Охрид и неговите храмове
Ралица Базайтова
Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
Виж също: Катедралата "Св. София" в Охрид
Охрид Старите български столици
Множеството черкви в Охрид и тяхната украса дават възможност да се проследи развоя на изкуството в този голям български културен център и неговата непрекъсната връзка с паметниците в останалите наши земи. Това, което е загубено в Плиска, Преслав и другите източни български крайща, може да се открие в Охрид. Паметниците в този голям център на българския народностен дух са органична част на културата, създавана тук и в Преславската школа, която, след разгрома на първите ни две столици от руси и византийци, продължава да живее в опазените западни предели на българското царство. Паметниците, сътворени тук след краха на Първата българска държава, са продължение на традицията на симеоновия Златен век и на културния подем във времето на Цар Самуил. Те са поръчвани за духовните нужди на българите обитаващи тези земи. Съграждани са според техните естетически видания и умения. Ползвани са и са опазени от тях до днешните дни. Те ярко засвидетелстват съществения ни принос в общата Балканска култура, правоприемника на античната цивилизация, спомогнала за раждането на онези процеси намерили своя завършен израз в западноевропейският Ренесанс.
Св. Климент Охридски изградил черква и "свят манастир на великомъченик Пантелеймон, където се отдавал на аскетични подвизи", посочва Пространното му житие. Южно от високите стени и кули на Самуиловия замък на хълма Плаошник, точно на мястото, на което народното предание поставя климентовия манастир, проф. Димче Коцо е открил черквата "Св. Панталеймон", известна като "Св. Климент Стари" под съборената днес джамия "Султан Мохамед" ("Имарет джамия"). Климент е построил своя комплекс върху руините на по-стари черква и запустял манастир.
Виж също: Манастирът "Свв. Климент и Пантелеймон" на хълма Плаошник в Охрид
Храм с подобен [на този в черквата "Св. Климент Стари"] триконхален план от същата епоха е открит от проф. Димче Коцо и в основите на черквата на манастира "Св. Наум", основан от единоименния български светец - просветител на отсрещния бряг на езерото. Климентовата черква обаче е по-скоро петконхална, тъй като в източните стени на двете полукръгли конхи са вдълбани дълбоки, почти кръгли абсиди, които отвън са също закръглени.
Куполът на първоначалната черква на Св. Климент е лежал на два къси цилиндрични свода от изток и от запад и на две арки от север и от юг. До тези арки са долепени полукръглите конхи. Абсидата отвън е тристранна. Градежът на стените е от ред тухли и ред камък.
С развитието на църковния живот първоначалната черква на Св. Климент не е можела да задоволи потребностите и той е построил пред нея друга, с неправилна правоъгълна форма. Отново редове тухли се редуват с редове камък, а между тях има и фрагменти от антични сгради - колони, капители и други. Като свързващ материал е употребен хоросан.
На южната страна се е намирал гробът на Св. Климент. Черквата е служела като архиепископски храм. Тя е претърпяла много поправки, но въпреки това са запазени доста фрагменти. В първата черква са открити остатъци от мозаечни подове. Запазени са части и от стенописната й украса. Храмът носи белезите на т. нар. "Преславски ренесанс" и в издадените отвън в полукръговете на конхите абсиди, и в разбиването на стената на цилиндрични вълнообразни повърхнини, което напомня Кръглата черква в Преслав.
Виж също: Манастирът "Св. Наум" в Охрид
В Охрид се намира още една черква, която носи името на св. Климент Охридски - "Свети Климент мали". Тя е изградена през 1378 и е малка еднокорабна черква. Преданието разказва, че мощите на Св. Климент са били пренесени първоначално там, а после в "Богородица Перивлебтос", където са положени и днес.
(През август 2002 мощите на св. Климент са тържествено пренесени във възобновената църква "Св. Пантелеймон" на хълма Плаошник в Охрид, която оттогава се нарича "Св. Климент и Пантелеймон", бел.ред.).
Виж също:
До черквата "Св. Климент" ("Богородица Перивлебтос") се намира малка черквица, посветена на Св. Димитър - еднокорабна, едноабсидна, вероятно от ХIV век. Имала е свод, който не е запазен.
Зад черквата "Св. Климент" се намира друга малка черква - "Свети Константин и Елена".
Черквата "Св. Йоан Канео" е уникално живописно видение. Тя е изящно разположена на една крайбрежна скала над охридското езерото под останките на школата на св. Климент, западно от Канео - стар рибарски квартал на Охрид, на който е кръстена. За нея няма никакви сигурни данни, но може да се предполага, че е от края на ХIII или от началото на ХIV век. Била е съборна манастирска черква, но манастирът е бил разрушен през време на османското владичество. Самата черква е запустяла през ХVII век.
Тя има типичен кръстокуполен план - правоъглената основа с вписан кръг във вътрешния простор и тристранна абсида. Октагоналният й купол се подпира на четири стълба чрез пандантиви. Долната част на черквата е градена с обикновен необработен камък, но над него е украсена с хоризонтални редове от бигор и тухли. По конхите на абсидата, източната фасада и купола се забелязва керамопластична украса. По всичките осем страни на купола са поставени ъглести фронтони.
По-голямата част от фреските са унищожени. За тях може да се съди само по оцелелите им фрагменти.
Иисус Христос Спасител.
Икона от
XVI в. от църквата "Св. Йоан Богослов - Канео" в Охрид.
Непосредствено до старата градска стена и до Долната порта се намира черквата "Св. Богородица Болничка", която с била заобиколена от стари гробища. Първоначално през ХIV в. тя е била изградена като еднокорабна черква със свод, но впоследствие през ХV в. е преправена, като й е пристроен притвор. Живописта от най-ранния слой е дело на местен зограф със жив усет за съчетаване на цветовете. Била е изписана допълнително през ХIХ век, понастоящем тези стенописи са свалени. Под свалените фрески старата живопис от ХIV в. с много ярка и свежа. Има дърворезбен иконостас, като част от иконите липсват.
Непосредствено срещу черквата "Св. Богородица Болничка" се намира втората "болничка черква" - "Св. Никола Болнички". Построена е от ломен камък без употребата на тухли. Тя е еднокорабна черква с полукръгъл свод. На западната стена се издига камбанария. За първи път черквата се споменава в документ от 1342 - 1345 г. От надпис на южния зид вътре в черквата се вижда, че е изградена и зографисана в 1313 година. В ниша над вратата е изобразен Св. Никола. Има Г-образен притвор с абсида в източната част, в който има стенописи върху южната стена и абсидата. В притвора е изложен непрекъснат иконен ред и фрагменти от свалени стенописи. На западната стена на черквата отвън (сега в притвора) има стенописи от втория период на изписване от 1381 година. Изобразена е Богородица, изправена в ниша над вратата. Вдясно от вратата е изобразен Св. Никола, както и сцени от житието на светеца, патрон на черквата. Тук се е намирала прочутата дърворезбена врата датирана е от ХII или ХIII в., днес част от експозицията на Националния исторически музей в София. Тя е едно от най-забележителните произведения на българската дърворезба от средновековието.
Черквата "Мали Свети Врачи" ("Св. Безсребърници Козма и Дамян") е еднокорабна, с фрески от ХIV в. Днес сводът й не е запазен - покрита е с двускатен покрив. Стенописите са силно увредени. Запазените фрески се смятат за дело на няколко зографи, сред които и Йоан Теориан. На южния зид между няколко изправени фигури е представен Св. Климент Охридски като защитник на града, който поднася модел на града на Св. Козма и Дамян. В олтарната абсида е изобразен охридският архиепископ Константин Квасилас. Най- старият запазен дървен иконостас в Охрид от ХIV в. се намира в тази черква.
Югоизточно от черквата "Мали Св. Врачи" се намира черквата "Богородица Челница". Абсидата й е стъпила върху старата крепостна стена от византийско време. Тя е двукорабна черква - изключително рядко явление в архитектурата. От първоначалния градеж са запазени малки части, както и от живописната й украса. Н.Мавродинов и Ст.Ваклинов я приемат за базиликата, построена от Княз Борис I в IХ в., но датирането й може да е и по-късно към паметниците от ХIV в.
Ралица Базайтова, текстът е част от статията "Охрид и неговите храмове. Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура".
© Вестник "Арх&Арт"
Виж също: