Св. свещеномъченик Протерий, патриарх Александрийски
† 457 година
Чества се на 29 февруари
|
Св. свещеномъченик Протерий, патриарх Александрийски† 457 година Чества се на 29 февруари |
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости,
не остави милость Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.
По-долу:
След смъртта на свети Кирил* на патриаршеския престол на Александрия се възкачил еретикът Диоскор**. Този беззаконник разпространил ереста си из целия Египет.
* Свети Кирил Александрийски живял в V век; на Третия Вселенски събор той ревностно се подвизавал против еретика Несторий, който хулел Пресвета Дева Богородица. Починал на 9 юни 444 г. след тридесетгодишно управление на Църквата. Паметта на свети Кирил е на 18 януари и 9 юни. Бел.ред.
** Диоскор бил главният привърженик на ереста на константинополския архимандрит Евтихий; последният твърдял, че Христос, макар че е роден от две естества, не пребъдва в две естества, тъй като при въплъщението на Бога-Слово възприетата от Него човешка природа била загубила цялата си самостоятелност и била погълната от Божеството. В историята на Църквата ереста на Евтихий е известна под името монофизитство. Бел.ред.
По това време там живеел един благочестив презвитер, твърд в истинската вяра, на име Протерий. Той бил известен със светостта на живота си и бил преизпълнен с боговдъхновен разум и мъдрост. Протерий видял, че мнозина се отклонили към ереста на патриарха, който лъжливо утвърждавал, че в Христа има една природа, и смело се борел с еретиците. Патриарх Диоскор силно се разгневил срещу него; като желаел да склони и този защитник на православието към единомислие със себе си, той коварно го ласкаел и дори го почел със сан протопрезвитер, но опитите му не се увенчали с успех. Свети Протерий, утвърден във вярата от светейшия Александрийски патриарх Кирил, бил непоколебим.
На Четвъртия Вселенски събор, проведен в Халкидон при цар Маркиан*, Диоскор бил изобличен в своята ерес, бил лишен от патриаршески сан, отлъчен от Църквата и изгонен в Пафлагонска област**, в град Гангрена, където след известно време и умрял. Вместо низвергнатия Диоскор на патриаршеския престол в Александрия бил избран от православните архиереи, клирици и благочестиви християни светият Протерий, който наистина бил достоен за този сан.
* Халкидонският събор (451 г.), изразявайки православната истина по въпроса за съединяването на двете естества в Христа, съставил определение, според което Христос се изповядва като съвършен Бог и съвършен човек, единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество, пребиваващ и след въплъщението в две природи неслитно и неразделно, така че всяка природа си остава цяла и с всички присъщи на нея свойства при съединяването на двете природи в една личност - личността на Иисуса Христа. Бел.ред.
** Пафлагония - сурова планинска област в северната част на Мала Азия. Бел.ред.
Но болшинството от александрийския народ, напоен с отровата на ереста, възбуждана при това от неколцина клирици еретици, било против поставянето на Протерий за патриарх. И когато свети Протерий встъпил в длъжност и започнал да изповядва правата вяра, утвърдена от светите отци на Халкидонския събор, сред народа възникнала разпра и избухнал метеж. Неколцина от клириците, начело с презвитер Тимотей, с прозвището Елур, и дякон Петър Монг - привърженици на Диоскор и на неговата ерес, заедно с други, се отрекли от православните, не пожелали да имат общение със свети Протерий и предизвикали разкол сред народа. Затова в александрийската църква настъпил голям раздор: едни признавали навопоставения патриарх и се държали за православието, а други искали завръщането на Диоскор и проклинали догматите, установени на Халкидонския събор. Двете страни водели силна борба една с друга. Привържениците на Диоскор говорели против свети Протерий, наричали го прелюбодеец, понеже той, докато Диоскор бил още жив, приел неговата невеста - александрийската църква; наричали Протерий и еретик, недостоен за сана патриарх. Много беди претърпял свети Протерий от еретиците; боейки се да не би те да го убият, поискал въоръжена охрана; винаги се намирал в страх, очаквайки народни вълнения, понеже привържениците на Диоскор вече нападали градските началници и войската, разположена в града. В това време консулът от Тивиада дошъл в Александрия, за да умири вълнението. Метежниците започнали да хвърлят камъни по пристигналите заедно с консула воини. Те, като видели народното въстание, се насочили към храма Серапидис и се затворили в него. Метежниците обкръжили храма и като го превзели, изгорили всички намиращи се в него воини. Когато вестта за това достигнала до благочестивия цар Маркиан, той силно се разгневил, изпратил голяма военна сила и умирил вълнението, като заповядал зърното и житото, които докарвали в Александрия на кораби от градовете на Египет, от това време да карат не в Александрия, а в Пилусия, и оттам - в Цариград. Освен това Маркиан отнел на александрийците народните (обществените) бани и други придобивки, ограничил свободата на жителите, закрил провеждащите се при тях народни представления. Гражданите, скърбейки за това, и най-вече чувствайки недостига на хляб, се смирили и помолили светейшия патриарх Протерий да отиде при царя и да се застъпи за тях. Свети Протерий отишъл и ходатайствал пред царя за града си, и царят, като се смилил, изпълнил всички просби на светия мъж. На гражданите им била върната предишната свобода и отново започнали да карат зърното направо в Александрия. След това патриархът известно време мирно управлявал паството си и предал на анатема непожелалия да се покае Тимотей Елур.
След кончината на благочестивия Маркиан еретиците отново надигнали глави и започнали да подстрекават обикновения народ и престанали чак когато постигнали своето. Хитрият и лукав Тимотей Елур, който се занимавал и с магьосничество, измамил египетските монаси, живеещи по манастирите или подвизаващи се в пустинята, по следния хитър начин.
В една мрачна и безлунна нощ, като се облякъл в тъмна дреха, той започнал да обхожда килиите на монасите и се обръщал към всеки по име. Когато монасите го питали кой е и какво му трябва, той отговарял:
- Аз съм един от ангелите; изпратен съм от Бога, за да ви съобщя да нямате общение с Протерий и да не приемате постановленията на Халкидонския събор. За епископ на Александрия трябва да поставите Тимотей Елур.
Така хитрият измамник, с помощта на демон, ги измамил. А монасите, като не разбрали вражеските козни, приели лъжата за истина и като си разказвали един другиму за ангелското видение, се съгласили и се събрали всички заедно. Като се посъветвали, те се отправили към Александрия - все едно отивали на бой; всички били заслепени от ярост против светия архиерей Протерий и искали да го изгонят от църквата. В това време в Александрия Тимотей събрал около себе си много метежници; едни той съблазнил, а други тайно подкупил с пари. Като издебнал удобен момент, когато консулът Дионисий не бил в града (той се забавил в Горен Египет), Тимотей с многобройните си съмишленици, с наетата от него въоръжена войска и с пристигналите монаси се отправил към храма. Сред метежниците имало двама низвергнати и отлъчени епископи и няколко клирици, също отлъчени. Те ръкоположили Тимотей за епископ и го нарекли Александрийски патриарх. Той сторил това въпреки всички църковни правила, като презрял царските закони, надявайки се само на метежния народ и на прелъстените монаси.
Светейшият патриарх Протерий, като видял този метеж и като нямал помощ отникъде поради отсъствието на консула, намислил да избяга. През нощта тайно напуснал града. Когато заспал, му се явил пророк Исаия в сънно видение и рекъл:
- Върни се в града, там ще те чакам!
Размишлявайки за видението, Протерий разбрал, че му предстои мъченическа кончина. Той се върнал и влязъл в църковната кръщелня. Междувременно метежниците, желаейки да го убият, го търсели навсякъде. Като узнали, че се намира в кръщелнята, те го затворили там. После неколцина от тях влезли и го убили, а заедно с него убили и шестте души, които го придружавали, като при това намушкали цялото тяло на светеца с острите наконечници на железните пръти, които мъчителите носили със себе си. Те пролели невинната кръв в същото време, когато бил заклан за нас нашата Пасха - Христос; убийството било извършено на Велика събота. Но убийците не се наситили с кръвта и стигнали още по-далеч в жестокостта си. Като завързали нозете на Христовия мъченик с въже, те влачили светото му тяло насред града, при което му нанасяли удари с различни оръдия, разкъсвайки го на части. Някои в пристъп на най-голяма ярост даже впивали зъби в тялото му, все едно, че били кучета или диви зверове. Като разпалили голям огън, те изгорили тялото на Христовия страдалец, а праха му разпръснали във въздуха*. При това, по нареждане на лъжливия си патриарх Тимотей, те изгорили дори и архиерейския престол, на който сядал свети Протерий, понеже уж бил осквернен от светия мъж; така скверните и нечестивите обявили Божия угодник за безбожен.
* Свети Протерий загинал мъченически в 457 г., по време на царуването на Лъв Велики. Бел.ред.
След безчовечното убийство на свети Протерий, Тимотей изпратил свои воини по всички градове на Египет, за да изгонят православните архиереи, а вместо тях да поставят други, които самият той е ръкоположил. Тогава притесняваните православни епископи и клирици и всички правоверни изпратили просба до благочестивия цар Лъв, който се възкачил на престола след Маркиан; православните изпратили такава просба и до светейшия Цариградски патриарх Анатолий; в просбите си те разказали за всичко, което се било случило, и молели със сълзи да избавят Александрийската църква от това бедствие.
Царят и патриархът силно скърбели за безчовечното убийство на невинния Божий архиерей Протерий. Царят незабавно изпратил в Александрия свои сановници и войска и мнозина от метежниците били наказани: на едни от тях били отсечени ръцете, на други били отрязани езиците, някои били затворени в тъмници, други били бити и прогонени. А самият Тимотей Елур, лъжливият патриарх, бил предаден на съд. Осъден от православните епископи, той приел отплатата за делата си: те не само го лишили от архиерейство, но дори го изхвърлили от Христовата Църква, изпратили го на заточение в град Гангра, където някога бил заточен и учителят му Диоскор.
Вместо него на патриаршеския престол в Александрия бил възведен друг Тимотей, с прозвището Салофакиол. Той се отличавал с твърда вяра, мъдрост и добродетелен живот, поради което се ползвал с уважение от всички. И настъпил мир в александрийската Църква, която от това време започнала заедно с всички православни да възхвалява Отца и Сина, и Светия Дух, Единия Бог в Троица. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com