Св. свещеномъченик Емилиан и останалите с него
† края на III век
Честват се на 18 август
|
Св. свещеномъченик Емилиан и останалите с него† края на III век Честват се на 18 август |
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости,
не остави милость Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.
Свети Емилиан се родил в азиатската област Армения. Родителите му били християни - хора знатни и богати. Те го дали за книжно обучение на един добродетелен мъж, свещеномонах Иларион. Като изучил из основи книгите и достигнал пълнолетие, Емилиан прекарвал целомъдрен, богоугоден и благочестив живот, като с усърдие се предавал на пост, молитва и четене на книги, съблюдавайки в непорочност девствената си чистота.
Когато до Армения достигнал слухът, че нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан са повдигнали в Европа жестоко гонение срещу християните, Емилиан се възпламенил от свята ревност за правата вяра и като горял от любов към Христа до готовност да приеме смърт за Него, замислил да отиде в тези страни, за да проповядва на езичниците името Христово и да отдаде за Господа своя живот. Емилиан имал двама братя, - Дионисий и Ермип. С боговдъхновени увещания той внушил същите намерения и на тях.
| * Сполитон - днес Сполето - разположен на един от притоците на река Тибър в Умбрия. Този приток в древността се наричал Клитумна. | |||
И ето, след кончината на родителите си, по взаимно съгласие братята оставили от любов към Христа дом, родина, наследство и всичките блага на този свят и се отправили от Азия към Европа. Те взели със себе си и учителя си, свещеномонах Иларион, и дошли в Италия, в град Сполитон*. В този град те намерили и много християни, които прекарвали чисто и праведно живота си и по тяхна молба се заселили при тях. Блаженият Емилиан бил пример на святост за всички, понеже денем и нощем се упражнявал в молитва и проповядване на Божието слово.
| * Требия - доста значителен в древността град, намиращ се, както и Сполитон, на големия път, съединяващ Рим с едно от пристанищата на Адриатическо море. | |||
След като минало известно време, в съседния град, наричан Требия*, починал епископът. Тогава жителите му, които били християни и живеели сред езичниците като пшеница сред бурени и като лилия сред тръни, като узнали за живота и мъдростта на свети Емилиан, си го избрали за епископ като човек, макар и млад на години, но превъзхождащ по разум и добродетели старците. Те го изпратили в Рим за посвещение при светейшия папа Маркелин. Като приел архиерейско посвещение, свети Емилиан, заедно с учителя си и братята си, се преселил от Сполитон в Требия, катедрален град на своята епархия. Като встъпил в управление на своето паство, той го ръководил доблестно, като наставлявал Христовото стадо и с дело и със слово, при което, като изцелявал по чудесен начин болести и лекувал с Христовата благодат телата и душите на хората, той обърнал и много от неверните към християнската вяра.
По това време управител на тези страни бил човек с жесток характер, на име Максимиан, на когото нечестивите императори връчили властта на Етрурия и Умбрия. Като чул, че християнския епископ Емилиан обръща мнозина от служение на идолите към Христа и опразва езическите храмове, Максимиан бързо дошъл в Требия, заповядал да хванат Божия светител и да го доведат при него на съд. Казал му:
- Емилиан, какво чувам за тебе? Защо в безумието си доброволно искаш да се предадеш на смърт? Ако не се поклониш на нашите богове, ще те подхвърля на жестоки мъчения и ще заповядам да те предадат на ужасна смърт.
- Няма да се поклоня на бесовете - с твърдост отговорил светият епископ, - защото всичките езически богове са бесове, както се говори и в светите книги, и който им се покланя, ще наследи вечните мъки в ада.
От тези думи управителят изпаднал в ярост и заповядал да бият без пощада светеца, а след побоя започнал с думи да издевателства над него. Той хулел Христа Бога и говорел, че християнският Бог няма никаква сила, а тези богове, които той почита, са всемогъщи. Тогава Божият светител му казал:
- Изпитай, ако желаеш, и узнай, чия сила е по-голяма - на Христа или на твоите богове? Заповядай да донесат тук някой разслабен или хванат от каквато и да е друга болест, и заповядай на вашите жреци, нека те се помолят на боговете за изцеление на болния. Ще се помоля и аз на моя Бог и чийто бог със своята сила изцели болния, нека да бъде признат за истинен Бог и нека всички Му се поклонят.
Това предложение на свети Емилиан се харесало на Максимиан и той незабавно изпратил да намерят болен. Скоро донесли един разслабен човек, който отдавна лежал на постеля и изобщо не владеел членовете си. На това зрелище се събрало множество народ, желаещ да види чудото, което трябвало да стане. И ето, по заповед на управителя, жреците започнали да се молят на своите богове, като призовавали Аполон, Зевс, Меркурий и други суетни и лъжливи свои богове, да изцелят разслабения. Много дълго се молили, но нямали никакъв успех. Светият, като стоял отстрана, се смеел над тях и техните богове. Накрая Максимиан заповядал на жреците си да прекратят молитвата и като се обърнал към епископа на християните, Емилиан, му казал:
- Сега ти се помоли на своя Бог, ако очакваш да получиш нещо от Него.
Тогава епископът, като преклонил колене за молитва и като издигнал ръце, повдигнал очите си към небето и започнал да се моли, като казвал:
- “Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе! Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай“ (Пс. 101:1-3). Господи, яви на всички присъстващи тук, че Ти си Единият истински Бог и спаси вярващите в Тебе.
Като се помолил така, светителят се приближил до разслабения и като го хванал за ръката, му казал:
- В името на нашия Господ Иисус Христос стани и бъди здрав.
Разслабеният веднага станал, здрав в цялото си тяло, и пред очите на всички започнал да ходи, като се радвал и прославял Бога. Той се показвал на всички за удостоверение на това, че е оздравял напълно, и с радост си отишъл вкъщи.
Това чудо изумило всички, които го наблюдавали, и мнозина повярвали в Христа. Самият Максимиан, като че започнал да скланя към вярата в душата си, но нечестивите жреци започнали да го убеждават да не вярва, като казвали, че не с Божия сила се извършило това чудо, а с вълшебното изкуство на Емилиан. Те викали към управителя:
- Предай на смърт този чародей, за да не погине съвсем почитанието на боговете.
Като слушал нечестивите жреци и вярвал на лъжливите им думи повече, отколкото на видимата Божия сила, Максимиан отново започнал да убеждава свети Емилиан да се поклони на идолите и казвал:
- Принеси жертва на боговете, като знаеш, че мнозина, които не са послушали съвета ми, досега са загивали в страшни мъчения.
- Тези, които не са принесли жертва на твоите нечестиви богове - отговарял светецът, - са се решили да умрат за Христа и сега се наслаждават заедно с Него на вечното блаженство.
- Не ми говори повече за Христовото име - казал Максимиан на това, - но пощади младостта си, понеже големи мъчения те очакват.
- Аз съм раб на Христа - отговарял свети Емилиан - и няма да престана открито да произнасям и прославям името на Иисуса Христа. Заради Него съм готов да претърпя всевъзможни мъки и самата смърт.
Тогава Максимиан заповядал да съблекат светия мъченик, да го окачат на мястото за изтезания и да обгарят тялото му със запалени свещи.
Като понасял безропотно това мъчение, светият мъченик се молел на Господа да го укрепи в страданията. И ето, явил му се Христос и казал:
- Не бой се, Емилиане, Сам Аз съм с тебе!
И в същата минута свещите изгаснали и ръцете на палачите се вцепенили. Като видял това, управителят наредил да свалят мъченика от мястото за изтезания и му казал:
- С какво изкуство действаш така, че и свещите угаси, и повреди ръцете на моите слуги? Но аз имам на разположение още по-големи и силни мъчения за тебе, които не ще бъдеш в състояние да преодолееш.
- Изкуството ми - отвърнал на това мъченикът - е моят Христос и ако ти ме подложиш на по-големи мъчения, Той ще ми даде и повече търпение и ще покаже върху мене още по-голямата Си сила.
Тогава Максимиан заповядал да завържат на шията на светия мъченик голям камък и да го хвърлят в течащата край града река с име Клитумна. Но и тук на свети Емилиан се явил Христос, и както някога на апостол Петър, взел ръката му и го извел от водната дълбочина на брега. Воините довели светеца обратно при управителя и му разказали за станалото чудо.
Максимиан заповядал тогава да хвърлят Емилиан на зверовете, за да го изядат, но те не причинили никаква вреда на Божия светител, понеже Сам Господ, като се явил на Своя угодник, бил там. Христос му казал:
- Бъди мъжествен, Емилиан, добри и верни Мой рабе!
И зверовете се успокоили: лъвовете и леопардите станали кротки като агнета и едни ближели нозете на светеца, а други - ръцете му.
При вида на такива чудеса, народът завикал:
- Велик е Християнският Бог! Нека Неговият раб бъде пуснат на свобода.
И в този ден в Христа повярвали хиляда души. Обзет от страшен гняв срещу народа, Максимиан изпратил въоръжени воини и им заповядал да убиват тези, които прославят Христа. Така били убити около хиляда души от различна възраст и от двата пола. Освен това, по заповед на разгневения управител, били пребити и зверовете, които не причинили вреда на мъченика. Като видял избиването на зверовете, Емилиан възкликнал и казал:
- Слава на Тебе, Христе Боже, понеже за Тебе умират не само хора, но и зверове.
Като се затруднявал на какво още мъчение да подложи светеца, Максимиан наредил да го затворят в тъмница. По съвет на палачите си, той заповядал да приготвят специално колело за мъчения и да забият към него много железни остриета. Но когато по негова заповед завързали за колелото светия мъченик и го спуснали от хълма, в същия миг Господ го отвързал и свалил от колелото, а търкалящото се колело убило и наранило много езичници, намиращи се в подножието на хълма. След това светият мъченик отново бил хвърлен в тъмница. Междувременно, като узнал за двамата братя на Емилиан - Дионисий и Ермип, и за учителя им Иларион, Максимиан изпратил воините си да ги издирят, понеже те се скрили от страх. Когато били намерени и доведени при управителя, той заповядал да ги хвърлят в същата тъмница, където се намирал и свети Емилиан. Когато видял учителя и братята си, Божият светител много се зарадвал. И всички те заедно се радвали, че са се удостоили да страдат за Христовото име. В същата нощ блаженият Иларион имал откровение от Бога, че скоро ще приемат мъченически венци.
На другия ден сутринта Максимиан заповядал да доведат в съда Божия светител Емилиан и му казал:
- Твоите братя и твоят учител се отрекоха от Христа и аз ги изпратих в друг град, за да приемат почести.
Но като знаел по откровение от Бога за мъченическата кончина на светиите, свети Емилиан отговорил на управителя:
- Мъчителю, ти говориш неправда: те не са се отрекли от Христа, но са положили живота си за Него. Впрочем ти се изрази правилно, като каза, че си ги изпратил в друг град, понеже, като си ги убил, ти действително си ги изпратил в Небесния град за приемане на почести от Царя на славата, Христа, за Когото те пострадаха.
Максимиан изпаднал в ярост от тези думи и осъдил Емилиан на посичане с меч. Съпровождан от голяма тълпа народ, той бил изведен от града за изпълнение на смъртната присъда на едно място, наречено Карпианово, на разстояние едно поприще от града. Като вървял към мястото на смъртното наказание, мъченикът пеел, прославяйки Бога и молейки се за народа. Когато палачът нанесъл удар с меча си по шията на светеца, мечът се огънал като восък и не причинил никаква рана. Тогава воините, които били там, паднали в нозете на светеца и просели прошка, като признавали, че Христос е Единият истински Бог и умолявали мъченика да се помоли за тях на Христа Бога. И когато мъченикът, като преклонил колене, започнал да се моли не само за тях, но и за всички хора, чул от небето глас, който му известил, че молитвата му е приета, а него самия поканил в небесните обители. Като чул този глас, светият мъченик се изпълнил с неизразима радост. Той искал по-скоро да се освободи от тялото и да живее в Христа. Но желаел да достигне това не с обикновена, а с мъченическа смърт, затова се помолил на Господа Той да му даде да умре от меч. И ето, дошъл друг палач и отсякъл честната му глава. По такъв начин светият епископ Емилиан бил увенчан с мъченически венец. От раната му вместо кръв потекло мляко и мнозина езичници, бидейки очевидци на такива чудеса, повярвали в Христа. Те обвили честното тяло на светия мъченик в чисти, напоени с благовонно масло, повивки и веднага го погребали.
Впоследствие, когато гонението срещу християните се прекратило, вярващите тържествено пренесли мощите на светеца в града и ги положили на свещено място, като прославяли Христа Бога, на Когото и от нас да бъде слава с Отца и Светия Дух сега, всякога и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com