Св. преподобни Яков Постник
Чества се на 4 март
|
Св. преподобни Яков ПостникЧества се на 4 март |
Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.
По-долу:
* Финикия - страна, намираща се по крайбражието на Средиземно
море. Главните й градове били Тир и Сидон.** Порфирион - град във Финикия, около Кармил. Всъщност това било предградие или голямо село. |
|||
Във Финикийската страна*, близо до град Порфирион**, живеел един отшелник, на име Иаков, който, оставил суетата на този временен живот и приел монашески образ, пребивавал в една пещера в продължение на петнадесет години.
Иаков твърде много преуспял в постническите подвизи и станал толкова велик в добродетелите и угоден на Бога, че се удостоил от Него с власт над бесовете, и с името на нашия Спасител Иисус Христос извършвал много изцеления. Всички се удивлявали на неговия добродетелен живот и към него се стичали не само вярващи, но и невярващи. Прозорливо узнавайки кой беседва с него, този боговдъхновен мъж ги поучавал от божествените писания и ги обръщал към истинната християнска вяра. Но изконният враг на човешкия род, дяволът, особено силно враждуващ срещу усърдните служители на Христа, виждайки, че е посрамен от многото добродетели и съвършения живот на този свят мъж, въстанал против него със своите козни, искайки да изгони светия мъж от тези места.
С тази цел той влязъл в един от невярващите самаряни, живеещи в град Порфирион, както някога в Иуда, и го научил да действа за изгонването на Иаков. Този самарянин събрал много съмишленици, роднини, приятели, познати, съседи и роби, и отишъл с тях в дома на техния нечестив жрец. Там те устроили съвет как да изгонят от пределите на тяхната страна Иаков, който обръща мнозина от тяхната вяра към Христа. След дълго съветване те измислили коварен начин: извикали една блудница, дали й двадесет златни монети и обещали да й дадат още толкова, ако отиде и склони към грях Иаков отшелника. Тогава те биха го обвинили и с безчестие биха го прогонили от тяхната страна като блудник.
Наетата от тях жена тръгнала към Иаков и чукайки на вратата му, го молела да й отвори и да я пусне вътре. Когато блаженият не й отворил, тя започнала да чука още по-усърдно, досаждайки му с много молби. Накрая светецът отворил вратата и като видял стоящата жена, помислил, че това е привидение, и затова, оградил се с кръстното знамение, веднага старателно затворил вратата, и като се върнал в келията си, започнал с лице на изток усърдно да се моли на Бога да отстрани от него бесовското изкушение. Междувременно станало полунощ и жената не преставала да чука, накрая тя гръмко завикала към светеца.
- Помилуй ме, истинни рабе на живия Бог! Отвори ми вратата, за да не бъда изядена пред келията ти от зверовете.
Преподобни Иаков, като си помислил, че вече е полунощ и наоколо има много зверове, макар и неохотно, й отворил вратата и казал:
- Откъде си дошла и какво търсиш тук?
Жената отговорила:
- Аз съм от манастира и съм изпратена от игуменията по работа в града, но ето, когато се връщах, ме настигна нощта, аз се загубих и дойдох тук. Моля те, човече Божий, смили се над мен и не допускай да бъда разкъсана от зверовете около твоята врата, но ми разреши тази нощ да остана при теб, докато дойде денят и си тръгна по пътя.
Преподобни Иаков се смилил над нея, пуснал я вътре и като й предложил хляб и вода, се затворил във вътрешната келия, а нея оставил във външната. Тя, като вкусила малко хляб, задрямала. След това се престорила на болна и започнала горчиво да плаче и стене и паднала пред вратата на вътрешната келия, молела преподобни Иаков да й помогне. Светецът, като видял през прозореца, че тя се е разболяла, недоумявал какво да й каже или да направи. А жената го молела:
- Умолявам те, отче - казвала тя, - смили се над моята немощ и ме огради с кръстното знамение, защото много ме боли сърцето.
Светецът послушал молбата й, излязъл при нея и веднага седнал до нея, като запалил огън и донесъл осветен елей, какъвто имал при себе си. Държейки лявата си ръка на огъня, светецът натопил дясната си ръка в осветения елей и се докоснал до тялото на жената, ту осенявайки я с кръстното знамение, ту помазвайки и сгрявайки сърцето й с ръката си, защото тя се оплаквала от силна болка в сърцето. Водена от нечисти пожелания, жената искала да възбуди похот и у светеца и да го склони към грях, и затова му казала:
- Умолявам те, отче, още ме помажи с елей и стопли с ръка сърцето ми, за да се прекратят напълно моите страдания.
Блаженият Иаков, бидейки прост по сърце и незлобив, повярвал на думите на жената и изпълнил това, за което го молела. Но знаейки бесовското прелъстяване и боейки се да не би от излишно милосърдие и съчувствие към жената да въвлече душата си във вечна погибел, в продължение на два или три часа държал лявата си ръка на огъня, твърдо претърпявайки болката, дотогава, докато не се откъснали ставите на пръстите. Така блаженият се борел с дяволското изкушение, та от нетърпимата болка да не му идва на ум нито един нечист помисъл. Като видяла какво е направил светецът, жената изпаднала в ужас. Тя се умилила в сърцето си, паднала със сълзи в нозете му, биейки се в гърдите и възкликвайки:
- Горко ми, окаяната и заслепена! Горко ми, защото съм станала жилище на дявола!
Светецът, като видял, че тя плаче и чувайки думите й, силно се удивил и й казал:
- Стани, жено!
След като бързо я вдигнал от земята и отправил усърдна молитва към Бога, той попитал:
- Разкажи ми какво значи това? За какво си дошла при мен?
Жената, едва дошла на себе си, подробно разказала на светеца всичко, как нечестивите самаряни я научили да го съблазни, казвала, че сам дяволът е устроил това изкушение, за да улови в плътски грях праведния мъж, подражаващ със своя живот на безплътните. Като изслушал жената, преподобният въздъхнал и проливайки много сълзи, въздал благодарност на Бога; след това, като поучил и благословил жената, я изпратил при епископ Александър. Жената, като дошла в църквата, изповядала всичките си грехове пред епископа. Светителят, след като добре я поучил и видял, че тя истински се е покаяла, просветил я със свето Кръщение и я изпратил в женски манастир. Така блудницата станала Христова невеста.
След това, като събрал всички християни и своя клир, епископът изгонил от града самаряните. После отишъл при блажения Иаков, и с отечески наставления още повече го укрепил в неговия блажен живот. А жената, която по-рано била грешница, със своя живот угодила на Бога и се удостоила да получи власт над бесовете.
След немного време дъщерята на един знатен и богат човек, измъчвана от нечист дух, започнала да призовава по име свети Иаков. Родителите й я довели при светеца и го молели, като се смили над младата девица, да изгони нечистия дух от нея. Светецът, след като се помолил на Бога и възложил ръка върху нея, в същия миг с Божията сила изгонил беса и девицата оздравяла. Като видели чудото, родителите на девицата благодарили на Бога и искайки да изразят благодарността си към Божия човек, му донесли триста златни монети. Но праведният мъж не само не пожелал да вземе златото, но и не погледнал към него, и казал:
- Не подобава нито да купуваме, нито да продаваме божествените дарове, както и казва Свещеното Писание: "Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Златото трябва да раздаваме на бедните, а аз, живеейки в пустинята, нямам нужда от него."
Като казал така, светецът отпратил обратно изпратените със златото. В същата страна имало един юноша, разслабен, по действие на дявола, и с двата крака; родителите му го донесли при свети Иаков и поискали той да се помоли за него на Бога. Преподобният постел и се молел три дни и изцелил разслабения; след това, като го благословил, му заповядал да се върне в дома си на крака. И много други, обхванати от различни недъзи, идвали при този чудотворец и всички, по неговите молитви, се изцелявали и се връщали здрави. Божият угодник, виждайки, че всички го почитат, се побоял да не падне в тщеславие, и затова оставил пещерата и избягал, отдалечавайки се от човешката слава. Като се отдалечил на четиридесет поприща от града, при реката намерил голяма пещера в скалата и се поселил в нея. Там той преживял тридесет години, прекарвайки в молитви и сълзи всички дни и нощи. Дълго време се хранел с водорасли, растящи при реката, а след това си направил малка градинка, където работел част от деня и се хранел с посетите и отгледани плодове. Подвижническият живот на свети Иаков така го прославил, че при него идвали за душевна полза монаси и духовници от двадесет или тридесет манастира. И не само духовни, но и множество светски хора започнали да идват при него, получавали наставление в добродетелния живот и удостоили се с неговото благословение и молитви, се връщали с голяма полза за душата си.
Но този велик мъж, удостоил се с Божията благодат, паднал в тежко прегрешение. Това вероятно станало, защото той започнал много да мисли за своята святост и богоугоден живот и да се смята за велик подвижник. Началото на неговото падение било такова. Исконният враг на човешкия род, дяволът, който завижда на прекарващите живота богоугодно и непрестанно копае за тях ров на погибелта, влязъл в едно момиче, дъщеря на един богаташ, и започнал да я мъчи, призовавайки чрез устата й името на Иаков и казвайки:
- Няма да изляза от нея, ако не ме отведете при Иаков пустинника.
Родителите на момичето я взели и дълго ходили с нея по манастири и пустини, търсейки светия отец Иаков. Накрая, като го намерили, паднали в нозете му и започнали да го умоляват:
- Помилвай дъщеря ни, защото зле страда от нечистия дух; вече двадесети ден, откакто не приема нито храна, нито питие, но издавайки вопли, се измъчва и призовава твоето име.
Светецът, застанал на молитва, толкова усърдно се помолил за нея, че даже самото място, но което стоял, се потресло. След като свършил молитвата, светецът духнал в лицето на момичето и казал на нечистия дух:
- В името на нашия Господ Иисус Христос, ти заповядвам: излез от това момиче.
И в същия миг дяволът, като обгорен с огън, излязъл от девицата. Тя паднала на земята и дълго време останала безгласна. Но свети Иаков отново се помолил на Бога, взел я за ръка и като я вдигнал от земята, дал я на родителите й. Те, виждайки такова чудо, прославили Бога. Но опасявайки се нечистият дух да не се върне отново в нея, умолявали светеца да позволи на дъщеря им да остане при него три дни, докато оздравее напълно. И момичето останало при стареца, а родителите й си отишли у дома.
Когато момичето останало при свети Иаков, дяволът, виждайки, че светецът се намира на пустинно уединено място насаме с момичето, и намирайки, че е дошло удобно време за неговите козни, надигнал срещу подвижника буря от нечисти плътски помисли и скверни пожелания и така разпалил неговата похот, че светият мъж - същият този, който преди не могъл да бъде прелъстен от изпратената от самаряните блудница и който, за да запази целомъдрието, изгорил на огън ръката си, този, който вършел много чудеса и изгонвал бесове, бил така силно разпален от блудната похот, че забравил страха Божий и дългогодишните си постнически подвизи, изпратената му от Бога благодат и сила на изцеление, бидейки вече в напреднала възраст, бил победен от дявола и паднал. Той изнасилил девицата, погубил нейното и своето девство и осквернил тялото и душата си, погубил всичките си постнически трудове. Не му било достатъчно да извърши един тежък грях и той прибавил към него и друг, още по-тежък. Както подхлъзналият се от планината лети надолу, падайки от камък на камък и разбивайки се, така се случило и със свети Иаков: като извършил един голям грях, той паднал и в друг, още по-тежък и страшен, прибавяйки беззаконие към беззаконието. Врагът възбудил у него страх и той започнал да мисли: девицата сега ще каже на родителите си, че съм я изнасилил и за мен това ще бъде срам и поругание, и ще ме сполети голяма беда заради нея. Поддавайки се на бесовското внушение, той убил невинното момиче, мислейки да скрие своя грях от хората и да избегне позора. Но и дотук не спрял, а още повече се предал на греха: тялото на девицата, което той осквернил и безмилостно убил със собствената си ръка, не погребал в земята, както се полага, а го хвърлил в реката. Такъв е плодът на горделивото самомнение, защото, ако този монах не беше смятал себе си за свят и велик в добродетелта, не би паднал в такива най-тежки грехове и врагът не би се поругал над старостта на този, който някога в младостта си победил неговите лукавства.
След това дяволът повлякъл Иаков като вързан пленник в най-дълбокия ров на погибелта, в Каиновото и Иудино отчаяние. Седейки в келията, старецът не знаел какво му остава да направи. Жестоко изобличаван от съвестта си, въздишайки и предавайки се на отчаяние, вече не смеел нито да отвори уста за молитва, нито да обърне ума си към Бога. Той замислил да избяга в друга, далечна страна и оставил монашеството, да се засели в света и на старини да служи на света и дявола. Излязъл от пещерата, той тръгнал на път, гонен и вълнуван от отчаянието, като от силна морска буря.
Но превеликата, безмерна и човеколюбива Христова благост, която не могат да преодолеят греховете на целия свят, искаща всички човеци да се спасят и нито един да не погине, не допуснала бесовете докрай да се зарадват на неговата погибел, но по своите неизказани съдби му устроила ставане от падението и обновление. Защото, когато се отправил на път, по пътя видял манастир, влязъл в него и приветствал игумена и братята. Те му предложили да вкуси хляб, но той не искал и да чуе за това, и само често и тежко въздишал. Когато братята го умолявали да се подкрепи с храна, той им казал:
- Горко ми, окаяния! Как ще се осмеля да вдигна очите си към небето? Как ще дръзна да призова името на Христа, Когото съм оскърбил? И как ще се докосна до Неговите дарове, бидейки блудник и убиец?
След това той изповядал поред пред всички всичко, което се случило с него. Като чули неговата изповед, игуменът и братята се смутили и съчувствайки му, започнали да го утешават да не се предава на отчаяние, но след като се покае, да приеме епитимия за греховете си. Те дълго молели Иаков да остане при тях, но той не ги послушал и отишъл в света. Дълго странствал из пустинята. Накрая, по Божия воля, го срещнал един боговдъхновен мъж и помолил стареца да се отбие от пътя си и да дойде при него в келията му. Като убедил Иаков, той го довел при себе си, умил нозете му и му предложил храна, каквато имал, молейки го да вкуси от нея. Но Иаков, изобличаван и измъчван от съвестта си, често въздишал от дълбочината на сърцето си и се биел в гърдите, и даже не искал да се докосне до храната. Тогава този мъж паднал в нозете на Иаков, утешавал го и с клетва казал, че няма да стане от земята, докато старецът не се съгласи да вкуси от предложената храна. Когато Иаков се съгласил, монахът станал от земята и те двамата вкусили от трапезата, каквато била възможна в пустинята. След като се нахранили, двамата станали, благодарили на Бога и отново седнали. Тогава пустинножителят казал на Иаков:
- Отче, дай ми наставление за душевна полза, поучи ме като твой син в Христа и укрепи сърцето ми, защото често и силно ме смущават различни помисли.
Иаков силно заридал и плачейки с безутешни сълзи и биейки се в гърдите, казал:
- Остави ме, брате, да плача за своите тежки грехове, с които съм прогневил Бога; защото аз като слабо момче, прелъстено от дявола, паднах в погибел в тази моя суетна и безчестна старост и сега съм напълно погинал. В старостта си бях победен от тези страсти, които победих в дните на младостта си: паднах в нечисто блудодеяние и дръзнах да извърша още по-тежки грехове.
Като изслушал Иаков, пустинникът се изпълнил със силна скръб и започнал да моли стареца да му разкаже подробно цялото дяволско изкушение. Той го молел да направи това по две причини: първо, старецът, изповядвайки греховете си, да започне да се кае за тях, и второ, той самият, след като изслуша историята за падението на стареца, да се научи да внимава, за да не падне в същото изкушение. Тогава Иаков започнал своя разказ.
- Аз - казал той - служех на Господа в постничество и в пустинножителство повече от петдесет години, неотстъпно противейки се на страстите, знамения за което имам даже върху тялото си, защото изгорих на огън ръката си заради целомъдрието. И аз, недостойният, се сподобих да получа велика благодат от благия Бог, защото чрез мен, грешния, Бог извърши много чудеса. Накрая сатаната влезе в една девица, чиито родители, като чули за Христовата благодат, която е в мене, я доведоха при мен, за да се помоля за нея. С Божия помощ аз изгоних беса от нея. Те ме помолиха дъщеря им да остане при мен още три дни, докато оздравее напълно, и като я оставиха при мен, си тръгнаха. А аз, разпален от плътски пожелания, които помрачиха ума ми, в това време, като забравих за Бога, не се побоях от геената и не пощадих дългогодишните си трудове, изнасилих девицата и погубих девството й. И не ми стигна да извърша един грях, но, по внушение на беса, дръзнах да извърша и друг, още по-тежък от първия, защото убих девицата и хвърлих тялото й в реката. Отчаял се за своето спасение, аз избягах от това място и сега отивам в света, защото как мога да вдигна очи към небесната висота? Ако дръзна да призова Христовото име, от небето ще слезе огън и ще ме изтреби.
Когато Иаков, проливайки обилни сълзи и ридаейки горчиво, свършил своята изповед, пустинникът се умилил в сърцето си и паднал на шията на стареца, го целувал и казвал:
- Умолявам те, отче, не изнемогвай душевно, не се отчайвай за своето спасение, но с вяра, че Бог приема покаянието, изповядай пред Него съгрешенията си, защото Господ е многомилостив и Неговото милосърдие към нас е неизказано. Ако Бог не приемаше покаянието, как тогава Давид, вече удостоил се с дара на пророчеството и паднал в греха на прелюбодеянието и убийството, е могъл да получи прошка на такива грехове? Как свети Петър, първовърховният апостол, на когото Господ връчил ключовете на Небесното Царство, трикратно отрекъл се от Господа по време на Неговото доброволно страдание, с горчиви сълзи на разкаяние е могъл не само да получи прошка на греховете си, но и да се удостои с великата чест да бъде пастир на словесните Христови овци? Да се покаем, докато все още имаме време за това.
Укрепявайки душата на Иаков с тези думи, пустинникът го молел да остане да живее заедно с него. Но Иаков не се съгласявал. Тогава пустинникът паднал в нозете на стареца и целувайки ги, още по-усърдно го молел да не си отива от него, защото се опасявал старецът да не погуби душата си напълно, падайки в отчаяние. Не можейки да склони Иаков, пустинникът силно скърбял и плачел. Накрая, след като отправил усърдна молитва към Бога за него, го отпуснал, давайки му потребната за път храна и го изпратил на петнадесет стадии, убеждавайки го през цялото време да се покае. След това, като прегърнал Иаков и със сълзи го целунал, пустинникът се върнал в келията си. Иаков, като извървял значително разстояние по пътя към града, се отбил настрани и видял старинна погребална пещера, където имало множество кости, превърнали се в прах от времето. Иаков влязъл, събрал всички кости, сложил ги в един ъгъл и се поселил в пещерата (Тази пещера се намирала в Палестина, близо до Кармилската планина. Бел.ред.).
Преклонил колене, Иаков с дълбок плач и ридание, биейки се в гърдите, започнал пламенно да се моли на Бога, възкликвайки:
- Как смея да се обърна към Тебе, Боже мой? Какво начало да поставя на моето спасение? Как да дръзна да произнеса молитва с моя нечист език и осквернени уста? За кой грях най-напред да поискам прошка? За блудството или за убийството? Преблаги Владико, прости моите тежки грехове; бъди милостив към мен, недостойния, премилосърдни Господи, и не ме погубвай с моите нечестиви дела, защото големи са моите беззакония: аз паднах в блудство, станах убиец, проливайки невинна кръв, предавайки тялото на водата, на зверовете и птиците, за да бъде изядено; сега, Господи, аз изповядвам всичките си грехове на Тебе, Който всичко знаеш, молейки за прошка. Не ме презирай, Владико, но по Твоето неизказано човеколюбие помилвай мене, нечестивия и скверния, яви ми превеликата Твоя благост и очисти всичките ми беззакония, за да не ме погуби врагът, мен, вече потопения в бездната на греха, и змеят на преизподнята да не ме погълне.
В такова изповядване на своите грехове и покаяние блаженият Иаков прекарал цели десет години, живеейки през цялото време в тази погребална пещера. И той станал жив мъртвец, живеейки сред мъртвите, и никога не се появявал сред живите. Ако се случело някой да дойде на това място, Иаков с никого не влизал в разговор, ако някой го питал за нещо, не отговарял нито дума, отваряйки устата си само за молитва към Бога и покаяние за греховете си. За храна му служели тревите, които растели в тези пустинни места, но и от тях вкусвал рядко и по малко, колкото да не умре от глад. Така Иаков прекарал цели десет години в непрестанни сълзи, въздишки и молитви, денем и нощем викайки с плач към Бога, изповядвайки греховете си, и безпощадно биейки се в гърдите.
Всещедрият и многомилостив Господ, не желаещ гибелта на грешника и очакващ обръщането му, не презрял толкова дългото покаяние на блажения Иаков; чул воплите му и изповядването на греховете му, простил съгрешенията му и отново му дарил благодатта на чудотворството. В тази страна се случило бездъждие и страшна суша. Всички си наложили пост и се молели, просейки от Бога да изпрати дъжд на земята. И епископът на този град, добродетелен и свят, получил откровение, в което му било казано:
- Ако светият старец, живеещ в гробищната пещера, се помоли за вас на Бога, то всички ваши бедствия ще се прекратят и ще се излее плодоносен дъжд.
На другия ден епископът събрал клира и целия народ и им открил полученото откровение. С кръстен ход и молебно пение всички тръгнали към тази пещера. Като стигнали до нея, епископът и целият народ започнали да чукат по затворената врата и да молят Божия угодник да се смили над тяхната страна и да се помоли на Бога да отвърне от тях Своя праведен гняв и заплаха и да прекрати сушата, като изпрати дъжд на земята. Но блаженият нищо не им отговарял от пещерата, не смеейки да вдигне очите си към небето; той само се биел в гърдите и мислено казвал:
- Бъди милостив, Христе, към многото и тежки мои съгрешения.
Епископът дълго време чукал и молел Иаков; но като не получил никакъв отговор от него, върнал се с всички, които били дошли с него, скърбейки и плачейки. Всички влезли в църквата, отново извършили молебно пение, проливайки сълзи. Междувременно бурята ставала все по-свирепа, а заедно с нея и силната суша и глад; затова хората още по-усърдно започнали да се молят на Бога, усилили своя пост и молитва. Тогава епископът отново имал откровение, по времето на което ясно чул глас, който му казвал:
- Отиди при Моя раб Иаков, за когото ти възвестих преди, и ако той Ми се помоли за вас, вие веднага ще се избавите от сполетелите страната ви бедствия.
След това откровение епископът с целия клир и народ отново тръгнал към пещерата и усърдно умолявал Божия раб, даже досаждайки му, да отправи молитва за тях; след това насилствено отворил вратата и извел светеца навън. Блаженият Иаков, макар и да не желаел, вдигнал очите си към небето и с вдигнати нагоре ръце дълго се молел за тези хора. И молитвата още била на устата му, когато изведнъж на земята се излял обилен дъжд, а бурята се прекратила. Защото Господ изпълнил молението на боящия се от Него и чул молитвата му, явявайки на дело това, за което е казано в пророчеството: "Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме!" (Исая 58:9). Епископът и целият народ, удивени и едновременно с това зарадвани от това преславно чудо, с веселие и тържествуване пеели благодарствена песен на Бога и отдали голяма почит на Неговия свят угодник Иаков. А този ден, в който, по молитвите на свети Иаков били избавени от бедствията и получили Господнята милост, установили да празнуват всяка година.
След това преподобни Иаков получил откровение, че Бог е приел покаянието му и е простил греховете му. И затова той отново започнал, по Христовата благодат, да върши много чудеса, и така болните от цялата страна, обхванати от някакъв недъг, веднага получавали изцеление, а бесовете били прогонвани по думите на светеца. След немного време Иаков извършил още по-големи чудеса от тези, които вършел, преди да съгреши.
Същата година, когато измолил от Бога дъжд, на Иаков била възвестена и неговата смърт. Светецът повикал епископа и го помолил тялото му след смъртта да бъде погребано в същата тази пещера, където е живял. Няколко дни след това блаженият Иаков починал в Господа и неговата свята душа се въдворила в благата на Господа заедно със светиите, угодили на Бога с покаяние. Иаков преживял седемдесет и пет години от раждането си. За смъртта на светеца веднага научили из цялата страна и на погребението му отвсякъде се стекло голямо множество народ със свещи, кадилници, и аромати; дошъл и епископът с целия клир, и при пеенето на подобаващи песнопения помазали святото тяло на Иаков и с чест го погребали в тази пещера, както и завещал самият свети Иаков на епископа пред смъртта си. След немного време епископът построил църква на името на свети Иаков недалече от пещерата, където живеел, взел честните му мощи от пещерата, пренесъл ги в църквата и установил всяка година да се празнува паметта на честния Божий угодник, преподобния наш отец Иаков, за слава на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com