The Church of St. Bogorodica Perivlepta (St Clement), Ohrid, Macedonia
|
Днес името "Св. Климент" се носи от черква, която първоначално се е наричала "Богородица Перивлебтос". Тя наред с черквата "Св. Йоан Канео" датира от края на ХIII в. и е кръстокуполна, с тухлена керамопластична украса, свидетелстваща за стиловото единство на охридските строители и изкуството на Търново и Несебър.
Черквата "Св. Климент" е била издигната в 1295 г. със средствата на византийския етериарх - болярина албанец Прогон Сгур. Тя е получила новото си име след пренасянето в нея през ХV в. на мощите на Св. Климент от храма "Св. Панталеймон" (След възстановяването му през 2002 г. храмът на Плаошник отново прие мощите на св. Климент и днес носи името и на двамата светци - "Свв. Климент и Пантелеймон", бел.ред.).
Тази неголяма, но значима черква станала главен
градски и архиепископски храм и седалище на Българската автокефалната архиепископия. След като турците
обръщанели охридската катедрала Св. София в джамия, в нея били пренесени много ценности и светини от други черкви.
Въпреки някои по-късни изменения, първоначалния план на черквата е кръстокуполен. От търновската черква "Св. Петър и Павел" я отличава разположението на купола не върху колони, а върху четири четвъртити стълба. Тук се вижда същия начин на използване на строителния материал, както в Източна България.
Екстериорът на "Св. Климент" се отличава с богата декоративна украса. Тухлите са подредени във вид на слепи арки, вълчи зъби, меандри, карета, хоризонтални редове. В черквата е имало мраморен иконостас, фрагменти от който са запазени. Сега в наоса е изложена негова възстановка.
Черквата е изписана от известните охридски майстори Михаил и Евтихий в 1295 г. Те са създатели на стенописната украса в редица черкви из завзетите в 1282 г. от сръбския крал Милутин западни български области. Стенописи, които носят подписи на Михаил се намират в черквата на манастира "Прохор Пчински", а той работи заедно с Евстихий още и в Старо Нагоричане, - черква, също свързана с житието на Прохор Пчински. Стенописите в "Св. Климент" са най-ранните творби на двамата зографи и отразяват първия етап от разпространението на палеологовия стил на живописта в западната част на Балканския полуостров.
Безспорното им авторство се доказва от открити техни подписи в черквата. Но там се среща още едно име - Астрипа, което на гръцки означава "мълния". Тъй като това име се среща в съчетание с името на Михаил - Михаил Астрапа, както е и в "Прохор Пчински", автори като Милкович-Пепек и Хрисопулос смятат, че това е негово прозвище, което е доста вероятно. Има предположение, че Михаил е син или особено любим ученик на Астрапа, известен живописец от надписи в черкви като "Богородица Левишка" в Призрен от 1307 г. където неговото име се среща отделно. Други автори като Радойчич и Талбот-Райс считат, че и Астрапа е работил в "Св. Климент", с което майсторите там стават трима.
Стълбата в съня на св. праведни патриарх Яков (Бит. 28:12-16), борбата на Яков с ангела (Бит.
32:24-30). Стенопис от 1295 г. от нартекса на Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид
Стенописите са били реставрирани през периода 1950-1959 г. и понастоящем са в добро състояние. Много от тях са интересни от иконографска гледна точка.
Причастяването на апостолите и Св. Богородица "Оранта" в
Църквата "Св. Климент" ("Св. Богородица Перивлепта") в Охрид
В композицията "Тайната вечеря" Юда е изобразен в момент, когато протяга десницата си да вземе парче хляб. Ореолът му е изписан съвсем прозрачен, сякаш зографите са искали да предизвестят за неговото предателство или не са вярвали в неговата святост.
В сцената "Успение Богородично" на западния зид фигурите са експресивни, цветовете са ярки, скръбта на апостолите е ясно изразена, те са изобразени силно раздвижени. Над образите на апостолите се вижда сложен архитектурен пейзаж - високи здания с колони, изобразени в обратна перспектива. Представени са множество ангели над фигурата на Христос с душата на Мария в ръце. Зад тях са разтворени райските врати. В небето на облаци са изобразени апостолите и Богородица.
Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и
Астрапа от църквата "Св. Климент" в Охрид. Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.
Известният изследовател на византийското изкуство Ото Демус сравнява сцената "Сънят в Гетсиманската градина" с пресъздаването на същата композиция от Джото в "Капела дел Арена" в Падуа и от Дучо в Сиена. Според него сцената от Охрид се отличава с експресивност на израза и "кубистично" пресъздаване на архитектурния декор.
Моление Господне в Гетсиманската градина.
Фреска от
Михаил Астрапа и Евтихий от 1295 г. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" в Охрид.
РАЗПЯТИЕ ХРИСТОВО.
Литийна икона от XIII век, църквата Богородица Перивлептос (Св. Климент), Охрид.
Днес в Галерията за икони в
Охрид.
Възкресение Христово (Слизане в ада).
Икона от зографите Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от църквата Богородица Перивлептос
(Св. Климент), Охрид.
Днес в Галерията за икони в Охрид.
Полагане в гроба и оплакване на Христа.
Стенопис от от 1295 г. от църквата "Св. Климент" в Охрид, дн. Република Македония.
Особено интересно с изображението на Св. Меркурий в пълни военни доспехи, богато украсена ризница, червена мантия и меч в ръка.
Интересно е и изображението от 1295 г. на Св. Климент с изключително изразително лице.
Св. Климент Охридски.
Икона от XIV-XV в. от църквата "Богородица Перивлептос" ("Св. Климент").
Днес в Галерията на
икони в Охрид.
(На другата страна е изобразен св. Наум)
Св.
Наум Охридски.
Икона от XIV-XV век от храма "Богоридица Перивлептос" в Охрид.
Днес в Галерията на икони в Охрид.
(На другата страна св. Климент)
В нартекса над входа, който води към наоса е
изписана Богородица с Христос на коленете й, благославящ. Композицията е по текста на рождественския стихар "Что ти принесем, Христе...", като текстове от него са написани край
фигурите, с които са свързани. Стихарът се приписва на Йоан Дамаскин и е една от любимите теми в живописта, според Джурич. Изображението на първия епископ вляво от престола може да
се възприеме за образ на охридския архиепископ Константин Кавасилас от ХIII век. Вероятно това е посмъртен портрет на Кавасилас, който по-късно се изобразява сред знаменитие
църковни отци.
В черквата "Св. Климент" се намира едно от изображенията на Божията премъдрост - Св. София, представена като ангел. Сцената включва Мъдростта на трон, пред нея една трапеза, а от другата страна на трапезата женски персонажи изпълняват заповедите й, според текста на Притчи Соломонови, 9:5. Мъдростта е изобразена с триъгълен нимб, с какъвто се представя Христос в евхаристичен смисъл.
В цялата живопис на черквата линиите са сигурни, колоритът е съгласуван, композициите са хармонични. Има много иконографски нововъведения. Главите и ръцете са много вещо моделирани, особено при свободностоящите фигури. Образите са пълни с живот и енергия, на тях не е присъща старостта. В някои образи има известни диспропорции между главите, телата и краката - главите са много малки, а босите стъпала - много големи. Явно майсторът държи повече на духовната изразителност на образите.
Все по-често се срещат битови сцени, композициите стават все по-динамични и оживени, все повече черти от реалната действителност се запечатват от художниците на стените на черквата. Вместо ред от отделни сюжети се появяват повествователно разгънати цикли, които с подробности и детайли излагат евангелските легенди. Все по-често се изобразяват истории, взаимствани от апокрифните сказания. Композициите стават все по многофигурни, а размерите на образите се намаляват и стават по-малко величествени и монументални. Появява се склонност към разказвателност, което се подчертава от множеството битови детайли. Във всички сцени се забелязва опит за аналитичност, а по-достоверно предаване на лицата и движенията. Налице е стремеж на майстора да предаде пластика на обема. Всички светии тук са далече от иконописните канони и от възвишените просветлени образи от Нерези и Сопочани.
Ценен паметник от черквата "Св. Климент" е дървената скулптура-орелеф на Св. Климент Охридски от ХIII в. Тук са запазени и много ценни икони със сребърни обкови - "Благовещение" от две части - ХI в., "Христос Пантократор", "Богородица Перивлебтос" и други. Сребърните обкови са декорирани с растителни орнаменти и изображения на светци.
Михаил и Евстихий са работили не само стенописи, но и икони - "Евангелист Матей", "Слизане в ада", "Богородица Одигитрия", "Христос Спасител" и др. - от края на ХIII век.
От тук произохожда и великолепна архиепископска корона и златовезана плащеница, подарък от византийския император Андроник Палеолог от 1292 г. с надпис "На пастиря на българите, за да си спомня за императора в молитвите си".
Плащаницa, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328). Надписът на
гръцки език на нея гласи: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за владетеля Андроник Палеолог"
Плащaница с изображение на Св. евхаристия от Охридската църквата "Св. Климент и св. Богородица Перивлевта". Съхранява се в Националния исторически музей (НИМ) в София.
През войната в 1917 г. тези реликви на Българската автокефалната архиепископия са били опазени и пренесени в София и понастоящем са част от експозицията на Националния исторически музей, а друга част от тях сега са в Народния музей в Охрид.
Ралица Базайтова, текстът е част от статията "Охрид и неговите храмове. Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура".
©
Вестник "Арх&Арт"
Св. Благовещение.
Икона от църквата "Св. Климент" в Охрид от първата четвърт на XIV век.
Иисус Христос Ангел на Великия Съвет.
Стенопис от 1295 г. в Църквата "Св.
Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид.
Свето Богоявление.
Икона от
XIV век от Църквата "Св. Богородица Перивлептос" ("Св. Климент") в Охрид.
Днес в Галерията за икони в Охрид. Източник: soros.org.mk
Св. Климент Охридски със свв. Кирил и Методий.
Икона от ср. на
XIX век в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com