Обща характеристика
Между писмените паметници от епохата на ранното християнство изключително място заема както по форма, така и по съдържание съчинението на Ерм "Пастир". Това забележително съчинение съдържа пет видения, дванадесет заповеди и десет подобия - притчи. Наименувано е така, понеже по-голямата част от съдържанието му е открита на неговия автор от небесния ангел на покаянието, който му се явявал в образа на пастир.
И по форма, и по съдържание "Пастирът" се отличава от съчиненията на другите апостолски мъже, които са написани във формата на послания. "Пастирът" има апокалиптическа форма: съдържанието му е изложено във формата на откровения и нравствени наставления, които трябвало да бъдат записани от Ерм за всички вярващи. Освен това, докато в съчиненията на другите апостолски мъже се разглеждат и изясняват както догматически, така и нравствени въпроси, "Пастирът" има предимно нравствено-назидателен характер.
Древни ръкописи, в които е запазена книгата "Пастир"
Въпреки че "Пастирът" е написан на гръцки език, свидетелство за което е употребата му в древност в Източната църква, а също и в приведените на гръцки език цитати от него в съчинения на древни църковни писатели, пълният му оригинален текст не е запазен. Части от него са запазени в два гръцки ръкописа: Codex bibliorum Sinaiticus от IV в., в който след Откровението и Посланието на св. ап. Варнава е поместен голям откъслек от "Пастира", и Codex-Athous Lipsiensis вероятно от XII-XV в., открит в 1855 г. в манастира "Св. Григорий" на Атон от гръцкия учен Константин Симонидес и продаден от него на университетската библиотека в Лайпциг. Преди да бъдат открити гръцките ръкописи, "Пастирът" е бил известен в латинските му два превода.
Автор на книгата "Пастир". Патриотически свидетелства. Време на написване
За автора на "Пастира" се знае твърде малко. Сведенията за него в самото съчинение са оскъдни. Той се именува сам
няколко пъти Ерм. Нему именно били дадени небесни откровения с поръка да ги предаде на
всички вярващи за обща поука и назидание. Обрисуван е в самото съчинение само нравственият образ на Ерм. Представен е като
скромен, простодушен, търпелив и спокоен човек.
Към църковната йерархия не е принадлежал. На младини бил продаден от своя възпитател като роб на една млада жена в Рим, по име Рода, която по-късно го освободила. Свободен вече, той се отдал на търговия и забогатял. Нямал обаче практически опит и проявявал някои слабости в своите търговски предприятия. Спечеленото с не напълно честен труд богатство оказало вредно влияние върху него и семейството му. В семейния си живот не бил напълно щастлив. Съпругата му била злоезична и свадлива и често му причинявала неприятности. Синовете му се били отдали на разни страсти и пороци. При едно гонение на християните те не само се отказали от вярата си в Христа, но дори станали доносчици против родителите си пред езическата държавна власт.
Въпреки голямото си благочестие, Ерм не могъл да се противопостави на порядъка в семейството си. Поради това не закъсняло да се прояви Божието наказание. Не минало много време и той загубил почти цялото си набързо спечелено материално благосъстояние. Останала му само една нива, от която се препитавали той и семейството му. Проявила се сега у него склонност към съзерцателен и уединен живот. Укрепнала повече и вярата му. Това способствувало да може да възприема откровенията, които получавал от явяващата му се тайнствена жена и от ангела-пастир. Тези небесни откровения призовавали както самия него, така и близките му и цялата Църква към покаяние.
Като се вслушали в този призив, Ерм и семейството му се разкаяли за извършените от тях грехове. Тези именно откровения и наставления били записани от Ерм и по този начин се появило съчинението, известно под името "Пастир".
Някои указания в самия "Пастир" дават основание да се приеме, че Ерм е бил член на Римската църква. Рим и околностите му се посочват като места, където са станали описаните събития и откровения.
И до днес обаче стои открит въпросът за личността на автора на книгата "Пастир", т. е. дали Ерм принадлежи към апостолските мъже, или пък той е живял по-късно. По този въпрос съществуват две мнения.
Въз основа на указанията в самия "Пастир" и свидетелствата на древни църковни писатели повечето учени приемат, че Ерм е апостолски мъж, като някои от тях отхвърлят мнението, че той е същият Ерм, когото споменава св. ап. Павел в посланието си до Римляни (16:14).
В самия "Пастир" намираме важно указание за разрешаване на въпроса за неговия автор. В края на второто видение тайнствената стара жена поръчала на Ерм да запише словата й в два екземпляра. Единия от тях той трябвало да предаде на Климент, който ще го изпрати на "външните градове, защото нему е предоставено това". Климент, за когото става дума тук, е представен като епископ и предстоятел на Римската църква, комуто само е принадлежало правото да влиза от нейно име във връзка с другите местни църкви. Несъмнено Ерм говори за св. Климент Римски и вероятно има предвид и високо цененото още в дълбока древност Климентово послание до коринтските християни. Следователно, сам Ерм се представя като съвременник на св. Климент Римски, който е управлявал Римската църква между 92 и 101 г.
В "Пастира" има и други указания в подкрепа на посоченото мнение. Ония места в него, където се говори за св. апостоли, напомнят твърде много посланието на св. Климент до коринтяни. Ерм говори и за живи още съвременници и сътрудници на св. апостоли, дори за живи още апостоли.
Освен това в "Пастира" няма никакви свидетелства за съществуването на ереси, които да са предизвикали отпадане на предишни нейни членове. Всички тия указания в "Пастира" говорят за неговата древност и за възможността той да принадлежи на апостолския мъж Ерм.
Не по-малко важни са и свидетелствата на древни църковни писатели за Ерм и неговия "Пастир". А мнозина църковни писатели са гледали на Ерм като на вдъхновен писател и пророк и високо са ценели неговото съчинение, напр. св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Ориген и др. Ориген също приема, че Ерм е същият, когото споменава св. ап. Павел в посланието си до Римляни.
Според свидетелството на Евсевий Кесарийски книгата "Пастир" е била "приета в някои църкви за всенародно четене и от нея са се ползували някои от най-древните писатели". Същото свидетелствува и блажени Иероним.
Св. Атанасий Велики нарича книгата "Пастир" "твърде полезна". Според него наистина тя не принадлежи към канона на свещените новозаветни книги, но се отнася към числото на тези книги, които, "макар и да не са канонически, но отците са заповядали да се четат от всички, които приемат вярата и желаят да се просветят със словото на истината, каквато е, например, книгата Премъдрост Соломонова".
Изобщо в древната Църква постепенно се затвърдило мнението, че книгата "Пастир" трябва да бъде призната за полезна и назидателна наравно с неканоническите книги на Свещеното Писание на Стария Завет.
Въз основа на посочените указания в самия "Пастир" и свидетелствата на някои древни църковни писатели, мнозина учени приемат, че "Пастирът" е написан от апостолския мъж Ерм в края на I или началото на II век.
Според други учени авторът на книгата "Пастир" не принадлежи към апостолските мъже, а е живял по-късно и е написал своята книга към средата или края на II век. Най-древният писмен паметник, в който за пръв път се изказва това мнение, е Мураториевият канон (фрагмент), съставен от неизвестен автор около 170-200 г. сл. Хр. В него се говори:
"Книгата "Пастир" Ерм е написал неотдавна, в наше време, в града Рим, тогава, когато катедрата на Римската църква е заемал неговият брат епископ Пий. Затова тя трябва да се чете, но не трябва да бъде предлагана на народа в църковните събрания, нито да се отнася към числото на пророческите и апостолските писания".
Като се позовават на това свидетелство, някои учени приемат, че книгата "Пастир" е написана около 140 г. в Рим от Ерм, брат на римския епископ Пий I.
Ако се приеме обаче изцяло това мнение, изникват въз основа на данните и указанията в самия "Пастир" редица недоумения и мъчнотии, които не така леко могат да се отстранят. Книгата носи несъмнено следите на дълбока древност. За Маркиона, който в 138 или 139 г. отишъл в Рим, не става дума. Но особено големи мъчнотии създава споменаването на св. Климент Римски като съвременник на автора.
Затова, за да се примирят и съгласуват сведенията в самия "Пастир" със свидетелството на Мураториевия канон, някои учени са склонни да приемат, че в случая става дума за двойно авторство, т. е., че съчинението е било написано от апостолския мъж Ерм, съвременник на св. Климент Римски, а след това е било допълнено и издадено в завършена форма от брата на римския епископ Пий I.
Като отхвърлим, въз основа на единството на съдържанието на цялата книга, нейното двойно авторство в собствен смисъл, може с голяма вероятност да се приеме, че тя е написана от апостолския мъж Ерм, съвременник на св. Климент Римски, а в последствие е била или преведена на латински език, или пък на места допълнена и издадена в завършена форма около 140 г. през времето на римския епископ Пий I. По такъв начин се отстраняват редица недоумения във връзка със съдържанието на самия "Пастир" и отношението към него на някои древни църковни писатели и изобщо на цялата древна Църква, от една страна, и свидетелството на Мураториевия канон, от друга страна.
Съдържание
По своето съдържание книгата "Пастир" може да се раздели на три части:
1) пет видения,
2) дванадесет заповеди и
3) десет подобия - притчи.
Сам авторът обаче дели съчинението си на две части:
1) четири видения (петото видение е преход към заповедите и притчите) и
2) дванадесет заповеди и десет притчи.
Основание за такова разделение дава това, че първите четири видения му били открити от тайнствена стара жена, под образа на която му се явявала Църквата, а петото видение, заповедите и притчите - от ангела на покаянието, които му се явявал под образа на пастир.
Първа част - видения.
В първата част - виденията - най-напред е разкрито на Ерм, че е необходимо покаяние и
нравствено обновяване за всички членове на Църквата, като се започне от самия него и семейството му, понеже не оделотворявали в
живота си нравственото учение на Иисуса Христа и са загубили предишните си добродетели (първо видение). Във второто видение са
преподадени на Ерм наставления за покаяние и му е заповядано да възвести на вярващите за предстоящите бедствия. В третото видение
- най-важното - е посочено на Ерм под образа на строяща се кула изграждането на Църквата. В четвъртото видение под образа на звяр,
който е готов да погълне цял град, се напомня за бедствията, които застрашават Църквата. Петото видение е преход към втората и
третата част - заповедите и притчите - явил се на Ерм под образа на пастир ангелът на покаянието, за да Му даде нравствени
наставления както за самия него, така и за всички вярващи.
Втора част - заповеди.
И тук, както в първата част, основната мисъл е необходимостта от покаяние. В заповедите,
които ангелът пастир продиктувал на Ерм, са изложени задълженията на човека към Бога, към ближните и към самия себе си. Заповедите
имат за предмет:
1) вярата в единия Бог,
2) невинността и простотата,
3) любовта към истината,
4) целомъдрието,
5) великодушието и търпението,
6) внушенията на добрия и злия ангел,
7) страха Божи,
8) въздържанието,
9) силата на молитвата,
10) скръбта,
11) избягването на лъжливите пророци и
12) борбата против лошите пожелания.
Трета част - подобия (притчи).
Първата притча предпазва от прекомерни грижи за временни блага, втората изисква
милосърдие и благотворителност, третата и четвъртата посочват, че в сегашния живот съжителствуват праведни и грешни люде, но на
страшния съд ще бъдат отделени едни от други, петата посочва ползата от поста, шестата изтъква необходимостта от покаяние, седмата
разкрива смисъла на страданията, в осмата и деветата символично под образа на свежи и повяхнали клони на дърветата и различните
камъни, от които се строи кулата - църква, се пояснява, че и грешниците чрез покаяние могат да станат достойни членове на
Църквата, десетата напомня, че всички вярващи чрез покаяние и милосърдие трябва да станат годни за вграждане в кулата докато
строежът й още не е завършен.
Догматически и религиозно-нравствени идеи в книгата "Пастир"
Авторът на книгата "Пастир" не си поставя за задача да разкрива и изяснява на читателите си догматически въпроси. Ако той засяга и такива въпроси, то е от гледище на поставената главна цел и доколкото това е необходимо за постигането на тази цел, а именно да се пробуди в душите на вярващите съзнанието за тяхната греховност и необходимостта от покаяние и нравствена обнова. Засегнатите догматически въпроси са изяснени в духа на богооткровеното и общоцърковно учение.
Христология и сотириология
В "Пастира" няма евионитски възгледи, както приемат някои учени. Син Божи е наименуван в петата притча "слуга", поради Своето въплъщение, по възприетото
от Него човешко естество. Син Божи и Св. Дух не се отъждествяват. В притчата предсъществуващият Син Божи е наречен Св. Дух по
Своята духовна, божествена природа. Под Син и слуга в притчата се разбира едно и също божествено Лице, разглеждано само в двете
форми на Неговото битие, т. е. като Син Божи, Който се въплътил и се явил в света в определено време "под образа на раб" (срв.
Филип. 2:7) за изкуплението на човечеството от греха.
Вярата на Ерм във вечното, божествено и лично битие на Син Божи и в Неговото въплъщение за изкуплението на човечеството от греха особено ясно е изразена в деветата притча. Въплътилият се Син Божи е представен тук като съвечен на Бога Отца. Той е участвувал в предвечния божествен съвет за създаването на света. Името Му е велико и неизмеримо и Той държи цялата вселена. Той е Творец и Вседържител на всичко съществуващо. По Своята божествена природа Той е "древен камък", съвечен на Отца, но в същото време е и "нова врата", Изкупител на човечеството от греха. Когато се изпълнило времето. Той се въплътил, чрез Своите страдания изкупил, нравствено обновил и пресъздал цялото човечество, като станал краеъгълен камък на обновеното от Него общество. Той е животворното начало на Своята Църква, която живее и укрепва само чрез Него.
Всеки човек, преди да приеме името на Сина Божи, е мъртъв. Но щом приеме това име и стане истински и верен последовател на Христа, той възприема живота, става жив, деен, плодотворен и нравствено обновен член на новото общество, на Църквата Христова.
Иисус Христос, въплътилият се Син Божи е врата, през която се влиза в царството Божие - в царството Божие се влиза само като се приеме Неговото име.
Син Божи е и върховен Съдия на целия свят. Нему принадлежи правото последен и окончателно да определи и отсъди кои камъни могат да бъдат вградени в кулата, т. е. кои вярващи са достойни да бъдат истински членове на Неговата Църква и царството Божие.
Възглед за Църквата
В книгата "Пастир" Църквата се разглежда като божествен институт. Преди още да бъде създаден светът, тя е била обект на творческата воля Божия. В нея и чрез нея духът, който властвува над формата и буквата, възражда вярващите за нов духовен и благодатен живот. Всички членове на Църквата са съединени в едно цяло, образуват едно неразделно единство. Образно това е изразено в строежа на кулата (Църквата). Тя се изгражда върху древен грамаден камък (= предвечният Син Божи), в който е изсечена нова врата (= въплътилият се Син Божи). Камъните за строежа се вземат от дълбочините на водата (= необходимостта от тайнството кръщение за влизане в Църквата Христова), от дванадесетте планини и от полето (= различните категории люде, в зависимост от нравственото им състояние) и се пренасят през вратата (= изповядването Сина Божи, приемане Неговото име) от дванадесет девици (= добродетелите, без които само името християнин не прави човека достоен член на Църквата Христова). Всички вградени в кулата камъни стават еднакво бели и така плътно прилепват един към друг, че кулата изглеждала, че е изградена от един камък. Това единство на Църквата се изгражда върху силата и любовта на Син Божи и върху вярата и любовта на приемащите Неговото име - членовете на Църквата.
За изграждането и запазването единството на Църквата са необходими и външни условия, външни средства, необходими са и съответни ръководители. Затова в "Пастира" са посочени ролята и високото и важно значение на църковната йерархия в трите нейни степени. За обозначаване предстоятелите на Църквата и изобщо на йерархическите лица в "Пастира" са употребени почти същите термини, които срещаме и у св. Климент Римски.
Редом с предстоятелите на Църквата като ръководители на вярващите се посочват и т. нар. пророци, чието служение се цени от Ерм твърде високо. Към църковната йерархия обаче те не принадлежали и били подчинени на предстоятелите на Църквата.
В тясна връзка с единството на Църквата в "Пастира" е поставена нейната светост. В строежа на кулата всички годни камъни намират своето приложение и осъществяват назначението си. След съответна обработка и негодните камъни стават годни за употреба. Оттук се открива и целта на Църквата, а именно нравственото усъвършенствуване на нейните членове, за което им е дадена възможност в самата Църква чрез благодатните сили и средства в нея. За Ерм Църквата е общество не само от свети и съвършени люде, но и от постепенно възрастващи в нея към нравствено съвършенство. В строежа на кулата (Църквата) се употребяват и по-малки камъни. Но и те намират своето място между по-големите и по-здравите камъни. Не са пренебрегнати и онези камъни, които, поради недостатъците си, първоначално били оставени настрана от кулата; след като били обработвани и те ставали годни за вграждане в кулата. Според обяснението на ангела-пастир тези камъни означават ония съгрешили люде, които, след като осъзнаят своите грехове и се покаят, стават достойни членове на Църквата. Съвършено се отхвърлят само онези камъни, които се оказват напълно негодни за употреба. Според обяснението на старата жена (Църквата) тези камъни означават вероотстъпниците, лицемерно повярвалите и богохулниците.
Изтъкната е в "Пастира" и съборността на Църквата. За строежа на кулата се вземат камъни от дванадесетте околни планини, които означават различните народи, на които било проповядвано или ще се проповядва словото Божие. Самите камъни, които се вземат от тия различни по големина планини, също са различни по цвят и вид. След вграждането им обаче в кулата, те изменят предишните си различни цветове и всички стават бели и еднакви, та кулата изглежда, че е направена от един камък. Това означава, че повярвалите в Христа и станали членове на Църквата люде загубват своите предишни отлики, въодушевяват се от един дух на вярата и любовта и еднакво са необходими за нейната пълнота и стройност. В Църквата са необходими както йерархическите лица, така също и обикновените вярващи. Както в строежа на кулата всички камъни са необходими един за друг, всички имат своето място в нея и никой не може да бъде отстранен без да причини вреда на цялото здание, така също и в Църквата имат своето място и назначение както йерархическите лица, така и обикновените миряни. Всички заедно, а не поотделно сами за себе си, те образуват Църквата - тялото Христово.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
www.Pravoslavieto.com