Св. мъченици Агатопод дякон и Теодул Солунски
† между 303 и 305 година
Честват се на 5 април
|
Св. мъченици Агатопод дякон и Теодул Солунски† между 303 и 305 година Честват се на 5 април |
По-долу:
През времето на римските императори Диоклетиан (284–305 г.) и Максимиан (286–305 г.), които били непримирими врагове на Христовата Църква и жестоко преследвали християните.
В Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул четец. И двамата водели чист и добродетелен живот. Бог, по Своята милост, надарил младия Теодул с чудотворна сила. Той изцерил много болни от различни болести и обърнал мнозина езичници към Христа.
По заповед на императора било предприето гонение срещу християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да заставят християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва. За ония, които не се подчинят на тази заповед, били предвидени жестоки наказания.
Градоначалникът на Солун, за да сплаши християните, поставил на градския площад различни уреди за наказание на непокорните. Някои християни напуснали тайно града, за да се спасят от преследванията на езичниците. Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били готови да понесат всички страдания, дори да приемат мъченическа смърт за името Христово. В това число били Агатопод и Теодул. Те останали в храма и непрекъснато се молели.
Като узнали за тях, войниците ги заловили и ги хвърлили в тъмница, а след няколко дена ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин. Двамата вървели с бодри стъпки и весели лица.
Като ги видял, Фаустин повикал първо Теодул и с престорена любезност му казал:
- Моля те, момко, откажи се от християнските заблуждения и отново приеми нашия древен закон. Ако не сториш това, ще бъдеш лишен от живота си.
Усмихнат, Теодул отговорил спокойно:
- Отдавна вече аз съм се отказал от заблужденията. Аз се боя за тебе, защото те застрашава вечна смърт, понеже си обикнал заблуждението.
Като разчитал на мъдростта му, градоначалникът се надявал, че чрез лъжливи обещания и чрез дарове да склони Теодула да се отрече от вярата си. Започнал да му предлага пари и почести, за да го склони да принесе жертва на идолите, но Теодул останал непреклонен.
- Ако ти си равнодушен към дарове и почести, то сигурно мъките ще те заставят да изпълниш царската заповед – казал стоящият там идолски жрец.
- Мъченията не ме плашат и не ще ме заставят да изпълня вашата воля – отвърнал спокойно юношата.
- Та нима животът с всичките му радости не е по-добър от мъчителната смърт? – запитал градоначалникът.
- Наистина е така – отговорил Теодул – животът е по-добър от смъртта. И тъкмо защото съм убеден в това, аз съм готов да жертвам този временен живот, като се надявам да получа вечен живот и нетленни небесни блага. Предай тялото ми на огън и рани: то е от пръст; но нетленната душа, като се разделя с него, ще се възрадва на вечния живот.
- Кой ще ти даде тези вечни блага, за които си готов да дадеш живота си? – запитал управителят.
- Господ Бог и Неговия Син Иисус Христос – отговорил Теодул. – Още от дете нося знака на Неговия кръст и до самата си смърт няма да се разделя с този знак. По-скоро ще се разделя с тялото си, отколкото да отстъпя от вярата си. До края на живота си ще остана верен раб на моя единствен Господар, на моя Бог.
Фаустин бил удивен от твърдостта и мъжеството на юношата. Като се убедил, че съветите са безполезни и няма да склонят Теодула да се откаже от вярата си, той заповядал да го отведат и повикат Агатопод. Опитал се най-напред да измами стареца, като му казал:
- Поклони се на нашите богове. Теодул вече обеща да се отрече от предишните си заблуждения и заедно с нас да им принесе жертва.
Агатопод добре познавал младия си приятел. Той веднага разбрал хитростта на градоначалника и му отговорил:
- Заедно с Теодул и аз с радост ще принеса жертва на истинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос: на този Бог той обеща да принесе жертва.
- Не на тези богове, които ти назова, обеща Теодул да принесе жертва, а на дванадесетте богове, които управляват вселената – казал Фаустин.
Със силни изрази Агатопод започнал да доказва на градоначалника, че направените от глина или метал идоли не са богове, и че безумно постъпват онези, които им се покланят и им принасят жертви.
- Богове ли са тези, които са направени от човешки ръце? Богове ли са тези, които не могат да се защитят от онези, които поискат да ги счупят? Богове ли са тези, които нито виждат, нито ходят, нито пък имат някакво чувство в себе си? Та нима искаш да принеса жертва на тези ваши лъжливи божества или да пея хвалебни песни на глухите идоли?
Силни и убедителни били тези думи. Те смутили градоначалника. Той се опасявал, че тези думи могат да подействат на присъстващите там езичници и затова заповядал да закарат Агатопод и Теодул пак в тъмницата. Подир тях тръгнал много народ. Младостта на Теодул извиквала съчувствие у мнозина, и те го съветвали да изпълни волята на градоначалника, за да спаси живота си. Други пък подвиквали на Агатопод:
- Детски ум ли имаш, та не разбираш кое е полезно за живота ти?
Когато пристигнали в тъмницата, те били затворени заедно с престъпниците, осъдени за различни престъпления. Още първата нощ Господ удостоил верните Си служители с чудно видение. Като се събудили в полунощ, те паднали на колене, навели ниско глави и до разсъмване се молили. Молитвата им била съсредоточена и искрена. Сякаш с едни уста те изричали чувствата си на любов и признателност към Бог, Който им дал сили да устоят срещу сегашните изкушения, и Го молели да не ги лишава от Своята помощ при предстоящите им страдания:
- И сега, о Боже, укрепи ни с небесна сила, та с Твоята помощ мъжествено да претърпим предстоящите мъчения и да преминем в Небесното царство.
Тази молитва силно подействала на затворниците. Мнозина от тях очаквали смъртна присъда или много тежки физически наказания. В момента обаче те забравили всякакъв страх, дошли при християните, паднали пред краката им, искрено се разкаяли за греховете си и ги молели да им открият как могат да се спасят от духовната смърт. Агатопод и Теодул им благовестили евангелското слово и им посочили пътя към спасението. Около проповедниците се събрали не само затворниците. При тях дошли и много хора, които живели близо до тъмницата. Всички с радост слушали благодатните думи, които се изливали от устата на Божиите раби.
Уплашен, началникът на тъмничната стража побързал да съобщи това на градоначалника:
- Ако двамата християни, които сега са затворени, не бъдат погубени в най-скоро време, мнозина ще изоставят боговете и ще повярват в Бога, Когото те проповядват.
Градоначалникът веднага повикал при себе си Агатопод и Теодул и започнал отново да ги убеждава да изпълнят волята на императора, като принесат жертва на идолите. Както и преди, и двамата останали твърди и решително отказали да изпълнят съвета му. Фаустин не могъл повече да сдържи гнева си и заповядал, жестоко да бият Теодула. Той обаче спокойно понесъл наказанието, като продължавал да проповядва името на Иисус Христос. След това градоначалникът поискал от Теодул да му предаде християнските книги, но той му отговорил:
- Ако съм сигурен, че ти искаш да узнаеш истината и да се откажеш от заблужденията си, аз с радост щях да ти донеса книгите на пророците и апостолите, но понеже съм убеден, че имаш лоши намерения, няма да ти предам Божия дар.
Фаустин още повече се разгневил и започнал да заплашва Теодула със смъртно наказание.
- Няма да те пощадя. Ще заповядам да нарежат тялото ти на късове и ще ги хвърля за храна на зверовете, ако не ме послушаш – казал му той.
- Тялото ми е готово за мъки. Прави с него каквото искаш, но аз няма да предам свещените книги да бъдат поругани – отговорил твърдо Теодул.
За да сплаши мъченика и да го принуди де са откаже от вярата си, градоначалникът заповядал да го откарат на мястото, където се изпълнявали смъртните наказания. Като видял издигнатия гол меч, Теодул преклонил глава и извикал:
- Слава на моя Господ Иисус Христос, Който благоволи да пострада за нас. Укрепен от Неговата благодат, аз с радост умирам за Него.
Теодул не бил посечен. Градоначалникът само искал да го сплаши. Като узнал, че Теодул не трепнал пред смъртното наказание, той отново го повикал при себе си. В това време той разпитвал стареца Агатопод.
- Някакво родство ли ви свързва с Теодул? – попитал го той.
- Роднински връзки нямаме, но сме свързани с обща вяра – отговорил старецът.
- Думите ти показват, че вие двамата искате едно и също наказание – казал Фаустин.
- Ако умрем от еднакви мъки, ще получим и еднаква награда – отговорил Агатопод.
- Не те ли е срам на твоите години да се заблуждаваш като юноша и доброволно да отиваш на смърт?
- Аз не се заблуждавам и надеждата ми на Христа не е суетна – отговорил Агатопод. – Похвалявам Теодула, че държи твърдо за вярата си. Аз съм по-стар от него и затова съм длъжен да му покажа по-голямо усърдие към моя Бог.
Тогава градоначалникът се обърнал към Теодул:
- Не се мами от думите на тоя старец – казал му той. – Не отивай безразсъдно на смърт. Той желае смъртта, защото е вече стар. Но ти си млад. Малко си живял. Защо искаш да се лишиш от този радостен живот?
- Ако и да съм млад на години, аз наравно с този старец се уповавам на Бога и съм готов да пострадам за Него – отговорил Теодул.
Градоначалникът заповядал да ги вържат и отново да ги отведат в тъмницата. Там дошли техните познати и приятели да изкажат своите съжаления за печалната им участ. Някои проливали сълзи.
- Защо плачете? – запитал ги Теодул.
- Плачем за вашето нещастие – отговорили те.
- Няма защо да плачете за нас, защото ни предстои нещо по-добро – казал им той.
По заповед на Фаустин двамата мъченици били оковани в тежки вериги и били откарани във вътрешната тъмница. Там ги затворили в тясна килия, за да не може никой да ги посети.
През нощта Господ ги удостоил с видение, в което им разкрил каква ще бъде тяхната смърт, и как след нея ще бъдат спасени. Двамата видели на сън, че пътуват с кораб в открито, бурно море. Вълните заливали кораба и започнали да го разбиват. Всички пътници изпаднали в ужас. Някои се хвърлили в морето и започнали да се давят. А те двамата, спасени от вещото управление на капитана на кораба, облечени в бели дрехи, се озовали на планина, висока до небето. След като се събудили, те си разказали един на друг съня и се учудили, че и двамата са видели едно и също видение и с гореща молитва благодарили на Бога, че им отрежда еднаква участ.
Преди да свършат молитвата си, рано сутринта, дошли войници и за трети път ги откарали при Фаустин, който и сега започнал да ги убеждава да се откажат от вярата си. Отговорът обаче бил все същият:
- Ние сме християни и за името Христово сме готови да изтърпим всякакви страдания.
Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: "Теодул и Агатопод, понеже отказаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето".
Напразно приятели и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, за да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни. Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където загинали. След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Когато царували нечестивите римски импратори Диоклетиан и Максимиан*, в Солун** живели двама богоугодни служители на Божията Църква, Агатопод и Теодул.
* Диоклетиан, възкачил се на римския престол през 284 г. и царувал до 305 г. С неговото име се свързва последното жестоко гонение срещу християните. Като съзнавал трудността да управлява сам обширната империя, през 285 г. избрал един от своите пълководци, храбрия Максимиан (Херкулес) и му връчил с титлата август западната половина на империята. През 292 г. си избрал още двама помощници в управлението с титлата кесарий - Констанций Хлор за Британия, Галия и Испания, и Галерий за Илирия. Диоклетиан прехвърлил двора си от Рим в Никомидия (на азиатския бряг на Мраморно море), в резултат на което старият Рим постепенно изгубил своето значение. Диоклетиан, под влияние на кесаря Галерий, издал четири едикта или указа срещу християните и бил един от техните най-жестоки гонители. Бел.ред.
** Тесалоники или Солун - родно място на славянските просветители Кирил и Методий. Бел.ред.
Агатопод имал сан дякон, бил вече на преклонна възраст и водел целомъдрен живот. Теодул пък бил четец. Син на благочестиви родители християни, млад и красив на лице, той водел непорочен живот. Теодул имал трима родни братя: Капитон, Митродор и Филосторгий, които също като него водели благочестив живот.
Блаженият Теодул още преди своя страдалчески подвиг получил от Бога залог, че ще му бъде дарен мъченически венец. Отпочивайки си веднъж през нощта, Теодул получил насън от един почтен човек някаква вещ. Събудил се и наистина намерил в ръката си твърде красив, неизвестно от какво изработен, пръстен с печат, върху който имало изображение на Светия Кръст. Това било знамение за страданията на свети Теодул за Христа, нашия Бог, пострадал заради нас на Кръста. Светият юноша Теодул впоследствие с този пръстен изцелявал всякакви болести у хората. Какъвто болен и да срещнел, ако носел в себе си пръстена, болестта незабавно го оставяла и той напълно оздравявал; дори мнозина елини, като виждали това, се обръщали към Христа
Когато споменатите езически царе започнали гонение срещу християните, разпратили навсякъде заповеди*, за да принудят всички хора да се поклонят на делата на човешките ръце - идолите, - а не на Единия Бог, Създателя на всичко. Такава царска заповед пристигнала и в Солун, където били изложени, за да ги виждат всички, средствата, подготвени за изтезаване на онези, които не се покорят на царската заповед**. Мнозина от вярващите побегнали оттук, опитвайки да се скрият кой където може; други мъжествено се предавали на мъченията и накрая трети, малодушни и слаби, изплашени от мъките и смъртта, преминавали на страната на езичниците и ядели заедно с тях идоложертвена храна, предпочитайки настоящия суетен живот пред безсмъртния вечен живот. Но те, избягвайки краткотрайните мъчения, си подготвяли вечна смърт и гибел. Дяволът се радвал на такива, но великодушните и мъжествени Христови воини винаги са го побеждавали и посрамвали, както тези двама светии Агатопод и Теодул. При настъпилото люто гонение те не избягали, не се скрили, а непрекъснато пребивавали в Божия дом, като денем и нощем се молели на Бога за Неговата свята Църква, подложена на такова бедствие, и денем, и нощем очаквали началото на страданията си.
* Диоклетиан издал през 394 г. четвърти едикт, който осъждал поголовно християните на мъчения с цел да ги принуди да се отрекат от християнството и да принесат жертва на идолите.
** Съвременникът на това гонение, Евсевий, епископ кесарийски, в своята “Църковна история” разказва подробно за всички ужаси, свързани с преследването на християните в различни области и градове на империята.
Наистина, когато езическите воини научили за светиите, веднага ги заловили и ги хвърлили в тъмница. По онова време началник на Солун бил Фавстин. Като седнал на мястото си в съдилището, той заповядал да му доведат за разпит Христовите изповедници Агатопод и Теодул.
Когато светиите застанали пред съда на мъчителя, той, като държал повече да улови в мрежите си по-младия, заповядал всички да се отдръпнат, а Агатопод да отведат другаде. След това, като повикал по-близо до себе си Теодул, ласкаво му заговорил:
- Смири се, младежо, умолявам те, отхвърли новото си християнско лъжеучение и пристъпи към изпълнение на законите и обичаите, установени от древността, ако не искаш да завършиш живота си в мъки.
А свети Теодул му отвърнал:
- Аз отдавна съм изоставил заблудите и лъжите, но се страхувам за тебе, така предаден на суетата, да не се подложиш на вечна смърт.
Съдията не се обидил от тези думи на светеца, но отново по всякакъв начин започнал да го съблазнява да пристъпи към приношение жертва на идолите, като му обещавал и подаръци, и почести.
Наблизо бил и жрецът на Зевс*, на име Ксенос, който казал на светеца:
* Зевс (син на Кронос и Рея) - древните гърци го наричали бог на небето. Имал много прозвища, свързани с различни местности, където му отдавали почит или пък изразявали някое от многообразните свойства на това божество. Бел.ред.
- Ако почестите и подаръците не могат да те убедят да принесеш жертва, нека мъченията да те убедят да се покоряваш на царските заповеди!
- Ужасите и мъченията по никакъв начин не могат да ме уплашат - отвърнал мъченикът на жреца - и никога няма да ме склонят да изпълня вашата воля.
След това Фавстин заговорил за това, че живот в почит е по-добър от мъчителната смърт, а свети Теодул му отвърнал:
- Наистина, аз осъзнавам, че животът е по-добър от смъртта, и тъкмо затова в ума си съм решил да презра този земен краткотраен живот, та да стана участник в безсмъртния живот и вечните небесни блага. Затова започни да ме мъчиш с рани и огън и ти ще видиш как измъчваното ми тяло е подложено на тление и гибел, а моята разумна душа, тъй като е нетленна, след мъките веднага ще се освободи от веригите на тялото и ще се всели в безкрайния живот.
- Умолявам те - продължавал съдията - да ми съобщиш Кой ще ти даде тези големи блага, от любов към Когото ти си решил сега да презреш мъченията и самата смърт?
- Бог - отвърнал свети Теодул, - Който всичко е определил чрез законите на природата, и Неговият Син, Иисус Христос, Словото на Отца (ср. Иоан. 1:1 и сл.), с Чийто Кръст аз съм белязан още от младенчеството си; аз няма да оставя това знамение до края на живота си и по-скоро ще се съглася с мъчения да се лиша от тялото си, нежели да се отрека от този Христов знак. Аз съм верен слуга на моя Владика и ти няма да ме победиш нито с огън, нито с желязо!
Хегемонът Фавстин, изумен от мъжеството и смелостта на светия юноша Теодул, заповядал да го откарат по-далече от него в отделно място. После, като повикал при себе си свети Агатопод, казал му:
- Поклони се на нашите Богове! Ето, и Теодул, който също беше в заблуда, сега даде обещание да им се поклони и да им принесе заедно с нас жертва.
Като разбрал хитростта и лъжата на хегемона, свети Агатопод му казал:
- И аз с радост ще принеса жертва на истинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос, защото и Теодул е обещал на Този, а не на някакаъв друг бог, да принесе благоприятна жертва.
Фавстин му възразил:
- Не, Теодул обеща да принесе своята жертва не на Този Бог, а на дванадесетте богове*, които подържат цялата вселена.
* Дванадесетте висши или главни богове според представите на гърците обитавали въздушното пространство между земята и небето, а седалището им било във великолепни палати на върха на планината Олимп. Поради това те се наричат още олимпийски богове. Те били: Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Аполон, Артемида, Хефест, Атина Палада, Арес, Афродита, Хермес и Хестия. Бел.ред.
Свети Агатопод с усмивка му отвърнал:
- Защо наричаш богове това, което майсторите са направили от тленен материал? Могат ли да бъдат богове тези, които са направени от ръцете на хора, които се покланят на своето творение, като на същества по-добри и съвършени? Богове ли са тези, които не могат да окажат съпротива, ако поискат да ги повалят и разбият, и не могат с нищо да се защитят; които с очи не виждат, с нозе не ходят и нямат у себе си нито едно, каквото и да било сетиво? Богове ли са тези, за които елините казват, че имат жива душа и се предават на най-различни мерзки блудодеяния? А пък някои майстори, които правят техни статуи, ги продават за една сребърна монета или за четири дребни медни монети? След всичко това мога ли аз, честта, която подобава на всесилния Бог, да отдам на вашите недостойни и мерзки богове? Мога ли да възпявам хвали и песнопения пред вашите глухи идоли?
Докато светецът говорел така, наобиколилите го езически началници се уплашили да не би от думите на Агатопод да се утвърдят във вярата и другите християни, доведени за разпит. Затова те заповядали незабавно да отведат Агатопод заедно с Теодул в тъмницата.
Докато отвеждали светиите към тъмницата, след тях вървяла огромна тълпа народ. Някои от тълпата, като жалели младостта на свети Теодул, се опитвали с много прелъстителни слова да поколебаят неговата вяра в Христа. Други, като гледали почтените седини на Агатопод, казвали, обръщайки се към него:
- Агатопод! Нима и ти имаш детски ум, та не разбираш кое е полезно за живота ти?
Но светиите вървели, без да отвръщат нищо на всичките думи, насочени към тях.
Когато пристигнали до тъмницата, със смирение се помолили на Бога и се присъединили към числото на затворените тук за различни престъпления затворници.
В полунощ светиите се укрепили от божествени видения и ободрени духом, радостно възхваляли Иисуса Христа. След това, като измили лицата и ръцете си и като преклонили към земята колена и глави, те възнесли следната обща молитва към Бога, призовавайки Го с едни сякаш уста.
- Боже! Творче и Промислителю на всичко, Който си сътворил този видим свят, и си установил непрестанното движение на небесните светила така, че слънцето, което се намира посред тях, да осветява всичко по време на деня, и да спомага за израстването на земните плодове, а луната със своето сияние да разсейва тъмнината на нощта. Боже! Ти, Който си дарил на земята способност да произвежда животни, на морската дълбина - риби и си посочил за птиците място във въздуха. Ти, Който си повелил на морето да служи със своите дарове на създадения от Тебе човек, Ти, Който си повелил на птиците да огласят въздуха със своите песни, Ти, Който си повелил на земята да ражда в изобилие различни плодове за потребностите на човека, та тя с устата на людете да възнася на Теб благодарност и хвала - на Тебе, Владиката на целия свят. Боже! Ти не пожела да погине докрай беззаконният, отстъпил от Твоите заповеди и предал се на всякакви грехове наш род; Ти не допусна дяволът да заслепи докрай и да повлече след себе си във вечна погибел разумната твар, но като предаде на забрава хорските грехове, само поради Твоята милост Ти изпрати от небето при хората Единородния Твой Син, та Той, приел върху Себе си човешкото естество, да съедини Своето безсмъртие с нашата смъртна природа и като пребивава винаги с Тебе, Твоето Слово, чрез Което всичко е произлязло, отново да върне към пътя на истината заблудените в неправда. Ти, с Твоя Син и Твоя Свети Дух, промисляйки за вселената с Твоите преславни чудеса, си довел хората, допреди нечестиви, в Своята свята вяра. Ти, Сине Божий, с Отца и Светия Дух, като победи законите на естеството и смъртта, си възкресил със Своето Слово четверодневния Лазар (Иоан. 11:1-44). Ти, като си сложил на очите му калчица, си просветил слепия от рождение човек (Иоан. 9:1-38). Ти, както си дарил скорошно изцеление на допрялата се до Твоята дреха кръвоточива жена (Мат. 9:20-22), както си направил здрав разслабеният, и си му заповядал да си понесе постелката (Мат. 9:2-8), така и сега, о, Боже, прояви милосърдие към нас, укрепи ни със Своята сила свише, та ние, като изтърпим мъжествено, с Твоята помощ, всички мъчения, на които ще ни подложат нечестивите, да можем да достигнем Небесното Царство.
Докато светиите се молели с такива слова, затворените заедно с тях в тъмницата затворници, които били в затвора заради убийства или прелюбодеяния, като преодолявали у себе си страха от телесната смърт, постепенно припадали пред нозете на светиите, като изпросвали от тях прошка за греховете си и спасение на душите от вечна смърт. А народът, който по това време се намирал край тъмницата, като разбил тъмничните двери, влязъл и с умиление слушал словата, които говорели Божиите раби. Забелязал това ревностният слуга на дявола, солунският главен съдия Евпсихий, бързо изтичал при военачалника и му казал, че ако двамата християни, затворени в тъмницата, не бъдат умъртвени тутакси, мнозина от народа ще изоставят почитанието на идолите. Военачалникът пламнал от гняв и веднага изпратил войници да доведат при него юношата и старецът. Христовите раби незабавно били изправени пред неправедния съдия. Като погледнал към свети Теодул, военачалникът го запитал:
- Нима не знаеш, че си задължен да изпълняваш заповедите на царете, които владеят вселената?
- Това, което повелява Владиката на небето и земята - отвърнал му свети Теодул, - наистина е справедливо и достойно за внимателно изслушване и незабавно изпълнение. А от заповедите на вашите временни царе трябва да се изпълняват само тези, които се окажат справедливи и не противоречат на небесния Творец, а несправедливите заповеди в никакъв случай не бива да се изпълняват.
След това военачалникът Фавстин запитал светеца:
- Кажи ми, кой е сътворил небето?
Свети Теодул отвърнал:
- Сътворил го е Бог Вседържител и Божият Син, Иисус Христос, Който е Словото на Отца.
- Не е ли Този - запитал Фавстин, - Когото иудеите са разпънали, като са Го предали на най-жестоки мъчения?
- Да, това е Този, Когото са разпънали иудеите - отвърнал мъченикът. - Той доброволно е пожелал да пострада за нас, а след това със силата на Своето Божество е възкръснал от мъртвите и е бил видян да се възнася, като победител на смъртта, на небето, откъдето отново ще дойде, за изобличение и съд на невярващите.
- Ти защо не искаш - отново го запитал Фавстин - да принесеш жертва на нашите богове?
- Не е ли по-добре - отвърнал светецът - жертвата да се принесе на Този, от Когото са сътворени майсторите на идоли, вместо да се принася на идолите? Наистина, Създателят е по-добър от създанието!
Тогава военачалникът Фавстин заповядал да смъкнат дрехите от светия юноша Теодул и да го разголят за мъчения. В същото време глашатаят силно викал:
- Принеси жертва на боговете и ще те освободят!
Но мъченикът отвърнал на мъчителя:
- Ти взимаш дрехите от тялото ми, но навеки няма да можеш да ми отнемеш вярата, която имам в моя Бог.
В същото време, докато светецът говорел така дръзновено, презрял мъките и многократно порицал мъчителите, военачалникът заповядал пред очите на Теодул да принесат жертва на идолите онези, които отначало били християни, но победени от мъчителите, се били поклонили на идолите. Като гледал това зрелище, свети Теодул страдал сърдечно за победените от езичниците и отпаднали от истината и казал на военачалника:
- Вие сте победили немощните, но силните Христови воини в никакъв случай няма да можете да победите, дори и да изобретите още по-големи мъчения! Знай, военачалнико, че приготвените от теб сега за нас мъчения са нищожни и достойни за присмех. Измисли още по-жестоки, та да разбереш каква е нашата вяра и любов към Бога.
След това военачалникът заповядал на Теодул да донесе на съдилището християнските книги. Но светецът на това му отговорил:
- Ако знаех, че ти, който си познал суетата на идолопоклонството, ще го отхвърлиш и ще поискаш да се утвърдиш в истинското благочестие, бих ти донесъл пророческите и апостолските книги. Но тъй като забелязвам, че имаш лукави мисли, поради тази причина няма да предам Божия дар в твоите ръце.
- Ако ти веднага не изпълниш моята заповед - отвърнал Фавстин, - аз няма да те пощадя, ще разкъсам на парчета тялото ти и ще го хвърля да го изядат зверовете.
- Ето, моето тяло се предава на мъчения - продължавал светецът, - прави с него каквото поискаш; измъчвай ме по най-жестокия начин, но няма да предам светите книги за поругание от нечестивци!
Като поискал да сплаши мъченика, военачалникът заповядал да го отведат на мястото за посичане с меч, като предполагал, че при вида на близката смърт светецът ще се устраши и ще се подчини на неговата воля.
Но когато светецът бил доведен на предназначеното за посичане място и видял вдигнатия над него разголен меч, той въззовал към Бога със следните думи:
- Слава на Тебе, Боже, Отче на моя Господ, Който благоволи да пострада за нас! Ето, по Неговата благодат и аз идвам при Тебе, с радост умирам за Тебе!
Като казал това, той склонил глава под меча, но не бил посечен. Военачалникът забелязал, че свети Теодул иска сякаш тържествен венец за себе си, като се готви да бъде посечен с меч, и заповядал да го върнат невредим, а в това време провеждал разпита на свети Агатопод. Той го запитал:
- Какъв е твоят начин на живот?
- Същият - отвърнал светецът - като на Теодул.
- Какво общо имаш с Теодул? - запитал военачалникът. - Да не сте роднини?
- Ние не сме родственици по плът - отвърнал свети Агатопод, - но сме съединени от вярата и убежденията си и колкото сме разделени по родство, толкова сме съединени духом.
Тогава военачалникът казал:
- Забелязвам, че вие двамата бързате към едно и също мъчение - това показват твоите думи - отвърнал военачалникът.
Свети Агатопод отговорил:
- Ако ние чрез еднакви мъчения се освободим от този живот, ще се удостоим и с еднакво въздаяние от нашия Бог!
- Не е ли срамно за тебе, стареца - казал Фавстин, - да се залъгваш като юноша и доброволно да се предаваш на явна гибел?
- Аз не се залъгвам ни най-малко - отвърнал свети Агатопод - и не съм ощетен, надявайки се на моя Христос; тъкмо обратното - щом съм вече стар на години, още повече трябва да проявявам усърдие в службата на моя Бог; и аз възхвалям Теодул, който така мъжествено в своята юношеска възраст отстоява почитането на Единия Истински наш Бог.
Поглеждайки към Теодул, военачалникът Фавстин казал:
- Младежо! Не се подлъгвай от речите на този старик! Не се предавай безразсъдно на смърт. Той е старец: не е чудно, че желае смъртта; но ти, който си още толкова млад, защо искаш напразно да се лишиш от този сладък живот?
Свети Теодул му отвърнал:
- Недей да допускаш, че съм по-слаб от старец и не мога да понеса същите страдания. Макар да съм юноша на години, също като стареца признавам Единия Бог за Творец на всичко съществуващо и заедно със стареца съм готов да пострадам за Него.
След като светиите завършили речите си, по заповед на мъчителя били вързани и отново отведени в тъмницата. А те прославяли Бога, защото с Негова помощ победили дявола. Познатите им, които се били събрали при тях, ги обкръжили с плач.
- Защо сте се събрали тука - питал ги свети Теодул - и защо плачете?
- За вашето нещастие плачем - отвръщали те.
- Защо - отвърнал усмихнат светецът - вместо да плачете за вашите беди, плачете за нашите, които ни водят към добро?
Докато светецът говорел така, в тъмницата дошъл един воин, изпратен от военачалника, който, като свързал двамата светци с железни вериги, затворил ги във вътрешното отделение на тъмницата и ги заключил, за да не влиза никой при тях.
Междувременно с настъпването на вечерта светите мъченици се помолили на Бога, та Той да ги укрепи докрай в техния подвиг, и легнали да почиват. А нашият Господ Иисус Христос, Който промисля за Своите преподобни, им изпратил насън еднакво видение (тъй като те устоявали единодушни и единомислени) във връзка с близкия край, който им предстоял. Това видение било следното: светиите сякаш и двамата влезли в един и същ претъпкан с много народ кораб и се намерили сред морето; корабът се люшкал насам-натам, тъй като морето било разбушувано от силна буря; блъскан и разбиван от вълните, той вече потъвал във водата, при което някои от хората потъвали, други плували, трети, като се приближавали до камъните, загивали. А самите себе си светиите видели как под управлението на капитана се спасяват от потъване и облечени в светли одежди, доплували до някаква висока планина, по която се възкачили до небето. Като се събудили от сън, светиите си разказали един на друг видението и се учудили, че и за двамата то било едно и също. По това разбрали, че на двама им ще бъде дарена една благодат от Христа, а именно - че ще прекосят спасително морето на мъченичеството, в което мнозина са потънали, и ще изплуват, за да получат вечно въздаяние на небесата. След това видение надеждата и упованието им се укрепили още повече и те, в гореща благодарност към Бога, паднали на колене и възкликнали:
- Кой е очаквал някога такова благодеяние, каквото Ти, Боже, ни дари заради въплътилия се Твой Син, нашия Господ Иисус Христос? Кой е толкова неразумен, че като вижда Твоите огромни благодеяния към човешкия род, да предпочете приятността на суетния живот? Кой е така усърден в добрите дела като Твоя Син, Който ни откри във видение за Своята благодат, която трябва да се излее върху нас, а също ни показа и венците, с които ще бъдем увенчани, и така ни подкрепи за предстоящия подвиг!
Те до сутринта се молили така и възнасяли благодарност към Бога, а когато настъпил денят, при тях влязъл стражът на тъмницата, за да им съобщи, че военачалникът вика при себе си Теодул и Агатопод. Като се оградили със знака на Кръста, те излезли оковани във вериги от тъмницата и тръгнали след воините. Множеството събрани там техни познати заплакали за тях, защото съзнавали, че вече ги очаква смърт. Но свети Теодул със светло лице се обърнал към плачещите и казал:
- Ако плачете от любов към нас, трябва по-скоро да се радвате, че изтърпяваме подвиг заради почитанието на Истинския Бог. Ако пък плачете от дяволска завист, то по-скоро плачете за себе си, защото сте се отклонили от праведния път и сте се устремили към погибел.
Когато светиите били отведени на разпит за трети път и отново ги разпитвал военачалникът Фавстин, те вече не казвали нищо друго освен тези думи:
- Ние сме християни и за Христовото Име сме готови да изтърпим всякакъв род страдания.
Тогава военачалникът с изкривено от мъка лице издал смъртна присъда за тях, която гласяла: “Теодул и Агатопод, които не пожелаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето”.
След това воините ги повели към морето; като вързали ръцете им назад и провесили на шиите им къмъни, те ги качили на кораб. В това време на брега се събрали много приятели, съседи и познати на светите мъченици, от които едни поради края, който очаквал мъчениците, ридаели, а други облажавали мъжествените Христови воини, като ги хвалели, че са победили дявола и с радост умират за благочестието.
В това време военачалникът, като съжалявал за светците, изпратил нарочно при тях пратеникът Фулвий, за да им каже, че ако принесат на боговете само кадене на тамян, ще бъдат освободени от смъртта. Но светците не преставали да призовават Христа и да отхвърлят суетните езически богове. Накрая, след дълги увещания, нечестивите, като видели, че Христовите раби в никакъв случай няма да склонят да се поклонят на идолите, се приготвили да хвърлят в морето свети Агатопод. Той, като вдигнал взор към небето, със силен глас извикал:
- Гледайте! Чрез това второ кръщение се умиват всичките наши прегрешения и ние си отиваме чисти при Иисуса Христа!
С тези думи светецът бил потопен в морето, а след него хвърлили и свети Теодул.
Така те завършили своя страдалчески подвиг и получили венеца на победата от ръцете на Господа. Морето, което приело в себе си телата на светиите, в същия час ги изхвърлило без веригите и камъните на брега. Роднините и познатите им, като взели телата на светите мъченици, ги погребали с чест.
След като минало известно време свети Теодул им се явил с пресветло лице, в бяла дреха и наредил да раздадат на бедните, сираците и вдовиците цялото негово имущество.
Светите мъченици се преставили в петия ден на месец април*, прославяйки на небесата Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Троица. Амин.
* Кончината на светите мъченици била между 303 и 305 г., бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com