ок. 150 - ок. 215 година
ок. 150 - ок. 215 година
Климент Александрийски e християнски писател и апологет, представител на Александрийската школа. Името му се споменава в някои мартирологии на Запад.
Макар че древните писатели се отнасяли към него с изключително уважение и го наричали "преподобнейший" и "свещен мъж", за почитането му като светец и мъченик на вярата от Източната църква няма данни.
По-долу:
Виж също:
Климент Александрийски e един от Отците на църквата, апологет, представител на Александрийската школа. Роден е в семейството на гърци езичници. Първоначално изучавал антична
философия в Атина и в Александрия, Египет - тогавашната "столица" на гностицизма
,
след което приел християнството. От 190 г. наследил учителя си Пантен като
ръководител на Александрийското огласително училище.
Около 202/203 г., по време на гоненията на Септимий Север се оттеглил в Кападокия, Турция; ръководството на школата поел неговият ученик Ориген.
Климент Александрийски починал преди 216 г. в Мала Азия, като преди смъртта си получил свещеническо ръкоположение (според други имал презвитерски сан още като преподавател в Огласителното училище).
Неговите най-главни съчинения са "Учително увещание на езичниците”, "Наставник" ("Педагог") и "Стромати". Написани са на старогръцки език и имат апологетичен характер.
Pravoslavieto.com
Климент Александрийски, Тит Флавий Клеменс (ок. 150 - ок. 215) е един от Отците на църквата, апологет, представител на Александрийската школа.
Предполага се, че родното му място е Атина и че произхожда от богат и знатен род. Доброто му познаване на езическата митология дава основание да се предположи, че родителите му са били езичници. Климент изучавал гръцката литература и античната философия в Атина и в Александрия (Египет) и добил широки познания.
Преди двадесетгодишната си възраст Климент приел християнството. Подобно на много свои връстници предприел голямо пътешествие из страните на Изтока и Запада и "седял в нозете" на много християнски учители. Един от най-известните учители на това време бил силициецът Пантен, който ръководил християнска философска школа в Александрия. Климент се увлекъл от неговите лекции и останал в Александрия 12 години. След смъртта на Пантен (ок. 190 г.) станал главен наставник на Александрийското огласително училище (Александрийската катехетическа школа).
Около 202/203 г., по време на гоненията на Септимий Север, Климент бил принуден да напусне Александрия. Ръководството на училището поел неговият ученик Ориген.
Кирил се оттеглил в Кападокия, Турция. Според някоио сведения, той бил ръкоположен за презвитер през 215 г., скоро преди смъртта си. Починал преди 216 г. някъде в Мала Азия.
Запазени до днес са три основни труда на Климент Александрийски:
В тях Климент Александрийски поставил за пръв път проблемите за съотношението между вярата и познанието, богословието и философията.
Подобно на св. Юстин Философ и по-късно Ориген, Климент виждал приемственост
между гръцкото минало и християнската вяра. Той вярвал, че философията е подготвяла елините за Спасителя така както Старият Завет е подготвял юдеите. В своите трудове той
обединил основните понятия на християнското вероучение с елементи на неоплатоническата и стоическата философия. Към тях спада предимно учението за Логоса, Който той
отъждествявал с Христа - като творческа енергия на Бога, източник на откровенията в Стария Завет и в елинската философоя При това Климент се разграничил от гностическата ерес, чието огнище през II век били именно Александрия и Египет.
Климент спорил с другите апологети, които противопоставяли философското знание на абсолютната вяра, и с гностиците, които мистифицирали "висшето знание", открито само на избрани. Докато Тертулиан смята, че вярата е всичко, от което имаме нужда, Климент Александрийски вярва, че тя е само първият стадий, основата, върху която се гради познанието. Християнският "гностик" е за него "духовен човек, който от вярата се устремява към познанието. То не се ограничава с академичните знания. Това е духовно възприятие, което изисква етична чистота и има за цел съзерцанието на Бога" [Християнската мисъл през вековете, стр. 27].
Компромисната позиция, на която застанал Климент Александрийски станала основополагаща за християнската наука за познанието (гносеология).
Според Климент Александрийски вярата е необходим източник и достатъчно условие за спасението, а същевременно – основа за познанията на Бога като безконечен процес на нашето уподобяване на Него, с което постулирал единството на вярата и знанието.
Противно на докетите, които вярвали че Господ Иисус Христос само е имал вид на човек, Климент Александрийски бил уверен, че
Той е имал истинско тяло и се е хранел и е пиел, но при това вярвал, че Господ не е имал нужда от храна и вода.
Pravoslavieto.com с използването на
"Затова изглежда, че най-великото от всички учения е себепознанието.
Защото когато един човек познава себе си, той ще познае и Бога" ("Педагог", гл.3)
"Няма знание без вяра и няма вяра без знаниe".
"...Вярвам, че това [спасението] ще извърши Спасителят, защото Неговото дело е да спаси. Той го и извършил, привличайки с проповедта Си за спасение всеки, който иска да повярва в Него, където и да се намира".
"Древната истинска Църква е една, защото както един е Бог, тъй и истинското нейно достойнство се изразява в образа на един Началник."
"Преди идването на Нашия Господ, гърците имаха нужда от философията, за да бъдат праведни. А сега тя води към набожност. Философията е нещо като предварителна подготовка за онези, които стигат до вярата чрез нагледния пример. ... Понеже Бог е първопричина на всички добрини: на някои дадени пряко, например чрез Стария и Новия Завет, на други косвено, например чрез философията. Възможно е философията да е дадена на гърците пряко, докато Господ ги призове. Защото тя е била наставница на гърците, отвела ума им при Христос, както [Старият Завет] за юдеите. Така философията е била подготовка, порправила пътя за онези, които се стремят към съвършенство в Христа" ("Стромати" 1:5).
"В случая със Спасителя е нелепо да мислим, че тялото Му се е нуждаело от необходимата подкрепа [срещу глад, жажда и т.н.], за да оцелее. Понеже Той се е хранел не заради Своето тяло, поддържано от святата сила, а от опасения да не би в ума на спътниците му да се загнезди погрешна представа за Него" ("Стромати" 6:9). Виж също: докетизъм.
"Апостолите, които с учението Господне са обуздали гностично гнева, страха и похотта, не са били подвластни дори на чувствата, които изглеждат добродетелни: смелост, усърдие, радост. Желанието им не се е променило ни най-малко, защото умовете им са пребивавали в едно и също състояние. След възкресението Господне те продължават неизменно да служат. ("Стромати" 6:9)
:: Животопис
:: Съчинения
:: Учение
:: Отношение към философията. Вяра и знание
:: Учение за Бога
:: Учение за Словото (Логоса)
:: Христологически и
сотириологически възглед
:: Есхатологически възглед
В края на II в. в Александрия проявил плодовита литературно-богословска дейност за изясняване основните истини на християнството Тит Флавий Климент, който поставил началото на бележитите александрийски църковни писатели. Произхождал от родители-езичници.
Роден е вероятно в Атина, неизвестно в коя година. Получил солидно образование почти по всички клонове на тогавашната гръцка наука. Подобно на св. Юстин и той дирел истината. Гръцката философия обаче не го задоволила. Запознал се с християнството и се отказал от езическото суеверие.
Подбуден от силно желание да получи пълни и задоволителни сведения за християнството, той пътешествувал твърде много в различни страни. В Александрия отишъл в 180 година.
Отначало бил ученик на Пантен, а след това негов сътрудник в катехизическото
училище. След смъртта на Пантен (около 199-200 г.) станал негов заместник като ръководител на училището. Вероятно тогава бил ръкоположен за презвитер. С катехизаторската и
преподавателската си работа се справял блестящо, като се съобразявал със съответната подготовка на слушателите си.
В 202 г. занятията в катехизическото училище били прекратени поради гонението на християните при император Септимий Север. Климент, който посочвал като правило не да се дирят, а да се избягват бедите и опасностите, напуснал Александрия, за да избегне злобата на гонителите.
В 211 г. той посетил своя ученик Иерусалимския епископ Александър. В приветствието си до новия Антиохийски епископ, изпратено по Климент, епископ Александър пише: "Това послание ви изпращам, мои братя, по Климента, блажен презвитер, знаменит и изпитан мъж, когото и вие знаете, а сега още повече ще узнаете; той, когато по устройство и промисъл Божий дойде тук, утвърди и умножи Църквата Господня".
От това време всички следи от пребиваването на Климент на Изток изчезват. В писмата на епископ Александър, писани след 216 г., за Климента се говори вече като за починал.
От многото съчинения, които е написал Климент, цялостно са запазени, освен една проповед, три съчинения, които стоят в тясна връзка помежду си: Увещателно слово към езичниците, Педагог и Стромата. В тях той говори не от свое име, а от името на Логоса.
1. "Увещателно слово към езичниците" (Cohortatio ad gentes, РG, t. 8, соl. 49-245) има мисионерска задача: то иска да разкрие пред езичника неоснователността на религиозните му вярвания и, като му докаже предимствата на християнството, да го спечели за Църквата Христова. С оглед на тази цел Климент подлага на критика оракулите, мистериите, митологията, жертвите, религиозните възгледи на филсософите и поетите и с доводите на една обширна ученост доказаа, че всичко това са вредни измислици и суета.
2. Но езичникът, който убеден от доводите, изложени в "Увещателното слово", се е отказал от своите езически заблуди и е приел християнството, не се освобождава изведнъж от своите пороци и страсти. Като е познал истината, той трябва да се освободи и очисти от тях под възпитателното въздействие и ръководство на Логоса. Затова във втората книга на своя обширен труд - трилогия - "Педагог" (Paedagogus, РG, t. 8, соl. 247-634) Климент поставя новопокръстения под възпитаващото ръководство на Логоса.
Съчинението се състои от три части. В първата част, с оглед на поставената задача, се говори за разнообразната, съобразяваща се с потребностите и характера на всеки човек дейност на Логоса.
"Стремежът към добър и вечен живот трябва да бъде пробуден чрез увещателното слово. Ръководството за живота дава Възпитателят (Педагогът) на младостта. Той е практик, а не теоретик, целта му е да Подобрява нравственото душевно състояние, а не да учи. Той представя на заблудените нравствен идеал, към който те трябва да се стремят..."
След това се разкрива понятието за истинския Педагог. Той е съвършено непорочен, не е подвластен на страстите. Нему людете трябва да се уподобят. Този Педагог е Христос, Който е разпръснал тъмнината на езичеството. Като Бог Той прощава греховете, като Човек ни наставлява да не грешим. Той наставлява всички без разлика, всекиго привежда към простотата на невинната младост.
Във втората книга се дават различни правила за по-съвършен нравствен живот. Предписва се в храната - умереност, в домашната уредба - простота, в приятелските събрания - скромност. Брачният съюз е свет, но много по-високо стои девството. Осъжда се рязко половата разпуснатост. Осъждат се също ненужните украшения и разкошът в облеклото.
В третата книга педагогът рисува образа на истинската красота. С горчива ирония говори за изнежената и извратена красота, каквато се наблюдава в света. След като се представя картината на нравствения християнски живот, съчинението завършва с химн, от който може да се получи представа за църковните песнопения от това време.
3. Третото съчинение на Климента е "Стромати" - килими, пъстри тъкани (Stromata, РG, t. 8, соl. 695-1581, t. 9. соl. 9-601), в осем книги. Това заглавие често се срещало в съвременната на Климента литература. Давало се обикновено на съчинения с разнообразно съдържание. Самото заглавие посочва, че сам авторът е искал да подчертае, че съчинението му няма да се отличава с единство на съдържанието.
"Тези книги, пише той, ще съдържат християнската истина, примесена с наставленията на философията, или по-точно, прикрита и скрита зад тях, както в черупката се скрива ядката на ореха".
Причина да даде Климент по-особена форма на това си съчинение, е било желанието му да предпази християнското учение от лъжливи тълкувания.
"Понеже някои могат да четат тези книги, обяснява той, без предварителни сведения и размишления, аз преднамерено облякох съдържанието им в такава разноцветна дреха, където мислите се изменят без съответна връзка помежду си, думите и порядъкът намекват за едно, а означават друго".
Относно формата на съчинението си Климент отбелязва още:
"Това съчинение се пише безизкуствено, не за показ - то отобразява тия действени и съкровени слова, които се удостоих да чуя". "Стромати нямат предвид красотата на речта".
В "Стромати" Климент е разкрил началата на християнската философия или както той я нарича "знание" (гносис), за да опровергае лъжливите мъдрувания на гностиците през негово време и заблудите на езичеството. Богатството и многообразието на мислите (догматически, нравствени, исторически сведения и др.) се преплитат с такова също многообразие от мисли на философи и поети. Тук се говори за всички забележителни явления от това време, за отношението на Църквата към отделилите се от нея, за отношението на християнството към езичеството, към философията, за отношението на вярата към знанието, за разликата на истинското знание от лъжливото, за морала на вярващия и морала на гностика и други.
Основната мисъл, прокарана в цялото съчинение, е, че християнството е истинската философия. В първата книга се посочва, че Моисеевият закон и философията, които предшествували християнството, се намират в такова отношение към него, в каквото се намират частите на истината към нейната пълнота и цялост. Във втората книга се разкрива същността на християнската философия. Тя се основава на вярата в Откровението като на съществена основа на спасението. Връхната й точка е знанието, съзерцаването на нещата в тяхната основа - в Бога. В третата и четвъртата книга се обосновава посоченото по-рано понятие за знанието, като се изтъква отликата между истинското знание и еретическото. В петата книга се говори за вярата и надеждата. В шестата книга Климент убеждава езичниците да се обърнат от философията към християнството, понеже то съдържа не само всичко най-добро, което има във философията, но открива най-съвършената истина в Боговъплъщението. В седмата книга се описва животът на истинския гностик като ученик на Словото, духовното му просвещение чрез молитвата и съзерцанията, очистването му по пътя на любовта.
Известната сега осма книга на "Стромата", която съдържа откъслеци по теория на познанието, не принадлежи на Климента, понеже в нея няма посоченото от някои църковни писатели (напр. патриарх Фотий) съдържание. Според други учени тази книга принадлежи на Климента, обаче не е продължение на седмата книга, а сборник от скици и предварителни бележки, които Климент е използувал при написването на седемте книги, а според трети автори тези бележки са били материал за по-нататъшнн съчинения на Клнмента. Вероятно те не са били определени за публикуване, но след смъртта на Климента са добавени като осма книга на "Стромати".
4. "Кой богат ще се спаси" (Quis dives salvetur, РG, t. 9, соl. 603-642). Според свидетелството на Евсевий Кесарийски, блаж. Иероним и патриарх Фотий автентичността на това малко съчиние-проповед е безспорна. В него се прави задълбочено тълкувание на евангелския разказ за богатия юноша (Мат. 19:21; Марк. 10:21), като се изтъква, че богатството само по себе си не е пречка по пътя на спасението, а пречка е пристрастяването към него и че ако богатството се използува благоразумно, то може да бъде дори средство по пътя на спасението.
Незапазени съчинения
1. "Хипотипози" - очерки, етюди, скици (Hypotyposeis fragmenta, РG, t. 9, соl. 744-749). Тази дума също често се употребявала в съвременната на Климента литература като заглавие на съчинения. Според Евсевий Кесарийски и патриарх Фотий това съчинение е представлявало кратък коментар на Свещ. Писание в 8 книги, като в кратки схоли се изяснявали избрани места от Свещ. Писание, посланието, приписвано на св. ап. Варнава и апокрифното Откровение на св. ап. Петър. Съчинението не е запазено. Откъслеци от него са запазени главно у Евсевий Кесарийски и патриарх Фотий. Характерното за съчинението е, че в него се срещат твърде много предания за лица от апостолско време и че се съдържат много своеобразни и оригинални мисли, които от гледище на по-късното църковно учение са еретически. В по-ново време е открит по-голям откъслек от съчинението. Отдавна известното съчинение "Adumbrationes (очерци, скици) Clementis Alexandrini in epistolas canonicas" според най-новите изследвания не е било отделно съчинение, а превод на съответната част от Хипотипозите, направен по поръка на църковния писател от VI в. Каснадор и очистен от него от всичко съблазнително в догматическо отношение.
Евсевий Кесарийски споменава още няколко незапазени съчинения на Климента:
2. "За Пасхата" - Евсевий посочва повода за написването му и загатва в най-общи черти съдържанието му.
3. "Църковният канон или против юдействуващите" - посветено е било на епископ Александър Александрийски21. Откъслек от това съчинение е запазен в съчинението на Константинополския патриарх Никифор († 828 г.) против Константин Копроним.
4. Проповеди за постите и върху злословието.
5. Увещание към постоянство или към новопокръстените.
6. Едно съчинение върху пророк Амос споменава Паладий в своя Лавсаик (гл. 139).
7. Св. Максим Изповедник, преп. Анастасий Синаит и други църковни писатели споменават съчинение на Климента "върху Промисъла"
.
Учение
Отношение към философията. Вяра и знание
Климент Александрийски заема особено място в древната християнска литература. Още следващите след него църковни писатели го смятали за християнски философ, учител на християнската философия. Неговият възглед върху същността, произхода и значението на философията почти съвпада с възгледите на св. Юстин Мъченик. Според Климента съвършеният християнин "се ползува от науките като от предварителни упражнения, та, доколкото е възможно, по-добре да усвои истината и да отхвърли лъжата. Но той не ще ги изучава заради самите тях. От всяка наука той ще взема истинното, доколкото то го упражнява в знанието". Той упреква ония християни, които имат отрицателно отношение към науката и философията и посочва ползата от тяхното изучаване:
"Някои, като се смятат за даровити, мислят, че вършат умно дело, когато не искат да имат работа нито с философията, нито с диалектиката, нито пък да изучават естествените науки, а се задоволяват само с простата и чиста вяра. А това е все едно да твърдят, че не е необходимо да полагаме каквито и да било грижи за лозата, а е достатъчно да я посадим и веднага да искаме да получим от нея грозде. Умствената сила на всяко лице изисква много и голямо образование, та най-после да му стане достъпен светът на религиозното знание... Не може да бъде добре образован този, който не знае... изобщо това, което е полезно за обясняване и защита на вярата".
Но особено голямо значение за езичниците в делото на вярата е имала философията като възпитател във и към Христа. Бог, като виновник на всички добри неща, Който е дал двата Завета - Стария и Новия - непосредствено, на елините е дал косвено философията, та, каквото е бил законът за юдеите, това да бъде за тях философията, т.е. да ги възпитава и води към Христа. Философията е дело на Божия промисъл. Както законът и пророците са били дадени на юдеите, за да ги насочват по пътя на нравственото съвършенство и да ги приближават към Христа, така и философията трябвало да отвори ушите на елините за Евангелието. Затова според Климент някои "несправедливо говорят, че философията е изобретение на дявола. Злото не може да създаде добро, тъмнината не открива светлината; а философията е извор на доброто... По какъв начин изучаването на мъдростта може да бъде лошо дело, когато самото Свещено Писание ни предписва с всички сили да се стремим да постигнем истината? Ще кажат, може би, че философията е дъщеря на човешкия разум? Но разумът е дар Божи, който ние надлежно трябва да употребяваме". Философията изследва истината и същността на нещата и води към Този, Който е самата Истина. Философията не само не е гибелна за благочестието, но тя ни укрепва във вярата и ни подпомага да доказваме нейната истинност. Само с помощта на философията християнинът може да се издигне от вярата към знанието. Вярата е основа на знанието; тя е по-ниска степен на знанието.
Учение за Бога
Издигналият се на висотата на знанието (истинският гностик) разбира идеята за Бога философски. Затова той я очиства от всичко чувствено. По Своето същество Бог превишава всички предикати. Затова Той, първопричината на всичко съществуващо, е предмет на вярата, а не на логическото познание. Ако за човека е непознаваемо началото на всеки предмет, толкова повече е непознаваемо Самото Първоначало.
Причината за това се крие в самата природа на човешката мисъл: тя изхожда от съществуващото по-рано, а нищо не може да съществува по-рано от Неродения. Бог е по-високо от всички категории, в които се движи: човешката мисъл. Той е не само по-високо от мястото и времето, но и не е род, не е вид, не е индивидуум, не е част и не е цяло. Той е безкраен не затова, че такъв се представя на човешкия разум, а защото няма предел. Той винаги не се поддава на човешкото познание и людете не могат да се надяват да разпръснат със свои средства този тайнствен мрак, който Го обкръжава.
"Той е по-високо от името и мисълта. Той трябва да бъде почитан в мълчание и свещен трепет40. Наистина, човешката мисъл приписва на Бога различни наименования, напр. Един, Ум, Самосъществуващо, Отец, Бог, Господ, Творец, но те не са имена Божии в собствен смисъл, а само названия, по-добри от които човешката мисъл нищо не знае и затова се спира на тях. Всички те заедно разкриват само силата на Вседържителя".
Климент е признавал само един вид доказателства - пътя на извеждане общото от частното. Ако идеята за Бога е най-общото понятие, то тя не може да бъде изведена от никаква друга и затова не подлежи на доказателства. Като се издигаме от една обща идея към друга, още по-обща, ние ще достигнем най-после до най-общата, лишена от всякакви конкретни определения идея. Това е именно Бог. Ето как Климент описва процеса на Богопознанието:
"Да си представим някакъв материален предмет и да отнемем от него както физическите, така също и геометрическите свойства, т.е. трите пространствени измерения. Останалата след това точка е единица, която има положение в пространството. Ако отнемем от нея и това последното, ще получим единица в безусловен смисъл. Като се освободим от всичко телесно и от тъй нареченото безтелесно, ще се изправим пред Христа, а оттук ще дойдем вече и до представата за Всемогъщия, като познаем не това, какво Той е, а това какво Той не е".
Тези мисли на Климент напомнят идеите на Платон.
Учение за Словото (Логоса)
Това, което човек не може да постигне със свои средства, му дава Бог, като открива Себе Си чрез Словото. Словото - Син, според Климент, е Премъдрост, Знание, Истина, Идея, Мисъл Божия. Климент прави опит да обясни защо Словото може да бъде предмет на познанието, щом Бог е непознаваем. В Словото, пояснява той, няма тази безусловна простота, с каквато се характеризира Отец. В Сина се привеждат в единство всички сили на духа. Затова Син не е нито безусловно едно, нито много в смисъл на съставено от части, но Той е "всеединно" и затова "всичко". Понеже Той е кръг на всички обединени в Него сили, затова е алфа и омега, начало и край.
Преди създаването на света Съветникът на Отца е било Неговото Слово. Чрез Словото е сътворен светът. То е безначално начало и начатък на съществуващото. Словото е произлязло и е станало Виновник на творението. То е откровената Премъдрост и благост Божия, всевластна и истинска Божествена сила, воля на Вседържителя. По Своето същество Бог Отец е далеко от света, понеже роденото не може да се приближи към Неродения. Но Той е близо до света чрез Своята сила - Словото49. Словото Климент именува собствен Син на Отца, Слово съвършено, произ-лязло от съвършения Отец. Климент изразява по-силно учението за единството на Отца и Сина, отколкото мисълта за различието Им.
Христологически и сотириологически възглед
Както е създало света, така Словото е създало и Своята собствена човешка природа. Плод на Боговъплъщението е Божествената и човешката природа на Иисуса Христа.Словото слязло от небето и приело човешка природа. Иисус Христос имал тяло и душа и е Бог в човешки образ. Климент отхвърля гностическия докетизъм, но повтаря мисълта на Валентин, че Христос не е имал нужда от храна. Той е приемал храна, за да не се смята, че е имал призрачно тяло. Тялото Му е било поддържано от Божествената сила. Христос се предал заради нас на смърт, Той станал за нас изкупление и жертва, победил сатаната и се застъпва за нас пред Бога-Отца. Той е велик Божествен учител на човешкия род. Законодател и Подател на познание и заедно с това на безсмъртие. След Неговото явяване в света никой вече няма нужда да търси мъдростта на Атина и Елада, защото Той, като Премъдрост Божия, направил целия свят място на мъдростта или Елада. Христос е Учител, Който дарява на всички всичко, както на гностика, така и на вярващия .Обаче Учителят е същевременно и Лекар. На човечеството се дава заедно с познанието и безсмъртие. Обаче въплътилият се Син Божи дарява на човеците не само по-знание и безсмъртие, но и Самия Себе Си. Като Бог Той прощава греховете, а като Човек наставлява и служи за образец на нравствено съвършенство.
Есхатологически възглед
Климент отрича хилиазма и вечността на мъките на грешниците. Наказанията, налагани им от Бога след смъртта, имат изправително значение. Затова според него и зад гроба е възможно покаяние и усъвършенствуване в доброто. Дори душите на праведниците след смъртта трябва да преминат през изправителните наказания чрез огън. Това е огънят на разкаянието и срама. Според мярката на очистването чрез страданията, душата възхожда към Бога.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Климент, изглежда, имал предвид и педагогиката на своя знаменит съименник, старохристиянския учител в гр. Александрия (Египет) през II в. св. Климент Александрийски. На александрийското училище, което ръководил Климент Александрийски, също както в училището на св. Климента Охридски били обучавани на християнска наука млади и възрастни в два курса - нисш и висш с учител-ръководител, или директор, и подучители. И нашият първоучител, както Климент Александрийски, е поставял вярата в основата на тогавашното научно знание, Божественото откровение - в основата на човешката мъдрост. Няма ясно светознание, твърд светоглед без вярно богопознание, чиято висша степен е християнството. И единият, и другият високо са ценили образованието, смятали го за сила на християнския живот, за евангелска повеля, която И. Христос изразил с думите: "Изследвайте Писанията." Двамата Климентовци са имали за цел да направят разумната вяра общо достояние, но при това между тези бележити и вдъхновени християнски учители има известна разлика. Климент Александрийски, под влияние на гръцката философия, се увлякъл в умозрителна разсъдъчност, в религиозен интелектуализъм, развит до крайност от неговия гениален ученик Ориген. Той взел да вярва, че знанието само по себе си е нравствено съвършенство, че християнинът гностик, сиреч сведущият, образованият християнин е или ще бъде непременно и духовно съвършен. Св. Климент Охридски, обаче, не е отстъпил от апостолския гносеологично-естетически принцип: чрез вярата познаваме вселената, но вярата без добри дела е мъртва. Той отклонил крайния александрийски теоретизъм, като твърде умело е съчетавал християнското умозрение с нравствен практицизъм, с приложно християнство - една насока, която особено господствувала в староримската християнска църква. С други думи, св. Климент Охридски бил убеден, че евангелската светлина е божествена светлина, която трябва да се предава не абстрактно (отвлечено), а в съотношение с психофизичното същество на човека, да се предава по такъв път, че не само да отваря духовните очи или да усили духовното ни зрение, но главно да облагороди сърцето, да направи човека по-разумен господар на природата и прилежен, вдъхновен строител на царството Божие.
Из Делото на Климента Охридски от Проф. Иван Снегаров
(Тит Флавий) — один из знаменитейших христианских ученых первых веков (умер около 217 г.). Он родился в Афинах, хорошо изучил философию Платона и стоиков; до обращения в христианство (в зрелых годах) был посвящен в языческие мистерии. Из любви к знанию он стал изучать еврейство и христианство и, убедясь в превосходстве последнего, крестился, слушал в разных местах лучших христианских учителей и, встретив в Александрии Пантена, остался при нем, а когда Пантен отправился с миссионерской целью в Индию, был избран вместо него, в 190 г., на должность главного наставника и начальника александрийского огласительного училища, с возведением в сан пресвитера. В 202 г., во время гонения Септимия Севера, он удалился в Каппадокию, и неизвестно, возвратился ли в Александрию.
В трех сочинениях, образующих как бы трилогию, — в "Увещании язычникам" (λογος προτρεπτικός), "Строматах" (στρωματεΐς — ковры) и "Педагоге" (παιδάγωγυς), К. рассматривает язычество, с его наукой и образованностью ("Увещание"), христианство, в его отношениях к язычеству и философии ("Строматы") и само в себе ("Педагог"), создавая таким образом теорию взаимного соглашения веры и знания, религии и науки. Вопреки учению Тертуллиана, Лактанция и др., которые провозглашали науку, как имеющую происхождение в язычестве, произведением дьявола, К. учит, что нет веры без знания, как и знания без веры; гармония веры и знания (γνωστική πίστις) есть высшая ступень духовного развития, совершеннейшая философия. Вера есть начаток знания (даже философы языческие начинали верой в свои теоремы, которые потом развивали в полные системы); в своем начале она не основывается на доказательствах, но должна превратиться в разумное знание. На вере, как на основании, должно воздвигнуться здание ведения, которое имеет несколько степеней, но содержание которого — одно и то же у простого верующего и у ученого. Средства к достижению полной гармонии веры и знания заключаются в изучении всего круга наук, преподававшихся и в язычестве — грамматики, риторики, арифметики, геометрии, астрономии, музыки и особенно диалектики, которая есть ограда и для самих догматов веры (мысль буквально повторяющаяся и у Василия Великого). Все эти науки служат лишь ступенями к высшему знанию, которое есть философия, а она, в свою очередь, есть вспомогательное средство для веры, приближающее ее к разумению. Истинный философ возвращается туда же, откуда вышел; выше открытого верой он не может подняться, она есть критерий всякой философии. Основная идея этой схемы христианского образования тожественна с учением Филона, стремившегося слить в одно целое ветхозаветный иудейский супранатурализм и языческий идеализм; но она развита К. в применении к христианству вполне своеобразно. Лучшая часть в сочинениях К. — его полемика и апологетика. Его опровержение иудейства и особенно язычества настолько сильно и основательно, что последующим учителям церкви в этом отношении приходилось лишь варьировать доказательства К.
Сочинения К. составляют доселе во многих частях один из первоисточников для изучения античной мифологии и философии, так как только в них имеются многие сведения о первой и многие отрывки из второй. О языческих мифах и философских учениях Климент судит не иначе, как на основании первоисточников и подлинных слов философов, своеобразно систематизируя мифологию (он делит развитие ее на семь периодов) и обнаруживая особенные симпатии к некоторым философским системам (к Платону и стоикам, что дает повод многим историкам считать его, и не без некоторого основания, не столько христианским богословом, сколько стоическим или платоническим философом), в которых К. видит следы сохранившегося первобытного божественного откровения и даже прямых заимствований из Св. Писания. Часть истин христианского учения, по мнению К., содержалась в язычестве, как плод в скорлупе; между философией и Евангелием нет полной противоположности — это как бы "две ветви одного древа". Доказывая превосходство христианства перед язычеством, К. незаметно для себя пришел, таким образом, к сглаживанию различия между ними, руководимый непреодолимым стремлением объединить религию и науку в одно нераздельное целое. Дальше, однако, К. не пошел и спас для себя веру в церковный догмат, как догмат. Догматическое учение церкви у К. изложено в размерах почти катехизических, но и оно имело большое значение для его времени, когда церковная догматика почти вовсе не была разработана.
Особенно сильно сказалось влияние платонизма и стоицизма в нравственном учении К. Самый принцип его морали есть принцип Платона и стоиков. Нравственное совершенство человека находится в прямой зависимости от его разумности: всякое действие хорошо или худо настолько, насколько оно есть продукт знания или незнания. "Жизнь истинно христианская есть система действий разумных". Климент казуистически регламентирует весь внешний быт и поведение христианина в его обыденной жизни. Его "Педагог" представляет в этом отношении драгоценный первоисточник для культурной и бытовой истории греко-римского мира его времени. Критикуя жизнь язычников и полуязыческую внешнюю жизнь самих христиан своего времени, К. подробно говорит о домашней мебели, пище, одежде, посуде, приборах, о том, как вести себя в собрании, чем развлекаться, о деторождении, об употреблении украшений и драгоценностей, об убранстве волос у женщин и бороды у мужчин, об истинной красоте лиц обоего пола, о банях и т. д., одним словом — дает первый христианский "Домострой". Одежда христианам рекомендуется белая, что означает чистоту нрава и непорочность жизни. Цветная одежда неприлична; древние лакедемоняне хорошо делали, что позволяли их носить только публичным женщинам. Многие живут для того только, чтобы есть, а не для того едят, чтобы жить, как указывает природа. Поваренное искусство — самое вредное.
Для истории социологических идей христианства весьма важно сочинение К. "о том, какой богач спасется" (Τίς ό σωζόμενος πλούσιος), составляющее толкование двух мест из Евангелия (Марк., X, 17—31 и Лук., Х, 30—37). Поставленный вопрос автор решает в том смысле, что от богатых людей христианство вовсе не требует безусловного отречения от богатства, особенно унаследованного, а лишь целесообразного, общеполезного его употребления; оно требует отречения лишь от пристрастия к нему, составляющего духовный недуг. В этом же сочинении находится яркая картина нравов того времени — очерк клиента-тунеядца и льстеца. Общий недостаток всех сочинений К. — непомерный аллегоризм в толковании Св. Писания, являющийся у него не как случайность, но как плод особой его теории, по которой он устанавливает деление христиан на две категории — несовершенных (простых) и совершенных. Простой, буквальный смысл Св. Писания может удовлетворять лишь "простых"; совершенным же христианам открывается высшее ведение, через аллегорическое толкование Писания.
Сведения о Клименте Александрийском сообщаются у Евсевия, Иеронима, Епифания, Кирилла Александрийского и Фотия. Более подробные исследования о нем — Тильемона, Фабриция, Селлье, также в "Патрологии" Мелера; изложение и критика его доктрин — у Фреппеля ("Cours de l' éloquence Chré tienne", П., 1865), B. Ф. Певницкаго ("Труды Киевской духовной академии"), Дмитревского ("Александрийская школа", Казань, 1884), Ливанова, "Климент Александрийский и его сочинения" (в "Православном Обозрении", 1867). Из многочисленных изд. его сочинений (они все исчислены в "Истории первобытной христианской проповеди" профессора Н. И. Барсова) лучшее — Гиллера и Неймана (Лейпциг, 1885).
Николай Бердяев
Энциклопедия Брокгауза и Эфрона
Виж също:
www.Pravoslavieto.com