и на християнството, и на индуизма непосредствено произтичат от техните догмати. И догматите на индуизма са пряко отрицание на християнските догмати. Това довежда до потресаващи изводи: онова, което християните смятат за зло, индуистите смятат за благо, и обратното - онова, което индуистите смятат за зло, християните почитат за благо. Именно тук се води реалната борба: онова, което християнинът смята за окончателно грехопадение, индуистът смята за окончателна реализация на доброто.
Християнството винаги е смятало гордостта за най-голям грях и и източник на останалите грехове. И Луцифер - нейният архетип - казва: "Ще възляза на небето, ще дигна престола си по-горе от Божиите звезди... ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния." На по-ниско ниво гордостта е способна дори добродетелите да превърне в грехове. Но за индуиста изобщо, а за последователите на ацвайта и веданта особено, единствен грях е да не вярват в себе си и в човечеството като в Бог...
Индуистките и християнските догмати са напълно противоположни по въпросите за природата на Бога и човека и целите на човешкия живот."
"Само малцина, дори и сред онези, които максимално изразяват желание да започнат "диалог" с източните религии и да изразят своето принципно религиозно единство с тях, имат що-годе точна представа за вярата и практиката на езическите религии, от чиято тирания е освободило човечеството благословеното и светло иго Христово. Така богинята Кали - една от най-популярните индуистки богини, обикновено се изобразява сред кръв и клане: черепи и отсечени глави висят на врата й, езикът й гротескно се показва от уста, жадуваща още кръв: в индийските храмове я омилостивяват с кървави жертвоприношения на кози..." Иеромонах Серафим (Роуз) (14, гл. 2).
"Яко вси бози язык бесове" ("Защото всички богове на народите са идоли") (Пс. 95:5).
[Блажени Теофилакт Български]:
"За всеки трябва да бъде ясно, че ако някой започне да твърди, че християнството и будизмът еднакво изхождат от Бога, Който е абсолютната Истина, той би допуснал такава нелепост, която би могла да се оправдае само с пълното непознаване на фактите по този въпрос. Безспорно извън всякакво съмнение е това, че тези две религии се отнасят една към друга с явно и непримиримо противоречие, при това по такива въпроси, които в религията са най-съществени - а могат ли две противоречащи си системи еднакво да бъдат дадени от Бога за неговата вяра като истина? Да се твърди това, би значело да се допуска просто нелепост.
Ако християнството е несъмнено истинна система от догматическо и морално учение, очевидно будизмът, който се намира в противоречие с него, е система лъжлива и справедливо може да бъде наречено "лъжлива" религия. Ако първото е "светлина", второто не може да бъде нищо друго освен тъмнина. Невъзможно е християнството и будизмът еднакво да служат като средства за спасение на тези, които са ги приели, и с тяхното учение регулират своите вярвания и своето поведение, невъзможно е нравствено толкова дълбоко противоположни помежду си системи да довеждат човека към една и съща цел. Ако едната довежда до Бога, другата несъмнено трябва да отдалечава от Него.
Освен това, ако с признаването на Бога за несъмнено съществуващо Върховно Същество, животът на човека и всичките му усилия трябва да бъдат насочени към приближаването към Бога, към познаването Му и осъществяването на Неговата всеблага воля, несъмнено е, че последователят на Буда, незнаещ и непризнаващ никакво Върховно Същество, не може да намери и спасение за себе си, защото спасението ни е само в Бога и от Бога.
И наистина толкова прехвалената днес от някои "светлина на Азия" води хората не към спасение, не към обителта на светлината и живота - Небесния Отец, а към погибел, към мрака на безнадеждния грях и фатално отчуждение от Бога" (1, 741-742). Свещеното Писание казва:
"Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, не го приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участва в неговите лоши дела" (2 Иоан 1:9-11).
"Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми" (Иоан 14:6-7).
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6).
"Псетата" - това са неверните, а "свинете" - онези, които, макар и да вярват, живеят нечестиво. И така, не трябва да говорим за тайните на вярата пред неверните и да произнасяме светлите и бисерни богословски слова пред нечестивите, защото свинете тъпчат или пренебрегват онова, което им се говори, а псетата, като се обърнат, ни терзаят, както правят онези, които се наричат философи. Когато чуят, че Бог е бил разпнат, започват да ни терзаят със своите умувания и софизми и да доказват, че това е невъзможно" Блажени Теофилакт Български ("Благовестник").
Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София
www.Pravoslavieto.com