Новости на Pravoslavieto.com

Възсия пролетта на Поста,
разцъфтя цветът на покаянието.
Нека се очистим, братя, от всяко зло
и да възпеем Подателя на Светлината:
"Слава Тебе, Единствен Човеколюбче!"

Из Постния Триод

Сказания за подвижните празници
> Подготвителни седмици за Пасха и Великия пост
> Страстната седмица ден по ден
> Възкресение Христово - ПАСХА
> От Великден до Петдесетница

Жития на светиите - нови попълнения

Рим

Кратък български правописен речник

Правила за употреба на главни букви
Правила за пренасяне на срички
Препинателни знаци. Употреба на интервал преди и след препинателните знаци
Правила за употреба на препинателни знаци: Въпросителна. Удивителна. Точка. Запетая. Точка и запетая. Тире. Двоеточие. Кавички. Скоби. Многоточие
Правила за писане на числа и номера
Съвети при работа с текстообработващи програми
Най-често срещаните съкращения

Професор Михаил Поснов (1873-1931) - биографична справка

Византинизмът в историята на древната християнска Църква

Михаил Поснов (1873-1931)

... В историята на древната Църква византинизмът имал огромно влияние. Той се зародил с основаването на новата столица на бреговете на Босфора, или във всеки случай, в края на IV в., след разделянето на империята на източна и западна, но появяването му на историческата сцена се отнася към VI век. Най-цветущото му развитие се продължава до средата на XI в. или до края на XII, а съществуването му се простира до средата на XV в., т.е. до падането на царството. Неговите последствия се чувствуват и сега още в живота на източната Църква.
Византинизмът си поставил за цел да отстрани от духовната култура и от живота елинистическите езически начала и на тяхно място да въдвори християнското просвещение и да християнизира целия живот въобще. Това той възнамерявал да постигне чрез тесния съюз на държавната власт с Църквата и чрез изгонването на гръцката философия от образованието и заместването й с християнското богословие, знанието на което се считало неизбежно за всеки образован човек. На духовните лица, на йерарсите, на монасите, на богословите било предоставено правото на най-широка намеса в живота. Огромно значение в живота получили особено монасите. Монашеският чин бил на голяма почит, манастирите неимоверно се умножавали и винаги и навсякъде срещали поддръжка.
Справедливостта изисква да се каже, че византинизмът не изпълнил своите задачи. ... Да се християнизира животът в цялата му пълнота, да се внесе църковен дух във всяка човешка дейност въобще било нещо недостижимо в сравнително кратката византийска епоха. Преобразуването на живота е нещо сложно, трудно и продължително. То е цел на Царството Божие на земята. Форсираният процес във Византия се съпровождал с развитието само на формалната, църковно-обрядова страна.
Положителната страна на византийското влияние се заключава в грижливото събиране на всичко предадено от древния свят, във вярно запазване и изучаване на християнската богословска писменост, особено "избраните" отци. Като вечна заслуга на Византия ще си остане необикновеното развитие на култа, символизацията му, химнографското творчество, а също и работата в областта на аскетиката и мистиката и най-сетне в искрените пориви да се въплъти християнството в реалния живот. >>>

История Христианской Церкви

Михаил Эммануилович Поснов (1873-1931)

ЧАСТЬ I. Первый период (30–313 гг.)
1. Миссия Церкви в первые три века
2. Христианская Церковь и внешний мир
3. Внутренняя жизнь Христианской Церкви в I-III века
4. Церковное вероучение в первые три века
5. Христианское Богослужение
6. Религиозно-нравственная жизнь христиан

ЧАСТЬ II. Период вселенских соборов
1. Распространение Христианства
2. Отношение Христианской Церкви к внешнему миру. Церковь и государство
3. Церковная организация
4. Раскрытие христианского учения в период деятельности Вселенских соборов (IV-VIII века)
5. Христианское Богослужение
6. Нравственная жизнь

ЛАВСАИК или Животопис на светите отци

Преподобни Паладий, епископ Скитополски

Предговор на Паладий към животописа на свв. Отци
Писмо на Паладий до Лавс
Животът на светите Отци
1. Исидор. 2. Доротей. 3. Потамиена. 4. Дидим Слепецът 40. 5. Александра. 6. Сребролюбивата девственица. 7. В Нитрийската планина. 8. Амун 56. 9. Ор. 10. Памво. 11. Амоний Високият. 12. Вениамин. 13. Аполоний. 14. Паисий и Исая. 15. Макарий Малкият. 16. Натанаил. 17. Макарий Египетски 85. 18. Макарий Александрийски. 19. Моисей Разбойникът. 20. Павел Фермейски. 21. Евлогий и сакатият. 22. Павел Препростият. 23. Пахон. 24. Стефан Либиецът. 25. Валент. 26. Ерон. 27. Птолемей. 28. Падналата девственица. 29. Илия. 30. Доротей. 31. Пиамун. 32. Пахомий и монасите от Тавена. 33. Монахините от Тавена. 34. За юродивата монахиня и за Питирим. 35. Йоан Ликополски. 36. Амон. 37. Исидор. 38. Пиамон. 39. Презвитер Евлогий. 40. Презвитер Серапион. 41. Теона. 42. Презвитер Коприй. 43. Посидоний. 44. Серапион. 45. Евагрий. 46. Пиор Египтянинът. 47. Ефрем. 48. Свети жени. 49. Юлиан. 50. Адолий. 51. Инокентий. 52. Филором. 53. Старата Мелания. 54. Хроний и Пафнутий. 55. Елпидий. 56. Сисиний Кападокиецът. 57. Гадана. 58. Илия. 59. Сава Иерихонецът. 60. Аврамий. 61. Старата Мелания. 62. Силвания. 63. Олимпиада. 64. Кандида и Геласия. 65. Монасите от Антиное. 66. Аматалида и Таор. 67. Колут. 68. Младата Мелания. 69. Пахамий. 70. Девицата, при която Атанасий намерил прием. 71. Юлиана Девственицата. 72. От Иполит. 73. Верон Анкирски. 74. Благочестиви жени в Анкира. 75. Един анкирски монах 260. 76. Падналата монахиня. 77. Наклеветеният четец. 78. Братът. 79. Заключение

[ ПО-СТАРИ ПУБЛИКАЦИИ ]