Слизане в ада. Фреска от Светогорския манастир Ватопед
По-долу:
Още за Пасхалната икона:
Виж също:
Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:
(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.
Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19).
Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство.
Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991
Pravoslavieto.com
Обожествената душа слиза в ада, за да може, както за тия на земята възсия слънцето на правдата, така и за тези под земята, пребиваващи в тъма и сянката на смъртта, да огрее светлина; и както Господ проповядваше на ония на земята мир, за мъртвите освобождение, а за слепите - прозрение, и за повярвалите стана Виновник за вечното спасение, а за неповярвалите - изобличение за неверието им, така е проповядвал и на тези в ада. "Пред името Иисусово всяко коляно ще се поклони, небесно и земно, и преизподно" (1Иоана 1:7). По този начин, развързвайки онези, завързани от века, Той се върна назад - от смъртта към живота - като ни проправи пътя към възкресението.
Въпреки че Христос умря като човек и Неговата света душа се отдели от Неговото чисто тяло, Неговата Божественост припомня неразделимостта от тялото, а значи и единството на душа и тяло.
По-долу:
:: Слизане в ада
:: Възкресение Христово
:: Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб
Виж също:
::
Изображения на св. мироносици на гроба Господен
::
Иконография на Разпятието Леонид Успенски
Следващ по време иконографски сюжет е "Слизане в ада". Най-ранното познато изображение е от VІ век. Тези две по-късни композиции са използвани в Православната църква като Великденски икони.
В учението на Църквата слизането в ада е неразривно свързано с Изкуплението. Откакто Адам умрял, чрез самопринизяването на Спасителя трябвало да продължи това, което Адам прекъснал. Слизането в ада показва безгрешната природа на Христос и начало на Неговата слава. Независимо, че евангелистите нищо не казват за това мистериозно събитие, апостол Петър говори за него (Деян. 2:14-39) и в трета глава на първото си послание казва
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:19).
Христовата победа над ада, освобождението на Адам и оправданието на старозаветния човек е основна тема в Богослужението на празника.
Следвайки текста на богослужението, иконата "Слизане в ада" изразява духовно-трансцеденталната реалност на Възкресението – слизането на Господа в ада и разкриване целта и резултатите от Неговото слизане. В хармония със значението на събитието, действията в иконата заемат място в дъното на земята, в ада, показан като бездна. В центъра на иконата е застанал Спасителят. Авторът на Пасхалния канон, Св. Йоан Дамаскин, казва:
"Въпреки че Христос умря като човек и Неговата света душа се отдели от Неговото чисто тяло, Неговата Божественост припомня неразделимостта от тялото, а значи и единството на душа и тяло".
Слизане в ада. Възкресение Христово.
Икона от Мануил
Панселинос (ок. 1295 или 1313 г.).
Христос се появява в ада не като негов пленник, а като Победител. Като Освободител на заточените там. Не като роб се появява, а като Господар на живота.
Слизане в ада.
Миниатюра от X век от Трапезундското евангелие (Книга
на евангелските чтения),
съхранявано в Държавната библиотека в Санкт Петербург.
Той е изобразен на иконата в сияние, символ на славата. Това се изобразява обикновено с различни нюанси на синьото и често е украсено със звезди и излизащи от него лъчи. Дрехата не е по-дълга от тази, с която е изобразяван по време на земния Си живот. Тя е в златно жълто.
Мракът на ада е осветен от тази светлина на божествените лъчи – светлината на Неговата Богочовешка слава. Това е светлината на идващото Възкресение. Спасителят е стъпил с нозете Си върху адовите врати, които Той е повалил.
В много икони под вратата в черната пропаст се вижда отблъскващата фигура на княза на мрака - Сатана.
Възкресение Христово - Слизане в ада.
Икона от Албания
В по-късни икони можем да видим различни детайли. Силата на ада разрушена и веригите са скъсани. С тях ангелите оковават Сатанаил. Виждат се ключове, пирони и т.н.
Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос
Църквата "Протата" в Карея, Света Гора Атон.
В лявата Си ръка Христос носи свитък – символ на Възкресната проповед в ада според думите на свети апостол Петър.
Възкресение Христово (Слизане в ада).
Икона от зографите Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от
църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в
Охрид.
Днес в Галерията за икони, Охрид. Източник:
soros.org.mk
Слизане в Ада.
Икона от XII в., манастира
"Св. Екатерина" в Синай (Египет)
Понякога вместо свитък Той носи кръст, който вече не е позорен инструмент за наказание, а символ на победата над смъртта. Разкъсал на парчета веригите на ада (следвайки Адам, нашата прародителка Ева се издига с ръце в молитвено положение), Той освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички онези, които очакват Неговото идване с вяра. Ето защо отляво и отдясно на тази сцена са показани две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон в царски дрехи и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча. Отдясно – Мойсей със скрижалите на Закона в ръце. Виждайки Спасителя да слиза в ада, всички те веднага Го разпознават и показват на другите Този, за Когото са проповядвали.
Възкресение Христово.
Манастира Дечани в Сърбия, XVI век.
Слизането в ада е последната стъпка, направена от Него по пътя на Неговото самопринизяване. Със слизането в земната бездна Той отваря за нас врата към небето. Чрез освобождаване на стария Адам и с него на цялото човечество от робството на този, който е въплъщение на греха, мрака и смъртта, Той поставя основата на нов живот за съединените с Него в ново преродено човечество. Така духовното раждане на Адам е представено в иконата "Слизане в ада" като символ на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово. Следователно тази икона изразява смисъла на събитието, чествано на Великден. Великденската икона е представяне на Възкресение Христово, а следователно и на бъдещото възкресение на човека от смъртта.
Други икони и стенописи: Слизането на Иисуса Христа в ада
Възкресение Христово или Великден не влиза в числото на дванадесетте големи празника на Църквата. "За нас", казва свети Григорий Богослов, "това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос". Този най-велик сред празниците на Църквата е изведен над другите като проява на Христовото величие, признаване на вярата и израз на нашето спасение. "Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви" (1Кор. 15:17), казва свети апостол Павел.
Християнската иконография познава няколко изображения на Възкресение Христово. В ранното християнство се използвало старозаветно представяне на събитието, а именно пророк Йона, излизащ от устата на кита.
Пророк Йона и кита.
Ффреска от III-IV в. от
катакомбата Св. Петър и Марцелиус в Рим
В древност съществуват и исторически изображения, основани на евангелския разказ – появяването на ангела на жените мироносици. Според датировките тези изображения съществуват още от ІІІ век.
Виж също: Св. Мироносици. Възкресяване на Лазаря
В традиционната православна иконография моментът на Възкресение никога не е рисуван подобно възкресението на Лазар. Евангелието и църковната традиция не казват нещо за това как се е случило. Това мълчание ясно изразява разликата между двете събития. Възкресението на Лазар е чудо, което е могло да бъде видяно от всички, докато Възкресението Христово било недостъпно за всякакво възприятие. Както раждането Му от дева, така и Възкресението се възхвалява като неописуема мистерия, недостъпна за всеки ум.
Явяването на ангела на жените-мироносици.
Икона от празничния чин
на иконостаса на Троицкий собор в Свето-Троицката Сергиева лавра. Школата на
Андрей Рубльов. Източник: russianculture.ru
Резултатът от необяснимия характер на събитието и невъзможността да бъде изобразено е причината за липсата на икони на Възкресението. Ето защо в православната иконография, както казахме, две изображения кореспондират със значението на това събитие. Те показват момента, предшестващ Възкресението Христово – Слизането в ада, и моментите след Възкресението.
Леонид Успенски
Из "Смисълът на иконите" (The Meaning of Icons)
Превод със съкращения: Камелия
Константинова
Виж също:
www.Pravoslavieto.com