Земенски манастир "Св. Йоан Богослов"
Zemen monastery St. Ioan Bogoslov

:: Стенописи от Земенския манастир

:: Zemen monastery

:: Български майстори изковават гвоздеи за Разпятието Виктор Банов

Земенският манастир "Св. Йоан Богослов" се намира в Радомирска духовна околия на 2 километра югоизточно от гр. Земен, на 42 километра от Перник и на 70 километра от София. Изграден е в красива местност на близо 600 метра надморска височина на брега на река Струма, сред североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом.

 ***

Стенописи от Земенския манастир

Св. апостол и евангелист Иоан Богослов.
Стенопис над входната врата на църквата “Св. Иоан Богослов”

Евхаристия, стенопис от Земенския монастир.

Евхаристия, стенопис от Земенския монастир, детайл. Източник: bulgaria.com.

"Спящите апостоли". Част от сцената "Молитва в Гетсиманската градина".
Стенопис от XIV в. в Земенския манастир.

"Изковаване гвоздеите за Разпятието”.
Фрагмент от стенопис от XIVв. в църквата на Земенския манастир

Св. ап. Петър. Стенопис в църквата на Земенския манастир

Св. Йоан Рилски.
Стенопис от XIV в. в църквата на Земенския манастир.

Портрет на Деспот Деян (Despot Deyan), ктитор на Земенския манастир.

 
Портрет на Деспот Деян и неговата съпруга Доя (Despot Deyan and Doya), ктитори на Земенския манастир.

Zemen monastery

Few specimens of monumental painting have been preserved in Bulgaria from the time of her Second Kingdom and you are to find some of them at Zemen Monastery; its 'St. John Bogoslov' church and its murals are one of these comparatively intact monuments today.

This monastery is to be found amidst the picturesque Zemen Gorge on the bank of Strouma River about two kilometers southwest of the town of Zemen, District of Radomir. Some 6 km west of it there towered a medieval fortress called Zemlungrad.

The oldest building in the monastery is its church, built of shapely cut tufa blocks. It is a cruciform structure almost resembling a giant cube with a central cupola that stands on four huge pillars of solid masonry; arcades connect them with the exterior walls. The architectural lay-out features rather an interesting combination: the western, the northern and the southern facades each have three arched bays. The three apsides on the eastern facade reach the cornice underneath the roof. According to various sources this temple was built in the llth century.

This monument of a church is very popular owing both to the striking architectural approach and to the magnificent murals dating back to the 14th century. When the church was last restored fragments of the first mural layer were uncovered; experts said stylistically it belonged to the llth century. The murals of the second layer have been dated to the 14th century; they have been skilfully done so as to be in line with the architectural ideas and their execution; the scenes and images and their distribution in the mural space strictly correspond to the laws of iconography and to the ecclesiastical canons of how to paint a Christian temple in fresco.

There is an inscription in Middle Bulgarian above the portraits of the main church donors; it says the frescoes have been done thanks to the aid of Despot Deyan and his spouse Doya. These two images have proved to be of incalculable historical, artistic and ethnographic value. The unknown artist has done his job perfectly: they look so alive, their features are so expressive. To illustrate a point we can compare them to another pair of portraits - those of Sebastocrator Kaloyan and his spouse Desislava, donors of another celebrated old Bulgarian church, the Boyana church (1259) near Sofia, considered to be a unique monument of immense cultural value; it is also on the UNESCO cultural heritage list. Experts believe that the Zemen portraits come second only to the Boyana ones as being among the oldest images of secular persons in the medieval Bulgarian art possessing exceptional aesthetic merit.

The icon-painter's style is predominantly decorative, based on linear designs; he has mostly used dark brown, almost black lines that form ovals, faces, conveying the feeling of flatness and warm variety of colours; the lack of nuances is obvious. His images look very much alive, the maestro's gift and his love and flair for reality do credit to his art. One of the oldest icons of St. Ivan Rilski (of Rila), founder of Rila Monastery, is to be found here and it is in a good condition. The painter's work covers almost all the major Gospel subjects. A number of scenes picture glimpses of daily routines in detail and this once again illustrates the painter's true feeling for the realities of life. There is one example that is rather telling in this respect: a scene called "Forging the Nails for the Cross" and connoisseurs say it is exclusive in its originality and execution.

In their style and iconographic characteristics the Zemen church murals belong to the archaizing current in the Bulgarian medieval painting. And no doubt they also belong to the most fascinating production of the Bulgarian monumental painting in the 14th century.

Mariana Hristova Trifonova

Български майстори изковават гвоздеи за Разпятието

Сцени от народния живот във фреските на манастира "Св. Йоан Богослов" в Земен

"Изковаване гвоздеите за Разпятието”. Фрагмент от стенопис от XIVв. в църквата на Земенския манастир

Църквата "Св. Йоан Богослов” се намира на около два километра от центъра на гр. Земен, който е разположен от двете страни на река Струма, преди да прекоси живописния проход. Тя е построена през ХІ век и от това време са останали частични фрагменти от изографисването й.

Основната част от стенописите датира от ХІV в. Автор на това дело е самобитен местен майстор и евентуален негов помощник. От гледна точка на стила земенските стенописи не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис.

Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието” е разположена фронтално пред "Разделяне на дрехите”. Тук на преден план виждаме двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. Левият образ, който видимо е по-възрастен, е с много дълга раздвоена брада, с лявата си ръка държи големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък. Десният мъж, млад, с къса коса, раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено за удобство с въжета за обособена дървена стойка. На втори план в средната част на сцената е поставена наковалня. В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята. Фигурата е изобразена в динамична и раздвижена форма.

"Гвоздеите на Разпятието” се споменават за първи път едва след като Св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Йерусалим през 326 година. До ХІІІ в. обаче не са засвидетелствани никакви данни – литературни или художествени, по въпроса за тяхното изковаване. Андре Грабар открива първите извори по тази тема във френски и английски ръкописи от края на ХІІ в. и началото на ХІV век. Първият от тях (на френски език) е текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият (на английски език) е от псалтира на кралица Мария Английска. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица.

Легендата за изковаване гвозето "Изковаване гвоздеите” да е изхождал от английския вариант на легендата за жената на ковача евреин: "Един евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Отправя се към един ковач, който отказва под предлог, че ръката го боли и тя наистина по чудодеен начин го заболява. Жената на ковача обаче се съгласява да изпълни поръчката.”

Нашият и западните паметници в този случай са с един първоначален източник, който би трябвало да се търси в изкуството на християнския Изток от доиконоборската епоха (първите десетилетия на VІІІ в. са началото на иконоборството, чийто идеолог е византийският император Лъв ІІІ Сириец (717-741). Проф. Богдан Филов вижда в тази сцена доказателство за влиянието на романската живопис, в случая и по принцип западно, макар и по-ранно влияние в земенските стенописи. Но сходствата между Земенските стенописи и романските паметн ци, близки по тип, както отбелязва Грабар, се дължат на общите образци от източен произход; проф. Иван Дуйчев заключава, че сцената е насочена срещу Теодора-Сара, втората жена на цар Иван Александър (1331-1371), която е от еврейски произход. Лиляна Мавродинова се спира детайлно на този факт: В никой от споменатите от Грабар варианти на легендата не се говори, че ковачът и жена му са евреи. Евреин според текста е този, който поръчал изковаването на гвоздеите. От подобна гледна точка целият цикъл с Христовите страдания, и то в безброй средновековни паметници, е насочена срещу евреите; В Земенската сцена при изковаването на гвоздеите участват, и то активно, четирима души, а коват гвоздеите не само жената, но и младият ковач от горния ред. В епоха на мирни отношения един областен владетел като севастократор Деян не би дръзнал да уязви до такава степен царицата на съседната страна в един официален паметник, още повече, че сестрата на цар Иван Александър Елена е по същото време съпруга на сръбския крал Стефан Душан.

Не може да се твърди, че иконографията на земенската сцена се дължи изцяло на западни влияния. Вероятно тя е заимствана от архаични образци, които е използвало и западното изкуство, но е включила и редица местни елементи. При това всички участници са обикновени хора.

Земенската сцена има чисто битов характер по своето съдържание. Тя представя първия битов сюжет в българската живопис изобщо – един нагледен пример как църковната иконография изиграва ролята на първооснова за развитието в сюжетно отношение на темата за труда в човешкия живот.

Виктор Банов
Авторът е доктор по богословие, специализирал в Института по източните църкви при Ватикана, директор на Историческия музей при Земенския манастир.
Списание "За буквите", брой 21 от ноември 2005 година

Виж също:

• Православните манастири по света

    www.Pravoslavieto.com