Сказания за подвижните празници:
Подготвителни седмици. Първи шест седмици на Великия пост

Подготвителни седмици
за празника Възкресение Христово Христово и Великия пост

Подвижните празници започват с четирите недели, предшестващи Великия пост, в които Църквата постепенно се подготвя за поста. С молитвите през тези недели Църквата приканя верните към покайно настроение, за да посрещнат духовно подготвени великия празник - Светлото Възкресение Христово.

По-долу:

История на подвижните годишни празници проф. Благой Чифлянов
Първа подготвителна неделя - на Митаря и Фарисея
Втора подготвителна неделя - на Блудния син
Трета подготвителна неделя - Месни заговезни (заговява се от месо)
Трета подготвителна неделя - Сирни заговезни (Прощална неделя)

Подвижните годишни празници

Център на подвижните празници е Великден, наречен Пасха. Той е празник на Христовото възкресение, който в Православната църква се възпява като "празник на празниците и тържество на тържествата". Предпразненство на Великден е цялата Света Четиридесетница и по-специално Страстната (Страстната) седмица, най-вече Велики петък и Велика събота, а следпразненството - периодът до св. Петдесетница, и по-специално до св. Възнесение, а най-вече Светлата седмица.

Историята на подвижните празници е следната: от II век върху фона на неделния празничен кръг изпъква годишният пасхален празник, в който още от апостолско време са възпоменавали кръстната смърт и възкресението на Господа (1Кор. 5:7). Асийските църкви чествали Пасха на 14 нисан, докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, я празнували в неделния ден, който следвал 14 нисан. След Първия Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения, възприели практиката на останалите църкви.

В предникейския период Пасхата имала есхатологичен характер. Църквата чрез този свой единствен годишен празник чествала тайнствено делото на спасението и възпоменавайки смъртта и възкресението на Господа, актуализирала тайственото му действие. Затова в древността делото на спасението в пасхалната нощ се упражнявало чрез св. Кръщение, което въвежда всеки човек в Църквата, като тайствено го умъртвява за греха и го възкресява за Господа (Рим. 6:3-6); чрез св. Миропомазание, с което "Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса" се дава на новопокръстените, за да оживотвори смъртните им тела (Рим. 8:11); и чрез св. Евхаристия, която е в истинския смисъл на думата актуализиране на тази смърт и на това възкресение.

Скоро Пасхата била обградена с два периода: покаен и тържествен.

Покайният, наречен св. Четиридесетница, влязъл в живота на Църквата първоначално като период на близка подготовка на оглажените към кръщение в пасхалната нощ, а през IV в., под влияние на египетските аскети, бил трансформиран в постен период на Църквата.

Тържественият период, наречен св. Петдесетница, навлязъл в живота на Църквата като следпасхален период, в който първата Църква чествала тържествено влизането си в царството Божие, защото всеки ден от този период се схващал от нея като символ на бъдещия свят.

В следникейския период есхатологичният характер на Пасхата избледнял и на преден план изпъкнал историческият й аспект. Този важен факт дал мощен тласък на едно стихийно развитие на християнския църковен календар.

В наши дни периодът на подвижните празници почва с Неделята на митаря и фарисея и завършва с Неделята на всички светии. Този период обхваща 18 седмици, от които предпасхалните 10 седмици съставляват периода на триода, а следпасхалните 8 седмици - на пентикостара.

Проф. Благой Чифлянов
Статията е от четвърта глава "Богослужебни времена" на кн. "Литургика", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1997 (издадена повторно през 2008 година)

Виж също:

Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век доц. прот. Благой Чифлянов

Първа подготвителна неделя

Неделя с Евангелско четене на притчата за Митаря и Фарисея (Лук.18:9-14), която дава тон за целия пост: за да видим своите грешки и за да се подобрим към по-добро, към поста трябва да подходим смирено, с покаяние, без гордост. През седмицата се пости както обикновено - в сряда и петък.

Виж също: Неделя на Митаря и Фарисея

Втора подготвителна неделя

В неделното богослужение Църквата припомня притчата за блудния син (Лук.15:1-32). В притчата Господ Иисус Христос разказва за това как блудният (блуждаещият) син се върнал в родния си дом - така както и ние понякога напускаме Господа Бога, нашият Отец, и с четенето на притчата Църквата ни призовава да се върнем към Него. През седмицата постни са сряда и петък.

Виж също: Неделя на Блудния син

Трета подготвителна неделя - Неделя на Месни заговезни (заговява се от месо)

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Виж също: Неделя на Страшния Съд

Прощална неделя - Неделя на Сирни заговезни (заговява се от млечни продукти)

Неделята след Месни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На Литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14-21). В нея се разказва за това, че трябва да си прощаваме, разказва се за поста и за събирането на небесни, нематериални съкровища.

За вечерната, с отмерени бавни удари, камбанният звън приканя енориашите да отидат в храма за часа на опрощението. При подходящо пение в края на вечерното богослужение свещеникът с кръст в ръка застава встрани при иконостаса. Насъбралите се минават да целуват иконата на Спасителя, на св. Богородица, кръста и ръката на свещеника. Присъстващите в храма взаимно се опрощават - целуват си ръка и си пожелават лек и спасителен пост, а по-късно и с близките и приятелите си, както и с всички, към които изпитват чувство на вина. Като първа крачка към Великия Пост всеки прави всичко възможно да се примири с всички. В някои църкви постната вечерня се служи веднага след литургията.

След този ден до Великден християните престават да ядат за последно се ядат мляко и млечни продукти, яйца и риба - строгият пост допуска само храна от растителен произход. От следващия ден след нея - понеделник - започва същинският Пост, който приключва на Великден.

Виж също: Неделя на всеопрощението