Ориген
Ώριγένηζ
Origen of Alexandria, Origenes
(ок. 185/186 - 254-255 година)
|
ОригенΏριγένηζ (ок. 185/186 - 254-255 година) |
Ориген е древен гръкоезичен християнски църковен писател, блестящ педагог, апологет и тълкувател на Свещеното Писание, смятан за основател на християнската философия и библейската текстова критика, ученик на Климент Александрийски.
Ориген е дал мощен импулс за развитието на богословието в древната църква и пръв направил опит да установи оригиналния текст на Стария Завет. Въпреки че се стремял да остане верен на апостолската традиция, учението му съдържа идеи, които противоречат на основни християнски догмати. Например Ориген отричал вечността на адските страдания и изповядвал учение, близко до прераждането. Произведенията му били изгорени през 543 г. при император Юстиниан I. На Петия вселенски събор (553 г.) отците са осъдили Ориген. Това е потвърдено от Трулския събор с думите:
"...Признаваме така също и приемниците си учим да признават като произнесени от Светия Дух изреченията на сто и шестдесетте богоносни отци, които се събрали в царстващия град на бившия наш цар Юстиниан, благочестива му памет, които съборно са предали на проклятие и са отхвърлили Теодор Мопсуетски, учителя на Несторий, Ориген, Дидим и Евагрий, които са възобновили езическите басни и отново са ни повтаряли в бълнуване и блуждаене на ума и в сънни видения преминаванията на някои тела и души, и които нечестиво са въставали срещу възкръсването на мъртвите..." (Из Първо правило на Светия Пето-Шести вселенски събор.
По-долу:
Виж също:
На други езици:
"Иуда, как всякий человек, обладал свободой воли. Как и все люди, он имел возможность сделать выбор между Богом и злом. С другой же стороны, конечно, у Бога есть предведение. Но то, что предвидено, не обязательно должно совершиться. Бог предвидит то, что должно совершиться, но это не "судьба", которая играет с человеком, это не "всемогущий рок": Бог предоставляет человеку - актом его свободной воли при всемогущей помощи Божией - изменить то печальное и тяжкое, что человека должно встретить, если он не исправится" (Ориген, "О началах", 3 книга)
Ориген - известен учител на Александрийската църква, чудо на своя век по дълбочината на ума си и своята ученост. Много от най-забележителните отци на църквата се отнасяли с дълбоко уважение към богословските трудове и заслуги на Ориген; но впоследствие той, още приживе, бил осъден като еретик на два местни александрийски събора и след смъртта си - на Константинополския събор от 543 година.
Без да изказва своите неправославни мнения като неоспорими истини, Ориген разсъждавал неправо за много истини на вероучението на християнската църква, поради което някои смятали за съмнителна твърдостта му в най-главните християнски догмати. Развивайки неправославното учение за предсъществуването на душите, той мислел за Христа неправо, предполагайки, че Бог е създал определен брой духовни същества, равни по достойнство, способни да разбират Божеството и да се уподобяват на Него; един от тези сътворени духове с такава пламенна любов се устремил към Божеството, че неразделно се съединил с Божественото Слово, или станал Негов тварен носител; това, по мнението на Ориген, е и тази човешка душа, посредством която Бог Слово могъл да се въплъти на земята, тъй като непосредственото въплъщение на Божеството, според неговото погрешно мнение, е немислимо.
Придържайки се към такъв еретически възглед за въплъщението на Бог Слово и сътворението на света и човека, Ориген в неправославен смисъл разбирал и Христовата смърт, представяйки я като нещо духовно повторяемо в духовния свят и имащо там действие върху освобождението на ангелите; освен това приписвал в делото на спасението твърде много на действието на обикновените сили, с които е надарена нашата природа.
Неправилно мислел Ориген и в някои моменти от своето учение за възкресението и бъдещия живот: например за това, че дяволът може да се спаси, и твърде много неща от Свещеното Писание разбирал преувеличено в тайнствен смисъл, за сметка на историческия смисъл на Писанието.
Но във всеки случай заслугите на Ориген пред Църквата са по-значими от заблужденията му. В своите школи той възпитал много забележителни отци и учители на Църквата, някои от които дължат на него обръщането си от езичеството в християнската вяра, с която той искал да съгласува знанието и философията.
Особено забележителни са трудовете му по изучаване на Свещеното Писание, по тълкуването, и главно, по възстановяването и очистването на оригиналния текст; забележителни са и съчиненията на Ориген, насочени към защита на християнството от враговете му и еретиците.
По време на гонението на Декий Ориген се удостоил със славата на мъжествен Христов изповедник; починал като седемдесетгодишен старец в Тир в 254 година.
Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към 21 юли
Ориген (ок. 185 - ок. 255 г.) е древен гръкоезичен християнски църковен писател, смятан за основател на християнската философия и библейската текстова критика, апологет и тълкувател на Свещеното Писание.
Данни за живота му черпим от "Историята" на Евсевий Кесарийски и отчасти от писанията на св. Григорий Чудотворец и Блажени Йероним.
Роден в Египет в семейство на ревностни християни. Баща му пострадал като мъченик по време на гонения през 202 година. След гоненията Александрийското огласително училище, смятано за чудо за своя век, останало без ръководство, и година след това 18-годишният Ориген се заел с това, като след време превърнал училището в своеобразен християнски университет. В него той възпитал много забележителни отци и учители на Църквата, някои от които дължали на него своето обръщане от езичеството към християнската вяра.
Сред многобройните съчинения на Ориген (около 6000 на брой) особено забележителни са екзегетическите му трудове - тълкувания и коментари на Свещеното Писание.
Ориген пръв направил опит да установи и изчисти от грешки оригиналния текст на Стария завет. Главна негова заслуга в християнската просвета представлява колосалният му труд с т.н. Хекзапла - препис на Стария Завет в шест паралелни колони, съдържащ еврейският (масоретски) текст на иврит, същият текст с гръцки букви, преводът на Седмдесетте (Септуагинта) и три превода на Стария Завет, които Ориген сам открил - на Акила, Симах и Теодотион неизвестно къде.
В други свои творби (осем книги "Срещу Целз" и др.) Ориген с дълбока и искрена вяра защищавал християнството от езическите писатели.
Възгледите на Ориген за основните въпроси на вярата, в т.ч. за Бога, за устройството на света и на човека и за същността на християнското откровение, са изложени в големия му труд "За началата". Самото заглавие указва неговия всеобхватен замисъл. Неговият пълен текст е достигнал до нас в превод на латински от Руфин.
Ориген е дал мощен импулс за развитието на богословието в Древната църква. Докато Св. Ириней Лионски, Св. Игнатий Богоносец, Св. Киприан Картагенски и Тертулиан се занимавали с насъщни богословски проблеми, диктувани от конкретна историческа обстановка, Ориген пръв направил опит за систематично обяснение на християнството с понятията на елинската мисъл.
Той бил изключително оригинален мислител и се стремял да остане верен на апостолската традиция. В много случаи Ориген успял да се доближи до православното учение несравнимо повече, отколкото други доникейски учители (напр. в учението за вечното раждане на божествения Логос). По други въпроси обаче, той не съумял да се отърси от елинските идеи и не успял да осмисли дълбоката същност на християнството.
В тълкуванията си на Свещеното Писание Ориген прибягвал прекалено много до характерния за Александрийската църква алегоризъм и много често пренебрегвал историческия смисъл на текста. Така напр. Ориген учел, че Иисус Навин бил предобраз на Иисус Христос, а смъртта на Мойсей изразявала смъртта на старозаветната религия, която отстъпила място на християнството, символизирано от новия предводител Иисус (Навин), "т.е. Иисус (Христос)". Много често Ориген философствувал в неоплатонически дух.
Поради тези причини учението на Ориген от древност е било възприемано нееднозначно. Учението му залегнало в основата на много учения - както еретически, така и православни. Много от неговите съвременници и по-късни църковни писатели се отнасяли към идеите на Ориген с крайна предпазливост, други открито изобличавали явните и дълбоки противоречия между оригенизма и основните християнски догмати.
На Петия вселенски събор (553 г.) Църквата съборно е осъдила Оригеновото учение за предсъществуването на душите и за "апокастазиса", т.е. всеобщото "възстановяване", в което душите на всички разумни същества след предварително "очистване" (подобно на това, което Католическата църква по-късно формулира в учението си за "чистилището"), непременно ще видят Божието царство и ще се спасят.
Pravoslavieto.com
Голяма част от грешките и заблудите на Ориген били заимствани от платониците и други езически философи. Въпреки това светите отци ползвали произведенията на Ориген - така както ползвали езическата философия и терминология: внимателно, претворявайки, изчиствайки и въцърковявайки я. Така от Ориген те съумели да вземат всичко ценно за християнското богословие и екзегетика, без да приемат или да търпят неговите заблуди в Църквата.
Най-ранни поддържници на Ориген били неговите ученици св. мъченик Памфил и св. Григорий Неокесарийски Чудотворец. Те събирали и изучавали Оригеновите творби и преводи, дълбоко убедени в тяхната боговдъхновеност.
Популярността му особено нараснала през IV век - период на бурен разцвет на християнското богословие. Християнските мислители се вдъхновявали от него и се позовавали на неговите творби.
Св. Атанасий Велики се позовавал на Ориген като на авторитет в споровете си с арианите.
Св. Григорий Богослов споменавал предпазливо и мимоходом учението на Ориген за всеобщо спасение (апокастасис), както и убеждението му, че под кожени дрехи на Адам и Ева трябва да разбираме материалното тяло, в което човешкият дух се облякъл след своето падение. Св. Григорий Нисийски, обаче, продължил еретичната мисъл за апокастасиса в "За възкресението", утвърждавайки като Ориген, че поради Божията всемилост всички ще бъдат спасени.
Св. Василий Велики (брат на св. Григорий) и св. Йоан Златоуст, обаче, се отнасяли с по-малко доверие към Ориген, но оценявали достойнствата на негови творби; св. Василий дори съставил сборник от тях.
По-късно Църквата нееднократно е осъждала учението на Ориген. Тя пее в тропара на Св. Методий Патарски († 311), че той опровергал ("посрамил") оригеновото лъжеучение. През V век св. Епифаний Кипърски († 403) и гонителят на св. Йоан Златоуст Теофил Александрийски били сред най-големите разобличители на Ориген. (Патр. Теофил обвинил дори Златоуст в оригенизъм).
Блажени Йероним, който се трудил над латинската Библия така, както Ориген се трудил над гръцката, изпитвал първоначално огромен възторг от своя предшественик. Но след като се запознал с главното догматическо съчинение на Ориген "За началата", обявил Ориген за краен еретик и неуморно преследвал неговите привърженици. Руфин, който бил някога приятел на бл. Йероним, излязъл в защита на оригенизма.
Най-подробен анализ на заблудите и грешките на Ориген обаче се съдържа в послание на св. цар Юстиниан до патриарх Мина, т.н. едикт "Против оригенизма", издаден през 543 година. В него са изложени и десет анатеми против Ориген и оригенизма.
По негово настояване същата година бил свикан поместен събор в Константинопол, който в постановлението си изследвал лъжеученията на Ориген и станал основа за неговото отлъчване от Църквата. Съчиненията на Ориген са били обявени за подлежащи на изтребване.
Десет години по-късно Петият вселенски събор осъдил като еретическо учението на Ориген за предшествуването на душите и за апокастазиса. Актовете на събора не са запазени, но за това свидетелствуват авторитетните историци на вселенските събори и коментатори на съборните правила Зонар и Валсамон.
Главно свидетелство за осъждането на оригенизма обаче представлява първото правило на Шестия вселенски събор (Трети Константинополски) 681 г.), в което се казва, че отците на Петия вселенски събор са предали на съборно проклятие и са отхвърлили Ориген, Теодор Мопсуетски, Дидим и Евагрий, поради това че те са "възобновили елинските басни".
Това съборно решение не пречи на някои либерални богослови все още да застават в защита на Ориген, изтъквайки например "несъмненото обстоятелство, че Ориген никога не е изказвал своите неправославни мнения като непреходни и задължителни истини, и, следователно, не може да бъде формален еретик" (Владимир Соловьов).
Най-голямо през вековете е влиянието на Ориген върху повлияните от индуизма гностици-теософи от XVIII век, които безкритично и неисторично представят неправославните идеи на Ориген като догмати на Православната църква.
Pravoslavieto.com
От Ориген приел св. Кръщение и Св. Григорий Неокесарийски. За него, с благодарност и огромна почит, той казва:
"Мисля, че той говореше не другояче, а по внушение на Божия Дух, защото за да бъдеш пророк и да изясняваш пророците, е нужна Неговата сила. И никой не може да разбере пророка, ако Сам Божият Дух не изясни Своите слова. Този човек беше получил от Бога най-великия дар - да превежда на хората Божиите слова, да разбира Божието слово, така както Сам Бог го е употребил, и да го изясни на хората така, че те могат да го разберат".
Из "Четьи-Минеи" на св. Димитрий Ростовски.
"Като учен, Ориген заема изключително положение между християнските писатели, не само от своето време, но и от послешните векове. Благодарение на редките си природни дарби и упорит труд, той придобил такива обширни познания в разните области на науката и живота, че стоял с цял ръст по-високо от съвременните нему учени, и се считал за чудо по ученост за своето време. Той бил не само християнски мислител и философ, но и учен в най-широк смисъл на думата.
Нито един от църковните учители от първите три века не е проявил в такава широта богословско знание във всичките му разнообразни отрасли, както това сторил Ориген, и заедно с това никой от тях не е написал толкова съчинения, колкото е написал той. За своята необикновена сила и енергия в научната си дейност, той бил наречен Адамант, т.е. твърд като елмаз. Според свидетелството на древните той бил написал около 6000 съчинения".
Из "История на християнската Църква" от П. Малицки
Св. Теотим І е бил "родом скит" и още в 392 г. бил известен вече на Иеронима и като писател, и като епископ. Когато Св. Иоан Златоуст в 399 г. разглеждал на събора делото на ефеския епископ, присъствувал на този събор и "Теотим от страна на Скитските и Тракийските църкви".
В 402 г., когато Епифаний настоятелно изисквал от св. Златоуста и другите епископи да произнесат осъждане на Оригена, "Скитският епископ Теотим явно порицавал Епифания, като говорил: "неблагочестиво е да оскърбяваме отколе умрял, да възставаме против присъдата на старите отци и да отхвърляме одобреното от тях". Това си съждение томският епископ потвърдил с едно съчинение на Оригена, което показал на събора и прочел из него много пасажи: "това, както и другите съчинения на този отец, могат да бъдат твърде полезни за църквата, и тези, които осъждат подобни книги, безчестят и това, което в тях се говори" (Созомен, Ц. Истор. 8, 14; Сократ, Истор. 6, 12).
Св. Теотим се славил не само с просветителната си дейност, но и като мисионер, със строг и високо-нравствен живот и надарен със силата да прави чудеса.
Димитър Цухлев
"История на Българската Църква", том първи
"Като обща оценка за учението на Ориген трябва да отбележим, че въпреки съвпадението на известни моменти между неговите идеи и положителните догмати на християнството, и въпреки искрената увереност на Ориген че те си съвпадат, такова съгласие и взаимно проникване на религиозната вяра и философското мислене у Ориген съществува само частично. Положителната истина на християнството в нейната цялост не се покрива с философските убеждения на Ориген, който остава в крайна сметка половин елин, намерил в елинизираната религия на евреите (най-вече под силното влияние на Филон) твърда опора за своите възгледи, но вътрешно неспособен да разбере особената, специфичната същност на новото откровение, въпреки огромното му желание да го приеме."
Владимир Соловьов
"Оригенизм есть только один из видов христианского платонизма. В этом отношении показателен образ святого Мефодия. Мефодий был, быть может, более острым платоником, чем сам Ориген, его мистика пронизана тоже платоническими мотивами. Но у него был исторический реализм, не ослабленный экзегетическим аллегоризмом. Это от обратного свидетельствует, что корень оригенизма в нечувствии и неприятии истории."
Прот. Георгий Флоровский
"Цялата източна традиция е немислима без делото на Ориген, без неговата екзегеза, без неговата тринитарна, космогонична, антропологична и есхатологична спекулация. Делото на Ориген ще бъде активно усвоявано, преодолявано, отхвърляно, осъждано, а интензивността и резултатността на тези процеси до голяма степен ще гарантират високата изходна база на византийското спекулативно богомислие."
Георги Каприев
Най-бележитият ученик
на Климент Александрийски бил Ориген. "По ум и ученост, по думите на архиепископ Филарет Черниговски, той е
най-знаменитият учител на Църквата"1.
Роден е вероятно около 185 г. в Александрия от родители християни. Религиозното си възпитание и първоначалното образование и познания по Свещ. Писание получил под ръководството на баща си Леонид2, когото още тогава учудвал и дори затруднявал с въпросите си за по-дълбокия смисъл на словото Божие. Посещавал и александрийското катехизическо училище и слушал лекциите на Климент Александрийски3.
В 202 г. започнало гонението срещу християните при император Септимий Север и бащата на Ориген бил затворен в тъмница. Това дало повод на младия Ориген, 17-годишен, да прояви ревността и твърдостта си във вярата: той желаел сам да претърпи мъченическа смърт. Напразно майка му го увещавала да се откаже от това си намерение. Само нейната хитрост го спасила за семейството: тя скрила дрехите му и с това му попречила да напусне жилището4. Тогава Ориген писал на баща си: "Да не стане с тебе това, че заради нас да промениш мислите си"5.
Леонид претърпял мъченическа смърт. Семейството му останало в крайна бедност - цялото му имущество било разграбено. Една богата и почтена жена приела Оригена в своя дом. Тук той проявил особена твърдост във вярата. Той отказал да посещава молитвените събрания на гностика Павел от Сирия, който живеел в същия дом. Наскоро му се открила възможност да се откаже от подкрепата на тази жена. Той започнал да преподава уроци по граматика и по този начин припечелвал издръжката на осиротялото семейство.
Поради гонението на християните Климент напуснал Александрия и катехизическото училище било закрито. Тогава жадуващи за християнска просвета люде се обърнали към Ориген да поеме задължението на катехет. Ориген се съгласил и за кратко време проявил такава успешна дейност, че Александрийският епископ Димитрий му поверил обучението в откритото отново катехизическо училище като негов ръководител6. За да не се ползува от заплащане за обучението от страна на учениците, Ориген продал единственото си съкровище - библиотеката си. Оттогава започнал да води най-строг аскетически живот. През целия ден се занимавал с учениците си, а нощем се отдавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание, като отделял малко време за сън. Прекарвал в строг пост, като ядял само толкова, колкото било необходимо за поддържане на живота. Не проявявал никакви грижи за утрешния ден7. Под влияние на общото аскетическо настроение и буквалното разбиране думите на Спасителя за скопците, "които сами са се скопили заради царството небесно" (Мат. 19:12), Ориген изпълнил тези думи над себе си. С това той се надявал да отнеме от езичниците всякакъв повод за клевета и подозрения, каквито могли да се предизвикат от това, че като учител той е влизал в близки отношения не само с мъже, но и с жени8.
Числото на учениците му се увеличило, затова си взел помощник - поверил начеващите на Херакъл, а той започнал да се занимава с по-напредналите, като им изяснявал главно Свещеното Писание. По това време, вече 25-годишен, слушал лекции при основателя на неоплатонизма Амоний Сака9. За да може да чете Стария Завет в оригинал, той започнал да изучава еврейски език и за кратко време постигнал големи познания10.
Славата му растяла. Станал вече известен не само в близките, но и в по-далечните страни. По молба на управителя на Арабия до епископ Димитрий и префекта на Александрия да изпратят Ориген за събеседване по въпросите на вярата, той отишъл там и след като изпълнил успешно възложената му задача, отново се върнал в Александрия. Наскоро предприел пътуване и до Рим11.
През лятото на 215 г. поради народното вълнение против император Каракала и последвалите наказателни мерки Ориген бил принуден да напусне Александрия. Отишъл в Кесария Палестинска. По настояване на своите приятели Иерусалимския епископ Александър и Кесарийския епископ Теоктист Ориген започнал да произнася проповеди през време на богослужение, макар и да нямал никакъв йерархически сан. Епископ Димитрий Александрийски видял в постъпката на Ориген нарушаване на църковната дисциплина и поискал от него да се завърне в Александрия12.
След завръщането си в Александрия Ориген отново се отдал на своите просветни и литературно-богословски занимания. В своето плодовито литературно-богословско творчество той бил подпомаган със средства от своя приятел Амвросий, богат човек, когото Ориген обърнал от гностическата секта на Валентин в Църквата. Амвросий издържал на своя сметка седем бързописци, които записвали поред това, което Ориген им диктувал, седем секретари, които превеждали бързописните бележки на обикновено писмо, и краснописци, които преписвали съставените записки13.
През 230 г. Ориген предприел пътешествие до Гърция във връзка с някои църковни въпроси. На връщане за Александрия той посетил своите приятели в Кесария.
За да му даде възможност да проповядва в църква, епископ Теоктист го ръкоположил в презвитерски чин14. Александрийският епископ Димитрий видял в този акт нарушение на правата му, тъй като ръкоположението било извършено без негово съгласие. Той свикал събор от епископи и презвитери, който лишил Оригена от правото да преподава истините на вярата в Александрия. Друг събор от не много епископи обявил ръкоположението му за недействително.
След този разрив в 231 г. Ориген окончателно се преселил в Кесария Палестинска. Тук той продължил своята дейност като катехет и учител в основаното от него катехизическо училище. През това време той бил поканен от Юлия Мамея, майка на император Александър Север, която искала да чуе неговото учение върху основните истини на вярата.
В 235 г. през време на гонението на християните при император Максимин, когато приятелят на Ориген Амвросий станал изповедник на вярата, той се отдалечил в Кесария Кападокийска и прекарал там две години.
След като се завърнал в своето ново отечество, Кесария Палестинска, Ориген продължил просветната и научната си дейност и благовестието на словото Божие, Църквата често се нуждаела от учеността и красноречието му в борбата с еретиците. За тази цел пътувал до Атина16; убедил епископ Берила Бострийски да се откаже от адопцианството. Благодарение на него аравийските психопанихити, които учели за смъртта на душата или за нейния сън до всеобщото възкресение, се присъединили към Църквата17.
През време на гонението на християните при император Деций в 251 г. Ориген бил хвърлен в тъмница вероятно в Кесария Палестинска и подложен на мъчения18. Вече в напреднала възраст, около 70-годишен19, той не издържал изтезанията и починал вероятно в 253 или 254 г. в Тир.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Съчиненията на Ориген могат да се разделят на следните групи:
1) библейско-критически,
2) библейско-екзегетически,
3) догматически,
4) апологетически,
5) нравствено-назидателни и
6) писма.
1. Библейско-критически съчинения
Огромен труд на Ориген, който не е запазен в цялост, са неговите "Хекзапли" (Hexapla, РG, t. 15-16). В този труд Ориген нагледно посочва отношението на Превода на Седемдесетте към еврейския оригинал и дава критическо помагало за научно-екзегетически изследвания и полемика с юдейството. Различните варианти на Стария Завет са били съпоставени от него в шест колони в следния ред: еврейския текст, еврейския текст с гръцки букви, преводите на Акила, Симах, Седемдесетте и Теодотион. В някои, места към тези четири преводи били добавяни още пети и шести от неизвестни преводачи. В този случай Хекзаплите се разширявали в Октапли. Съкращение на Хекзаплите са Тетраплите. Те съдържали четирите гръцки преводи без първата и втората колона на еврейския текст. Разногласията на ръкописите на Седемдесетте Ориген изправял и примирявал чрез сравняването им с другите преводи. Различията и пропуските отбелязвал със специални знаци.
2. Библейско-екзегетически съчинения
Ориген е оставил тълкувания на Свещ. Писание в три форми: схоли, беседи и коментари.
а) Схолите са кратки бележки върху различни места от Свещ. Писание. От тях са запазени на гръцки език малки откъслеци и в превод на латински език от Руфин Аквилейски.
б) Беседите са богослужебните проповеди на Ориген. Те са обхващали почти цялото Свещено Писание. Тълкуванието на Свещеното Писание в беседите се отличава със своята достъпност и е приспособено за разбиране от по-голям кръг слушатели. В тях се изяснява предимно нравственият смисъл на Свещеното Писание. Алегорическият метод се употребява рядко, главно в случаите, когато текстът не съдържа нравствено съдържание. От беседите са запазени също само откъслеци на гръцки език и в превод на латински език от Руфин Аквилейски. Запазени са около 200 беседи, главно в превод на латински език на различни книги от Свещеното Писание, предимно върху Петокнижието на Мойсей.
в) В Коментарите се прави научно тълкувание на Свещеното Писание. Ориген навсякъде различава два смисъла на Свещеното Писание: нисш, временен, буквален, и висш, вечен, духовен. Ориген си е поставял за задача да изясни втория смисъл - висшия, духовния. В някои случаи той напълно отричал буквалния смисъл като съблазнителен. Според него дори евангелистите нерядко са скривали духовния смисъл във външна обвивка. Алегорическият метод на тълкуване не му пречел обаче понякога да прибягва към филологически, исторически и географски справки. Коментарите също не са запазени в цялост. Особено важни са откъслеците от коментарите на Книга Битие, на Песен на песните, на Евангелията според св. евангелисти Матей и Иоан и на посланието на св. ап. Павел до Римляни.
Ориген е оставил в схоли, беседи и коментари, според свидетелството на св. Епифаний Кипърски21, тълкувания на цялото Свещено Писание на Стария и Новия Завет с изключение на Откровението на св. Иоан Богослов. От това огромно книжовно богатство са запазени обаче само по-големи или по-малки откъслеци (Fragmenta, РG, t. 12-14).
3. Догматически съчинения
1. Догматическите съчинения на Ориген в оригиналния текст не са запазени. Най-важното от тях е "За началата" (Periv ajrcw`n De principiis, РG, t. 11, соl. 111-414). Има за предмет в четири книги основните истини на християнството. От оригинала са запазени кратки откъслеци в Добротолюбието на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов (Philocalia Origenes). В цялост съчинението е запазено в превод на латински език или по-скоро в свободна преработка от Руфин Аквилейски. "За началата" е първият опит за по-задълбочено и философски обосновано догматическо богословие.
Съчинението е насочено главно против заблудите на валентинианите, маркионитите и другите гностици. Във въведението Ориген подчертава, че "само на тази истина трябва да се вярва, която в нищо не отстъпва от църковното и апостолското предание"22. В първата книга се говори за Бога и Неговите свойства, разкрива се догматът за Св. Троица и се излага учението за разумните същества - ангелите и за падането на една част от тях; във втората книга се говори за създаването на света и човека, за Боговъплъщението, за душата, за възкресението и съда; в третата книга - за свободата на волята, за греха и изкуплението, и в четвъртата книга - за Свещеното Писание, за неговата важност и боговдъхновеност и за методите на тълкуването му.
2. "Стромати" (Stromata, РG, t. 11, соl. 99-108) в десет книги, от които са запазени малки откъслеци. Съдържало е извадки от съчинения на философи в подкрепа на християнското учение и схоли на различни места от Свещ. Писание.
3. От съчиненията "Две книги за възкресението" и "Два диалога за възкресението" също са запазени само откъслеци (De resurrectione, fragmenta, РG, t. 11, соl. 91-99).
4. Апологетически съчинения
"Против Целз" (Contra Celsum, РG, t. 11, соl. 641-1632) в осем книги. Съчинението е запазено напълно в един Ватикански ръкопис от XIII в. Ориген го е написал по молба на своя приятел Амвросий. Посветено е на обстойно критическо разглеждане съчинението на нео-платоническия философ Целз "Истинско слово", насочено против християнството. Това съчинение на Ориген е най-пълното и най-издържаното от всички апологетически съчинения на древната Църква.
В осемте му книги Ориген разглежда последователно всички възражения на Целз против християнството. В първата книга на възражненията на Целз за затвореността на християните Ориген пояснява, че християнското учение е известно на целия свят, а присъщата му съкровеност е признак на високо достойнство на вярата. Във втората книга - на възражението, че юдеите не са приели Иисуса Христа, Ориген отговаря, че това е във вреда само на юдеите, а не на християните, защото старозаветните пророчества и чудесата на Иисуса Христа откриват ясно в Него Месия и Син Божи. В третата книга Ориген изяснява въпросите как и по какви подбуди се проповядвала вярата и разделенията между християните не нарушават ли нейната чистота. В четвъртата книга изяснява въпроса за необходимостта на Боговъплъщението и неговата същност. В петата книга се обосновава необходимостта от Боговъплъщението със старозаветните пророчества и достоверността на евангелския разказ за него. В шестата книга Ориген сравнява християнското учение с учението на Платена. В края се разглеждат възраженията срещу библейския разказ за създаването на света. В седмата книга се изтъква превъзходството на пророчествата пред различните прорицания и се доказва, че между Стария и Новия Завет няма противоречия. В осмата книга Ориген доказва, че християните почитат истинския Бог, а езичниците - пустотата и порока.
Трябва да се подчертае, че сам Целз потвърждава със свои свидетелства или със свидетелства на свои съвременници събития от живота на Христа. Той не се съмнявал в историческата достоверност на Христовите чудеса, но само се стараел да ги обясни по своему23. Той е чел в Евангелията разказа за родословието и раждането на Христа24, историята за смъртта и възкресението Му25, повествуванието за слизането на Св. Дух над Иисуса при кръщението Му в Йордан26 и др.
5. Нравствено-назидателни съчинения
1. "За молитвата" (De oratione, РG, t. 11, соl. 416-561). В първата част (гл. З-17) се говори изобщо за молитвата, за смисъла, целта и необходимостта й, а във втората част (гл. 18-30) - за Господнята молитва.
2. "Увещание към мъченичество" (Cohortatio ad martyrium, РG, t. 11, соl. 564-637). В това съчинение Ориген се обръща към Амвросий и презвитер Протоктет от Кесария, които през време на гонението при император Максимин били затворени в тъмница, за да ги утеши и да укрепи мъжеството и твърдостта им във вярата.
6. Писма
От обширната преписка на Ориген са запазени само две писма: едното до църковния писател Юлий Африкански (РG, t. 11, соl. 48-85), в което се доказва достоверността на разказа за Сусана в книгата на пророк Даниил; другото до св. Григорий Неокесарийски (РG, t. 11, соl. 88-92), в което го увещава да продължи със същото голямо усърдие да изучава Свещеното Писание.
Състоянието на текста на съчиненията на Ориген
Достоверността на запазените откъслеци от съчиненията на Ориген на гръцки език не подлежи на съмнение. Същото обаче не може да се каже за латинските преводи на Руфин Аквилейски и блажени Иероним на някои от Оригеновите съчинения. Преводите на Руфин представляват по-скоро преработка на оригиналния текст в духа на църковното учение от IV век. Руфин се е стараел да изправи съчиненията на Ориген и да отстрани в своите преводи всичко, което е могло да се сметне за неправославно. За тази цел той или изхвърлял тези места, които могли да изглеждат съблазнителни и които сам той смятал за злонамерени добавки, направени от еретиците, или правел допълнения към превеждания текст от други съчинения на Ориген, или изменял думите му в по-добрия смисъл, като правел незначителни поправки, които обаче дори изопачавали мисълта на Ориген: той изменял две-три думи, вмъквал или изхвърлял отрицанието, утвърдителната форма на речта обръщал във въпросителна или обратно. Затова използуването на преводите на Руфин трябва да става с предпазливост27.
Ориген е дал философска обосновка на християнската догматика. Той е желаел обаче да остане в пълно съгласие с твърдо установеното и общозадължително учение на Църквата. Затова той поставил в основата на своето учение "правилото на вярата". Под "правило на вярата" той разбирал или библейското учение, или апостолското предание и кръщелния символ. На изследване според него подлежи само това, което не е затвърдено в "правилото на вярата" и не е получило общозадължително значение28.
Учение за Бога
Понятието за Бога у Оригена се слива с понятието за Бога Отца, първото Лице на Св. Троица. Бог е абсолютен дух и светлина, "тази светлина, която просвещава всяко чувство на човеците, които могат да възприемат истината"29. Освен това тази светлина е "сила Божия, чрез просвещението от която човек познава както истината на всички неща, така и Самия Бог, Който е Истина"30. Бог е начало на всичко31. Той никому не дължи Своето битие, т.е. Неговото битие не зависи от нищо. Той единствен е нероден. Като няма причината на Своето битие вън от Себе Си, Бог е самобитен, Той единствен е Съществуващият в истинския смисъл32. Бог не е тяло. Той е безтелесен33. Защото материалното тяло, дори и да бъде най-тънката материя, не може да бъде неделимо и несложно34. А като начало на всичко, Бог не може да се мисли като нещо сложно, понеже частта предшествува цялото, в състава на което влиза, т.е. ако Бог би бил сложен, елементите на сложността би трябвало да съществуват преди Самия Него35. Ако Бог е начало на всичко, Той може да бъде само Един, Той е Същество единствено, монада36. Като Един, единствен, Бог стои вън от реда на съществата, затова не може да Му се приписва категорията на същността. Той стои по-високо от нея37. Абсолютното единство и несложността Божии водят до понятието за Бога като неизменяем, вечен и непространствен38. Макар да е Творец, Промислител и Управител на света39, Бог е невидим40. Като е в собствен смисъл неизменно Съществуващият, Бог в собствен смисъл е и неизменно благ41 и справедлив42. Той е самото абсолютно благо43.
Учение за Сина Божи (Логоса)
Учението на Ориген за второто Лице на Св. Троица - Син Божи (Логос) стои в тясна връзка с учението му за Бога Отца44. Ориген пръв е изказал с всичката яснота мисълта за вечното раждане на Син Божи от Отца. Какво е това раждане по своята същност, остава тайна за човешкия ум.
"Да се сравнява Бог Отец в раждането на Единородния Свой Син и даряването Му битие с какъвто и да било родител от човеците или другите същества, е и нечестиво, и беззаконие. Раждането на Сина е нещо изключително и достойно само за Бога. За него не можем да намерим никакво сравнение не само в материалния свят, но и в мисълта и в ума, така че човешката мисъл не може да разбере по какъв начин нероденият Бог става Отец на Единородния Син"45.
До мисълта за вечното раждане на Сина е довела Оригена идеята за неизменяемостта Божия. Като неизменяем, Бог винаги е Отец на Сина. Следователно, "това раждане е вечно и непрекъсващо се по подобие на това, както сиянието се ражда от светлината"46. Раждането на Сина не трябва да се разбира не само в смисъл на акт, който има начало във времето, но и в смисъл на завършен акт. Раждането на Сина е процес, който вечно продължава, вечно се извършва. Затова според Орнген не можем да кажем "Отец от вечност е родил Сина", а че той "вечно и непрекъснато ражда Сина". В противен случай би се нарушила Божията неизменяемост47.
Съвършено несъгласно е с разума и "нелепа басня е да се мисли, че Син е еманация от Отца, или че Отец се разделя - това е крайно нечестиво и безразсъдно"48. Безтелесната природа Божия не може да се дели по същество. За предишните църковни отци и писатели, напр. св. Юстин Мъченик, Тертулиан и др., аналогия, която пояснява духовния характер на раждането на Сина, е било отношението на словото към мисълта. Ориген намирал тази аналогия за недостатъчна и не напълно правилна. Той я заменя със сравнение, което не съдържа никакви пространствени елементи. "Син се ражда от Отца, говори той, както желанието от мисълта"49.
Неправилен според Ориген е и изразът: "Син е роден от същността на Отца". Според него той съдържа мисъл за намаляване същността на Бога или за отделяне на част от нея50. Като отрича този израз, Ориген се различава от никейското богословие. Според учението на по-предишни църковни писатели раждането на Сина се обуславяло от Божественото съизволение да създаде света. Като се нуждаел от посредник за Своята творческа дейност, Бог Отец ражда Логоса като Свое оръдие. Раждането на Сина се обуславяло от такъв акт (създаването на света), който е могъл и да не се извърши. С това се внасяла случайност в битието на Сина. В системата на Оригена раждането на Сина е вътрешен процес на Божествения живот, процес необходим и затова вечен. В основата на изясняването на този процес Ориген поставя представата за сила потенциална и сила, която се проявява в действие. Силата и нейната проява са едновременни - само логически първата предшествува втората. Ориген различава същност Божия, потенциална сила на тази същност и проявата й в действие. От същността Божия изхожда силата, чрез която Бог управлява всичко. От тази безмерно велика сила се ражда, подобно на желанието от мисълта, като че ли някакво изпарение. Тази проявила се сила Божия е именно Логосът51. В това си изяснение Ориген отново се различава от никейската вяра.
Син според Ориген е самата Премъдрост, самото Слово, самата Истина, самият Живот, самата Правда, самата Светост52. Но, като определя Сина с такива отвлечени понятия, Ориген отхвърля мисълта, че и Сам Син е отвлечено понятие.
"Нека никой не мисли, че като наричаме Сина Премъдрост, ние искаме да кажем, че Той е нещо не субстанциално, че ние Го смятаме не живо премъдро Същество, а нещо, което прави премъдри тези, които го усвояват със своя ум. Син Божи, Премъдростта Божия, съществувува субстанциално и е Ипостас"52а.
Като изтъква възвишеността на природата на Сина, Ориген обаче отрича единосъщието Му с Отца и дохожда до краен субординационизъм. Според него Отец е по-горе от същността. Същност може да се приписва само на Сина53. Оттук следва, че не може да се говори за единство на Отца и Сина по същество. Отец е безусловно единство. В природата на Сина има множественост. Заради света, в който действува, Той придобива множественост както в Своята благост, така също и в Своята красота53а . Бог Отец единствен е Самобог (j AutovqeoV), Бог в собствен смисъл. Божеството не съвпада със самата същност на Сина. Син е oJ deuvteroV54. Той е Бог по съпричастно, защото пръв се е обожествил, като взел в Себе Си от Божеството на Отца поради пребиваването в Него. На Бога Отца е присъщо по-висшето свойство - благостта, а на Сина - по-нисшето - справедливостта. Син е само сияние и образ на благостта55. Неговата благост се изразява във възпитателната Му дейност сред разумните същества. Знанието на Сина също е по-малко съвършено от знанието на Отца. Отец познава Себе Си по-ясно и по-съвършено отколкото Го познава Син56. С молитва в собствен смисъл можем да се обръщаме само към Бога Отца. Не на Сина трябва да се молим, а на Отца чрез Сина57. По такъв начин в учението на Ориген за Сина Божи (Логоса) се съдържат две разнородни идеи: идеята за възвишеността на природата на Сина и изострения субординационизъм.
Учение за Св. Дух
Св. Дух е отделна Ипостас - третото Лице на Св. Троица и изхожда от Отца чрез Сина58. Понеже Син според Ориген служи като посредствуваща причина на Св. Дух, то Св. Дух се поставя от него в подчинено отношение не само към Отца, но и към Сина. Личното свойство на Св. Дух е присъщата Му освещаваща сила59.
Последователният субординационизъм на Ориген се изразява в учението му за три сфери на дейност на Лицата на Св. Троица. Сферата на дейност на Отца е цялото битие, всяко същество и затова тя е най-обширна. По-тясна от нея е сферата на дейност на Сина, понеже тя се простира само върху разумните същества. Още по-тясна е сферата на дейност на Св. Дух, понеже тя се ограничава само по отношение на тези разумни същества, които се стремят към светост и я достигат. Затова силата на Отца е по-голяма от силата на Сина и Св. Дух, а силата на Сина е по-голяма от силата на Дух Свети60.
Христологически и сотириологически възглед
Син Божи, Който превъзхожда всички същества, унизил Себе Си и приел човешка природа, станал човек61. Чрез Боговъплъщението в Иисуса Христа се съединили в ипостасно единство двете природи - Божествената и човешката62. Затова Той е истински Син Божи и истински Син Човечески, т.е. Богочовек63. Ориген пръв е употребил по отношение на Иисуса Христа този термин.
Понеже Бог по Своята природа е чист Дух, Той не може непосредствено да се съедини с противоположната Нему природа - плътта. Затова, за да може Логосът да се въплъти, необходимо е било някакво посредствуващо начало между Неговата Божествена природа и тялото, което Той трябвало да възприеме. За такова начало послужила душата. Като създадена по образ Божи, тя притежава способност да приема в себе си Божеството. Затова за въплъщението на Логоса било необходимо предварително да се съедини с разумна душа. Тя неотлъчно пребивавала в Словото Божие64. Но като се съединил всецяло още от начало с една душа, Логосът не постъпил произволно. Той избрал именно тази душа затова, че от всички предшествуващи души изключително само тя е могла да Го възприеме. Тя е била единствената душа, която не е била съгрешила, но от началото на света е горяла в нея неизменна любов към Бога и по своите добродетели била подобна на Логоса65.
Как са се съединили двете природи на Христа в една ипостас - ипостаста на Бог Слово Ориген обяснява с желязото, поставено в огън. То приема огъня във всичките си пори. Затова нито металът може да се отдели от огъня, нито огънят от метала. Желязото става като че ли огън, така че, като се допираме до него, ние усещаме не свойствата на метала, а свойствата на огъня. Така и душата на Христа като че ли се сляла с Логоса66.
Според Ориген свойствата и външният вид на тялото съответствуват на нравственото състояние на пребиваващата в него душа. Душата на Христа е напълно безгрешна67. Затова тялото Му притежавало необикновена красота и съвършенства. За да примири тази мисъл с думите на пророк Исаия за страдащия и унизения Месия (53:1-3), Ориген приписва на тялото на Христа способност да изменя Своя вид в зависимост от нравственото състояние на тези, с които Той е бил в общение68. Съединението на двете природи в Иисуса Христа е вътрешно69, затова имало взаимодействие и общение на свойствата им70.
Според църковния историк Сократ Ориген именувал св. Дева Мария Богородица71.
Според Ориген грехопадението на човека станало не в началото на съществуването на материалния свят, но в периода на досветовното падане на духовете. Разказът на Книга Битие за падането на Адама е алегорическо изобразяване на грехопадението на цяла група същества - души, които впоследствие станали човеци. Грехът довел тези души в състояние на незнание, подчинил ги на сатаната и разкъсал съюза им с Бога72. Логосът се въплътил, за да унищожи тези последици на греха, да изрази божествената истина в достъпна за разбиране от страна на човека форма. Затова в Своето учение и пример Христос се приспособявал не само към човека изобщо, но и към всеки човек поотделно. В своя пример и живот Той се приспособявал към способностите на човеците и на едни откривал в Себе Си повече Бога, а на други изглеждал повече Човек73.
Иисус Христос изкупил човеците от властта на дявола, който ги владеел с право, понеже те доброволно му се подчинили. Затова Христос сключил договор с дявола и откупил от него човешкия род, като му предложил като откупна цена Своята душа. Дяволът се съгласил, понеже разбирал, че душата на Христа е по-ценна от душите на всички човеци. Като предложил на сатаната такова условие, Христос го измамил74. Планът на изкуплението бил скрит от него. Затова сатаната, като противодействувал на Христа, всъщност сам помагал за осъществяването на Неговия план.
За да победи смъртта, Христос трябвало да претърпи страдания и кръстна смърт. Като не знаел това, но като виждал, че Христос разколебава неговата власт над човеците, дяволът подготвял чрез Юда и ожесточените юдеи Неговата смърт, като се надявал да задържи в ада в своя власт душата Му. Но като убил безгрешния Човек, той превишил своята власт и я загубил завинаги.
Христос като победител слязъл в ада, победил смъртта, освободил човеците от властта на дявола и възкръснал75. Със смъртта си Христос не само е изкупил падналото човечество от дявола, но го е и примирил с Бога. Примиряването е било възможно само чрез жертва. Сам човек не е могъл да принесе себе си в изкупителна жертва, понеже е грешен, а е била нужна безгрешна жертва. Затова само смъртта на безгрешния Христос е могла да примири човеците с Бога76.
Изкупителното дело на Христа има универсално значение. Неговите плодове не се ограничават само върху човешкия род, а се простират и над ангелите, дори и над злите духове77.
Есхатологически възглед
Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта78. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде "всичко във всички" (1Кор. 15:24)79. Тогава ще се слеят сферите на дейност на трите Лица на Св. Троица.
Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие.
Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата80. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещеното Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие81.
Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания.
В Свещеното Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огън. Тези места в Свещеното Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите82.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com