Обозрение на духовната битка
първо полугодие на 2002 г.
:: Пространно житие на Св. Константин Философ
:: Похвала за Кирил Философ - Св. Климент Охридски
:: Църковно-мисионерското дело на Константин Философ -
св. Кирил - Архимандрит Серафим (Алексиев)
:: Свети Кирил и Методия - Тодор Г. Влайков, от кн. "Преживяното"
Сказания за подвижните празници: Страстната седмица
Животът на Иисус Христос наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всеки ден от Страстната седмица е наречен Велик. >>>
Православни празници и възспоменания на евангелски събития
Вход Господен в Иерусалим :: Страстната седмица :: Възкресяване на Лазаря :: Неделя на Православието, първа от Великия пост :: Неделя на св. Григорий Палама, втора от Великия пост :: Благовещение
Лъжеучението на "Свидетели на Иехова"
Архимандрит Александър Милеант [Инославие]
Буен разцвет на култовете :: Сектата "Свидетели на Иехова" :: История на сектата :: Особености на сектата
Заблужденията на иеховистите - Божествеността на
Христос и учението за Светата Троица - Христовото възкресение и задгробния живот - Второто пришествие и хилядолетното царство :: Влияние на окултизма :: Иисус Христос: бог или
човек?
"Аз мога да се моля и у дома! Не е необходимо често да се ходи на Църква"...
Стоян Тодоров, ЦВ 1998 [Въпроси и отговори]
Какво бихме отговорили на тези християни, които поради греховна леност и неблагоразумие занемаряват духовния и молитвения си живот, или пък приемат Светата Евхаристия като символичен акт на възпоменание на нашия Господ Иисус Христос? >>>
Свети Иоан Касиан Римлянин (350-360 г.) [Нашата любов]
:: Цел и край на подвижничеството
:: Борбата на плътта с Духа
:: Борбата с осемте главни страсти - с чревоугодието - с блудния дух - с духа на
сребролюбието - с духа на гнева - с духа на скръбта - с духа на унинието - с духа на тщеславието - с духа на гордостта
:: Борбата с помислите :: Борбата с всякакъв вид скърби
:: За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот
:: За молитвата :: За ръководството в духовния живот
:: За степените на съвършенство в
духовния живот според подбудите към него
:: За края на покайните трудове
Християнството ли е утопия или социализмът
Алексий Библиофил, ЦВ 1998 [Апологетика, Общество]
Една от причините за непопулярността на християнските идеи и ценности сред съвременното общество е, че са смятани за отвлечени, нереални и неизпълними. "Имаше само един християнин и Той умря на кръста", мислят си хората в духа на Хегел и така оправдават собствените си недостатъци и грешки. И наистина - накъдето и да погледнем: като че ли всичко свидетелства не в наша полза. >>>
Може ли Васил Иванов Кунчев (Левски) да бъде канонизиран за светец
Стефан Чурешки [През вековете]
... За светостта е създадена нарочна наука, която се нарича "Агиология". Православната църква е развила тази наука за нуждите на своята проповед, принудена да въведе правила при канонизацията заради непрекъснатата поява на благочестиви Христови следовници. В агиологията са изложени принципите на канонизирането, подредени по написаното в Библията, писанията на светите Отци, каноните на Църквата и различните форми на светост, познати на църковната история вече 2000 години. Съществуват специални решения на Вселенските събори като постановлението на VII вселенски събор, обясняващо почитта към светците като "Негови (на Христос) истински служители". Светиите според учението на Църквата са християни, които са благоугодили на Бога посредством изпълнение на Неговите заповеди и чрез Дара на Светия Дух са се осветили изцяло и са обожествени и по душа и по тяло. Светиите имат прослава на земята и приживе и след успението си. Често пъти мощите им са нетленни, а чудото присъства на гробовете им. >>>
Б. Пoпов, 1939, ЦВ [Основи]
Човек е съставен от тяло и душа. По тялото си той прилича на материалния свят, а по душата си - на Бога. Той е създаден по образ и подобие Божие, а това значи не само, че душата му е надарена с разум и свободна воля, а и че е способен чрез постепенно духовно усъвършенстване все повече да се уподобява на Бога, да се приближава до Него и да живее в Него. Душата е божественото в човека, затова е най-ценната част в съществото ни и заслужава повече внимание. Тя струва повече, както говори св. Библия, отколкото целият свят. Тя е безсмъртна и вечна. Това е основно положение на християнския светоглед. >>>
Петър Вълчев [Инославие]
:: Религиозното състояние на арабите преди появяването на исляма
:: Животът на Мохамед
:: Свещена писменост и
предание на мюсюлманите
:: Вероучение на исляма
:: Обреди и морал на исляма
:: Главни направления и секти в исляма
Златина Иванова, ЦВ 1998 (Българска история)
Що е уния? В зависимост от това, кого ще попитате, ще получите и съответния отговор. Католикът ще ви отговори, че това е нещо съвсем безобидно. Просто едно
признание от православните, че папата е глава на всички християни и че каквото каже от своята катедра, е абсолютна и съвършена истина. Иначе всичко остава по старому
богослуженията, обредите, всичко.
... Годината е 1860. Борбата за самостоятелна Българска църква е навлязла в решителен стадий. В Цариград навръх Великден българите обявяват
своята независимост от Цариградската патриаршия и обявяват Иларион Макариополски за свой духовен глава. Този радикален акт далеч не означавал решение на българския църковен въпрос.
Предстояло най-трудното легализирането на това решение, сложни дипломатически ходове между всички заинтересувани от българския църковен въпрос, наричан още "малък източен
въпрос". >>>
Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет).
Св. Иполит, епископ и мъченик (+235 г.) (Основи)
Тъй като ти толкова ревностно искаше да научиш предложените ти (по-долу) от мен глави, възлюблени ми братко Теофиле, то аз сметнах за необходимо, щедро почерпвайки, като от свещен източник, от самото Свещено писание, да ти представя това, за което молиш, за да може ти, не само възприемайки го със слуха на ухото си да се възрадваш, но и след това, изследвайки самите неща, да можеш за всичко да прославиш Бога. Нека това ти бъде напътствие от нас против беди в истинския живот, тъй като ти, вземайки от готовото слово, си посял в пространството на своето сърце като на тучна и чиста земя нещо, което мнозина не познават и не биха приели. С това ще посрамиш и противящите се и говорещите против спасителното Слово. Но внимавай, не предавай тези слова на неверници и хулители (опасността ще е голяма), но ги съобщавай на благочестивите и верни хора, които искат да живеят със страх свято и праведно. >>>
Неделя Кръстопоклонна: Силата на св. Кръст
Траянополски епископ Иларион, Н. Хаджиев, ЦВ 1998
Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус.
По книгата на архим. Серафим (Алексиев) "Беседи за живота след живота", 1995
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на т. нар. Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие. "Душите на праведните, макар и да се намират на небесата, ... не получават до последния Съд съвършена награда, а също така и душите на осъдените не търпят пълно наказание, но след последния Съд душите заедно с телата си ще получат окончателно или венец на славата, или наказание" >>>
"Солта губи силата си" Признаци за приближаването на края на света
Архиепископ Аверкий (Таушев)
... Ето защо истинският, правилно вярващ християнин не бива да изпитва никаква "паника" пред мрачната картина на Отстъплението, от което така наивно и неразумно се боят някои хора, предпочитащи да "не го забелязват" и да мълчат за него. Истинският християнин знае от думите на самия Спасител, че всичко това "трябва да стане" (Марк 13:7; Лук. 21:9) и той не бива да затваря очи пред действителността, а трябва напълно съзнателно да се отнася към това, което става, правилно да преценява и претегля всички събития, в които се проявява Отстъплението, за да знае как да се държи при тези обстоятелства и да не бъде увлечен от потока на Отстъплението, което може да стане незабелязано за самия него при небрежност и недостатъчно внимание.
Напътвайки ни как да постъпваме в такива случаи епископ Игнатий Брянчанинов казва: "Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка..." Какво означава това? Нима трябва да се примирим с Отстъплението и сами да участвуваме в него? — Не, разбира се! А ето какво: "Отдръпни се, опази се от него самият ти — повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото, влияние!" ... "Всеки да спасява душата си", е казано на последните християни и това е казано от Божия Дух" — подчертава тази трудност епископ Игнатий, желаейки да ни внуши особена бдителност, особено внимание към себе си. >>>
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма
Жития на светиите, синодално издателство, София 1991 г.
www.Pravoslavieto.com