 |
|
Дръстърската крепост, изобразена през XIV на миниатюра в Манасиевата хроника
Силистра е древен крайдунавски град в Северо-източна България, последното населено място на границата ни с Румъния.
На това място през 29 година е бил основан град Дуросторум (Durostorum, Доростор), който станал бързо най-главният град на провинция Мизия. Връхна точка на своето величие Дуросторум достигнал през I-II век. Оттогава са и най-хубавите паметници от града.
През годините на гоненията в раннохристиянския Дуросторум са свидетелствували за Христа много мъченици и свещеномъченици, сред които св. мъченик Дарий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски.
След прекратяването на гоненията при
император Константин Велики (274-337), около 383 година градът бил превърнат в епископски център. Първи епископ станал
Авксентий-Меркуриян - ученик на готския епископ-арианин Улфила. Югоизточно от Дорусторум в скалите били изградени първите
монашески обители. Те са най-ранните запазени скални манастири в българските земи.
През V век след опустущителните набези на сармати, готи, хуни, авари, славяни и прабългари, Дорусторум преминал в забвение. Св. император Юстиниан (483-565) възстановил града и го издигнал като една от най-важните крайдунавски крепости на империята под новото име Доростол.
Доростол бил една от най-първите големи византийски крепости, които Аспаруховите българи завзели и още от 681 г. преминали в границите на Първата българска държава, като редом със столиците Плиска и Преслав били най-значителните градове-крепости. Славяно-българското му име станало Дръстър (Дистра, Дристра, Дристрон). През 895 г. цар Симеон I удържал обсадата на маджарите в добре укрепения град, и оттук предприел разгромителния си поход срещу тях.
През ІХ-Х в. монашеският живот в скалните манастири бил отново възстановен. Нови скални манастири и храмове били изградени и южно от Доростол. Монасите живяли в тях до средата на XI в., когато печенежките нашествия ги принудили да се изтеглят на юг и запад, основавайки нови монашески общежития по поречията на реките Провадийска, Бели, Черни и Русенски Лом.
През 927 г. митрополитът на гр. Дръстър Дамян бил провъзгласен за първи български патриарх. В града днес са разкрити останките на патриаршеска и митрополитска базилика с епископска резиденция, построена през втората половина на ІХ век, а така също много архитектурни и скулптурни орнаменти в Преславски стил.
През 972 г. край крепостта Дръстър се развила битката между киевския княз Святослав и император Йоан Цимисхи, и в резултат на победата на ромеите източните български земи паднали под византийско робство. През 1088 г. цветущият град бил превзет от войските на византийския император Алексий Комнин.
В разделената на четири области България административен и културен център на Поддунавието отново станал Дръстър.
През 1186 г. Дръстър преминал във владение на Втората българска държава, заедно с цяла Североизточна България.
Днешният град Силистра е отново митрополистски център на Русенска и Силистренска епархии (доскоро Доростолска и червенска епархия). В Силистра живеят днес около 43 000 души (2008 г.).
Pravoslavieto.com
Останки от римската крепост Дуросторум
Катедралният храм "Св. Павел и Петър", построен в Силистра през 1860 година
Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър - е град с близо 2000-годишна история. За пръв път името Дуросторум (в превод "яка, силна крепост") се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. сл.Хр. от император Траян. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл.Хр.
Монети
с образа на имп. Траян и на император Марк Аврелий, съхранявани днес в Регионалния исторически музей в Силистра
През 169 г. по времето на Марк Аврелий Дуросторум придобива муниципален статут - самостоятелен град (има изказани предположения, че това става при управлението на имп. Каракала, 211-217 г.). Той се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция.
С разпространението на християнството и последвалото му легализиране от император Константин Велики с Миланския едикт (313 г.), утвърденият върху кръвта на мъчениците град се превръща в епископски център.
За първи епископ на раннохристиянския Дуросторум се счита Авксентий (Меркуриян) - арианин, ученик на просветителя на готите Улфила, който приел християнството в арианската му форма. Авксентий застава начело на катедрата в Дуросторум около 383 година. По-късно бяга заради убежденията си в Медиолан (дн. Милано), където също оглавява епископската катедра. По това време Милано е център на Западната Римска империя, а борбата между православни и ариани е в зенита си. През 386 г. Авксентий призовава св. Амвросий Медиолански на публичен диспут. Настроенията са проариански и Авксентий е в апогея си, той настоява православните да му предадат базиликата Portiana. Св. Амвросий категорично отказва да предаде църквата и се затваря в нея заедно с верните си съграждани. Църквата е обсадена, но - уплашена вероятно от разрастване на размириците - императрицата, която симпатизира на арианите, се съгласява на мир със св. Амвросий. От този период са запазени няколко творения на Авскентий, между които: Житие на Улфила и едно писмо срещу св. Амвросий. Отговор на това писмо св. Амвросий дава в известната си беседа: "За отдаването на базиликата". Позицията на Авксентий е обяснима - еп. Улфила е арианин, такъв е и той, ученикът му.
Останки от катедралния
патриаршески и митрополитски храм на Дръстър и патриаршеска резиденция, построен през втората половина на ІХ век до крепостната стена на Дръстър.
След Авксентий на Дуросторумската катедра през V-VІ в. са Яков, Монофилитус и Дулцисимус. При археологически разкопки е разкрита резиденцията на тези доростолски епископи, непосредствено до раннохристиянската епископска базилика. Резиденцията се намира в централната част на днешния гр. Силистра. Върху руините на градска вила (вила-урбана) от ІІ-ІІІ в. е изградена монолитна правоъгълна сграда с дължина 17 м и ширина 11,60 м. Чрез преградни зидове в интериора е обособена почти квадратна зала 10,60/10,10 м и две по-малки помещения около 7/6 и 5/6 м от запад. Зад южната стена е изградена полукръгла апсида с диаметър 5,80 м. Открит е хипокауст (подова отоплителна система) в малките помещения на резиденцията. Планът й наподобява епископските резиденции от V-VІ в., а близостта до голямата ранновизантийска базилика позволява да се предположи, че точно това е резиденция на доростолските епископи от V-VІ в. Тя е и една от най-ранните експонирани епископски резиденции на север от Балкана. На около 50 метра от резиденцията се намира епископската базилика.
Тук е роден през 390 г. последният голям римски пълководец Флавий Аеций - човекът, разгромил страшилището на Рим, хунския вожд Атила. Според свидетелството на летописеца Йордан (Getica, 176), Флавий Аеций е "последният римлянин ... от най-силен мизийски род". Той става три пъти консул на Рим - длъжност, която съответства днес на министър-председател. През 451 г. в паметната битка на народите в Каталунските полета (Северна Франция) един българин–римски гражданин ще спре хуно-българската армия на Атила и ще даде глътка въздух на Европа. Според различните автори в тази битка загиват до 180 000 войни от двете армии, без да може да бъде излъчен победител (някои автори говорят за пълна победа на римската армия).
Има опити да бъде приписано доростолско гражданство и на Дионисий Малки (Exiguus, 470-544 г.) - римски монах, основоположник на летоброенето от Рождество Христово, който по поръчение на папа Йоан І през 525 г. съставя пасхалните таблици. Той е известен още със събирането на църковно-правни документи. Това, което се знае за произхода му е, че е скит от Малка Скития (днешна Северна Добруджа), което прави малко вероятно раждането му в Дуросторум.
По времето на император Юстиниан градът, който често страдал от нашествията на сармати, готи, хуни, авари, българи, славяни, е възстановен от разрушенията за пореден път и е преименуван в Доростол.
Дуросторум е дал най-много достигнали с имената си до нас светци-мъченици през първите четири века, когато се е утвърждавало християнството в земите, заключени между Дунав и Стара Планина. За съжаление с малки изключения тяхната памет е потънала в забрава и за живота и мъченическата им смърт се знае малко или нищо. Дори имената на тези 14 верни следовници на Христос, просияли по нашите, български земи, в болшинството си са известни само на тесен кръг специалисти. Колко от нас са чували за св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски?
Българските историци и учени и до днес са в голям дълг към тези Христови светилници, тъй като досега няма нито едно сериозно българско изследване върху живота и подвига им. И все пак благодарение на западни изследователи като Le Quien, Delehaye, Zeiler, Halkin, Knopf, F. Cumont, обществото на Боландистите и др. житията им са събрани, отчасти обработени и популяризирани. Прави впечатление, че през последните години нашите северни съседи, румънците, също работят много усилено върху този изключително интересен период от историята, в който се е разпространявало и утвърждавало християнството по нашите земи. [...]
Венцислав Каравълчев
Виж също: Житие на св. мъченик Дасий Доростолски
[...] Може би най-популярният и сравнително добре познат светец от Дуростор от първите четири века е първомъченикът на Дуросторум – св. Дасий (Dasius). Краткото му житие е включено в многотомното издание на Жития на светци на св. Димитрий Ростовски, което вероятно е спомогнало за популяризирането му сред славяните.
Св. Дасий бил по произход тракиец и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион, същият, който става причина за въздигането и утвърждаването на града Дуросторум. По време на съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (периода 284-305 г.) срещу християните били издадени няколко едикта, станали причина за проливането на много мъченическа кръв.
Един от най-древните и почитани богове в Римската империя бил Сатурн (заимстван вероятно от етруските). В негова чест още през V век до Христа на Форума в Рим бил издигнат храм. Първоначално бил считан за бог на земеделието, на посевите. Някои съвременни изследователи отхвърлят това твърдение и го определят като хтонично божество - т. е. божество на подземния свят на мъртвите. Може би последните имат право, тъй като главното божество сред тракийците гети и даки е бил Залмоксис, който освен всичко друго е бил и господар на смъртта и основна фигура в божествените (тракийските орфически) мистерии. Не по-късно от ІІІ в. преди Христа започнали да се отъждествяват това божество с гръцкия бог Кронос. Времето на бог Кронос се считало за "златна епоха" за човечеството, когато всичко било в изобилие и нямало бедни и богати.
Като спомен за този изгубен рай през месец декември (17-19 декември) са били организирали пищни тържества, наречени Сатурналии или Кронии. Правели се богати трапези, на които роби и господари си сменяли местата и господарите прислужвали на своите роби, освобождавани били затворници, а хората си подарявали свещи, чиято светлина имала магическото излъчване да подпомагат намаляващото зимно слънце. Цялата търговия по време на празниците замирала, училищата и съдилищата не работели. Войните също трябвало да бъдат преустановени в периода на празника. Тридесет дни преди празника бил избиран и карнавален "цар на крониите" - красив юноша от войската, когото обличали в царски одежди и който имал пълната свобода да извършва каквото си поиска в продължение на няколко седмици, включително и да люби, която си пожелае от жените в града, където бил избиран. След края на този срок царят на крониите бил развенчаван и принасян в жертва на Кронос. Днес имаме сравнително вярна и пълна представа за "бесовствата" през крониите благодарение на житието на свети Дасий.
Темата за Сатурналиите-кронии е достатъчно добре осветлена и доста експлоатирана. Джеймс Фрейзър в своето класическо изследване за магията и религията (Златната клонка) отделя доста място на житието на св. Дасий и описаните в него тържества. Обаче въпреки многобройните научни изследвания по въпроса, на болшинството учени като че ли им убягва един очевиден факт – съдебният процес срещу Христос е много идентичен със случващото се по времето на празника Сатурналии. Обличането на Христос в царска одежда от Пилат, подигравките на римските войници с "царя юдейски”, опитът Христос да бъде освободен според "обичая” на този празник да се освобождава един затворник (виж Йоан 19:1-3; Мат. 27:15-17; Йоан 19:14 и др.).
В онази далечна 292 г. се случило така, че жребият отредил св. Дасий да бъде поредният "цар на крониите”. Той бил таен християнин и не искал да отдаде своя живот в жертва на едно езическо божество. Ето защо той решил да разкрие своята вяра и, ако трябвало да умре, то единственият, за когото си заслужавало това да стане, бил Христос. Вместо веселие, пиршества и разюзданост, той предпочел да изобличи идолослужителите.
Вдъхновен от Светия Дух, св. Дасий започнал смело да проповядва Троицата и да убеждава всички да повярват в Отец и Син, и Св. Дух. За тази си дейност той бил изправен на съд и съден от Басус (Bassus) – легата на легиона. Пред съда Христовият мъченик отново смело изобличил езическите вярвания и с горещи слова изповядал вярата си в Светата Троица: "Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог - Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност."
Св. Дасий бил подложен на жестоки мъчения, които твърдо понесъл. Безсилни да сломят волята и духа на светеца, на 20 ноември 292 г. палачите му го обезглавили. Присъдата била изпълнена от някой си Йоан от Доросторум.
Житие било написано много скоро след мъченическата му смърт. Вероятно още през ІV-V в., тъй като и най-старият ръкопис на това житие, който е достигнал до нас (гръцки манускрипт, публикуван от проф. Франц Кумонт в Analecta Bollandiana, vol. XVI, 1897) и който се съхранява в Парижката национална библиотека, е датиран в този период. Култът към мъченика придобил широка известност, за това свидетелства включването му в историята на мъчениците на бл. Йероним (V в.), в Синаксара на Цариградската патриаршия (ІХ в.), в Минология на имп. Василий ІІ (ХІ в.) и др.
Най-ранното изображение на светеца, достигнало до нас, е от Минология на Василий ІІ.
Мъченикът е изобразен като мъж на средна възраст с брада и посребрена коса, в синя туника, застанал прав пред своя палач, който държи меч в ръката си. Сцената се развива на
равнинно място в подножието на четири хълма, което ни дава основание да считаме, че екзекуцията се е състояла извън града. Светецът се споменава и в един надпис от Аксиополис (дн.
Черна вода, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус.
Известен е и в други градове на империята - Хераклея, Путеоли и др. Това отразява широката популярност на светеца през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
Друго солидно свидетелство за мъченичеството на св. Дасий е един саркофаг, съхраняван в епархийския музей (Museo Diocesiano) в италианския град Анкона. На саркофага има гръцки надпис: "На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол”. Интересното е, че тук имаме гръцкото название на града, което, както вече се писа по-горе, се променя от Дуросторум на Доростол при възстановяването на града от имп. Юстиниан (VІ в.).
Няма съмнение, че в този саркофаг са лежали светите мощи на Христовия мъченик Дасий, пренесени от Доростол при бягството на обитателите на града вероятно при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Можем да предположим, че в този период мощите на светеца са извадени от мартириума и положени в този саркофаг, който е бил поставен в някой от храмовете в Дуросторум. Към края на века е бил пренесен може би първо в Константинопол, а след превземането на града от кръстоносциге през 1204 г. е отнесен подобно на много други светини в Анкона.
При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите (дясната раменна кост) на св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница (приблизително копие на саркофага от Анкона), която днес се съхранява в катедралния митрополитски храм "Св. ап. Петър и Павел" в Силистра. Самият храм "Св. Петър и Павел" е паметник на културата, построен след Кримската война от водещата в България през Възраждането Дряновска архитектурна школа.
Венцислав Каравълчев
Преди пет години присъствам на каноничен избор на
Негово Преосвещенство Траянополския епископ Иларион за митрополит на
Доростолската епархия. Параклисът "Св. цар Борис І" в синодалната палата бе тесен да побере многото приятели и почитатели, както на личността, така и на творчеството му.
След тържествената служба присъстващите бяха поканени в тържествената зала на Св. Синод, в която освен митрополитите непрекъснато влизаха и миряни с цветя, дошли да поздравят новия митрополит. В словото си българският патриарх Максим изрази вярата и надеждата, че с избирането на епископ Иларион за митрополит на Доростолската епархия се слага начало на възраждането на християнската вяра в този край на родината ни.
От своя страна избраният митрополит благодари на архиереите и добави, че отива в една от най-старите духовни крепости на България. Настоящият митрополит на Доростолската епархия има зад гърба си около тридесетгодишно епископско служение.
Като семинарист през една от ваканциите написва на колибата на дядо си следния текст: "С нам е Бог". С този надпис пътят му завинаги е предопределен.
Между продължителните нощни молитви, митрополит Иларион работи над своите настоящи и бъдещи книги. За него се знае, че повече от петдесет години "спи на ребро", т.е. опрян на облегалката на стол по примера на първите монаси, посветили себе си на Бога.
Митрополит Иларион владее пет езика: френски, румънски, руски, гръцки и английски. Не случайно на тържествената литургия в силистренския храм "Св. св. първоапостоли Петър и Павел" по случай встъпването му в длъжност, гости бяха митрополит Теодосий и архиереи от Румънската православна църква, както и висши духовници от Св. Синод.
Доростолската епархия е най-старата в първото българско царство по време на цар Петър (927-969), син на Симеон, който води продължителна и изморителна за българите война с Византия. На 8 октомври 927 г. желаният мир е сключен в Цариград. Според условията му Византия признава Петър за цар на българите, а българският църковен глава Дамян за патриарх със седалище в Дръстър.
През 927 г. руският княз Светослав бил принуден от византийския император Йоан І Цимиски да освободи и последната българска крепост Силистра и да се завърне в Русия, след което тя била обявена за византийско владение, а българският патриарх Дамян бил свален. Според свидетелство на Василий ІІ Българоубиец Българската "архиепископия" – патриаршия била преместена от Дръстър в Триадица (Средец), където патриарх Дамян е избягал.
В този град са просияли имената на 12 мъченици за вярата, между които най-известни са св. Дазий и св. Емилиян Доростолски.
След завладяването на България от османските турци Дръстър продължава да е център на Доростолската епархия, но вече под ведомството на Цариградската патриаршия.
През ХVІ – ХVІІ в. българското християнско население живее в 15 махали, духовно управлявани от също толкова свещеници. Това означава, че тези 15 енории са имали свои малки църкви. През годините на руско-турските войни (втората половина на ХVІІ и началото на ХІХ в.) те са разрушени. След края на войните местната турска власт разрешава възстановяването само на един или два храма.
След руско-турската война от 1828-1829 г. по силата на Одринския мирен договор Силистра и няколко околни села остават за около седем години под руско административно управление. Руснаците започват строителство на църквата "Св. Георги Победоносец", която до заминаването им през 1836 г. остава недовършена. По-късно, когато българите я построяват, гърците я обсебват.
Съществуват исторически сведения, че по време на Кримската война (1853-1856) руският писател Лев Н. Толстой е участвал във военните действия около днешната силистренска крепост "Меджиди табия".
На 6 януари (ст.ст.) 1862 г. с тържествена православна литургия, отслужена от свещеноиконом Христо Аврамов е осветен построеният голям храм "Св. св. първоапостоли Петър и Павел". Само за две години силистренци си построяват внушителен по големината си в епархията християнски храм, намиращ се недалеко от брега на р. Дунав, в центъра на града. Той и днес привлича вярващите християни от епархията. За всеки гост на града е чест да влезе в този храм със 143 годишна история и да запали свещ, молейки се за здраве на близки и приятели.
Виждайки, че Гърция се ориентира към западните държави, руският посланик в турската империя граф Николай П. Игнатиев взема страната на българите и за да ги привлече към Русия иска бързо разрешение на техния църковен въпрос. Така през първата половина на ХІХ в. това благочестиво дело завършва с успех. На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман, с който се основава Българската екзархия, обхващаща почти всички български епархии. Макар че тези събития се развиват в Цариград, отзвукът им в страната е силен и всеобхватен. В Силистра е устроено шумно тържество, в което вземат участие 28 свещеници, много селяни от околните села, цялото гражданство и официални лица.
На 23 февруари 1871 г. привременният смесен съвет уведомява писмено всички епархии да изпратят представители на църковно народен събор, който се свиква в Цариград, за да приеме предложения устав за устройство и управление на Българската екзархия. Едно от решенията е Доростолска и Русенска епархии да се слеят в една наречена Доростолско-Червенска епархия с център Русчук (дн. гр. Русе). На 11 май 1872 г. за неин митрополит е избран Григорий, който служи като такъв до 1898 г., когато умира.
Дълбоката вяра на местното население в Бога никога не го е напускала. Те живеят с надеждата, че някой ден Бог ще им изпрати духовно лице, което ще поеме управлението на епархията. Българите носят с години в сърцето си тази мисъл и тя ги подкрепя през годините, за да се сбъдне през м. октомври 2003 година.
С избирането на Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Иларион, както църковното духовенство, така и вярващите от Доростолската епархия се сдобиха с един от най-мъдрите и волеви духовни водачи в православната ни църква. Защото митрополит Иларион е не само верен служител на Бога, той е и църковен поет и писател. Неговите над 40 книги, стотици статии говорят за извисен духовник, който се води от девиза: "Вярваш ли в Бога, ще успееш".
Нека посоча само част от заглавията на книгите му: "Пътят на монаха" (1944), "Смирение и гордост" (1944), "Езикът-дар от Бога" (1944), "Съкровището на княза" (1981), "Поглед към вечността" (1995), "Светият кръст" (1996), "Летопис на писмената" (1996), "Поезия за цветята" (1997), "Евангелски картини" (1997), "Цветя за България" (1997), "Древни хроники за Търновград" (1998), "Легенди за град Елена" (1999), "Пламъкът на Хилендар" (1999), "Гласът на камбаните" (1999), "Уроци от живота за живота" (2000), "Завещания от векове" (2000), "Ктиторът" (2001), "Възпяваната Света Богородица" (2001), "Бог Вседържител и творец" (2002), "Светата троица" (2003), "Благословени пътища" (2005), "Буквар на вярата" (2008) и още много други, които ни учат на обич и вяра в Създателя на всичко живо на света.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com