Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

6. Могат ли да бъдат отменени или променени някои правила и обреди, приети и установени от Църквата?

Самите съборни правила гласят: "Никому да не бъде позволено да променя или отменя гореозначените правила (на Св. събори и Св. отци) или освен посочените правила да приема други, с лъжливи написания, съставени от хора, дръзнали да се смятат за кърмчии на истината.." (VI Вселенски събор, пр. 2; VII Вселенски събор, пр. 1; Картагенски събор, пр. 2). 

"Никому не бъде позволено да произнася, пише или съставя друга вяра освен установената от Светите отци, събрани от Духа Свети в град Никея" (III Вселенски събор, пр. 7). 

"С Божията благодат определяме: да пазим неприкосновена за нововъведения и изменения вярата, предадена ни от очевидците и служителите на Словото, богоизбраните Апостоли... вярата на всички прославили се в Църквата Божия мъже да се пази твърдо и непоколебимо наред с Богопредадените им писания и догмати..." "Ако някой не се придържа и не приема гореозначените догми на благочестието и не мисли и не проповядва така, а се опитва да върви против тях, такъв нека бъде анатема по силата на по-рано изложеното определение на споменатите по-горе свети и блажени Отци и нека бъде изключен и заличен от християнския именник, като чужденец, понеже ние окончателно постановихме по никой начин нито да се притуря, нито да се изхвърля нещо от определеното" (VI Вселенски събор, пр. 1). 

"Православният християнин трябва да приема за вярно и несъмнено, че всички точки на съборната вяра и Православната Църква са й предадени от Господа нашего Иисуса Христа чрез Апостолите Му, изяснени и утвърдени са от вселенските събори, и да вярва в тях, както повелява Апостолът: и тъй, братя, стойте и пазете Преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание... Тази вяра да пазим не само като тайна на сърцето, но и с уста да възвестяваме и изповядваме без страх и съмнение.." (Православно изповедание... ч. 1, въпрос и отговор 4). 

"Правилата на вярата, признати от цялата Православна Църква, са неприкосновени и неизменни, но трябва да се различават догматите на вярата от обредите.

Църковните учители сравняват догмата на вярата с живота, а църковните правила - с храна, и разсъждават така: без храна човек може да живее известно време, а без живота храната е безполезна и ненужна. Храната е разнообразна: същественото в нея е хранителната стойност. И в правилата се наблюдава не образът им, а предимно мисълта и целта им, а образът понякога може да се престъпи, както пише за това в 5-о правило свети Василий: "Правилата не гледат образа, но изволението."

Обредите пък не се сравняват не само с живота, но и с храната, а може да се уподобят, ако някой реши, на съдове, служещи за приготвянето на храната. Както и съдовете, и те са били различни в различните времена и дори по едно и също време, но на различни места, според потребностите са се уголемявали и умножавали, и са били съкращавани и забравяни и дори са били отменяни.

И така, който иска да познае истината, за да не се лиши от единение със Светата Църква, преди всичко трябва да знае какво е догмат на вярата, какво е правило, какво е образ на правилото или изволение и какво е обред или обичай. Догматът на вярата е неприкосновен нито за светци, нито за ангели, а правилата са връчени на светците от правата вяра, за да управляват по тях Божията Църква, и ако по някакъв случаен пропуск или небрежност не се изпълняват, пренебрегналите ги се наказват с възбрана, но не отпадат от православието. Обредите пък са съборно разсъждение и се отменят и се прибавят.

И ако някой, който не знае какво е догмат на правата вяра, какво е правило и какво е обред, само по единия обред поиска да разпознае истинската Църква, за такъв може да се каже, че са слепи очите на ума му и той не разбира какво е живот, и какво е поддържане на живота и какво е украшение" (Архимандрит Павел.  Собр. соч. Ч. 1. 3-о изд. С. 383-385). 

"И така под обреди се разбират такива постановления на Църквата, които се отнасят не до същността на вярата, а до външната й страна и нямат достатъчно догматично основание нито в Словото Божие, нито в определенията на Вселенските събори. Тук спадат: църковните чинодействия и устави, ред на църковно управление, различни предмети и действия, имащи символично значение. Обредите са се появили неведнага в своя строго определен вид, а са се създавали постепенно от Църквата, която сама ги е въвеждала в употреба и когато е смятала за нужно, ги е променяла, а някои и напълно е унищожавала, заменяйки ги с нови, по-добри, като при това е изисквала строго подчинение на разпоредбите си, наказвайки неподчиняващите се с отлъчване. Това право да променя, допълва и подобрява онова, което няма догматичен характер, винаги е принадлежало и неотменимо принадлежи на Църквата" (Священник Григорий Дьяченко. Уроки и примеры православной веры. Опыт катехизической хрестоматии. М., 1894., с. 485). 

"Външният чин на Църквата е риза Господня, а самата Църква - Негово Тяло. Някой може да попита: Ако Църквата може да променя външното в себе си, защо не го променя? Затова, защото й е дадено да променя не само защото има властта да го прави или не само за да упражнява властта си, а само тогава, когато някое действие, определено от устава й, е престанало да бъде нужно, престанало е да назидава и подхранва духа. И това става не по прищявката на някакви лица, привърженици на някаква мода, а само след като се увери, че наистина е така и че промяната или отмяната е желана от всички за духовна полза, а не за някакви външни удобства. Ако пък в Църквата всичко е назидателно, налага се и удовлетворява потребностите, а не представлява излишество, то защо трябва да се отменя или променя? Тогава тя не отменя и не променя." (Светител Теофан Затворник.  Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 1892, с. 278).

Из книгата  "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София

    www.Pravoslavieto.com