Св. Герман Цариградски патриарх
Живял 645 - 740, патриарх от 715 до 730 г.
Чества се на 12 май заедно със Св. Герман Цариградски
|
Св. Герман Цариградски патриархЖивял 645 - 740, патриарх от 715 до 730 г. Чества се на 12 май заедно със Св. Герман Цариградски |
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости,
но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
Чудната двоица свещеноначалници Германа с Божествения Епифаний
ние, верните, сме длъжни да възхвалим,
защото те направиха да млъкнат безбожните езици,
като предадоха
премъдрите догми на всички православни,
възпяващи винаги великото тайнство на благочестието.
По-долу:
Виж също:
Св. Герман, Патриарх Цариградски - VIII век, известен с благочестивия си живот. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.
Св. Герман е известен църковен писател. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.
От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.
Pravoslavieto.com
Св. Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.
В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.
- Царю - казал му светителят, - ако ти е угодно да употребиш насилие в това дело, аз с готовност ще умра за светите икони.
По заповед на Лъва, войниците изгонили светителя от патриаршеския дом.
Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина.
Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Герман се родил в град Константинопол. Баща му Юстин, уважаван патриций, бил един от първите сенатори, превъзхождал останалите със слава и чест. Поради завист бил убит от Константин Погонат (управлявал от 668 г. до 686 г.), когато той се възкачил на гръцкия престол.
След убийството на знатния сенатор, Константин заповядал да скопят невръстния му син Герман и да го дадат в църковния клир. Направил го, за да не би Герман, когато възмъжее и добие известно влияние в обществото и сенаторска длъжност, да отмъсти на дома на Погонат за убийството на баща си. Приел по такъв начин духовен сан, блаженият Герман живял като Божий ангел: далеч от житейските страсти и светската суета, той обърнал ума си към Бога и възнасяйки винаги хвала на Господа, денем и нощем прилежно се занимавал с изучаване на Божествените Писания. От тях той узнал дълбините на премъдростта и почерпил живата вода на боговдъхновеното учение, в което наставлявал Църквата Христова в сан на пастир и учител. С добродетелния си живот свети Герман сияел подобно на светилник и когато достигнал пълнолетие, бил ръкоположен за епископ на град Кизик (Кизик - град в малоазийската област Фригия).
Тук се наложило да се бори с монотелитската ерес заедно със светейшия патриарх Кир*. Неверният цар Филип** изпратил и двамата в изгнание. Не след дълго гонителят загинал безславно. Патриарх Кир починал в изгнание и след свалянето на псевдопатриарха еретик Йоан, по време на царуването на Артемий, наречен Анастасий Втори, за радост на народа на Цариградския престол бил възкачен свети Герман. Той бил достоен човек, преизпълнен с Божия благодат, откриваща се в това, че прозирал в бъдното и пророчески предсказвал за него.
* Св. Кир заемал патриаршеския престол в Константинопол от 705 г. до 711 г.; починал през 714 г. в изгнание.
** Филип Бардин, византийски император (711-715 г.).
Когато тържествено влизал в храма "Света София" за своето първо богослужение, из обкръжаващия го народ, стекъл се да види новоизбрания патриарх, се приближила една бременна жена на име Ана и го помолила:
- Благослови, отче, заченатото в утробата ми. Патриархът я погледнал и предвиждайки бъдещето, казал:
- Да те благослови Господ по молитвите на светия първомъченик.
С тия думи той предсказал, че ще се роди дете от мъжки пол и ще го нарекат с името на светия първомъченик Стефан.
Явило се чудо и потвърдило пророчеството. Докато Герман говорил, от устата му заедно с думите излизал огнен пламък. Жената го видяла и както се кълняла впоследствие, това я накарало напълно да повярва на пророчеството. Действително Ана родила дете от мъжки пол и го нарекла Стефан според думите на светейшия патриарх Герман. Когато възмъжал, Стефан приел монашески чин и благочестно се подвизавал на Авксентиевата планина, а впоследствие се явил и изповедник на Христовото име и пострадал мъченически за светите икони при нечестивия цар Константин Копроним (управлявал от 741 до 776 година). За този Копроним, син на гръцкия император Лъв Исаврянин (управлявал от 716 до 741 г.), също имало пророчество от свети Герман, че ще бъде лют гонител и мъчител на православните християни. По време на светото Кръщение, което извършвал светейшият патриарх Герман, Константин осквернил светия купел.
Тогава свети Герман казал за кръщавания:
- Това дете, когато възмъжее, ще стори голямо зло на християните и цялата Църква: ще оскверни светинята с ерес и ще пролее кръвта на множество верни Христови раби.
Константин впоследствие получил прозвището Копроним, което означава "торен" (от гр. "копрос" - тор, кал). Пророчеството на свети Герман се сбъднало точно: Копроним погубил мнозина заради поклонение на честните икони, сред тях бил и споменатият Стефан.
Иконоборческата ерес се появила през царуването на Лъв Исаврянин, бащата на Копроним. Сам затънал в тая ерес, Лъв се стараел колкото е възможно повече да я укрепи и разпространи сред своя народ. Изпратил нечестива заповед по всички провинции на своята държава да изхвърлят от храмовете светите икони, да ги тъпчат с крака и да ги изгарят, понеже считал светите икони за идоли, а онези, които ги почитали - за идолопоклонници.
Светият патриарх Герман мъжествено се противил на царя еретик. Неведнъж той изпращал при него почтени и благоразумни мъже от клира, лично ходил и го убеждавал да остави своята заблуда, но увещанията на светията нямали никакъв успех.
Веднъж патриархът казал на царя:
- Чух пророчество от един свят мъж, че някога ще настане гонение за светите икони от неверниците, но дано това не се случи по време на твоето царуване.
- По кое време и през чие царуване ще стане това? - внимателно попитал императорът.
- Цар на име Конон - казал свети Герман - ще повдигне гонение за светите икони.
- Моето име е Конон - отвърнал Лъв Исаврянин. - То ми е дадено при кръщението, а Лъв ме нарекоха впоследствие. Затова пророчеството трябва да се изпълни в дните на моето царуване.
- Не, господарю - възразил свети Герман, - да не бъде това, да не се извърши такова зло дело през твоето царуване, понеже оня, който желае да предизвика тая злоба е антихрист, врагът на божественото въплъщение. При това спомни си, царю, че ти, преди възкачването си на царския престол, даде клетва да пазиш непорочна светата вяра, без да унищожаваш нищо от преданията на светите апостоли и боговдъхновените отци и без да прибавяш нищо ново, противно на християнската вяра.
Царят, слушайки тия думи на светейшия патриарх, ту изпитвал срам, ту изпадал в ярост и замислил да намери такова обвинение против него, че да го отстрани от престола не като изповедник на истината, а като заговорник. Съучастник в своето зло намерение той открил в лицето на презвитера Анастасий, ученик на Герман. На този Анастасий, по нрав подобен на Иуда, царят обещал патриаршеския престол след изгонването на Герман. Той пък на свой ред обещал да помага на царя в утвърждаването на ереста и унищожаването на светите икони.
Така Анастасий се превърнал в отявлен враг на свети Герман, опитвайки се, още преди прогонването на светията, да завземе патриаршеския престол.
Веднъж патриарх Герман влизал в царския палат. Анастасий, гордо крачещ след него, настъпил края на одеждата му.
- Не бързай - казал Герман на Анастасий, - ще дойде време и теб, обкръжен от тълпа народ с викове, ще поведат в Дипин.
Но тогава нито Анастасий, нито останалите присъстващи обърнали внимание на думите на свети Герман. Спомнили си за тях едва по-късно, когато казаното се сбъднало, за което ще разкажем по-долу.
Свети Герман, добър воин Христов, мъжествено и безстрашно поразявал еретиците с меча на Божието слово. Изпратил един от най-добрите църковнослужители при царя със следните думи:
- Не ти подобава, царю, безчинно да се превъзнасяш пред Бога, твоя Създател, Който ти е дал живот и царство и нямаш право да променяш неизменното, не ти прилича да престъпваш преданията, установени от светите ни отци от древни времена. Та нали чрез човешкия образ, възприет от Бог Слово от Пречистата и Пресвета Дева, беше прекратено служението на бесове и унищожено идолопоклонството. Изображението с бои върху дъска на подобието на човешкия образ на Христа и неизречено Родилата Го, а също и изображенията на светите Божии угодници ни е предадено да почитаме още преди 725 години, когато нашият Господ се яви в човешки образ на земята. След Неговото Възнесение жената, която се изцерила от кръвотечение като докоснала края на дрехата Му, от благодарност направила изображение на Спасителя. Но и преди това Сам Господ изобразил божествения Си Лик на убрус (парче плат) и го изпратил в Едеса на Авгар. Свети евангелист Лука нарисувал образа на Пречистата Дева Богородица. Ето защо божествените събори, свикани в различно време и на различни места, заповядали да се почитат светите икони, а не да се унищожават. И тъй знай, царю, че ако ти помогнеш да се утвърди този иконоборчески догмат, аз пръв ще се обявя против него. Готов съм да пролея кръвта си за образа на моя Христос, Който проля Своята кръв, за да обнови падналия образ на моята душа. Ясно е, че безчестието, нанесено на Христовия образ, се отнася и към Първообраза, Самия Христос, както става и с честта, възнасяна пред образа. Ето защо на нас, верните Христови раби, подобава дори да умрем за почитта към нашия Господ.
Друг път сам свети Герман заявил на царя:
- Ако съм Йона, изхвърлете ме в морето, но аз без Вселенски събор нямам право да узаконявам нищо ново относно Христовото учение.
Когато светият патриарх се убедил, че не ще може да отклони царя от ереста, положил омофора си в божествения олтар на светия престол и оставил своя сан. Царят, силно разгневен на свети Герман за дръзновените му слова, изпратил като на битка въоръжени воини, които му нанесли побой, и с безчестие го прогонили от патриаршеския дом. Свети Герман се оттеглил в манастир, където прекарал останалите дни от живота си в безмълвие и починал с мир в Господа. Той бил патриарх 14 години и 5 месеца.
След изгонването на светейшия патриарх Герман царят издигнал на негово място споменатия вече епископ Анастасий*. Новият епископ заедно с царя изхвърлял от църквите светите икони и утвърждавал иконоборческата ерес. Пророчеството на свети Герман за него се изпълнило по следния начин.
* Анастасий заемал патриаршеския престол от 730 до 753 година.
Когато злочестивият Лъв Исаврянин умрял, на негово място се възцарил синът му Константин Копроним, когото пък свалил от престола Артавазд, зет на Лъв. Патриарх Анастасий подпомогнал Артавазд. Той коронясал Артавазд, а след това и сина му Никифор за цар. Изминали три години. Копроним събрал многочислена войска и превзел Константинопол. Зет си Артавазд и синовете му, своите племенници, Константин ослепил, а приближените им погубил. Заповядал да съблекат и да бият патриарх Анастасий пред целия народ на мястото, наречено Дипин (народно място в Константинопол, на което устройвали различни зрелища), сетне го водили с насмешки из града, възседнал магаре с лице назад. Така се изпълнило пророчеството на свети Герман, предсказал на Анастасий, че при голямо множество народ ще го поведат на Дипин. Нечестивият цар Копроним желаел да отнеме от Анастасий патриаршеския сан. Но като не намерил другиго по-ревностен в поруганието над светите икони, го оставил на патриаршеския престол, където той пребивавал като мерзост на запустението на свято място, 24 години. В края на живота го постигнала болестта, наречена "кордаспос" тъй, че богомерзките уста, хулещи светите икони и своя учител, станали скверен изход, през който изтичала естествената нечистота. От тая болест Анастасий умрял.
И тъй, Анастасий свършил с ужасна смърт, а свети Герман заедно със светите йерарси наследил блажения живот в царството на нашия Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух чест и слава сега, винаги и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com