"И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил,
а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик." (Изход. 17:11)
Оранта (лат. оrans,
огаntis “молещ се, призоваващ” – човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце). В раннохристиянското изкуство - изображение на молеща се фигура в цял
ръст с вдигнати до нивото на лицето ръце с длани, обърнати към зрителя. Добре запазени фрески на "оранта" има в римските катакомби. През IX-XIII в. такива фигури са изобразявани в
монументалната живопис и на икони във България, Византия и Древна Русия.
В православната иконография това е един от основните видове изображения на Пресвета Богородица. На нея Богородица е изобразена най-често без Младенеца, в пълен ръст, с вдигнати нагоре ръце – т.е. в традиционния жест на застъпническа молитва (сравни молитвата на св.пр. Мойсей по време на битките на израелтяните с амаликитците в Изход Изход. 17:8-16).
Подобно на нея е изображението на Пресветата Дева, с изобразен в кръгъл медалион на гърдите Й Христос Емануил. Понякога тези икони са наричани "Знамение", защото изобразяват въплъщението на Божия Син в човешки образ, основан на най-важното пророчество на пр. Исайя, привеждано многократно в новозаветните текстове:
"Затова Сам Господ ще ви даде личба:
ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил." (Исайа 7:14)
В православния храм, особено след IX век, Богородица Оранта е изобразявана обикновено в горния ред стенописи на алтарната абсида. В контекста на храмовата иконопис темата за застъпничеството добива и по-широк аспект: с молитвата Си Пресвета Богородица свързва в едно Небесното Царство (представено на горната част на храма) с "долния свят" под краката Й.
Молещата се Богородица сякаш излиза да срещне Христос, Който слиза чрез Нея на земята, приема чрез Нея човешки образ и освещава човешката плът със Своето Божествено присъствие, превръщайки Божията Майка в храм. Поради това Молещата се Богородица "Оранта" се възприема като олицетворение както на християнския храм, така и на цялата Новозаветна църква (например, в композицията "Възнесение").
Образът на Богородица Оранта е пресъздаван най-често в монументалната живопис и в декоративно-приложното изкуство.
Пресвета Богородица "Оранта" (Богоматерь Оранта Стена Нерушимая). Мозайка от 1040 г. в Софийния собор в Киев, Украйна. Източник:
www.russianculture.ru
Св.
Богородица Оранта, изобразена на тетартерон на Константин X Дука (1059 г. - 1067 г.).
Св. Богородица Оранта.
Стенопис от XII в. в църквата "Нередица" край Новгород, Русия.
The Holy Virgin Oranta. A
XII fresco wall-painting in "Nereditsa" Church near Novgorod, Russia
Източник: iconaantica.spb.ru
Плащaница с изображение на св. Богородица Оранта от
Охридската катедрала "Св. София". Плащеницата е дарена на архиепископ Димитър Хометиан (1215-1236) от
епирския владетел Теодор Комнин (1216-1230) и съпругата му Мария, по повод коронацията му за император (1224-1226 г.). Съхранява се в Националния исторически музей (НИМ) в София.
Пресвета Богородица Велика Панагия "Оранта" "изпълваща цялото небе" (Богоматерь Великая Панагия, Оранта Мирожская). Икона от втората половина на XVI в. от Ярославл, копие на икона
от XIII в. Днес в Третяковската галерия в Москва. Източник: nsu.ru
Причастяването на апостолите
и Св. Богородица "Оранта"
в Църквата "Св.
Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид
Виж също:
www.Pravoslavieto.com