Св. евангелисти. Йоан и Матей. Миниатюра от 586 г. в Четвероевангелие на сирийския монах Рабула - ранен опит за създаването на евангелски синопсис. Днес в Библиотека Лауренциана във Флоренция.
Ръкописните кодекси на Библията са написани на следните основни библейски езици:
Еврейски, който е най-важен, основен, свещен език. Авраам, като дошъл от Ур Халдейски в Ханаан, усвоил езика на местното население и той станал общоупотребителен за него и потомството му. Наричал се ханаански (Ис. 19:18), иудейски (4 Цар. 18:26), еврейски, защото го говорили наложилите се тук Авраамови потомци - евреите (Бит. 39:14; Изх. 1:19; 2:7; Второз. 15:12). На тоя древноеврейски език са написани свещените ветхозаветни книги, които го запазват до времето на Христа и остава в историята като класически, литературен, свещен староеврейски език. От него произлиза новоеврейският език на равините - талмудическият, на който е написана цялата талмудическа книжнина - послебиблейска книжнина, която обхваща цялото иудейско предание с всичките му коментари - тая енциклопедия на иудейството.
Еврейският език претърпял различни промени под грижата на соферими, талмудисти и масорети.
Соферимите действували от времето на Ездра до края на първия век след Христа. Те се занимавали със Закона, тълкували го и се вдълбочавали в неговите тайни.
Талмудистите продължили работата им до към V—VI век. Те изработили строги правила за четене, разбиране и преписване на Закона. Кое наложило това? Знае се, че по начало евреите грижливо пазели от езикова повреда текста на свещените си книги. Но по време на Вавилонския плен еврейският език се изменил - евреите започнали да говорят арамейски. И на този език пророците започнали да изясняват на народа първоначалния текст (Неем. 8:1—8; 13:23—25). Но древноеврейският език останал език на Свещеното Писание на богослужението, ревностно поддържан от пророците, които в родолюбието и националната си привързаност грижливо пазели древните народни обичаи и обреди, сами пишели на древноеврейски език и свято съхранявали свещените книги. В това отношение са известни грижите и заслугите на Ездра, Неемия и учените мъже от Великата синагога - соферимите (книжниците). В първия век, след разрушаването на Йерусалим от римляните, еврейските учени се установили в Тивериада, където основали знаменитата равинска академия. От втория век тук именно възникнало обществото на поменатите талмудисти, които изследвали и тълкували Св. Писание, съпоставяли ръкописите, очистили текста от допуснати по времето на Ездра грешки и установили единство по език и съдържание за цялото Св. Писание. Стигнали дотам, че преброили буквите и думите за всяка книга (Битие - 20 780 думи, 78 100 букви, а в целия Закон - 600 045 букви). Тая педантична грижовност предвардила текста от повреда при следващи преписвания. Така че днешният еврейски текст останал твърде близък на установения от талмудистите още във II—III в. текст.
И масоретите, чиято дейност започнала от края на VI в. и продължила до към X в. сл. Хр., допринесли твърде много за библейския текст. Древноеврейският език, като другите източни езици - арабски, сирски и Халдейски, нямал знаци за гласните и препинателни. Докато езикът бил в употреба, жив, докато се говорело на него за правилното четене помагали преданието и навикът. Но когато в ежедневието народът започнал да си служи с друг език, станало нужда с начертания за гласните и препинателните знаци да се запази смисълът и предварди от неправилности. Именно с това се заели учените равини - масорети (изяснители). Те поставили над съгласните за всяка дума съответните гласни знаци, събрали и съгласували древните ръкописи, установили размера и пунктуацията на стиховете и на буквите. Съвкупността на всичката тая огромна работа над текста е известна под името голямата масора, а извлеченията от нея са наречени малка масора.
Тия усърдни, многовековни трудове на соферими, талмудисти и масорети са безспорно доказателство, че до нас е достигнал неповреден текст, поне относно главното и същественото в съдържанието на Св. Писание.
Други основни библейски езици са арамейският и библейският гръцки.
Арамейски - семитически език, говорен от народите в страните на североизток от Палестина, в Месопотамия и Сирия. Още в древност той се разпаднал на два диалекта: халдейски и сирийски езици. В богословската литература арамейският език се дели на иудейско-арамейски (библейско-халдейски, таргумически, сирохалдейски и самарянски) и християнско-арамейски (сирски). В тесен смисъл под арамейски език се разбира езикът, който се говорел в Сирия и Палестина след Вавилонския плен, останал писмен и говорим чак до появата на християнството и изместил еврейския. Негови варианти са сирийският, който и сега е говорим език на християните маронити, несторияни, яковити и др., и самарянският - видоизменен арамейски диалект, примесен силно с евраизми.
Библейски гръцки, на който са написани някои неканонически книги или части от тях. На него е извършен най-старият ветхозаветен превод от еврейски - преводът на Седемдесетте (Септуагинта). Това не е класическият гръцки език, на който писали Есхил, Софокъл, Еврипид и др, а създаденият с елинската цивилизация на Изтока по времето на Ал. Македонски "кини" (нов, обикновен, простонароден) - диалект, който става господствуващ в целия тогавашен културен свят чак до времето на Юстиниян (VI в. сл. Хр.).
Негова разновидност е александрийският гръцки диалект, на който са преведени всички канонически ветхозаветни книги. На него са писали и новозаветните писатели. Проф. Н. Н. Глубоковски го нарича прикрит еврейски език. Характерна негова особеност е, че не се е сближил напълно с говоримия народен гръцки, запазил много еврейски и арамейски изрази, което позволило на новозаветните автори и преводачи да запазят духа на библейския текст.
При тия постоянни, непрекъснати грижи от страна на еврейските религиозни дейци соферими, талмудисти и масорети, целият израилски народ се сдобил и разполагал с единен текст на религиозно-веровия си кодекс. Историческата му съдба е сходна на съдбата на богоизбрания народ. Естествено е да се запитаме: как тогава се е запазил еврейският библейски кодекс до наши дни?
Според Талмуда в еврейската синагога имало три екземпляра от Закона. Двата от тях много се схождали и послужили за основа на един единствен текст, приет за общовалиден. Предание, записано в предговора на арабския превод на Петокнижието, пазено в Лайденската библиотека, известява, че при разрушаването на Йерусалим от Тит, равините успели да спасят Закона и да го укрият в крепостта Бетир. Когато по-късно, при Адриан, и тая крепост била превзета, посветените от Давиловия род да бдят над завета, отнесли тоя екземпляр при бягството си в Багдат. Тук те го използували като първообраз - архитип, от който направили множество преписи и ги разпратили за ползуване от иудейското население в диаспора. С това предание, което се приема за достоверно, се обяснява съхраненото значително единство на ветхозаветния свещен текст, докато новозаветният такъв, макар и значително по-късен по произход, няма това единство - изобилствуват много варианти.
Повредените от дълга употреба пергаментни свитъци на закона се предавали в "генсза" на синагогите, които чрез изгаряне или закопаване в земята ги ликвидирали, а в употреба пускали нови. Други пропаднали при политически преврати и чужди нашествия или били опожарени при военните действия. Затова оригиналите на ветхозаветните книги - архитипът не е стигнал до нас.
Статията е глава от книгата "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен 
© Синодално издателство, София, 1988
Рецензент † Ловчански митрополит Григорий
Редактор проф. к.б. Тотю Коев
Книгата носи следното посвещение:
"Тъй като "тревата изсъхва и цветът й отпада, но словото пребъдва от рода в род",
написах тая книга... и
по благосклонно насърчение и трудолюбиво залягане на всеосвещения Патриарх на богоспасяемия град на божествената премъдрост - София и на цяла България
господин МАКСИМ -
нему
"благодарение и чест"
смирено отдава
АВТОРЪТ"
Арамейският език е от семитската група, получил името си от арамейските племена, живеещи по Двуречието и в Сирия ок. ХІV в. пр.Хр. Тези племена са близки по език и етнически характеристики до народите на древния Израел. Самата дума "арамеец" по всяка вероятност означава номад. Интересно е, че и праотецът на израелтяните (патриарх Яков) се нарича в Библията "странстващ арамеец" (Втор 26:5).
През ХІІ-ХІ в. пр.Хр. възникват няколко арамейски царства с центрове в Дамаск, Хамат, Цоб, Сомл и Каркемиш. На арамейски език говори и племето на халдейците (Месопотамия), от което произлизат царете на І Нововавилонска династия (VІІ-VІ в. пр.Хр.). Оттам и второто название на арамейския език - халдейски.
Още през ІХ-VІІІ в. пр.Хр., когато асирийските завоеватели започват да провеждат политика на преселване на покорените народи в чужбина, арамейският език постепенно започва да се превръща в международен. Документи на него се срещат от Египет до Индия. Но ок. 700 г. пр.Хр. евреите още не го разбират (Ис 36:11 и сл.). В юдейските среди той прониква по време на пленничеството (вж. Период на пленничеството).
През първите години след завръщането арамейският език е изместил дотолкова староеврейския, че когато Ездра чете на народа Закона, са му нужни преводачи (Неем 8:5-8), макар че като цяло арамейският език е близък до еврейския. Арамейската азбука е прототип на квадратния шрифт, а също така на арабската, сирийската и други писмености.
С усилията на Неемия (Неем 13:24-25) и неговите последователи еврейският език е възроден, но от това време в библейските книги (Йов, Песен на песните и др.) все по-често се срещат арамеизми, а някои части от тях (в Езд и Дан.) са написани изцяло на арамейски език.
Сред учените, като се започне от Йохан Видманщад (ХVІ в.) и се стигне до средата на ХХ в., господства убеждението, че по време на междузаветния период арамейският език е господствал в Палестина абсолютно. Но намирането на кумранските текстове доказва, че еврейският език остава жив и съществува равноправно с арамейския.
Въпреки това палестинските думи и изрази, запазени в Евангелията, свидетелстват, че Христос е говорел обикновено на арамейски език. Една от особеностите на този език е различната - в сравнение с еврейския език - огласовка (евр.: Машиах, аб, шатан, Песах; арам.: Мешиха, аба, шатана, Пасха). Много библеисти смятат, че Евангелието от Матей е било написано първо на арамейски език. (вж: "Евангелия", "Папий Йераполски", "Синоптичен проблем").
Вигуру Ф., "Язык, на котором говорили Иисус Христос и Его апостолы", в кн.: Лопухин А.П., "Библ. история при свете новейших исследований и открытий: НЗ", СПб., 1895; Дьяконов И.М., "Языки древней Передней Азии", М., 1967; Нельдеке Т., "Семитские языки", ЕЭ, т. 14; А.Ю., "Об арамеизмах в тексте Четвероевангелия", ЖМП, 1989, № 3; Kohler, L.H. und Baumgartner W., "Lexicon in Veteris Testamenti Libros", v.1-2, Leiden, 1951-53; Black M., "An Aramaic Approach to the Gospels and Acts", Oxf., 19672; Torrey Ch., "The Aramaic Gospels", The Christian Century, v. 43, Chi., 1934; Segert S., "Altaramaische Grammatik", Lpz, 19863 (приведена е и библиогр.).
Протоиерей Александър Мен
Превод Павел Б. Николов, по кн. Словарь по библиологии от Александр Мень,
предаден тук с незначителни изменения.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com