Св. Тарасий, патриарх Цариградски
784 — 806 година
Чества се на 24 февруари
|
Св. Тарасий, патриарх Цариградски784 — 806 година Чества се на 24 февруари
|
По-долу:
Виж също:
Св. Тарасий се родил в Цариград около половината на VІІІ век от родители богати и знатни, които го възпитавали в благоговеен страх пред Бога и му дали добро образование. Той напълно оправдал старанията на родителите си. Високите му достойнства и добродетели привлекли към него общото внимание и той – още твърде млад – бил възведен във важна гражданска длъжност и станал един от царските съветници.
В това време царувал малолетният император Константин с майка си Ирина, която ръководела държавните работи. Разприте по иконоборческата ерес
смущавали църковния мир. Ирина се стараела да възстанови православното почитане на
иконите, но ереста, силно поддържана от нейните предшественици, имала много последователи. Сам патриарх Павел – човек
добър, но слаб – допринесъл за това, защото при предишните императори от страх и малодушие бил подписал, против убежденията си, правилата, изложени от иконоборците. Тая малодушна
отстъпка тревожела съвестта на патриарха. Със сърдечно съкрушение той се каел за нея, молел Бога за прощение и най-после пожелал да напусне архипастирския престол. Той обяснил това
на императрица Ирина, като я молил да бъде избран вместо него друг патриарх, който със своето правоверие и твърдост на духа би могъл да възстанови мира в Църквата. Патриарх Павел
препоръчал Тарасия като човек напълно достоен да заеме този важен сан, а сам желаел – отдалечен от света – да прекара в молитва и покаяние останалия си живот. Няколко дни подир
това обяснение Павел се поминал.
Духовенството се събрало да избере негов приемник. Ирина съобщила думите на Павел и общото мнение било съгласно с указанието на патриарха: всички единодушно избрали Тарасий още като цивилно лице. Но той сам се считал недостоен за високия сан и неспособен да управлява Църквата в такова смутно и трудно време. Без да обръщат внимание на неговите възражения, всички продължавали да настояват на своя избор и най-после Тарасий се съгласил с условието, че незабавно ще бъде свикан вселенски събор, който да разреши спорните въпроси и със своите постановление да въдвори мир и съгласие в Църквата. "Защото – казал той – аз виждам разкъсана Църквата Божия, разпри между Изток и Запад, взаимна вражда там, гдето би трябвало да има единство на вяра и любов." Цялото събрание намерило думите на Тарасий справедливи. Решено било да се свика вселенски събор. А Тарасий, като минал всички църковни степени, бил посветен в патриаршески сан.
Първа негова работа била да напише послание до всички патриарси и епископи – източни и западни – и да ги покани на вселенския събор. Той написал послание и до римския папа Адриан. В отговора си Адриан проявил вече ония властолюбиви претенции, които по-късно били отчасти причина за окончателното скъсване на отношенията между източната и западната църква, обаче пратил на събора двама епископи. Било решено съборът да стане в Цариград и за място на заседанията бил избран храмът, построен от Константин Велики. Но току-що се събрали в него епископите под председателството на Тарасий, и тълпа войници, които държали за иконоборството, обкръжили храма, като заплашвали със смърт епископите. Те казвали, че няма да позволят да се внесат идоли в Божия храм. Иконоборците – в своето заблуждение – наричали идоли изображението на Божеството и на светиите, а не самите дъски, на които те са изрисувани.
За да се избегне смут в Църквата, съборът се разотишъл и на следната 787 г. отново се събрал в град Никея, по-малко от Цариград заразен от ереста. Това бил Седмият вселенски събор. На него присъствали повече от 360 епископи под председателството на патриарх Тарасий. Те единодушно утвърдили няколко църковни правила и, основавайки се на Свещеното Писание и на съчиненията на светите Отци, разрешили въпроса за иконопочитанието, като приели, че трябва "да се почитат светите икони и да им се въздава поклонение не като на Бога, а като на Негово и на светиите възпоменателно начертание".
Когато по такъв начин бил разрешен въпросът, който в продължение на толкова години вълнувал Църквата, Тарасий се отдал напълно на своето високо духовно служение. Той веднага след избирането си за патриарх премахнал от дома си всякакъв разкош и въдворил в него строга простота. Всичкото си имущество той употребил за подпомагане на бедните, за устройване на болници и за други богоугодни дела. Всички, които дохождали при него, той приемал с любов, с внимание ги изслушвал, като винаги имал пред себе си примера на Иисуса Христа, Който дошъл "не да Му служат, но Сам да послужи". Давайки личен пример и непрестанно поучавайки със слова и послания, той искал от цялото духовенство дейност, благочестие и ревностно изпълнение на християнския дълг.
Спокойствието не продължило дълго време. Смутове от друг род налагали голяма твърдост на духа у патриарха. Император Константин като станал пълнолетен, започнал да управлява самовластно и скоро се отдал на страсти и пороци. Той обикнал една своя сродница, която се намирала при царицата, и намислил да се ожени за нея и да се разведе с жена си Мария. За да може да оправдае една такава постъпка, той наклеветил Мария, като казал, че тя иска да го отрови. Приближените на царя не смеели от страх да опровергаят ужасната клевета. Но когато тая вест дошла до патриарх Тарасий, той силно възнегодувал.
Скоро след това императорът пратил при Тарасий един от сановниците си, комуто поръчал да му разкаже измислената клевета и да узнае, ще благослови ли патриархът новия негов брак. Тарасий изслушал целия разказ и казал на пратения:
"Аз не знам, как царят ще иска от поданиците си да живеят честно и целомъдрено, след като той им дава такъв пример. Царицата е невинна. В това аз съм убеден. И по-скоро ще умра, колкото да дам благословение за нов брак. Това е моят отговор. Така ще отговори и цялото духовенство. Съобщи това на царя!"
Константин се наскърбил, но боейки се да се обяви против патриарха, когото всички уважавали заради неговите добродетели, той го повикал при себе си, като се надявал с ласкави думи да го склони на своя страна.
Партриарх Тарасий се отправил при царя заедно с уважавания и благочестив старец Йоан. Константин го приел с почит, започнал да го уверява, че го обича и почита като баща и след това му разказал подробно за намерението си. Но лъстивите думи никак не подействали на Тарасий. Той смело отговорил на царя:
"Не въставай, царю, против Божия закон! Не воювай чрез тайно коварство против истината! На царя подобава да действа открито, свободно, с чиста съвест, и да не крои тайно замисли против закона Господен. Ти знаеш, както и всички знаят, че царицата е невинна. Ти чрез клеветата срамиш своя царски скиптър. Затова аз няма да разтрогна твоето законно съпружество, а на беззаконния брак благословението си не ще дам. Ще могат ли след това да те почитат, когато ти престъпиш закона Господен? Ще можеш ли да се причастиш със Светите Тайнства с чиста съвест? Аз пред Бога ти говоря."
Старецът Йоан също така увещавал царя да остави своето престъпно намерение. Но царят само се ядосал и заповядал да изгонят с безчестие от двореца Тарасия и Йоана.
След това Константин принудил жена си да постъпи в манастир, а сам се оженил за сродницата си. Намерил се един свещеник Йосиф, който благословил незаконния брак. Той по-късно бил осъден от църковен съд.
Тоя брак навлякъл на Константин много укори. Тарасий не разтрогнал незаконния брак, като се боял, да не би царят да въздигне отново иконоборческата ерес, но оттогава станал чужд за царя, като се ограничавал с изпълнението на своите задължения, и с търпение и кротост понасял неприятностите и притесненията от страна на императора.
Константин не царувал дълго време. Патриарх Тарасий доживял дълбока старост и умрял около 806 година. Той е погребан в построяние от него манастир на Босфора (на тракийския бряг) и много чудесни изцерявания се извършвали при гроба му.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
След като светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, престола на Константинополската църква приел свети Никифор. Бурята на икoноборческата ерес, която вече била осъдена на Седмия вселенски събор на светите отци, отново се надигнала.
Свети Тарасий се родил в Константинопол; баща му Георги и майка му Евкратия били благородни хора и принадлежали към съсловието на патрициите. Като достигнал пълнолетие и като получил добро образование, Терасий изпълнявал различни длъжности при царския дворец; тук всички го обичали и го уважавали заради благоразумието и добрия му нрав, и той бил станал един от царските съветници. А на царския престол тогава седял Константин Багрянородни, син на Лъв Хазар и внук на Константин Копроним; той не царувал сам, а заедно с майка си Ирина, тъй като по времето на възцаряването си той бил едва на 10 години. Патриарх тогава бил Павел Кипърски, мъж добродетелен и благочестив, но твърде слабоволен и боязлив. Той бил възведен на патриаршеския престол при царуването на споменатия Лъв Хазар, син на Копроним, при когото ереста на иконоборците, получила началото си от Лъв Исаврянин, все повече и повече се засилвала. Като видял, че мнозина претърпяват големи мъки от злочестивия цар за поклонението на светите икони, патриархът се уплашил и почнал да крие благочестието си и дори имал общение с еретиците. След смъртта на Лъв Хазар патриархът искал да възстанови благочестивия обичай верните да се покланят на светите икони, но не могъл, понеже нямал помощник, докато ереста на иконоборците все повече се усилвала както в самата столица, така и в другите области на държавата. Това силно опечалявало патриарха. Като видял, че не може да направи нищо за възтържествуване на православието, Павел намислил да напусне патриаршеския престол, който заемал не повече от четири години. Като заболял, той тайно напуснал патриаршеските палати и пристигнал в манастира „Свети Флор", където и приел схима.
Скоро след това патриарх Павел отишъл с мир при Господа. В това време жителите на Цариград без никакъв страх и опасение започнали да беседват и да се препират с еретиците за светите икони, докато от времето на Лъв Исаврянин досега никой не се осмелявал да заговори в тяхна защита.
А благочестивата царица заедно с целия царски съвет започнала да издирва достоен и мъдър човек на мястото на Павел, който би могъл да прекрати църковния смут; но не могли да намерят никой друг, освен Тарасий. Тогава той бил мирянин; но тъй като си спомнили, че и патриарх Павел съветвал да го изберат, изборът на всички се спрял върху него. Но Тарасий решително отказал. Тогава царица Ирина събрала хора от всякакъв чин - и светски, и духовни, и целия народ в двореца, наричан Магнавра - той се намирал в предградията на Едомското място, - и казала пред целия свещен събор:
- Известно ви е, че патриарх Павел ни напусна; сега трябва да си изберем на неговото място добър пастир и учител на Църквата.
На това всички извикали високо:
- Такъв не може да бъде никой друг освен Тарасий.
А блаженият Тарасий, като застанал по средата, рекъл:
- Виждам, че Църквата Божия е разделена и разединена. Както източните, тъй и западните християни ни проклинат; тежко е това разединение и страшно е отлъчването от царството Божие. Нека бъде свикан Вселенски събор, на който да се обединим във вярата; нека вярата ни бъде единна, както сме просветени с едно кръщение; та нали в Божиите очи нищо не е така угодно, както пребиваването на всички в единство на вярата и любовта. Ето това ще изисквам аз, недостойният и неопитният, приемайки управлението на Църквата. Ако не бъде свикан Вселенски събор, ако иконоборческата ерес не бъде подложена на достойно осъждане и ако няма единение във вярата между православните източни и западни църкви, аз не ще се съглася да приема патриаршеството, за да не си навлека проклятие и осъждане, защото тогава никой от земните царе не ще може да ме избави от Божия съд и от вечното смъртно наказание.
Като чули това, всички постановили да се свика Седми Вселенски събор и помолили Тарасий да не се отказва да им бъде пастир. Те му обещали да му оказват послушание във всичко така, както овцете слушат гласа на своя пастир, защото били твърдо уверени, че свети Тарасий може да настави словесното стадо в истинския път. По този начин те го склонили да приеме първосветителския сан и управлението на Константинополската Църква. Посветен последователно във всички йерархични степени, светецът бил възведен на патриаршеския престол, имайки крепко упование, че Господ ще му помогне да премахне ереста на иконоборците.
С промяната на положението си свети Тарасий променил и начина си на живот, макар че и преди, намирайки се в света, по дух той бил вече монах; а сега, като заел светителския престол, с още по-голяма ревност започнал да се упражнява в духовните подвизи и станал ангел в плът, пламтейки духом, работейки ревностно пред Господа, подчинявайки плътта си на духа и достигайки чрез умъртвяването й непорочната чистота, с която са облечени ангелите. Изумително било въздържанието му, велик бил постът му и непрестанно бодърстването му; отделял за сън не много часове, по цели нощи пребивавал в молитви и в размишления за Бога, нямал мека постеля, избягвал меките одежди. Към бедните и сиромасите бил много милостив, хранел гладните, обличал голите, устройвал болници и всеки ден отпускал храна от патриаршеския си двор, а в деня на Възкресение Христово и в други празнични дни устройвал трапеза за безимотните, по време на която сам прислужвал на сиромасите. Освен това свети Тарасий устроил странноприемници, а със средствата, останали след смъртта на родителите, му устроил манастир на Босфора, в който събрал лик от добродетелни монаси; мнозина от тях достигнали такова съвършенство, че били канени да заемат архиерейски престоли и станали непоколебими стълбове на вселенската вяра. Свети Тарасий особено се стараел да възстанови почитането на светите икони и да премахне богохулната иконоборческа ерес. Затова той винаги напомнял на царете да свикат вселенски събор.
За място на съборните заседания била избрана великата църква, съградена от цар Константин Велики, и преустроена и великолепно благоустроена от император Юстиниан - в тази църква се събрали светейшият Тарасий, епископите и наместниците на другите патриарси; тук присъствал и младият цар Константин с майка си Ирина. Изведнъж в храма нахлул голям полк въоръжени воини, последователи на иконоборческата ерес, в която те били въвлечени от дядото на царя Константин Копроним и в която пребивавали до този ден. Подбудени тайно от неколцина епскопи и велможи, заразени от същата ерес, тези закоренели в иконоборческите заблуди воини, като се въоръжили, обкръжили църквата и нахлули в нея със силни викове.
- Няма да допуснем - крещели те, - да отхвърлите догматите на цар Константин; нека бъде твърдо и непоколебимо това, което той е утвърдил и положил за закон на своя събор; няма да допуснем в Божия храм да се внасят идоли (така наричали те светите икони); а ако някой се осмели да не се подчини на определенията на събора на Константин Копроним и като отхвърли постановленията му започне да внася идоли, тази земя ще се обагри с кръвта на епископи.
Като видели безредиците и суматохата, царицата и царят подали знак на епископите да станат от местата си - и тогава всички, които били на събора се разотишли. Но след като изминали няколко дни воините и предводителите им били наказани от благочестивата царица Ирина, както се полага, били лишени от военни звания и били разпратени по селата, за да обработват земята. След това било приготвено място за заседанията на събора във Витинския град Никея. Тук вече бил проведен Първият Вселенски събор, свикан за осъждане на ереста на злочестивия Арии, тук било решено да се съберат и сега.
Светият събор продължил 30 дни; през това време участниците се събирали и разглеждали тези места от Божественото Писание и от учението на светите отци, които имали отношение към догмата за почитането на светите икони, и на основание на Свещеното Писание и църковното предание поразявали зловерното мъдруване на еретиците. Накрая те проклели ереста на иконоборците и утвърдили почитането на светите икони; тогава настанала велика радост в светите църкви, които приели със сърдечно ликуване утвърждаването на иконопочитанието, и целият народ тържествувал, като отправял благи пожелания към царете и пастирите. Така, с голямата грижа на светейшия патриарх Тарасий и с усърдието на благочестивата царица Ирина ереста на иконоборците била отхвърлена и потъпкана, а на Църквата Христова бил даруван мир.
Свети Тарасий мъдро управлявал Църквата Божия, бил застъпник на обидените, помощник на намиращите се в беда.
Междувременно цар Константин, като достигнал двадесетгодишна възраст, по коварното нашепване на злите си съветници, отстранил от власт майка си, която до този момент мъдро управлявала цялата държава и започнал да управлява еднолично. При това, като се освободил от опеката на майка си, той се предал на излишества и започнал да води непристоен живот. Без всякакъв повод възненавидял законната си съпруга царица Мария и се разпалил от престъпна любов към друга, на име Теодотия. Царят изгонил законната царица от палатите си в един женски манастир, там я постригал насила, а сам отпразнувал брака си с наложницата си Теодотия, която му била далечна сродница по бащина линия. Този беззаконен брак бил извършен без знанието на патриарха от църковния иконом, презвитера Йосиф, който заради дръзкото си деяние впоследствие бил отлъчен от Църквата. Светейшият патриарх всячески се стараел да разтрогне този прелюбодеен брак, но не могъл, понеже царят се хвалел, че отново ще възстанови ереста на иконоборците, ако му забранят този брак. Затова свети Тарасий оставил царя да пребивава в неговото беззаконие, за да не бъде постигната Църквата Христова от още по-голямо зло. Защото светият патриарх винаги помнел, че бащата, дядото и прадядото на този цар били еретици - иконоборци, които избили много християни за почитането на светите икони. Царят, като се гневял на патриарха, всячески го притеснявал, но светителят понасял търпеливо всичко това, като благодарял на Бога и постъпвал съгласно с високия си сан на архипастир. Но след известно време царят бил постигнат от Божието възмездие. Майка му, благочестивата царица Ирина, отдавна вече виждала злото му и беззаконно житие; виждала как синът й потъпква Божия закон и е готов отново да въздигне иконоборчеството. Като обичала повече Бога и Неговата правда, отколкото собствения си син, и като се посъветвала с най-главните сановници, тя се изправила срещу сина си, задържала го под стража и го затворила в същия дворец, в който той се е родил и който бил известен под името Порфириев дворец. После заповядала да го ослепят, както пет години преди това той ослепил тримата братя на баща си: Никита, Антим и Евдоксий. Така царят, като получил наказание за делата си, умрял след боледуване. А Ирина отново приела царския скиптър и поправила всичко, което се било разстроило при царуването на сина й.
Оттогава светият Божий угодник Тарасий пребивавал в мир и тишина, като пасял ревностно словесното си стадо и като управлявал очистената от еретици Църква. От самия ден на посвещаването си той ежедневно сам отслужвал Божествена литургия и никога не нарушавал този обичай, освен поради заболяване. Когато светецът достигнал преклонна възраст, получил телесен недъг. Дори и като чувствал приближаването на кончината си, светейшият патриарх Тарасий не прекратил обичайните си занимания, докато не станал толкова слаб, че вече не можел да става от одъра. Чак тогава престанал да отслужва сам Божествената литургия.
Този светител пасъл Църквата Божия 22 години и починал през царуването на император Никифор, който се възкачил на престола след Ирина. Царят, целият народ, велможите, духовниците и миряните, и особено бедните и сиромасите, сираците и вдовиците, силно скърбели за него. Защото той бил милостив към всички, към всички се отнасял като добър пастир, любвеобилен баща и опитен наставник, на всеки помагал в беди и нещастия.
Погребали честното тяло на свети Тарасий в устроения от самия него манастир на Босфора и мнозина получавали изцеление при гроба му.
Този велик ревнител на православието се въоръжавал против еретиците иконоборци не само приживе, но дори и след кончината си. При Гръцкия цар Лъв Арменин иконоборческата ерес отново набрала сили поради това, че самият цар я покровителствал. Свети Тарасий се явил в сънно видение на Лъв и с голям гняв наредил на някой си воин Михаил да удари с меч този зловерен цар. Той замахнал и пробол царя с меча си. Лъв се пробудил в страх и трепет и изпаднал в силно недоумение. Като помислил, че в манастира на свети Тарасий се намира някакъв Михаил, който му мисли злото, той изпратил там свои хора да узнаят нещо за него. Царят не знаел, че Михаил от съновидението бил при него - той бил военачалник с прозвището Пелтек, който после поразил царя с меч в самия ден на Рождество Христово. Така загинал този злочестив цар, победен от молитвите на свети Тарасий, утвърждаващ вярата в Пресветата Троица. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com