Св. преподобни Теофилакт Никомидийски Изповедник
† около 832 година
Чества се на 8 март
|
Св. преподобни Теофилакт Никомидийски Изповедник† около 832 година Чества се на 8 март |
Лъчезарен светилник си бил до краищата на земята, светителю Теофилакте;
проповядвал си Единосъщното на Отца и Духа Слово,
събора на Божествените отци си изяснил
и си
се явил угодник на Троицата, пред Която предстоиш,
моли се непрестанно, за всички нас.
По-долу:
Виж също:
Никомидия
е бил цветущ град в Мала Азия на брега на Мраморно море, столица на източната половина на Римската империя при Диоклетиан и неговите приемници. В Никомидия са живяли, светителствали, свидетелствaли и загинали за вярата:
Св. Теофилакт бил известно време монах в една обител близо до Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата ерес била осъдена от Седмия вселенски събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, убедил го да приеме званието епископ Никомидийски. В тоя сан Теофилакт се явил истински служител и последовател на Христа: той служел на бедни, болни, устройвал странноприемници и болници. Във време на една зараза, която се появила в града, той сам се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.
Иконобороческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение. Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Той починал в дълбока старост около 832 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В дните, когато Църквата била смущавана от ереста на иконоборството*, от източните страни в Цариград дошъл един благочестив мъж на име Теофилакт и се сближил с църковното светило, свети Тарасий - тогава още мирянин и сенатор, главен управител на тайните дела в царските палати. След смъртта на царя иконоборец Константин Копроним** се възцарил неговият син Лъв*** с майка си Ирина; патриарх Павел, наречен милостиви, по добра воля оставил своя престол и вместо него бил възведен в патриаршество свети Тарасий, който свикал седмия Вселенски събор и проклел иконоборческата ерес****. Тогава блаженият Теофилакт, и заедно с него и Михаил Синадски, оставили света, приели монашество и били изпратени от светейшия Тарасий в един манастир, построен на брега на Черно море; там, подвизавайки се в монашески трудове, преуспели в добродетелите и получили дръзновение пред Бога в молитвите си.
* Иконоборството в гръцката църква започнало при Лъв III Исавриец (717 -741) и завършило при императрица Теодора (842). През това време царували: Константин V (до 775 г.), Лъв IV (до 780 г.), Константин VI и Ирина (до 802 г.), Никифор I (до 811 г.), Ставрикий и Михаил I (до 813 г.), Лъв V Арменец (до 820 г.), Михаил II (до 821 г.), Теофил (до 840 г.), Теодора и Михаил III (до 867 г.). При тези императори Патриаршеския Константинополски престол заемали: Анастасий иконоборец (753), Константин II иконоборец (766), Никита иконоборец (780), свети Павел, паметта му се чества на 1 август (784), св. Тарасий, паметта му се чества на 25 февруари, при него бил свикан VII Вселенски събор в 787 г. (806), св. Никифор (815), Теодор иконоборец (821), Антоний иконоборец (832), Иоан VII иконоборец (842) и свети Методий (846). Бел.ред.
** Прозвището Копроним идва от гръцки - κοπρα - тор.
*** Царувал от 775 до 780 г. - Лъв IV - Хазарин, макар и да бил привърженик на иконоборството, се отнасял отстъпчиво към противниците му: той разрешил на монасите - застъпници на иконопочитанието, избягали по времето на неговия баща, да са върнат и даже ги допускал до заемане на епископски катедри; така на патриаршеския престол бил възведен тайният привърженик на иконопочитанието Павел Кипърски. Икони имало даже в двореца в стаите на императрица Ирина, която поддържала иконопочитателите тайно от мъжа си. Когато това се открило, Лъв отстранил Ирина от двореца, но скоро умрял. Бел.ред.
**** Седмият Вселенски събор се състоял в 787 г. Като подхвърлил на анатема иконоборците, съборът утвърдил иконопочитанието в този смисъл, че на иконите не трябва да оказваме поклонение, подобаващо само на Бога, но трябва да ги почитаме така, както и светия животворящ Кръст (почитането на който иконоборците не отхвърляли).
Било жътвено време и голяма горещина и хората изнемогвали от силна жажда. Светците се помолили на Бога и сухият меден съд в манастира започнал да се пълни с вода в количество, достатъчно за потребностите. Така изпълнявал Господ волята на тези, които Му се боят и чува молитвите им! Това чудо било подобно на древното чудо, което станало в пустинята, когато Моисей извел вода от камъка за жадуващия Израил (Изход.17:6), и на другото, когато за умиращия от жажда Сампсон сухите кости на магарешката челюст станали извор на жива вода (Съдии 15:19). Когато преподобните отци Теофилакт и Михаил просияли като звезди със своя добродетелен живот, светейшият патриарх Тарасий ги намерил достойни за високия архиерейски сан и като посветил и двамата, Михаил изпратил в Синад, а блажения Теофилакт поставил за епископ в Никомидия. Какви грижи за словесното Христово стадо проявил свети Теофилакт в Никомидия, каква подкрепа на бедните, сираците и вдовиците - за това свидетелствали създадените от него божествени храмове, болници, странноприемници и неизмеримата всекидневно давана от него милостиня. Той сам служел на болните, слепите, сакатите и немощните; обхождайки приютите и градските площади със съд с топла вода, той със собствените си ръце умивал и очиствал прокажените, които срещал, без да се гнуси от нищо при служенето им.
След като светейшият Тарасий напуснал света, след него престола на Константинополската църква приел Никифор Премъдри; тогава отново се надигнала бурята на иконоборческата ерес, възбуждана от нечестивия цар Лъв Арменец. Светейшият патриарх Никифор, като събрал избраните архиереи Емилиан Кизикски, Евтимий Сардийски, Иосиф Тесалоникийски, Евдоксий Аморийски, Михаил Синадски и блажения Теофилакт, епископ Никомидийски, се отправил с тях при злочестивия цар; много поучавали царя от свещените книги на божествените отци, увещавайки го да не внася смут в Христовата Църква с тази ерес, която седмият Вселенски събор е проклел. Но те не могли да убедят развилнелия се цар, изпълнен със змийската отрова на ереста и дишащ ярост и гняв срещу тях. Когато светите отци замълчали, блаженият Теофилакт казал на царя:
- Зная, че ти, оскърбявайки Божието дълготърпение и пренебрегвайки своето спасение, се противиш на древното предание на светите отци и смущаваш Църквата; но подобно на буря внезапно ще те настигне люта пагуба и неочаквана беда, и няма да намериш избавител.
Като чул това, царят още повече се изпълнил с ярост и прогонил епископите с безчестие, осъждайки ги на заточение на различни места: светейшия патриарх Никифор на остров Проконис*, свети Михаил, епископ Синадски, в Евдокиада, другите на други места, а свети Теофилакт Никомидийски в приморския град Стровул, който е в Кивериоти (югозападна област в Мала Азия, бел.ред.). Там Христовият изповедник и велик поборник на благочестието прекарал останалото време от живота си, около тридесет години, в утеснение и много скърби, и се представил в Господа.
* Проконис - остров в Проконида (сега Мраморно море) на северозапад от Кизики; бил известен с мраморните си отломки. Бел.ред.
Цар Лъв Арменец загинал, както и било предсказано от светеца, от зла и неочаквана смърт: той бил посечен с меч от своите войници в деня на Рождество Христово, в църквата по време на утренята (820 г.). След него живели и починали, Михаил, наречен Гъгнивия (829 г.), и синът на Михаил Теофил (842 г.), царе иконоборци. Когато царица Теодора (842 -855) със сина си Михаил (855-867) (това бил третият цар с името Михаил) приела скиптъра на царството, свети Методий бил възведен в патриаршество (842 г.) и беззаконната ерес била унищожена, а Православието възсияло - тогава честното тяло на преподобния наш отец Теофилакт било пренесено в Никомидия и положено в построената от него църква за чест и слава на Христа, нашия Бог.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com