Християнско поклонничество
Църквата "Св. Климент" в Охрид, дн. Реп. Македония
("Св. Богородица Перивлепта", "Пресвета Богородица-Перивлептос")

The Church of St. Bogorodica Perivlepta (St Clement), Ohrid, Macedonia

 

Църквата "Св. Климент" - "Св. Богородица Перивлепта" в Охрид

 

:: Църквата "Св. Климент" в Охрид Ралица Базайтова

:: Охрид

 

 

Черквата "Св. Климент" в Охрид

Днес името "Св. Климент" се носи от черква, която първоначално се е наричала "Богородица Перивлебтос". Тя наред с черквата "Св. Йоан Канео" датира от края на ХIII в. и е кръстокуполна, с тухлена керамопластична украса, свидетелстваща за стиловото единство на охридските строители и изкуството на Търново и Несебър.

Черквата "Св. Климент" е била издигната в 1295 г. със средствата на византийския етериарх - болярина албанец Прогон Сгур. Тя е получила новото си име след пренасянето в нея през ХV в. на мощите на Св. Климент от храма "Св. Панталеймон" (След възстановяването му през 2002 г. храмът на Плаошник отново прие мощите на св. Климент и днес носи името и на двамата светци - "Свв. Климент и Пантелеймон", бел.ред.).

Тази неголяма, но значима черква станала главен градски и архиепископски храм и седалище на Българската автокефалната архиепископия. След като турците обръщанели охридската катедрала Св. София в джамия, в нея били пренесени много ценности и светини от други черкви.

Въпреки някои по-късни изменения, първоначалния план на черквата е кръстокуполен. От търновската черква "Св. Петър и Павел" я отличава разположението на купола не върху колони, а върху четири четвъртити стълба. Тук се вижда същия начин на използване на строителния материал, както в Източна България.

Екстериорът на "Св. Климент" се отличава с богата декоративна украса. Тухлите са подредени във вид на слепи арки, вълчи зъби, меандри, карета, хоризонтални редове. В черквата е имало мраморен иконостас, фрагменти от който са запазени. Сега в наоса е изложена негова възстановка.

 

Черквата е изписана от известните охридски майстори Михаил и Евтихий в 1295 г. Те са създатели на стенописната украса в редица черкви из завзетите в 1282 г. от сръбския крал Милутин западни български области. Стенописи, които носят подписи на Михаил се намират в черквата на манастира "Прохор Пчински", а той работи заедно с Евстихий още и в Старо Нагоричане, - черква, също свързана с житието на Прохор Пчински. Стенописите в "Св. Климент" са най-ранните творби на двамата зографи и отразяват първия етап от разпространението на палеологовия стил на живописта в западната част на Балканския полуостров.

Безспорното им авторство се доказва от открити техни подписи в черквата. Но там се среща още едно име - Астрипа, което на гръцки означава "мълния". Тъй като това име се среща в съчетание с името на Михаил - Михаил Астрапа, както е и в "Прохор Пчински", автори като Милкович-Пепек и Хрисопулос смятат, че това е негово прозвище, което е доста вероятно. Има предположение, че Михаил е син или особено любим ученик на Астрапа, известен живописец от надписи в черкви като "Богородица Левишка" в Призрен от 1307 г. където неговото име се среща отделно. Други автори като Радойчич и Талбот-Райс считат, че и Астрапа е работил в "Св. Климент", с което майсторите там стават трима.

Стълбата в съня на св. праведни патриарх Яков (Бит. 28:12-16), борбата на Яков с ангела (Бит. 32:24-30). Стенопис от 1295 г. от нартекса на храма "Св. Богородица Перивлепта" в Охрид
Стълбата в съня на св. праведни патриарх Яков (Бит. 28:12-16), борбата на Яков с ангела (Бит. 32:24-30). Стенопис от 1295 г. от нартекса на Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид

Стенописите са били реставрирани през периода 1950-1959 г. и понастоящем са в добро състояние. Много от тях са интересни от иконографска гледна точка.


Причастяването на апостолите и Св. Богородица "Оранта" в Църквата "Св. Климент" ("Св. Богородица Перивлепта") в Охрид

В композицията "Тайната вечеря" Юда е изобразен в момент, когато протяга десницата си да вземе парче хляб. Ореолът му е изписан съвсем прозрачен, сякаш зографите са искали да предизвестят за неговото предателство или не са вярвали в неговата святост.

В сцената "Успение Богородично" на западния зид фигурите са експресивни, цветовете са ярки, скръбта на апостолите е ясно изразена, те са изобразени силно раздвижени. Над образите на апостолите се вижда сложен архитектурен пейзаж - високи здания с колони, изобразени в обратна перспектива. Представени са множество ангели над фигурата на Христос с душата на Мария в ръце. Зад тях са разтворени райските врати. В небето на облаци са изобразени апостолите и Богородица.

Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.
Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от църквата "Св. Климент" в Охрид. Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.

Известният изследовател на византийското изкуство Ото Демус сравнява сцената "Сънят в Гетсиманската градина" с пресъздаването на същата композиция от Джото в "Капела дел Арена" в Падуа и от Дучо в Сиена. Според него сцената от Охрид се отличава с експресивност на израза и "кубистично" пресъздаване на архитектурния декор.

Моление Господне в Гетсиманската градина. Фреска от Михаил Астрапа и Еутихий от 1295 г. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" в Охрид, Реп. Македония. Източник: all-photo.ru
Моление Господне в Гетсиманската градина.
Фреска от Михаил Астрапа и Евтихий от 1295 г. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" в Охрид.

 

РАЗПЯТИЕ ХРИСТОВО, литиска икона от XIII век, църквата Богородица Перивлептос (Св. Климент), Охрид. Днес в Галерията на икони, Охрид. Източник: soros.org.
РАЗПЯТИЕ ХРИСТОВО.
Л
итийна икона от XIII век, църквата Богородица Перивлептос (Св. Климент), Охрид.
Днес в Галерията за икони в Охрид.

 

 

i14.JPG (98213 bytes)
Възкресение Христово (Слизане в ада).
Икона от зографите Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от църквата Богородица Перивлептос (Св. Климент), Охрид.
Днес в Галерията за икони в Охрид.

 

 

Полагане в гроба и оплакване на Христа. Стенопис от от 1295 г. от църквата "Св. Климент" в Охрид, дн. Република Македония.
Полагане в гроба и оплакване на Христа.
Стенопис от от 1295 г. от църквата "Св. Климент" в Охрид, дн. Република Македония.

Особено интересно с изображението на Св. Меркурий в пълни военни доспехи, богато украсена ризница, червена мантия и меч в ръка.

Интересно е и изображението от 1295 г. на Св. Климент с изключително изразително лице.

Св. Климент Охридски, икона от 14-15 в. от църквата "Богородица Перивлептос" ("Св. Климент"). Съхранява се в Галерията на икони в Охрид. Източник: soros.org.
Св. Климент Охридски.
Икона от XIV-XV в. от църквата "Богородица Перивлептос" ("Св. Климент").
Днес в Галерията на икони в Охрид.
(На другата страна е изобразен св. Наум)

 

Св. Наум Охридски, икона от 13-14 век от храма "Богоридица Перивлептос" в Охрид. Източник: soros.org.
Св. Наум Охридски.
Икона от XIV-XV век от храма "Богоридица Перивлептос" в Охрид.
Днес в Галерията на икони в Охрид.
(На другата страна св. Климент)

Св. Климент Охридски, фреска от църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид, Реп. МакедонияВ нартекса над входа, който води към наоса е изписана Богородица с Христос на коленете й, благославящ. Композицията е по текста на рождественския стихар "Что ти принесем, Христе...", като текстове от него са написани край фигурите, с които са свързани. Стихарът се приписва на Йоан Дамаскин и е една от любимите теми в живописта, според Джурич. Изображението на първия епископ вляво от престола може да се възприеме за образ на охридския архиепископ Константин Кавасилас от ХIII век. Вероятно това е посмъртен портрет на Кавасилас, който по-късно се изобразява сред знаменитие църковни отци.

В черквата "Св. Климент" се намира едно от изображенията на Божията премъдрост - Св. София, представена като ангел. Сцената включва Мъдростта на трон, пред нея една трапеза, а от другата страна на трапезата женски персонажи изпълняват заповедите й, според текста на Притчи Соломонови, 9:5. Мъдростта е изобразена с триъгълен нимб, с какъвто се представя Христос в евхаристичен смисъл.

В цялата живопис на черквата линиите са сигурни, колоритът е съгласуван, композициите са хармонични. Има много иконографски нововъведения. Главите и ръцете са много вещо моделирани, особено при свободностоящите фигури. Образите са пълни с живот и енергия, на тях не е присъща старостта. В някои образи има известни диспропорции между главите, телата и краката - главите са много малки, а босите стъпала - много големи. Явно майсторът държи повече на духовната изразителност на образите.

Все по-често се срещат битови сцени, композициите стават все по-динамични и оживени, все повече черти от реалната действителност се запечатват от художниците на стените на черквата. Вместо ред от отделни сюжети се появяват повествователно разгънати цикли, които с подробности и детайли излагат евангелските легенди. Все по-често се изобразяват истории, взаимствани от апокрифните сказания. Композициите стават все по многофигурни, а размерите на образите се намаляват и стават по-малко величествени и монументални. Появява се склонност към разказвателност, което се подчертава от множеството битови детайли. Във всички сцени се забелязва опит за аналитичност, а по-достоверно предаване на лицата и движенията. Налице е стремеж на майстора да предаде пластика на обема. Всички светии тук са далече от иконописните канони и от възвишените просветлени образи от Нерези и Сопочани.

Ценен паметник от черквата "Св. Климент" е дървената скулптура-орелеф на Св. Климент Охридски от ХIII в. Тук са запазени и много ценни икони със сребърни обкови - "Благовещение" от две части - ХI в., "Христос Пантократор", "Богородица Перивлебтос" и други. Сребърните обкови са декорирани с растителни орнаменти и изображения на светци.

Михаил и Евстихий са работили не само стенописи, но и икони - "Евангелист Матей", "Слизане в ада", "Богородица Одигитрия", "Христос Спасител" и др. - от края на ХIII век.

От тук произохожда и великолепна архиепископска корона и златовезана плащеница, подарък от византийския император Андроник Палеолог от 1292 г. с надпис "На пастиря на българите, за да си спомня за императора в молитвите си".

Плащаницата, която византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328) подарил на Охридския архиепископ
Плащаницa, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328). Надписът на гръцки език на нея гласи: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за владетеля Андроник Палеолог"

Плащaница с изображение на Св. евхаристия от Охридската църквата "Св. Климент и св. Богородица Перивлевта". Съхранява се в Националния исторически музей. Източник: znam.bg.
Плащaница с изображение на Св. евхаристия от Охридската църквата "Св. Климент и св. Богородица Перивлевта". Съхранява се в Националния исторически музей (НИМ) в София.

През войната в 1917 г. тези реликви на Българската автокефалната архиепископия са били опазени и пренесени в София и понастоящем са част от експозицията на Националния исторически музей, а друга част от тях сега са в Народния музей в Охрид.

Ралица Базайтова, текстът е част от статията "Охрид и неговите храмове. Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура".
© Вестник "Арх&Арт"

 

Св. Благовещение. Икона от църквата "Св. Климент" в Охрид
Св. Благовещение.
Икона от църквата "Св. Климент" в Охрид от първата четвърт на XIV век.

 

Иисус Христос Ангел Великого Совета. Стенопис от 1295 г. в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид.
Иисус Христос Ангел на Великия Съвет.
Стенопис от 1295 г. в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид.

 

Кръщение Господне. Икона от XIV век от Църквата "Св. Богородица Перивлептос" ("Св. Климент") в Охрид. Днес в Галерията за икони в Охрид. Източник: soros.org.mk. Holy Theophany - Icon from the Church of the Mother of God Peribleptos (St. Clement’s), Ohrid. Today - at the Icon Gallery, Ohrid. Source: soros.org.mk
Свето Богоявление.
Икона от XIV век от Църквата "Св. Богородица Перивлептос" ("Св. Климент") в Охрид.
Днес в Галерията за икони в Охрид. Източник: soros.org.mk

 


Св. Климент Охридски със свв. Кирил и Методий.
Икона от ср. на XIX век в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com