|
По-долу:
Виж също:
На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива
местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир "Успение Богородично".
За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица "Рождество Богородично".
През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.
Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.
През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.
Вътрешният двор на Троянския
манастир
Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера.
Създаването на сегашния внушителен вид на
манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария.
Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий.
Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.
Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.
Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение
Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е
еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика
(галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките
на унгарския пътешественик Феликс Каниц.
За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и
утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на
храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина,
пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил
Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко
групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора
и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей.
Свети Кирил и Методий.
Стенопис от Захарий Зограф (1810-1853), Троянски манастир, 1848 г.
В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар
Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други.
На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре".
На северната стена - св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел.
В източната част на свода - в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски.
Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина".
Страшният съд.
Стенопис от
Захарий Зограф в галерията на църквата в Троянския манастир
Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид.
Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян.
Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно
изображение на Св. Богородица с Младенеца - безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния
корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и
търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника.
Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба. Царските двери на този иконостас се отличават по маниер и изисканост и носят надписа на йеромонах Киприан от 1794 година. За времето на изграждане на скита - втората половина на XVIII в. - говорят и иконата "Св. Илия на колесница", както и две икони с изображения на патрона Св. Никола, които са близки до маниерно-почерковите похвати на тревненци. Интересна дърворезбена творба от XVIII в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Св. Йоан Предтеча" в Зелениковец.
Най-едромащабна творба на резбата обаче е позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от Ново село.
Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Във всички случаи те носят типичните белези на Самоковската школа.
Увеличи с мишката.
В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци като чудотворната храмова икона "Св. Богородица Троеручница" (Триръка, XVIII в., повече за иконата по-долу), за която са разказани много предания. Към същото време и вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата "Рождество Богородично" от музея.
В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: "Скърбящата Богородица" и "Страдащият Христос" (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър".
В 1836 г. друг тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите "Св. Иван Рилски с житийни сцени" и "Св. Димитър с житийни сцени".
Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. Още много са историческите и художествените ценности, които времето е съхранило в Троянския манастир, поради което той днес е един от най-посещаваните в България.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Св. Благовещение.
Детайл от стенопис в Троянския манастир
Както иконата "Св. Богородица Одигитрия" в Рилския манастир, така и "Св. Богородица Триръка"
Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В
анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.
Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.
Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.
Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.
Славата на чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.
Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.
Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.
- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!
Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.
- Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.
Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.
Александра Карамихалева
Брой девети за 2007
година
Виж също:
Основан е в 1785 година от игумена на Троянския манастир Паисий, а през 1812 г. е възобновен.
Скитът представлява комплекс от черква, жилищни сгради и аязмо. Църквата е построена през 1812 г., а новите жилищни постройки - през 1950-60 година от архимандрит Йосиф Минков. През първата половина на ХІХ в. в скита се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. В манастирския двор е гробът на хайдут Велко от Шумен, починал от раните си през 1848 г.
Скитът e разположен на около един километър югоизточно от манастира, на западния склон на връх Иван (1046 м) - дял от Троянска планина от Средна Стара планина. Понастоящем скитът е периодично действащ и е обявен за паметник на културата.
The Troyan Monastery, is known above all for the creative work of Zahari Zograph who
painted both the exterior and the interior (a rare practice for the time) of the main church built in 1835, 7 km from the town of Troyan. It is a fine example of the impact of the
popular conception of the world and the influence of housing architecture on religious construction.
Here, Zahari Zograph repeated the social and moral "experiments" in religious painting (the compositions Doomsday and the Wheel of Life), left his second self-portrait signed with amazing self confidence in spite of the Ottoman bondage, and painted the figures of Bulgarian and Russian saints. Besides, he painted a completely secular group portrait of the monastic brotherhood in the refectory - something highly unusual for the time. A chronicle dates back the foundation of the monastery in the year 1600; nothing but the throne stone of the church remains from the time.
The Troyan Monastery belongs completely to the Bulgarian National Revival period. Eminent men of letters worked here during the mid-18th century, and a School was also founded. The patriotic mission turned into a tradition. In 1872, Vassil Levski set up here a secret revolutionary committee, which was joined by all the monks headed by the Father Superior Macarius. Four years later, the monastery became a citadel of the 1876 April Uprising.
Fortunately, mast of the great works of old and National Revival art have survived. The iconostasis of the main church made in 1839 is a masterpiece of woodcarving. Amazing in its originality, is the much earlier (1794) carving of the holy altar gates in the St. Nikola Chapel. The icons introduce us once again to the best known National Revival artists: the Samoltovians Dimiter Zograph and Nikola Obrazopissov. Tryavna's Simeon Tsonyuv, Dossyu Koyuv, Koyu Tsenyuv, Theodossius Koyuv Vitanov. Particularly valuable among the multitude of manuscripts and incunabula are the so-called Troyan Homilies of the 17th century. The monastery's "printery" in which fine graphic works, including many landscapes, were made, was widely known.
В монастырской летописи, составленной в 1835 году, сказано:
"Троянская обитель возникла спустя много лет после падения болгарского царства. Появился некий монах, болгарин. Пришел он неизвестно откуда, и поселился в пустынных горах вместе со своим единственным учеником. Он построил себе простую хижину и, проведя в ней много лет, стал известен простому народу в том краю".
Летописец, который по преданию был секретарем Тырновского митрополита Огняновича, уточняет в других местах, что возникновение монастыря относится примерно к 1600 году и что оба монаха пришли туда с Афона. Немного позже по пути во Влахию туда зашел другой афонский монах, который принес с собой чудотворную икону Св. Богородицы Троеручницы. Но сколько раз он впоследствии не пытался уйти из монастыря, икона неизвестно каким образом все время возвращалась в монастырь. Наконец он оставил ее там и уехал один. Все это привлекло в Троянский монастырь новых монахов и обитель быстро росла. Были построены деревянная церковь, посвященная Рождеству Богородицы, монашеские кельи и небольшой постоялый двор. Однако вскоре, при игумене Калистрии из Ловеча, монастырь был разгромлен турками, при этом сам игумен был убит.
В первой половине XVIII в. монастырь снова расширился и экономически окреп. В это время в нем открылось училище, которое после 1765 г., приобретало все большую известность, благодаря деятельности учителя Николы Выбранова. Тогда же игумен Христофор, родом из Сопота, осуществил первые большие постройки в монастыре. Он построил несколько новых зданий и отремонтировал деревянную церковь, а в 1771 г. обеспечил водоснабжение монастыря. Около 1780 г. игумен Пахомий организовал строительство новой, уже каменной соборной церкви. В 1812 г., при игумене Паисии, собор был расширен. В начале XIX в. монастырь был уже достаточно большим. Жилые корпуса, окружающие двор, были двух- и даже трехэтажными, что исключительно редко для той эпохи. В северо-западном углу находилась жилая оборонительная башня. Большинство этих зданий было построено при игумене Паисии, который управлял монастырем в течение 32 лет, начиная с 1785 г. Его стараниями в конце XVIII в. было осуществлено строительство скита Свт. Николая Чудотворца к востоку от монастыря.
Один из последующих игуменов – Парфений построил в 1820 г. новую крепостную стену, но видинский Дервиш-паша обвинил его в том, что он выстроил крепость для помощи греческому восстанию и Парфений был брошен на несколько месяцев в Ловечскую тюрьму.
В 1830 г. после продолжительных прошений духовенства, Троянский монастырь становиться ставропигиальным и переходит в подчинение Константинопольскому патриарху. Сразу же после этого начались приготовления к крупному строительству, которое отвечало бы новому статусу обители. В 1832 г. игумен Парфений построил еще один скит - посвященный Св. Иоанну Предтече, который позже стал именоваться "Зелениковец" – от названия окружавшей его местности. В том же году были собраны пожертвования и на постройку нового соборного храма. Началась закупка строительных материалов, оговаривались условия со строителями. Главными жертвователями были Стоян Чалькоглу Бейликчи из Копривштицы, Михаил из Тетевена и Пенчо Попович из Трявны. Султанский ферман на эту постройку был получен с помощью Стояна Бейликчи лишь в марте 1835 г. Строительство началось незамедлительно и завершилось в июле этого же года, а 6 августа Великотырновский митрополит Илларион осветил храм Успения Пресвятой Богородицы. Новая соборная церковь была построена известным мастером Константином из города Пещера и имеет очень живописный вид.
В том же 1835 г. были построены и существующие сейчас жилые корпуса. На месте старой церкви была выстроена маленькая деревянная часовня Рождества Пресвятой Богородицы.
В 1843 году при игумене Филофее были построены здания постоялого двора. В 1866 г. мастер Иван из села Млечево выстроил уникальную в своем роде башню, пристроенную к фронтону западного крыла. На ее пяти этажах расположены жилые помещения, колокольня и часовня Свв. Кирилла и Мефодия. Верхние этажи этой башни были разрушены в 1898 г. и вновь отстроены в первоначальном виде в 1987 г.
В ХIX в., как и ранее, монахи Троянского монастыря осуществляли просветительску деятельность. Ученые книжники Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Иосиф Соколски, учитель Тодор Пирдопский воскрешали и распространяли болгарское слово. Монастырское училище продолжило свою работу и после освобождения Болгарии от власти турок.
Троянский монастырь всегда был убежищем для гайдуков и борцов за свободу Болгарии. 20-го января 1872 г. Васил Левски организовал здесь тайный монашеский комитет во главе с игуменом Макарием. А во время Апрельского восстания 1876 г. в монастыре был открыт командный пункт воевод Панайота Волова, Георги Икономова и Тома Хитрова. И сейчас келья, в которой обсуждались проблемы восстания, сохранена в том же виде.
В церкви скита Св. Николая, построенного во второй половине XVIII века в двух километрах от монастыря, находится уникальный резной деревянный иконостас. На царских вратах есть подпись иеромонаха Киприана и дата – 1794 год. О датировке иконостаса говорят и несколько его икон, среди которых "Св. Николай" и "Св. Илья на колеснице", близких по манере письма тревненским мастерам. Царские врата в церкви скита Св. Иоанна Предтечи в датируются XVIII веком.
 |
||
Для росписи только что построенной церкви Успения Богородицы монахи пригласили в 1847 году одного из самых известных болгарских художников XIX в. – Захария Зографа из Самокова. Он расписал все внутренние стены храма, а также западную и северную часть галереи. Наряду с фресками "Христос Вседержитель", "Девять ангельских чинов", изображениями пророков, евангелистов, сцен праздников, чудес Христовых, святых-мучеников и воинов, мастер поместил на центральное место – напротив алтаря – образы Св.св. Кирилла и Мефодия, Св. Михаила Болгарина ( Михаил-воин из Патука), софийских новомучеников Св. Георгия Новософийского и Св. Николы Софийского. В различных местах (чаще всего в нишах окон) художник нарисовал несколько групповых ктиторских портретов: Петра Балюва и Спаса Маринова с супругами; паломников Василия, Димитрия и Бачо с матерью их Феодорой; Христо Петкова и Ангела Стойкова с супругами; изображение всей монастырской братии (в алтаре) и наконец – собственный автопортрет вместе с портретом игумена Филотея – в окне северной стены. Это галерея образов инициаторов строительства и росписи храма.
Наряду с традиционными сюжетами росписи Захарий Зограф впервые в болгарской церковной монументальной живописи Захарий Зограф изобразил на восточной стене преддверия конные фигуры первых русских святых – князей Бориса и Глеба. В одном регистре с главными святыми помещены изображения царей Михаила (Борис I), Давида, Ивана-Владимира, Св. Параскевы Тырновской, Св. Иоанна патриарха, Св. Ивана Рильского, Св. Димитрия Басарбовского, Св. Феодосия Тырновского, которые обозначены как "болгары". На северной стене этот ряд продолжают святые Онуфрий Габровский, архиепископ Николай Охридский, Иоаким Сарандапорский, Гавриил Лесновский, Св. Лазарь из Дебел дел, сербские святые Савва и Симеон, русский святой Дмитрий Ростовский. Надпись на западной стене над входом завершается так: "Написано рукою Захария Христовича иконописца, самоковчанина".
По своду открытой галереи Захарий Зограф изобразил множество сцен из "Апокалипсиса".
Стены галереи занимают композиции "Страшный суд" и "Круг жизни". Над входом из северного жилого крыла во внутренний двор находится изображение "Св. Богородица с младенцем" принадлежащее также Зографу.
Картины Страшного суда
Декоративной монументальной живописью были покрыты и наружные стены башни. Там интересная орнаментика, фигуры архангелов и святых-столпников, написанные во второй половине XIX века. Они усиливали торжественность атмосферы монастырского двора. Некоторые исследователи полагают, что эти фрески принадлежат художнику Петко Найденову из Трояна.
Особую ценность представляет резной деревянный иконостас церкви Успения Богородицы. Венгерский путешественник Феликс Каниц (XIX в.) сообщал, что он изготовлен в 1839-1840 гг. резчиком Николой Матеевым. Некоторые специалисты считают, что иконы в иконостасе написаны рукой Захария Зографа, другие – что его братом Дмитрием. Подписи нет, но во всяком случае и многие иконы вне иконостаса носят типичные черты самоковской школы. Таковы "Рождество Богородицы", "Архангельский собор", "Св. Богородица с младенцем на троне", "Св. Иван Рильский", "Св. Богородица" и "Христом Вседержитель".
В богатейшей монастырской коллекции находится много работ тревненских иконописцев, такие как чудотворная икона "Св. Богородица Троеручница", "Св. Никола", "Рождество Богородицы" и др. Некоторые из них, также как иконостасные царские врата, происходят из старой монастырской церкви. В первой половине XIX века (1825 г.) Кою Цоневым созданы иконы "Скорбящая Богородица" и "Страдающий Христос", а в 1836 году его сын Феодосий пишет иконы "Св. Георгий" и "Св. Димитрий" на коне. В 1836 году другой тревненский художник - Царю Захариев написал иконы "Св. Иван Рильский" и "Св. Димитрий с житием", "Рождество Св. Иоанна Крестителя" (1836 г.) и "Архангельский собор". Тревненский мастер создал и несколько иконостасных картин со сценами из Шестоднева.
Мария Ковалева
www.pravoslavie.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com