Древни библейски ръкописи и рецензии на Библията
Древни библейски ръкописи и рецензии на Библията
Бивш Неврокопски митрополит Пимен 
Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
При постоянните, непрекъснати грижи от страна на еврейските религиозни дейци соферими, талмудисти и масорети, целият израилски народ се сдобил и разполагал с единен текст на религиозно-веровия си кодекс. Историческата му съдба е сходна на съдбата на богоизбрания народ. Естествено е да се запитаме: как тогава се е запазил еврейският библейски кодекс до наши дни?
Според Талмуда в еврейската синагога имало три екземпляра от Закона. Двата от тях много се схождали и послужили за основа на един единствен текст, приет за общовалиден. Предание, записано в предговора на арабския превод на Петокнижието, пазено в Лайденската библиотека, известява, че при разрушаването на Йерусалим от Тит, равините успели да спасят Закона и да го укрият в крепостта Бетир. Когато по-късно, при Адриан, и тая крепост била превзета, посветените от Давиловия род да бдят над завета, отнесли тоя екземпляр при бягството си в Багдад. Тук те го използували като първообраз - архитип, от който направили множество преписи и ги разпратили за ползуване от иудейското население в диаспора. С това предание, което се приема за достоверно, се обяснява съхраненото значително единство на ветхозаветния свещен текст, докато новозаветният такъв, макар и значително по-късен по произход, няма това единство - изобилствуват много варианти.
Повредените от дълга употреба пергаментни свитъци на закона се предавали в "генсза" на синагогите, които чрез изгаряне или закопаване в земята ги ликвидирали, а в употреба пускали нови. Други пропаднали при политически преврати и чужди нашествия или били опожарени при военните действия. Затова оригиналите на ветхозаветните книги - архитипът не е стигнал до нас.
Най-старите ръкописи на еврейската Библия, с които библейската наука разполага днес, са пергаментови преписи от към X век. Запазените преписи от ветхозаветните книги имат форма на свитъци, за удобство при четене в синагогите, докато новозаветните са писани на папирус и имат форма на книга - кодекси. Предназначените за богослужебна употреба ветхозаветни преписи науката нарича синагогални, за разлика от частните - у домове и отделни лица. Науката ги класифицира според мястото, където са намерени: палестински, египетски, испански и т.н.
Най-известни древни ветхозаветни ръкописи са:
1. Петербургският кодекс на пророците от 916 г., с вавилонска пунктуация, поради което се нарича и Вавилонски кодекс на пророците. Съдържа пророческите книги от Исаия до Малахия. Открит е в 1839 година. Съхранява се в Ленинградската народна библиотека. За него няма хронологически спорове.
2. Дербентският ръкопис на Петокнижието, намерен в гр. Дербент (Кавказ), отначало възторжено считан за много стар, но по-късно се установило, че е от по-ново време.
3. Кембриджският кодекс (№ 12) от 856 година.
4. Кодексът на Моше бен Ашер (по името на преписвача), намерен в една синагога в Кайро. Бен Ашер го е писал в 896 г.
5. Ройхлиновият кодекс, в Ерфуртската библиотека, от 1106 г. Съдържа великите и малките пророци.
Отделни манускрипти съдържат цели или части от отделни пророчески книги: Сирийският фрагмент с книгата на пр. Исаия, Папирусът на Наш в Кембриджската библиотека с десетте Божи заповеди - по характер литургичен ръкописен откъс.
Важно изследване на еврейско-библейските ръкописи направил Соломон Норци. То послужило на Хаим Васила за издаване на тъй наречената Мантуанска Библия.
През XVIII и XIX в. видни английски, италиански и немски библеисти извършиха огромна работа по изследване и проучване стотици еврейски ръкописи и издадоха пълно критическо издание на еврейския текст, Библия хебраика, с което потвърдиха добросъвестната работа на масоретите и авторитета на установения от тях масоретски текст, както и наличието още от началото на християнската ера на единен текст - архитип.
Те са въобще от по-ново време - епохата на Птоломеите, когато седемдесетте преведоха Ветхия Завет, и началото на християнската ера, когато са написани новозаветните книги. Към III век и техните автографи се изгубват, та Ориген, Климент Александрийски, Тертулиан и др. полагат големи усилия да сличат, съгласуват новозаветния текст. Ранното им изчезване се обяснява, едно, че са писани на папирус, по-нетраен от пергамента материал, и друго, което е от решително значение, че през вековете на гоненията, наред с избиването на християните, били унищожавани и свещените им книги. Все пак ревностни библеисти откриха множество преписи. Сравнително малко са (десет) гръцките преписи на пълния ветхозаветен текст по превода на седемдесетте. Целият новозаветен текст и отделни ветхозаветни книги по други преводи се съдържат в стотици екземпляри-ръкописи. Ръкописите с новозаветния текст езиково стоят по-близо до първоизворите си, защото по-малък период от време ги дели от тях. Особен научен интерес представляват палимпсестите, ръкописи на пергамент, първоначалният текст на които е изтрит и е написан нов, и с големи грижи учените по-късно възстановяват първия. По рисунък и форма едни от гръцките ръкописи са на унциален, маюскулен шрифт; такива преписи са запазени малко - 127. Голямото множество са на минускулен шрифт (написани с малки букви).
Древните ръкописи-преводи се появили на свят предимно за задоволяване на богословски и прозелитични нужди и затова добили официален характер. Според произхода си те биват непосредствени, направени непосредствено от оригиналния текст, или посредствени, преписани от предхождащ ги превод.
За иудеите, нека уточним, нуждата от преводи на еврейски език се появила след Вавилонския плен, когато малцина от евреите разбирали класическия еврейски език, както например българите днес не разбират класическия старобългарски език или църковнославянския, което наложи превода на Библията на съвременен български език. По времето на Ездра, след плена, еврейският език бил силно повлиян от халдейския, затова в съботните богослужения, когато се четели откъси от Св. Писание на класически еврейски, се наложило четеният пасаж да се превежда на съвременното народно наречие. Така се появили халдейските или, по-точно, еврейско-арамейските таргуми, за които се спомена (виж Библейските езици).
Тези таргуми отначало били записвани на книга и зависели от езиковата култура на отделния равин преводчик и изяснител. Оттук е тяхното разнообразие. По-късно започнали да ги записват, но и при записването и преписването ставали изменения, кога умишлено за пояснение на текста, кога неумишлено - поради пропуски и грешки. Поради това научната им стойност не е голяма.
От халдейските таргуми (преводи) са известни:
1. Таргумите на Петокнижието от Онкелос - дословен превод, а поетическите места са дадени в свободен превод.
2. Таргумът на пророците, от равин Йонатан бен Узиел, достигнал до нас в преписи.
3. Таргумът на агиографските книги, характерен със стиловото си разнообразие, защото е съставен от различни автори, пък и самите книги се различават по стил и език.
4. Таргумът на Паралипоменон от равин Йосиф Слепи, живял в началото на IV век. През 1888 г. Е. Меркс ги публикувал с научен коментар - Кристоматия таргумика, а Леви им съставил прекрасен речник.
Счита се, че по времето на Христа имало таргуми на всички ветхозаветни книги на съвременен еврейски и сирийски език, а на Петокнижието - и на гръцки. С течение на времето таргумите и на останалите ветхозаветни книги били преведени на гръцки за евреите, говорещи гръцки.
Други смятат, че около 130 година до Христа целият Ветхи Завет бил преведен на гръцки. Този превод бил именно известният превод на седемдесетте (Септуагинта), известен в богословската наука като Кодекс Александринус I.
Преданието го отнася към времето на Птоломей Филаделф (285—247), който помолил йерусалимския първосвещеник да му прати един комплект от еврейските свещени книги и подготвени люде да ги преведат на гръцки. Първосвещеник Елеазар му изпратил 72 учени евреи, по шест от всяко коляно, които били настанени на остров Фарос. Двама отпаднали. Останалите 70 били настанени в отделни килии. Те работили отделно, независимо един от друг и, после сравнили превода си и той се оказал съвсем еднакъв. Работата им е преводът на 70-те, означаван в библейската наука с латинската буква G.
Този превод не е достигнал до нас. Причината не е изяснена. Знае се само, че и през II в. сл. Хр. той се е радвал на всеобща употреба и сред евреите, и сред християните. Но скоро евреите го възненавидели и отхвърлили като богопротивен и разпространили легендата, че след привършване работата на Седемдесетте по цялата земя настъпил тридневен мрак. По-правдоподобно звучи обяснението, че с появата на християнството тоя превод станал Библия на християните и породилото се остро съперничество между синагогата и новата църква се пренесло и върху превода на Седемдесетте - Александрийската Библия на Христовите последователи.
Поради това се появили други нови гръцки преводи:
Те всички фрагментарно са запазени в трудовете на Ориген и последователите му.
От достигналите до нас най-древни преводи са от IV век, и от по-ново време до появата на книгопечатането. Едни от тях съдържат само избрани текстове, църковни зачала, за богослужебна употреба (изборни евангелия), но има открити и множество преводи (над 900) с пълния текст. Други са написани без пунктуация - скринцио континуа, кодицес текстус перпетуи. Трети съдържат текста само на гръцки език - чисти кодекси (кодицес пури). В други текстът е изложен паралелно на няколко езика - смесени кодекси (кодицес миксти; кодицес греко-латини).
Съхранява
се във Ватиканската библиотека, Рим, неизвестно кога и как попаднал тук. Датира се към средата на IV век. Счита се за един от 50-те ръкописи, приготвени от
Евсевий Кесарийски по поръка на имп. Константин Велики.
Евсевий ползувал услугите на вещ египетски калиграф. Съдържа цялата Библия (двата Завета), без 1 и 2 Макавейски книги, посланието ло Филимон и голяма част от посланието до евреите.
До откриването на Синайския кодекс се считаше за най-древен. Написан е на гръцки, елински език в три успоредни стълбици. Още кардинал Май в 1838 г. го подготвил за издаване, но
някои опущения забавили отпечатването. След щателен преглед излязъл от печат през 1857 година. Критично ценно издание му направи Тишендорф в 1867 година. Последваха други издания
през 1872, 1890 и 1905 година.
Учените го считат за най-стар (началото на IV в.). Съдържа почти целия Ветхи Завет, целия Нови Завет, посланието на Варнава и "Пастирят" на Ерм. Текстът е написан в четири отвесни колони на страница. Манускриптът е пергаментен с маюскулно писмо, без ударение и придихания - скрипцио континуа.
Открит е на части при две посещения на Константин Тишендорф (Konstantin von Tischendorf, 1815-1874) в Синайския манастир "Св. Екатерина". Оттук идва и името му.
Тишендорф го подарил на руския император Александър II, който го предал в Народната библиотека в Петроград. Тишендорф го издал в 1846 и 1862 г., а по-късно само Новия Завет.
От V век,
намерен в един Атонски манастир. Патриарх Кирил Лукарис го подарил на английския крал Карл I. От 1753 г. е в Британския музей.
Предполага се, че е писан в Александрия и отначало бил притежание на Александрийския патриарх - оттук и името му.
Съдържа Ветхия Завет (с четирите Макавейски книги), Новия Завет и две послания на Климент Римски - твърде голям по обем, 639 листа, маюскулен шрифт без ударения и придихания - с начало на пунктуация, отделите почват с нова строфа.
Факсимилиран 1812-1826 г., фитолитографско издание през 1881-1883, по-ново факсимилирано издание от 1915 година. С особена научна стойност са двете му научни издания - разкошно от 1786 г. и обикновено от 1860 година.
Известен е и с името кодекс Лондонзиензис.
От V век. През XII—XIII в. текстът на Св. Писание бил
изтрит от пергамента и с минускулно писмо били написани някои съчинения на Ефрем Сирин - оттук и второто му име. В този си вид,
след падането на Цариград под турска власт, пергаментът се озовал във Флоренция, в библиотеката на Медичи, а оттам в Парижката библиотека, която му дала името, с което е
най-известен.
В края на XVII в. разбрали, че се касае до палимпсест и консерваторът от Парижката библиотека К. Гозе с химически средства възстановил голяма част от ветхозаветния текст, но от химикалите пергаментът се повредил, листите изтънели и голяма част от писмения текст се разлял, така че доста от текста останал неразбран, непрочетен и за дълго не могло да се възстанови. Само на изкусния Тишендорф се отдало да разчете целия паметник и да възстанови пълния му текст, и в 1845 г. го издал в Лайпциг.
Манускриптът е твърде непълен. Ветхозаветните книги са откъслечно написани. От новозаветните липсват почти една трета. Първоначално кодексът съдържал пълния ветхо- и новозаветен текст.
Съдържа свещени книги само от Новия завет - посланията на ап. Павел. В него, след посланието на Филимона и пред това към Евреите е поместен каталог на всички канонически и някои неканонически ветхозаветни книги. Съхранява се в Парижката национална библиотека. Исагогът Т. Цан го отнася към времето преди Атанасий Велики и счита, че е съставен в края на III или началото на IV век.
Исагогическата наука е открила и проучила множество други кодекси от по-късно време, но тези са най-важните.
Множеството древни минускулни ръкописи на гръцки език са от значение, че по тях може да се съди как се е съхранил текстът в отделните църкви.
Гръцките ветхо- и новозаветни ръкописи, подобно на еврейските, също са претърпели известни изменения, понеже и те са били диктувани и преписвани. И тук неволните грешки се дължат на недоглеждане или недочуване при преписването и диктуването. Учените приемат, че както в еврейските, тъй и в гръцките ръкописи няма умишлено, злонамерено изопачаване на текста с изключение на отделни опити на еретици, които скоро били откривани и бързо разобличавани. Както в миналото синагогата, тъй след това и сега Църквата следи за вярното и неизменно предаване на текста. Случайните грешки и умишлените коректурни изменения не са нито от догматично, нито от съществено значение.
Преводът на Седемдесетте с течение на времето претърпял някои изменения. Явили се и по-късни преводи (на Теодотион, Акила, Симаха и др.), които съдържали известни различия и несъответствия както помежду си, тъй и с еврейския текст, който вече добил установена каноническа форма и официално признание.
Към III в. между евреи и християни възникнали религиозни спорове, които често обосновавали с разногласието между текста на вероизповедните им кодекси. Налагало се да се рецензират началните текстове, като се отстранят различията, наслоени в течение на 5—6 века, и да се установи един единен текст, основан на еврейския оригинал и на превода на 70-те, вече изгубен, а тъй важен за правилното разбиране на еврейския текст и за съгласуването му с по-новите преводи.
С възстановяването на превода на Седемдесетте в първоначалната му чистота и опазването му
невредим за бъдещето се заел Ориген (185—254).
Подпомогнат материално от богатия си приятел Амвросий, Ориген закупил множество преписи от Септуагинта и други преводи и в течение на повече от 22 години (от 232 до 264 г.), след грижливо предварително съпоставяне и сверяване с еврейския оригинал, преписал шест от тях в шест отвесни колони и тъй се явила на свят прочутата Оригенова хексапла (Hexapla) - "най-крупното библейско текстово критическо творение на древността, което и днес няма равно на себе си" в богословската екзегетическа литература. То обхваща 50 тома с общо 6000 листа. Хексаплата обхванала следните шест ветхозаветни текста:
1) еврейския в квадратен шрифт;
2) същия, но в елинска транскрипция;
3) превода на Акила;
4) тоя на Симаха;
5) собствен Оригенов рецензиран текст на Седемдесетте и
6) превода на Теодотион.
За удобство при ползуването сам Ориген направил препис-извлечение от ексаплата, като пропуснал първите два (арамейско-еврейския и еврейско-елинския текстове) и се получило ново издание - тетрапла (Tetrapla).
Заради установените повече разночетения на някои книги, Ориген съставил октапла (Oktapla) - към хексаплата прибавил двата превода - Иерихонски и Никополски, от неизвестни преводачи. Прибавките в така установения от него правилен текст на Седемдесетте той означавал с обелос - хоризонтална чертица с една точка над нея, или с две точки - над и под чертата, а пропуснатото в 70-те, но съдържащо се във еврейския текст - с астериск - полегат или прав кръст с точка в ъглите.
Хексаплата и тетраплата били дълги години съхранявани в основаната от мъченик Памфил библиотека в Кесария
Палестинска
. Тук ги е намерил и ползувал
Блажени Йероним за своята Вулгата. При завладяването на Палестина от арабите (653 г.) тия, погълнали
дълголетия трудове, пропаднали. Запазен е препис на сирийски от ексаплата, направен от епископ Павел, монофизит от Тела. Той е до педантичност точен и по него може да се възстанови
гръцкият оригинал на Ориген. С него науката си служи и днес. Непълен ръкопис от него се пази от XVIII век в библиотеката на
Амвросий Медиолански в Милано. Издаван е през 1787 и 1874 гoдина.
Оригеновата хексапла е от голямо значение за библейската наука: в нея, макар и частично, са запазени преводите на Акила, Симах и Теодотион; тя улеснява библеистите да ползуват еврейския текст на Библията; утвърждава авторитета на превода на Седемдесетте, който е съгласуван с еврейския оригинален текст.
Късните преписвачи на Оригеновата рецензия допуснали значителни изменения, което наложило Църквата сама да се заеме и чрез видни свои представители да рецензира наново библейския ветхозаветен текст. Известни са три такива рецензии:
— На еп. Евсевий Кесарийски (270— 340) и кесарийския презвитер Памфил ( + 307), които издали превода на Седемдесетте по Оригеновата хексапла с всичките й пояснителни бележки, знаци и оправни в нея. Тяхната рецензия добила църковна употреба в Палестина. Ползувана е от блаж. Иероним за Вулгата. Тя е много близка до прочутия Ватикански кодекс (В).
— На антиохийския презвитер Лукиан (+311) - Лукианова рецензия - който изправял текста на Седемдесетте и го издал по еврейския оригинал и други преводи, включително и хексаплата на Ориген. Добър познавач на гръцкия език, Лукиан се старал да сближи превода на Седемдесетте с еврейския оригинал. Рецензията му добила широка употреба в целия православен Изток, особено в Цариград и Антиохия, и била използувана до появата на книгопечатането - XV век. По трудовете на бл. Теодорит и Йоан Златоуст тя може да бъде възстановена, което и направил през 1883 г. Дьо Лагард. Руските библеисти Евсевий и Благовещенски считат, че "от Лукиановата рецензия св. братя Кирил и Методий направили старобългарския (старославянския) превод на Библията".
— На египетския Александрийски епископ Исихий (+311) - Исихиева рецензия - съвременник на Лукиан. Исихий се постарал да даде по-сбит, по-кратък текст, да възстанови дооригеновския тип на Седемдесетте, като отстрани редица, пълни по негова преценка, добавки на Ориген. Исихиевата рецензия е в голяма близост с Кодекс Александринус (А), който е ползуван при поправките на църковнославянския превод на Библията, при издаването в 1821 г. в Москва на Библията на гръцки. По нея може да се съди за древния дооригеновски, предхристиянски превод на 70-те. Била е в употреба дълго време в Александрия.
Всички тия рецензии се преплитат, взаимно са се повлияли и не съществуват в отделна, чиста редакция. Те служат на библейските текстолози да се доберат до най-старата форма, до предхексапларния текст, до първообраза на Седемдесетте в неговата чистота и неповреденост, а с това и косвено до възстановяване на еврейския първообраз - архитип, от който сегашният масоретски текст чувствително се е отдалечил. Затова митрополит Филарет Московски правилно изтъква, че "в него, превода на 70-те, може да видим отражение на еврейския текст, какъвто той е бил 200 и повече години преди Христа, с изключение на ония места, в които има признаци на изменения, произлезли по разни причини в последни времена".
Статията е глава от книгата "За Библията" от † Неврокопски митрополит Пимен
© Синодално издателство, София, 1988
Рецензент † Ловчански митрополит Григорий
Редактор проф. к.б. Тотю Коев
Книгата носи следното посвещение:
"Тъй като "тревата изсъхва и цветът й отпада, но словото пребъдва от рода в род",
написах тая книга... и
по благосклонно насърчение и трудолюбиво залягане на всеосвещения Патриарх на богоспасяемия град на божествената премъдрост - София и на цяла България
господин МАКСИМ -
нему
"благодарение и чест"
смирено отдава
АВТОРЪТ"
Електронна, текстова обработка и илюстрации Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com