Св. преподобни Теофан Начертаний, епископ Никейски, съставител на канони
Св. Феофан Начертанный, Исповедник
Theophanes the Confessor
† 847 година
Чества се на 11 октомври и на 27 декември, заедно с брат си св. Теодор Начертани
|
Св. преподобни Теофан Начертаний, епископ Никейски, съставител на канониСв. Феофан Начертанный, Исповедник † 847 година Чества се на 11 октомври и на 27 декември, заедно с брат си св. Теодор Начертани |
Православия наставниче, благочестия учителю и чистоты,
вселенныя светильниче, монашествующих Богодохновенное удобрение,
(... името) премудро, ученьми твоими вся просветил еси,
цевнице духовная, моли Христа Бога спастися душам нашим.
На Православие наставниче, на благочестие и чистота учителю,
на вселената светилниче, на архиереите боговдъхновено украшение,
(името) премъдри: с твоите учения всички си просветил,
свирало духовно, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Гръмогласно извповядал Христовото Божествено въплъщение,
безплодните врагове докрай си изобличил, чудни Теофане,
затова всички вярно и благочестиво ти викаме:
моли се
непрестанно за всички нас.
Возгремев Христово божественное воплощение,
бесплотныя враги до конца обличил еси, чудне Феофане.
Сего ради вси верно и благочестно вопием ти:
моли непрестанно о всех нас.
Свв. Теодор и Теофан били двама братя. Наречени са "Начертани", защото на лицата им след жестоки изтезания, на които били подложени като защитници на иконопочитанието, Византийският император Теофил заповядал да начертаят позорни стихове, които с нажежени игли били начертани на лицата на изповедниците чак до веждите им.
Свети Теофан Начертани съставил тържествен канон за почитането на светите икони и оставил на Христовата църква много други полезни писания.
Да не се бърка със св. преподобни Теофан Изповедник († ок. 818), когото честваме на 12 март.
По-долу:
Виж също:
Преподобни Теофан Изповедник, епископ Никейски
- страдал за светите икони. Наречен
"Начертани", защото бил жигосан по челото с нажежено желязо от еретиците. Преследван и подложен на мъчения, починал в 847 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Преп. Теофан
Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина.
Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът "Св. Сава". И двамата са наречени "начертани", защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли "позорни стихове", които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието.
Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата "Св. Сава". Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им.
През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания.
Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборствоте.
Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец. Св. Методий, който бил също един от великите и прославени защитници на Православието срещу иконоборството, с авторитета си на патриарх цариградски, заявил:
- След такъв надпис по лицето му не е нужно да желаем по-добро свидетелство за неговата православна вероизповед!
Преподобни Теофан починал в 847 година, една година след смъртта на св. Методий Цариградски.
Той оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен као писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Преподобният Теофан се родил в Палестина от
благочестиви родители. Те били хора богобоязливи и особено усърдни в страннолюбието. Свети Теофан имал брат, впоследствие заради понесените от иконоборците страдания наречен
Начертани.
Родителите се погрижили Теофан и Теодор да бъдат обучени на книжната мъдрост и братята станали изкусни философи. (Философ – на гръцки "любител на мъдростта", т.е. учен, посветил себе си на изследването на висшите въпроси на битието: на Бога, на началата и законите на света и човека, на предназначението на човека, и крайната цел на съществуването на света и подобни).
Разбрали суетата и непостоянството на света, "защото е преходен образът на този свят" (1Кор.7:31),, те оставили всичко, отишли в Лаврата на свети Сава (има се предвид Лаврата на св. Сава Освещени) и се посветили на монашеския живот, в който се подвизавали ревностно, преуспявайки в молитвите и всички добродетели. За своя добродетелен живот Теофан бил удостоен с презвитерски сан.
По това време започнало безбожното гонение на светите икони*, което развълнувало цялата Божия Църква. Заради почитането на светите икони много християни били подложени на мъчения и гонения. Тогава Иерусалимският патриарх** изпратил тези премъдри учители и защитници на православието като агнета сред вълци при император Лъв Арменец (византийски император – иконоборец, царувал от 813 до 820 година), за да изобличат нечестието му. Когато пристигнали в Константинопол и застанали пред богопротивника, те дръзновено го изобличили в злочестие.
* Иконоборческата ерес и гоненията на иконопочитателите възникнала във Византия в първата половина на VIII век и продължила почти до средата на IX век, от царуването на Лъв Исаврянин (714-741) до Михаил III и неговата майка Теодора.
** Патриарх бил св. Никифор, изпратен по-късно на заточение заради това, че защитил православното иконопочитание. Паметта му се чества на 13 март.
(Св. Димитрий Ростовски има несъмнено предвид Константинополския патриарх Никифор)
Братята философи много пострадали заради това и не само от императора Лъв Арменец, но и от приемниците му - императорите Михаил Валвос (Михаил II Балба, или Косноязычный, царувал 820-829) и Теофил (царувал 829 – 842 г). Те понесли много различни мъчения, рани и окови, глад и жажда, заточение, жигосване на лицата и други безчислени страдания. Повече от две десетилетия, от 817 до 842 година, те били мъчени и преследвани от иконоборците. Сред тези бедствия свети Теодор се представил на Господа (около 840 г.), а Теофан дочакал настъпването на мира в Църквата.
Михаил*, синът на византийския император Теофил, който приел заедно с майка си Теодора скиптъра на византийските императори, възстановил почитането на светите икони, внесъл ги в Божиите църкви и с големи почести върнал от заточение всички свети мъже, пострадали за иконопочитанието. Тогава се завърнал и свети Теофан и след като бил ръкоположен от патриарх Методий (Константинополски патриарх от 842 до 846 година), който унищожил иконоборческата ерес, бил назначен на митрополитската катедра на Никейската църква*.
* В първите години след възкачването на Михаил III на царския престол (през 842 г.), до 855 г. управлявала неговата майка св. Теодора. След нея Михаил царувал до 867 година. Възстановяването на иконопочитанието се състояло на Константинополския събор в 842 г., и в негова памет в Църквата бил установен особен "Чин на Православието", извършван и днес в първия неделен ден на светата Четиридесетница.
** Никея (днес Изник) – древен град в Мала Азия, в средните векове богат и цветущ, а днес беден и малконаселен. Никея се ползвала с особено внимание от римските, а по-късно и от византийските императори. Никейската митрополитска катедра била считана за една от най-видните. В Никея били проведени Първия и Седмия вселенски събор.
Свети Теофан съставил тържествен канон за почитането на светите икони и оставил на Христовата църква много други полезни писания. От този земен живот той се преселил при Господа (около 850 г.) и след много страдалчески подвизи сега блаженства в небесните обители.
* Теофан оставил много съчинения в защита на православието и бил особено известен като писател на канони, до 148 на брой. Сред най-добрите му канони са канонът в неделя на православието, всички канони на апостолите и за починалите. Освен това, св. Теофан написал и стихири на някои дни.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски. Всички бележки са от св. Димитрий.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com