Възкресението на Христос и появата Му сред апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос в
църквата "Протата" в Карея, Света гора Атон.
"Защото, както Йона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род" (Лук. 11:30)
Учението за възкресението
и неговия смисъл били откривани на старозаветния Израил векове наред чрез пророчествата на светите пророци и чрез предобразите.
Такова предобразно събитие е описано на страниците на Книга Битие 22 глава, чийто текст е наситен с драматизъм.
Бог, изпитвайки вярата на патриарх Авраам, му заповядва да принесе сина си Исаак в жертва на хълма Мория. Покорен на Божията воля,
Авраам се възкачва заедно със сина си Исаак, за да изпълни това Божие нареждане, като взима само дърва и огън, необходими за жертва всесъжение (всеизгаряне). По пътя към върха
Исаак попитал баща си къде е жертвеното агне, което ще принесат на Господ, а баща му отвърнал, че Бог ще промисли за това.
След като стигнали върха на хълма, Авраам свързал ръцете на Исаак, а Исаак доброволно застанал на жертвеника, за да бъде принесен на Бога. Когато Авраам вдигнал ножа си, за да пожертва сина си, Ангел Господен се явил на Авраам и му заповядал да не погубва сина си, след което му посочил като подходяща жертва един овен, който бил заплел рога в близките храсти.
Това събитие освен, че е реакция срещу и отричане на езическия култ към бог Молох (на него били принасяни малки деца в жертва), е предобраз на Христовото възкресение (срв. Евр. 11:19). Както Авраам желаел да принесе в жертва невинния си син Исаак, така и Бог Отец принeсe за нашето спасение невинния като Агнец Свой Син - Господ Иисус Христос.
Докато патриарх Авраам вървял към хълма, Исаак вече бил като мъртъв в сърцето му - така и Христос вкуси смърт (тление) заради нашите грехове.
Исаак сам носил дървата за всесъжението (Бит. 22:6), а пък Спасителят сам носеше кръста си по пътя към Голгота (мястото, на което е разпнат).
Исаак доброволно искал да се принесе в жертва, а Христос доброволно "смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Фил. 2:8).
Както Исаак бил върнат жив на неговия баща, така и Христос след смъртта Си възкръсна и се яви на мнозина.
В книгите на пророците Исаия и Осия са отразени важни моменти от възкръсването на Христос, когато "ще ни оживи (в см. Господ, б.а.) в два дни, в третия ден ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му" (Ос. 6:2).
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай (Египет)
Ясен предобраз на възкресението на Христос, който и
Спасителят посочва, е тридневното пребиваване на св. пророк Иона (живял през VIII в. пр. Хр.) в утробата на голямо морско животно (на
библ. гр. кетос - кит). Това събитие е описано в Книгата на св. пророк Иона. Както Иона бил в утробата на това морско животно три дни, така и
Христос три дни бил в утробата на земята .
Със Своята проповед и чудеса Христос желае не само да изясни как трябва да се разбира възкресението Му (не в смисъл на всеобщо възкресение в деня на Страшния съд, каквото е очаквано), но и да докаже, че то е възможно (особено на садукеите - религиозна партия, която е отричала съществуването на ангели и възкресение).
След като подготви всички за Своето възкресение чрез възкресението на сина на Наинската вдовица (Лук.7:11-15), на дъщерята на Иаир (Марк. 5:22- 43, Лук. 8:41-56) и на починалия от четири дни Лазар (Иоан. 11:1-45), Христос пострада и възкръсна, за да възстанови, освети и преобрази повреденото от греха човешко естество. Христос го стори за всички нас. Той извърши делото на изкуплението.
Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос
Църквата "Протата" в Карея, Света Гора Атон.
Всеки един от нас, обаче, лично трябва да стане причастен на това обновление, възстановяване и прославяне. Началото на това дело се поставя с Кръщението, Миропомазването и Причащението, а се осъществява с Божия помощ в следването на Христос през целия земен живот на човека и чрез приемането Му в Светото Причастие. Това лично възстановяване и възкръсване е същността на делото на нашето спасение, станало възможно единствено благодарение на Христовата жертва и възкресение. Възкръсването от греховете ни, оживяването ни за свят живот е възможно само в Христос и чрез Христос в светата Му Църква, където Той всекидневно се преподава на вярващите в Св. Причащение.
Църквата отделя особено внимание на подготовката ни за празника на новата Пасха (гл. пасах на евр. - отминавам, пощадявайки), на която старозаветната Пасха (Изх. 12 гл.) е предобраз, тъй като Пасха има и трябва да има жизнено значение за нас. На Възкресение ние чрез богослуженията тържествено ликуваме, възвестявайки на всички радостния факт на Христовото възкресение. Църквата обаче ни напомня, че ние не трябва да оставаме само на ниво емоционално преживяване и спомен за Възкръсналия, а че дейно трябва да се причастим и да Го приемем в сърцата си, за да ни възкреси, оживи и прослави. Тогава пасхалният поздрав: "Христос воскресе!" и отговорът: "Воистину воскресе!" ще свидетелстват както за Неговото, така и за нашето възкресение.
Анна Маринова
Вестник "Светилник", брой първи
Разглеждайки личностите-предобрази на Иисус Христос, неминуемо на първо място следва да започнем с родоначалника на цялото човечество и сборен представител на човешкия род – Адам, "който е образ на Бъдещия" (Рим. 5:14). Той не е просто отделен човек. Той е първочовекът, когото Бог сътвори по Свой образ и подобие и от когото произлизат всички характеристики на човешката същност. Адам е физически баща на всички представители на човешкия род и всички ние сме негови чеда.
С тайнствения акт на въплъщението и дивното Рождество на Богочовека се отварят нови хоризонти пред човечеството. Неговото раждане поставя началото на нов човек. Заедно с това Той е съвършеният и вечен Човек, вторият небесен Адам, защото "първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам – животворен дух" (1Кор. 15:45). Тези, които Го познаха, повярваха в Него и Го последваха, станаха Негови духовни чеда.
Праотецът Адам.
Детайл от стенописа Слизане в ада (Възкресение Христово)
в
Църквата "Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.
Апостол Павел говори за Адам като го съпоставя с Иисус. В Първото си послание до коринтяни той казва, че като Адам всички ние имаме физичeско тяло, което ще умре и като Иисус ще бъдем възкресени и ще получим ново "духовно" тяло (1Кор. 15). Светият апостол използва думите "Адам" и "човек" като синоними.
Когато Адам съгрешава, чрез него грехът влиза в света. Всички ние вече носим вина във или чрез него. Освен това, като човешки същества ние всички наследяваме грешната природа на Адам и смъртта, която е наказание за неговото неподчинение (ср. Бит. 2:17). И веднага се явява антитезата – Иисус Христос застава начело на едно ново човечество, в единение с Него, чрез вяра, следване и себеотдаване. Благодарение на Него вярващите сключиха тъй желания мир с Бога, нарушен с акта на грехопадението. Чрез кръстните Му страдания членовете на новото общество, на новия избран народ придобиха правото отново да се обръщат директно към Бога, като му казват "Отче наш". Именно Спасителят, като се пригвозди на кръста, стана причина повярвалите в Него да възвърнат нормалното си състояние, като станат праведни пред Бога.
В посланието си до римляните (5:12-14) апостол Павел отново говори за Адам, който чрез греха си привежда в действие верижната реакция на греха и неговото следствие – смъртта. Обратното, Иисус пък слага началото на спасителен процес, при който хората получават Божие оправдание и царуват в живота.
Адам е една от трите личности в Стария Завет, които се възприемат като пример за начина, чрез който Бог действа чрез Своя Месия. Месианистичното бъдеще в някои отношения напомня за Едемската градина, в която цари мир и благополучие. Проклятието над света може да се отмени само от Онзи, Който ще донесе спасение като "поразява главата" на злото (Бит. 3:15). Адам има власт над останалата част от творението, но той губи всичко, когато допуска неговата власт да бъде заграбена (вж. Бит. 1:28; 2:19-20; 3:6-13).
Новозаветното учение за Христос като втори Адам има своите корени в тези пасажи от Стария Завет, които са съсредоточени изцяло върху Царя Месия. Нещо повече – Иисус е "първороден между много братя" (Рим. 8:29). Вярващите получават чрез Него една нова и свята природа, а при завръщането Му на земята, вече в славата Си, те ще придобият и ново тяло.
Вторият син на родоначалника на човечеството – Авел също е предобраз на Иисус Христос. След като Авел принесе жертва, на която Господ погледна благосклонно, падналият ангел всели в брат му Каин демона на завистта. И въпреки Господните предупреждения и заръки да владее над греха, той не устоя и уби брата си (Бит. 4:2-8).
"Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел също принесе от първородните на
стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се
помрачи." (Бит. 4:3-5)
Каин убива Авел (Бит. 4:2-8).
Така се появи първият печален резултат на грехопадението – Авел стана първата в историята на човечеството жертва на смъртта. Пролятата кръв на Авел предобразява пролятата кръв при Голготските страдания на Спасителя. Но Авеловата кръв остана без последствие, докато Христовата кръв уми греховете на света и послужи за спасение.
Aвел.
Детайл от фреска от 1379 г. от Теофан Грек от църквата Св. Преображение на
Ильина улица в Новгород
В повествованията за изпитанията на Авраамовата вяра – в жертвопринасянето на Исаак - съзираме други предобразни идеи. Тук Авраам предобразява Бог-Отец, а Исаак – Иисус Христос.
Жертвата на Авраам.
Стенопис от XVI в. в съборната църква в манастира
Ставроникита в Света Гора Атон.
Тъй както Авраам не пожали едничкия си син, роден в преклонните му години, така и Бог Отец не пожали Единородния Си Син заради нас, заради нашето изкупление и спасение (Рим. 8:32; Йоан. 3:16).
Исаак с послушание изпълни волята на баща си, но не стана жертва. Господ Иисус Христос с послушание до смърт изпълни волята на Своя Небесен Отец.
Исаак излезе от дома на баща си и отивайки към определеното за жертвоприношение място сам носи дървата за жертвеника. Така и Христос бил поведен извън Йерусалим, носейки към Голготския жертвеник дървото на Своето страдание – кръста – вън от Йерусалим (Евр. 13:1-12).
Както Исаак до деня на жертвоприношението бе вече пожертван и един вид мъртъв в сърцето на своя баща, а на третия ден му бе възвърнат отново от Бога, така предстоеше и на Спасителя да умре на кръста, да престои три дни в гроба и да възкръсне.
Господ избра в лицето на Авраам бащата на избрания народ, "на които ще им бъде Бог" (Бит. 17:1-8). Иисус Христос след като извърши кръстния Си подвиг, стана баща на новия Израил.
Авраам повярва в Господа и това му се вмени за оправдание (Бит. 15:6), а вярата в Христос е предпоставка за спасение – "който вярва в Мене има живот вечен" (Йоан 6:47).
Явяването на Господ на Авраам в дъбравата Мамре, във вид на трима мъже недвусмислено полага основите на откровението, пред несъвършения човешки ум, за Троичността на Бога. На няколко места в библейския разказ за сътворението се загатва за участието в творческия процес на всички лица на Светата Троица (Бит. 1:2; 1:26). Но тази поява на скъпите гости и готовността, с която Ги посрещна Авраам, предобразява Троичния по лица и Един по същество Бог – Отец, Син, и Свети Дух. Тази библейска сцена е запечатана изящно в иконата на руския иконописец преп. Андрей Рубльов – Старозаветна Троица.
Посещението на Авраам (т.н. Старозаветна Троица).
Икона от преп. Андрей Рубльов
от Свето-Троицката Сергиева лавра в Русия.
Св. праотец Яков.
Източник: ikona.ru
Стълбата в съня на св. праведни патриарх Яков (Бит. 28:12-16) и борбата на Яков с
ангела (Бит. 32:24-30). Стенопис от Михаил и Евтихий от 1295 г. от нартекса на
Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в
Охрид
В библейската история за Йосиф и неговите братя се открива следващата предобразителна идея. От неразбиране и завист по-големите му братя подлагат Йосиф на страдания, мъки и унижения. Те го продадоха за двайсет сребърника (Бит. 37:27-28) и Йосиф се озова изгнаник в чужда земя. Но изпаднали в беда, целият му род намери при него спасение и утеха.
Така и Господ Иисус Христос претърпя страдания, мъки, унижения и дори смърт от ръцете на неразбралите Го юдеи и завистниците. Подобно на Йосиф и Той получи позорната "цена" на предателството. Но при Него всички отрудени и обременени намират утеха и спасение.
Виж също:
Втората историческа личност в Старозаветното откровение, носеща месиански характер в своето предобразователно начало, е св. пророк Мойсей Боговидец. Първият Изход на еврейския народ от Египет е едно безкрайно откриване на Бога. Мойсей успя да предразположи Бога, без Чиято помощ идеята за бягство е неосъществима. Така нарасна увереността, че ще има втори Изход. И той действително се състоя за тези, които узряха за него. Въплъщението, Кръстната смърт, Възкресението, Възнесението и сядането отдясно на Отца са събития от историята на човечеството, които го изведоха от робството на греха в обетованото Божие Царство.
Св.
пророк Мойсей при горящата къпина.
Икона от манастира "Св. Екатерина" в Египет, Синай
Законите, които Мойсей провъзгласи, не са просто сборник от граждански закони, а се базират на нравствената система, залегнала в основата на Десетте Божии заповеди. Господният Предтеча свидетелстваше, че Законът бе даден чрез Моисей, а благодатта и истината произлезе чрез Иисус Христос (Йоан 1:17).
Виж също: Св. пророк Мойсей Боговидец
Съгласно православната тълкувателна традиция първосвещеник Аарон, родоначалник на свещенството в Стария Завет, е предобраз на първосвещеническото служение на божествения Началник на нашето спасение (Евр. 2:10) – Господ Иисус Христос, Който пък е свещеник по чина Мелхиседеков (Евр. 7:11). При това, съгласно боговдъхновените размисли на свети апостол Павел в посланието му до евреите (4:14-8:7), достойнството и служението на новозаветния Първосвещеник Христос превъзхожда това на Аарон и неговите приемници – старозаветните първосвещеници.
Св. пр. Мойсей и Аарон.
Царски двери в манастира "Св. Екатерина" в Египет, Синай.
Св. пророк Мойсей, Аарон и Мириам.
Детайл от края на XIII в., в
Светогорския манастир Ватопед.
Свети Кирил Йерусалимски разглежда чудото на покаралия Ааронов жезъл (Числа 17:8; Евр. 9:4) като предобраз на безсеменното рождение на Иисус Христос от света Дева Мария.
След дългото 40-годишно лутане на евреите из пустинята Бог лиши Моисей от възможността да ги въведе в Обетованата земя. Това стори приемникът му Иисус Навин, който получи Неговата благословия. Той е поредният предобраз на Пътя на живота – Христос.
Защото ако Иисус Навин е човекът, който въведе Божия народ в земята, която Бог им обеща, то Иисус Христос Сам е врата, през която се влиза в Царството Божие. "Почивката" ("покоището"), която получи избраният народ в Ханаанската земя предобразява покоя и славата, осигурени от Христос (Евр. 4:1 и сл.).
Виж също: Св. праведен Иисус Навин
Иисус Навин. Фреска от XII-XIII в. от манастира "Св. Лука" в
Гърция.
Източник: sarmata.livejournal.com
Третата историческа личност, прототип
на Месия, е светият цар Давид. Той е един от най-важните предобрази на Христос в Стария Завет, наблягащ особено на Христовото
служение като Цар и Пастир на Неговия народ. Явно с напредването на времето царуването на Давид все по-ярко свети в паметта на Израил и основното пророчество на пророк Натан (2Цар. 7:12) се избистря в крайна сметка за "Давидов" Цар. Някои от псалмите са съсредоточени именно върху тази Личност.
Пророческото очакване на Месия е очакване на нов Цар, нов Пророк и нов Първосвещеник, Който няма да има равен на Себе Си на земята. В този смисъл Месия е син Давидов или нов Давид.
Виж също: Св. цар Давид Псалмопевец
Св.цар Давид, медена гравюра от 1680 г. от
С. Ушаков.
Източник: Антикварная книга, hi-edu.ru
Сам Спасителят е посочил като
предобраз на Своето възкресение случая с поглъщането на св. пророк Йона от голямо морско животно: "Както Иона беше в
утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Мат. 12:40). Следователно,
както това необикновено библейско чудо, така и изтръгналият се вопъл за избавление на пророка: "До планинските основи слязох, земята със своите затвори ме навеки затвори, но Ти,
Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми от ада" (Иона 2:7), са предсказания за изкупителната смърт на Помазаника Господен, след която ще
настъпи Неговото славно възкресение.
Ето какво пише свети Кирил Йерусалимски: "Образът на слезлия в ада Спасител представя Йона, като се моли из утробата на кита: "В моята скръб ... извиках из утробата на преизподнята" (Иона 2:3). При все че бил във вътрешността на кита, той казал, че е в ада, защото бил предобраз на Христа, Който щял да слезе в ада.
Виж също: Св. пророк Йона
Впрочем още праведният Йов, в чиито невинни страдания светите отци на Църквата също виждат предобраз на бъдещия Божествен Месия: "Аз зная, Изкупителят ми е жив и той в последния момент ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа и аз в плътта си ще видя Бога" (Иов. 19:25-26).
Праведният Йов и
съпругата му. Източник: days.ru
Когато изведените от Египет евреи, минавайки през опасната арабска пустиня, възроптаха против Бога и Мойсей, тогава за наказание Бог им изпрати множество отровни змии, от които умираха много хора. След разкаяние за този ропот Господ казал на Моисей да направи медна змия, да я окачи на върлина като знаме и ухапаният от змия, щом погледне Мойсеевата змия, ще остане жив (срв. Числа 21). Тази история е не само един действителен факт, но и един дивен предобраз, който разкрива тайната на изкуплението, извършено от Иисус Христос, чрез издигането и разпъването Му на кръста. Както била издигната медната змия, тъй трябвало да бъде издигнат като спасително знаме Сина Човеческий, та всеки пострадал от змията на греха да не умре, но като погледне на Него с очите на вярата и покаянието, да получи опрощение и изцеление от отровата на греха.
Виж също: Св. праведни Йов Многострадални
И тъй, цялата човешка история е история на Спасението, разделена на три периода.
Първият период е подготовка за идването на Спасителя. Той трае от грехопадението до Благовещение, в течение, на който Божият промисъл Си избира оръдия.
Вторият период е от Благовещение до Петдесетница и отговаря на земния живот и Възнесението на Христа. През него човекът е безсилен: само Христос със Своя живот, Възкресение и Възнесение извършва спасителното дело.
И ето, че от Петдесетница започва нов период. В него човешките личности със съдействието на Светия Дух могат свободно да приемат обожението, което природата им веднъж завинаги получава в Христа.
Йордан Божилов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com