 |
|
Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка" е от възникналата към края на XIV и XV в. група манастири около София, носещи название "Софийска Света гора". Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.
От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата - еднокорабна, едноапсидна сграда (5x12 метра). По тип и градеж тя се включва в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир, софийската църква "Св. Петка Самарджийска", църквата "Св. Петка" в с. Балша и други по-късни в поречието на Струма.
Църквата е украсена със забележителни по качествата си стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър", образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други.
Преподобни Роман Сладкопевец.
Стенопис от Драгалевския манастир
По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло. Тук на западната стена са представени старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана" и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители - изпращане на монах в грешния свят вън от стените на манастира, за да се бори с изкушенията. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида (на северната стена), както и на по-младите Стахна и граматик Никола (на западната стена).
Авраамова жертва.
Стенопис от 15-16 в. от Драгалевския манастир
Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция "Страшният съд". Тя се състои от редица епизоди, така че дава възможност на зографите свободно да я делят на отделни сцени в зависимост от конфигурацията на повърхностите, които архитектурата на интериора предлага. Представен е Христос в сияние, обкръжен от апостоли и ангели в свободни непринудени пози. Показано е как при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, как небето се свива като свитък, как ангелите тръбят и събират възкръсващите, как се приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно - рая. Знаците на зодиака върху разгънатия "свитък" на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция. В интерпретацията на тази тема художниците тук не акцентират мистично-трансцедентните аспекти, а повествувателните подробности, интересните детайли, не сцените на мъченията на грешниците, а спасението на праведните, в чиито образи (особено в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на народни типове, претворени от зографа.
Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица - патрона на манастира, и на трима от най-популярните военни светци-конници. По-точно, представени са по една сцена от чудесата на св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.
Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.
Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г; неизвестен граматик преписва известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г., украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир "Ивирон" и други.
В годините на националноосвободителните борби манастирът е едно от най-активните средища на борбата за освобождение, особено по
време на игумена йеромонах Генадий, бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на апостола на свободата
Васил Левски, а също така и на игумена Игнатий Рилски, който възстановява
тайния революционен комитет в София.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев
"Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Рождество Христово.
Стенопис от Драгалевския манастир
Преображение Господне.
Стенопис от Драгалевския манастир
На Балканах в ХV веке на порабощенных турками территориях получали разрешение строить христианские церкви лишь немногие представители аристократии и духовенства. Обязательно в благодарность султану, подписавшему фирман на возведение церкви, в ктиторских надписях особо отмечали его имя. В местах удаленных и более сокровенных могли строить храмы и простые люди. Ситуацией гонения объясняются изменения в архитектуре и украшении интерьера храмов. Церкви стали меньше в размерах – их теперь строили в форме однонефных, одноапсидных, маломерных сводчатых каменных зданий, частично вкопанных в землю, без куполов. По идейному содержанию живопись следовала византийским традициям живописи ХІV в., с характерной для нее иллюстративностью и многофигурностью, но профессиональный уровень упал, упростился стиль, торжественность отступила на задний план.
Пять памятников в Западной Болгарии датируются последней четвертью ХV в. Это храмы Драгалевского (1476 г.) и Кремиковского (1493 г.) монастырей, метоха св. ап. Петра и Павла в Орлице (1491 г.), церкви в Бобошево (1488 г.) и свт. Николая около с. Калотина.
ДРАГАЛЕВЦЫ
Витошу издревле называют малой Святой горой — на ее склонах расположены 14 монастырей, один из них – Драгалевский. Находится в г. София на северном склоне горы Витоша, юридически относится к Софийской митрополии. В грамоте царя Ивана Шишмана (1371-1393) основателем монастыря назван царь Иван-Александр (1331-1371), покровитель церковного просвещения. Церковь Богоматери Витошки, двудельная базилика с наосом, притвором и открытым нартексом, построена, согласно надписи на западной стене, в 1476 г. на средства местного боярина Радослава Мавра. В ХV-ХVІІ вв. в обители располагалась одна из крупнейших в Болгарии книжных мастерских.
Здесь, в Драгалевцах, Василий Левский, народный герой, возглавивший национально-освободительное движение Болгарии, основал тайный революционный комитет. Сам игумен монастыря отец Геннадий в 1872 г. ушел в полководцы к Панайоту Хитову. Из-за революционных событий с середины XIX века и вплоть до 1932 г. обитель переживала упадок. Только в 30-е гг. XX в. началось постепенное возрождение — к северной стене старой церкви была пристроена новая, возведены 2-4 этажные келейные корпуса, стала собираться монашеская община. Сейчас в монастыре — 3 монахини и 2 послушницы. Игуменья — матушка Екатерина. Престольний праздник — Успение Богородицы.
Роспись церкви Богоматери Витошки выполнена в 1476 г. Иконографическая программа — традиционна. В конхе апсиды — Богоматерь "Ширшая Небес", ниже — "Причащение апостолов", в центральном регистре — "Раздробление Агнца", ниже — церковные отцы и диаконы. В проскомидийной нише — "Деисис" (Христос с Богоматерью и Иоанном Предтечей по сторонам). В триумфальной арке — "Вознесение" или "Пятидесятница", на предалтарных столбах — "Благовещение" ниже диаконы – Роман Сладкопевец и Евпл, св. Петр, ветхозаветные («Гостеприимство Авраама", прор. Илия в пещере) и Евангельские сюжеты («суд Пилата", "Удавление Иуды", "Отречение Петра"), святые в медальонах. На северной внешней стене помещены изображения преподобных (Иоанна Рильского, Петки Тырновской), одного из праотцев и Ноя с ковегом, что, вероятно, связано с апокалиптическими чаяниями смутного времени турецкой оккупации.
В притворе — композиции "Страшного Суда" и "Крещения". Именно здесь в древней Церкви стояли готовящиеся к принятию таинства
крещения оглашенные. Здесь они лицезрели ужасы загробной жизни для грешников и сладости — для праведников, принявших святое
Крещение. Увидев сцены ада, нарисованные на стене монахом-проповедником, окрестил всю страну болгарский царь Борис (907, пам. 2/15
мая).
Как образец подвига отречения от мира и действенной силы преображения души помещены в притворе фигуры мч. Варвара и Алексия,
человека Божия. Св. Варвар (пам. М. 6/19) был разбойником, мусульманином по вероисповеданию. Когда его войско потерпело поражение
от византийцев, ему удалось спастись, и он вынужден был жить разбоем. Один раз, приидя в церковь, намереваясь убить священника, он
увидел во время литургии прекрасного младенца возле иерея — рука не поднялась. После раскаяния он по доброй воле надел на себя
вериги и удалился в леса, где три года жил в обличьи зверя и ел траву. Его убили охотники. Подойдя поближе, они увидели, что убили
человека и погребли его. Когда на могилу Варвара пришел пресвитер с народом он, открыв гроб, обнаружил тело не только нетленным,
но и источавшим святое миро. Алексий, человек Божий (пам. Мр. 17/30), римлянин, сын знатных родителей, сбежал из брачного покоя в
первую ночь после свадьбы, сменил парчу на лохмотья и отправился в странствия. Возвратившись в отеческий дом, он 17 лет прожил под
лестницей, скрывая свое настоящее имя. Его подвиг юродства был открыт уже после кончины, и весь город Рим пришел поклониться его
честным останкам.
Кроме этого, в притворе церкви Драгалевского монастыря на северной стене помещен уникальный сюжет — "Святая Гора", не имеющий аналогий в монументальной живописи. На фоне монастырского комплекса, состоящего из церкви, келий и постниц изображен монах с торбой и Патериком, отправляющийся в путь. За его спиной внизу виднеется некая фигура, говорящая: "Иди авва, в мир, да насладишисе и приобрещеши сребреники". Болгарская искусствовед Е. Бакалова разгадала это изображение, пришедшее в фресковую живопись из миниатюр рукописей. В греческом кодексе из Парижской Национальной Библиотеке (номер 394, лист 7) она натолкнулась на аналогичное изображение – иллюстрацию к Слову №1 Иоанна Лествичика об отвержении от мира. Там фигура, к которой монах обращен спиной названа "жизнь", а манящая его — "бесстрастие". В монастыре находился один из крупнейших скрипториев, где, по всей вероятности, имелся украшенный миниатюрами экземпляр "Лествицы". Святая Гора, считает проф. Бакалова, – это либо Синай, либо Витоша.
Александра Никифорова
Из "ВИЗАНТИЯ ПОСЛЕ ВИЗАНТИИ НА БАЛКАНАХ: ДРАГАЛЕВЦЫ — КРЕМИКОВЦЫ — СЕСЛАВЦЫ"
Публикация памятников
Е. Флорева -Димитрова, Старата църква на Драгалевския манастир. С., 1968.
ПРАВОСЛАВИЕ.RU
Виж също:
www.Pravoslavieto.com