Иконоборството е ерес, появила се около 727 г. при император Лъв III Исаврянин (714-741). Желаейки да привлече мюсюлманите - които нямат икони - към християнството, той започнал гонение на св. икони и почитателите им, като се основавал на старозаветните заповеди ("Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изход 20:4-5). Голям борец против него бил св. Йоан Дамаскин.
Шестдесет години по-късно ереста била отхвърлена и догматът за иконопочитанието бил утвърден на Седмия вселенски събор, свикан в 787 година от благочестивата царица Ирина и сина й Константин.
След Събора иконоборчеството отново възникнало и около 25 години все още вълнувало Църквата. Почитанието на светите икони било окончателно установено и утвърдено на Поместния Събор в Константинопол през 842 година. В негова чест е установен празника Тържество на Православието, който Църквата празнува през първата неделя на Великия пост.
Иконоборството било характерно и за радикалните направления на протестантизма (преди всичко калвинизма) в редица Западноевропейски страни (Холандия, Германия, Франция) през епохата на Реформацията (XVI век). Поради иконоборството тогава били унищожени хиляди паметници на християнското изкуство (мозайки, фрески, статуи на светци, олтари, витражи, икони и други).
Виж също:
www.Pravoslavieto.com