 |
|
По-долу:
Виж също:
На други езици:
Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров,
осъществявал взаимодействието на три култури - византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата
православна култура.
Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата "Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.
Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили.
Българска икона от XIV век (1344 - 1364 г.) от колекцията на
Бачковския манастир. Днес в Националната галерия в София.
Бачковската чудотворна
икона на св. Богородица.
Подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици Атанасий и Окропир.
Повече за иконата: виж по-долу.
Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук да работят негови ученици-книжовници продължават.
Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.
В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.
В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.
Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин. Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на св. Ефрем Сирин" и други). Ярката, декоративна красота на образите и композициите, свежите и чисти багри определят тяхната привлекателна сила и въздействие.
 |
| Вътрешен изглед от трапезарията в Бачковския манастир, строена XVII век. |
Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Изградена едновременно с главната църква в самото начало на XVII в., тя представлява правоъгълно по план помещение, с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е оригиналната мраморна маса, изработена според запазения надпис в 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века.
През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнати светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535).
Освен "Страшният съд" и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската
църква - изображения на седемте вселенски събора, които утвърждават иконопочитанието, заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата.
Тук са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература - песнопенията в чест на Богородица, известни като "Богородичен акатист". А в свода се разгръщат клонките на "Дървото Йесеево" - родословното дърво на християнските светители. В основата му са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и други, които се разглеждат като предтечи на християнството, а дейността им се съпоставя с дейността на библейските пророци.
От същия период в манастира са запазени забележителни произведения на приложните изкуства - великолепни църковни
утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София.
Високите професионални постижения в тази област, специфичната филигранно-емайлова украса, използуването на сходни орнаментални и тонални решения в повечето от тези предмети дава основание да се счита, че манастирът е бил важен център на златарството през XVII-XVIII век.
Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).
През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога".
През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата "Св. архангели" (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира "Дохиар") легенда, е изпълнена от гръцки майстор.
Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани.
Бачковският манастир, Bachkovo Monastery
Photo Alan Grant, 2003, www.pbase.com
Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин), - ктитори на манастира от 1780 до 1860 година.
Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий - българин от Сливен.
Следващият игумен - старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф (1810 - 1853) да зографисва новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисува между 1839 и 1841 г. интериора и открития притвор на църквата "Св. Никола" и аркирания свод - проход под църквата "Св. Архангели". В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата "Св. Архангели"), или в "Страшният съд" Захарий Зограф пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща, като актуализира християнските предания и ги тълкува с явна социална целенасоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен в наивната театралност на позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър. Сред портретите на пловдивските първенци в църквата "Св. Никола" художникът изписва и своя автопортрет.
Малко по-късно друг известен живописец - Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.
През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения.
В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище. Създадените в него културни ценности са важен дял от нашата история - като естетически върхове и като същностни явления в духовния живот на българския народ.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Св. ангел.
Детайл от стенопис в
трапезарията на Бачковския манастир "Успение Богородично"
400 години от обновлението на съборния храм "Успение на Пресвета Богородица" в Бачковския манастир
Георги Тодоров
През настоящата година се навършват четири века от обновлението на главния храм на Бачковската св. обител "Успение на
Пресвета Богородица". Строителният надпис по този повод гласи: "При игуменството на г-н Партения в 7112 г. се съгради от основи божественият и славен храм." Годината е по
летоброенето от сътворението на света и съответства на 1604 г. от Рождество Христово. Точната дата на обновлението не е известна, затова честването на тази преславна годишнина се
разпростира върху цялата 2004 г. и несъмнено украсява с особена тържественост храмовия празник на 15 август.
[...]
От сега действащите български манастири Бачковският е третият по древност, слава и големина след Зографския и Рилския.
Обителта е основана през 1083 г. от видния ромейски сановник грузинеца Григорий Бакуриани, "севаст и велик доместик" на войските в западните владения на империята при император Алексий Комнин (1081-1118). През 1084 г. Бакуриани дава Устав (типик) за устройството и управлението на манастира, в който е заложен грузинският народностен състав на монасите, освобождаването му от данъци, а също и неговата независимост спрямо епархийската власт. Тази древна традиция намира своето продължение и в днешния ставропигиален статут на обителта.
Така е положено началото на най-ранния, грузинския период в историята на манастира. От този
период са съхранени две важни сгради - Бакуриановата костница (ХI в.) и църквата "Св. Архангели" (ХII в.). Костницата е световно значим паметник на православното изкуство от
времето на Комнините. Благодарение на щедро дарение от фондация "Левентис" през последните години стенописите на Костницата бяха реставрирани и днес тя е достъпна за поклонници и
посетители.
През следващите векове манастирът неколкократно преминава в пределите на Второто българско царство и е обдарен от българските владетели. Голям негов ктитор и покровител става през ХIV век цар Йоан Александър, чийто стенописен портрет виждаме в преустроения по това време притвор на Костницата.
В края на ХIV век, след завземането на Търново от турците, св. патриарх Евтимий Търновски е пратен на заточение в манастир в южните български земи. Почти всички учени приемат, че това е била именно Бачковската света обител, където той е прекарал последните години от своя живот. Тук той е починал най-вероятно на 4 април 1404 г. Тук е бил погребан.
Пребиваването на най-великия български патриарх в обителта и оставането на неговите св. мощи в нея превръщат Бачковския манастир в първостепенна светиня за българите. Личността на св. патриарх Евтимий е емблематична за своето време. Той олицетворява едновременно духовното величие на Второто българско царство, блясъка на тогавашната българска православна култура, трагизма на изчезването за цели пет века на българската държава и пребъдването на Държавата на Св. Дух.
Мощите на св. патриарх Евтимий остават в манастира и чак до втората половина на ХIХ век на гроба му се поддържа неугасимо кандило. В такъв неугасим духовен светилник за българите се превръща Бачковският манастир, където евтимиевската духовна традиция се съхранява и след кончината му чрез неговите ученици и последователи.
Знаменателно е, че именно тук пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан († 1957), първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква, и патриарх Кирил († 1971) първият български патриарх след св. Евтимий Търновски. Така обителта се превръща в единственото съхранено упокойно място на българските патриарси и в символ на приемствеността на българската духовна йерархия.
Малко се знае за историята на манастира през ХV и ХVI век. Това са трудни времена, когато обителта изпада в криза и разруха. Въздигането започва в края на ХVI век като част от едно възрожденско движение, което обхваща всички български земи. Възстановени са жилищните сгради, трапезарията. Кулминация на този подем е въздигането на главния манастирски храм през 1604 година. Това е сграда, която впечатлява не само с размерите си, но и с красотата и хармоничността на архитектурното решение. Тя е най-високото постижение на храмовата архитектура по нашите земи през първите четири века на турското иго. Вписана в единен ансамбъл с древния храм "Св. Архангели", църквата и днес радва с прекрасните си пропорции. Изписана е през 1643 г. с иждивенията на цариградския велможа Георги. Стенописите от това време, които са запазени в притвора, понастоящем са в тежко състояние, но въпреки това свидетелстват за високия духовен ръст на нашите предци.
Недостатък на българската историческа наука и изкуствознание е, че са повлияни от гръцко-българската националистична разпра през ХIХ век, която взема печалната форма на "църковна борба". Този политически конфликт, облечен в "църковна" реторика, създава предубеждение към цялата "гръцка" (гръкоезична) култура у нас. Вярно е, че през втората половина на ХVIII век и особено през ХIХ век се разгръща новогръцкият национализъм, но той далеч не изчерпва гръкоезичната духовна култура. Така че "гръцкият" период в историята на обителта (фактически до края на ХIХ век) предстои да бъде реабилитиран в българската наука. Той е част от общоправославното наследство, което е и наше.
От този период е великолепният иконостас в главния манастирски храм, както и прекрасните бачковски икони и църковни утвари, които понастоящем се съхраняват в националните колекции.
Все от този период е изграждането на втория (южния) голям манастирски двор със сключено двуетажно застрояване и храма "Св. Николай Мирликийски" в средата. Храмът е строен от 1834 до 1838 г., а стенописите са дело на самоковския живописец Захарий Зограф, който ги завършва през 1840 г. Това е първият манастирски храм, изписан от художника, който за пръв път в нашето изкуство прави свой стенописен автопортрет. След приключването на тази работа зографът изписва откритото преддверие (аркадата) пред съборния храм "Успение на Пресвета Богородица", което завършва през 1841 г. Показателно е, че дейността на патриотично настроения Захарий Зограф тук е посред "гръцкия" период в историята на обителта. Всъщност гръцкият език е бил основен за диоцеза на Цариградската патриаршия и се е използвал като официален за надписи, грамоти, кореспонденция и пр. от всички православни етноси.
Манастирът остава в цариградския диоцез известно време след Освобождението. От 1895 г. той вече има игумен българин и е ставропигия към Св. Синод на Българската православна църква, какъвто продължава да е и досега.
Бачковският манастир е велика светиня не само за три православни народа грузинци, българи и гърци, но и за цялата Православна църква. Навлязъл в десетото столетие на своето съществуване, той все още крие важни измерения на духовното си наследство. Под ръководството на новия игумен архимандрит Борис, обителта предстои да възвърне изгубения си блясък. 400-годишнината от въздигането на главния храм и 600-годишнината от кончината на св. патриарх Евтимий дават поводи за припомняне древната слава на светинята и за нейното предстоящо ново въздигане.
Брой 15 за 2004 година
Водосвет в Бачковския манастир. Снимка: www.bg-patriarshia.bg
Тя е най-голямата светиня на Бачковския манастир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука.
Бачковската чудотворна
икона на св. Богородица Умиление (Елеуса).
Подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици
Атанасий и Окрапир.
От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност.
Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило.
Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я "отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до "Клувията”, отслужва се молебен.
В "Клувията”, на мястото на "кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис "Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.
Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса:
Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето.
Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.
Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.
Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и духовно окрилени се връщат по домовете си.
Александра Карамихалева
Брой девети за 2007 година
Виж също:
Бачковский монастырь находится в
горах Родопы, на левом берегу Чепеларской реки, в 11 км. от города Асеновград. Монастырь основан 1083 византийским полководцем грузинского происхождения Григорием Бакуриани и его
братом Абазием, которые оставили свое завещание на строительство монастыря.
К сожалению, с момента основания до нашего времени сохранилась только двухэтажная костница (находящаяся на высоте около 300 метров от настоящего монастыря). Костница – уникальный исторический объект, сохранивший древние стенописи – одни из самых ценных произведений православного искусства XIX-XII вв.
Во время Второго Болгарского Царства монастырю покровительствует Царь Иван Александр, о чем свидетельствует его изображение в арках притвора костницы, как знак благодарности за его вклад в восстановление здании.
Как и в других монастырях того времени, в конце XI века в Бачковской обители тоже создана просветительская школа.
Любопытный факт состоит в том, что после падения Болгарии под Османским игом в конце XIV века, в Бачковский монастырь был сослан патриарх Евфимий. Ссылка, однако, не остановила патриарха в его трудах, и он со своими учениками развивал активную религиозную и просветительскую деятельность в стенах обители.
Вопреки тому, что Бачковский монастырь сохранился при первоначальном вторжении турецких войск, позже его постигла судьба большинства православных монастырей Болгарии земле: он был разграблен и разрушен.
Монастырь был реконструирован в конце XV века, монастырская столовая в 1601-1603 гг., а сохранившаяся до сегодняшнего дня главная церковь «Святой Богоматери» – закончена в 1604 году (стенопись датируется 1643 и 1850 гг.). В главной церкви хранится чудотворная икона Богоматери Елеуса в серебряном окладе (1310 г.)
Кроме главной церкви, монастырский комплекс включает в себя еще два храма – церковь Святых Архангелов (13-14 в), находящуюся в северном дворе рядом с главной церковью, и в южном дворе церковь Святого Николы, воздвигнутую с 1834 по 1837 гг. Церковь Св. Николы впечатляет своими стенописями от 1840-1841 гг. принадлежащими известнейшему мастеру Захарию Зографу. Иллюстрации к евангельским притчам и композиция «Страшный суд» имеют не только художественную, но и документальную ценность. Между портретами первых людей Пловдива, Захарий Зограф рисует и изобразил и себя.
У Бачковского монастыря есть свой музей, в котором хранится церковная утварь разных периодов, а также другие художественные и исторические ценности (среди которых меч Фридриха Барбароссы), накопленные в течение девяти веков существования обители.
Николай Петров
www.pravoslavie.ru
Плащаницa от Бачковския манастир от, началото на ХV век.
Днес в
Националния исторически музей (НИМ) в София. Източник: historymuseum.org
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
