:: Св. Климент Римски папа († ок. 101)
:: Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов († 126)
:: Св. преподобномъченица Параскева Римлянка (138-161)
:: Св. свещеномъченик Иполит, папа Римски († 235)
:: Св. Фавий, римски папа († 250)
:: Св. мъченик Понтий, римлянин († ок. 250)
:: Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка (III век)
:: Св. Силвестер, папа Римски († 335)
:: Св. Целестин, папа Римски († 432)
:: Св. преподобна Мелания Римлянка († 434)
:: Св. Йоан Касиан Римлянин († 435)
:: Св. Григорий I Велики, Двоеслов(540—604)
:: Св. преподобна Ксения Римлянка (V в.)
:: Св. Лъв, папа Римски († 461)
:: Св. Мартин Изповедник, папа Римски († 655)
:: Св. Агатон Римски папа (679-682)
Рим - главният град на римската държава, се намира в средна Италия, разположен от двете страни на река Тибър при вливането
й в морето. Според древно сказание градът бил основан от Ромул († 707 г. пр. Р.Хр.) на Палатинския хълм в 753 г., по-късно се разпространил на шест съседни хълма, поради което се
нарича “седмохълмен”; тези седем хълма са посочени и в Откровението (17:9).
В началото на своята история Рим представлявал само няколко къщи, направени от глина и покрити с камъш, но с времето започнал да се обогатява, вследствие на успешните войни със съседните народи, които в 273 г. (пр. Р.Хр.) били обединени под властта на Рим. Тогава римляните започнали да покоряват народите, живеещи извън Италия, и скоро Картаген, Македония, Гърция, Илирия и Азия, преминала към римляните по мирен път със завещанието на пергамския цар Атила III в 132 г., станали провинции на Рим.
В 63 г. римският пълководец Помпей след тримесечна борба навлязъл в Иудея и превзел Иерусалим; оттогава иудеите станали поданици на Рим и завинаги изгубили своята свобода и независимост. При римския император Август, в 30-ата година от чието царуване се родил Господ Иисус Христос, бил покорен и Египет.
Така преди преди пришествието на Христа Спасителя Рим достигнал могъщество и слава, включвайки в своята империя почти всички известни тогава народи; в него се стичали богатствата от всички страни на света; делата на всички народи се решавали в римския сенат.
Но времето на могъщество на Рим било начало на неговото падение. Непрестанните войни разорявали и намалявали заможните класи римски граждани, а богатите и знатни фамилии, изкупувайки на безценица земите на разорилите се семейства, забогатявали още повече; вследствие на това населението на Рим се разделило на две класи богати и бедни. По това време разкошът на първите стигал почти до невероятни размери, а бедните живеели в нищета и угнетение; за един обяд се изразходвало цяло състояние, а бедните нямали и къшей хляб.
От времето на покоряването на Гърция в Рим започнали да се разпространяват философски учения, подриващи народната религия, а широката вълна на неверието се разливала отначало сред висшите, а по-късно и сред нисшите класи: предметите на религиозните вярвания открито се осмивали на сценичните представления. Заедно с неверието започнала да се разпространява и безнравствеността, достигнала до вършенето на противоестествени пороци (Рим. 1:26-27); тя заменила предишната чистота и строгост на нравите и само възраждащата сила на християнството спасила Рим от окончателна погибел.
Християнството проникнало в Рим много рано. Както разказва преданието, още император Тиберий (14-37 г.) чул проповедта за Христа.
При неговия приемник Клавдий имало силни раздори между християните и евреите и иудеите.
При Нерон
(54-68 г.), благодарение на проповедническата дейност на апостол Павел, продължила
цели две години (Деян. 28:30), християните се умножили; при царуването на този император било първото гонение срещу християните, несправедливо обвинени в подпалването на Рим; по
време на това гонение претърпели мъченическа смърт светите апостоли Петър и Павел.
Но гонението не унищожило християнството. При Домициан (81-91 г.) то проникнало даже в
рода на императора - братът на Домициан, Флавий Климент, бил умъртвен за това, че изповядвал християнството. При царуването на този император свети Иоан Богослов бил заточен на
остров Патмос, където се удостоил с откровение за бъдещите съдби на света и църквата (Откр. 1:9).
Гонения срещу християните имало от времето на Нерон и Домициан чак до 313 година. Те били особено силни при император Диоклетиан (285-305), положил началото на разделянето на Римската империя. Той
си избрал за съуправител Максимин и разделил държавата между него и себе си; след това всеки
съуправител си избрал по един помощник и така империята се разделила на четири части.
След Диоклетиан и Максимин управлението преминало в ръцете на Констанций Хлор и Галерий.
Констанций бил наследен
от своя син Константин (306 г.), който в 313 г. издал указ, позволяващ на всеки, който желае, да изповядва християнството.
След като станал единовластен (в 324 г.), той пренесъл престола си на изток, във Византия, наречена след това Константинопол. Тук той се
обградил с християни, които назначавал на висши държавни длъжности; установил със закон празнуването на неделния ден, построил много храмове; с негово съдействие бил свикан
Първият вселенски събор (325 г.).
При император Теодосий Велики
, забранил през 395 г. с указ
езическото богослужение, Римската империя още същата година окончателно се разделила на Източна и Западна империя.
Източната империя паднала под ударите на турците в 1453 г. при Мохамед II, а Западната (в състава на която влизали Италия, Африка, Британия и Испания в 475 г.) в 476 г., след отричането от престола на последния римски император Ромул Август, над Италия се възцарил предводителят на герулите Одоакър.
Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към 5 август.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com