Св. Йоан Дамаскин
Духовно наследство

 

Св. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от Ивиронския манастир. Източник: culture.gr
     Св. преподобни Йоан Дамаскин
                 (ок. 680-780)

 

Преп. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от Ивиронския манастир. Източник: culture.gr

По-долу:

Книги на Pravoslavieto.com:

На други езици и на други сайтове:

Виж също:

 

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Из Слово за Преображение Господне

Цялото слово на руски език: Слово на преславное Преображение Господа нашего Иисуса Христа Преп. Иоанн Дамаскин

Св. Преображение ГосподнеВ Кесария Филипова Господ Иисус Христос събрал апостолите и ги попитал: За кого Ме мислят човеците? Със светлината на знанието Той искал да разсее човешкото невежество, обзело като мрак духовните очи. Учениците отговорили, че едни Го мислят за Йоан Кръстител, други за Илия, други за Иеремия или за един от пророците.

Какво прави Този, в Чиято десница всичко е възможно, за да заличи това мнение за Себе Си и да дарува на невежите истинско изповядване? Като човек задава въпрос, а като Бог тайнствено умъдрява апостолите, казвайки им: А вие за кого ме мислите?

И ето  Петър, вдъхновен от пламенна ревност и наставляван от Светия Дух, отговаря: „Ти си Христос, Синът на живия Бог”. Този, Който Сам се нарича Син Човешки, Него Петър, или по-точно говорещият чрез Петър, провъзгласил за Син Божий и Той действително е Бог и човек. Той не е син на Петър, Павел или Йосиф, или на някой друг баща, но е Син Човечески, защото нямал баща на земята и майка на небесата. Блажен си ти, Симоне сине Йонин, казал Безгрешният на Петър, защото Самият Мой Отец Небесен ти откри това богословие (защото никой не знае Сина освен Отец, Който Го е родил и чрез Сина познат, и Светия Дух, Който изпитва и дълбините Божии). Тази твърда и непоколебима вяра е камъкът, на който е основана Църквата, и макар че срещу нея въстават и се въоръжават вратата адови, устата на еретиците, те никога няма да надвият, нито да надделеят: "Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани" (Пс. 63:8).

След това, за да потвърди на дело Своите думи, Христос Господ казал: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16:28).

 

Защо не всички, а само някои са призвани да видят това пребожествено видение на Сина Човечески, явяващ се в Своето Царство? Защо не всички ученици и апостоли?

Защото всички са ученици, но сред тях е и предателят, всички са христолюбиви, но един от тях е сребролюбив. Това е Юда Искариот, който единствен бил недостоен да види Божеството, според казаното: „Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; - ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне” (Ис. 26:10). Тъй като Юда бил завистлив и злобен, би бил обхванат от още по-голяма ярост, ако само той бъде отхвърлен (а трябвало всички, които предстояло да станат очевидци на страданието, да бъдат очевидци на славата).

Затова Господ взема единствено върховните от апостолите за свидетели на своята слава и светлина (именно трима, за да разкрие с броя им свещеното тайнство на Св. Троица, а и защото двама или трима са достатъчно доказателство за истинността на свидетелството им). По този начин Господ затваря възможността на предателя да оправдае своето дело, а пред учениците разкрива Своето Божество.

Защо Спасителят взе Петър, Яков и Йоан? Той взел Петър, за да покаже, че неговата изповед се потвърждава от свидетелството на Отец и за да го увери, че именно Небесният Отец му е открил това свидетелство. Той взел Яков - като първия, на когото предстояло да умре за Христа, да изпие Неговата чаша и да се кръсти в Него. Накрая взел Йоан - като девственик и най-чист съсъд на богословието, който, виждайки вечната слава на Сина Божий, ще провъзгласи тези думи: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Йоан 1:1).

 

Като взел на планината Тавор тези, които се отличавали с най-високи добродетели, Господ се преобразил пред тях (вж. Мат. 17:2). Макар че светото Христово тяло от първата минута на ипостасното съединение да се обогатява изцяло със славата на невидимото Божество, така че една и съща е славата и на Словото, и на плътта, същата тази слава, скрита във видимото тяло, не може да бъде видяна от свързаните с връзките на плътта и не може да бъде разбрано това, което и ангелите не виждат. Когато Христос се преобразява, той всъщност не става друг, но отваряйки очите на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи, Той се явява такъв, какъвто е бил. Това е значението на думата преобрази се пред тях.

Като остава такъв, какъвто е бил преди, сега Господ се явява пред Своите ученици с нещо ново, свръх това, което са видели преди. И лицето Му светна като слънце, т.е. на Този, Който със Своята власт е осветил слънцето и сътворил светлината, по-древна от слънцето, Този, Който е истинската и невеществена Светлина, сияние на славата и естествен образ на Ипостаста на Бог Отец (Евр. 1:3). И лицето Му светна като слънце не защото не е било по-светло от слънцето, а защото само толкова можели да поемат очевидците (защото на момента биха изгорели, ако Той се явеше в цялата Своя слава. И лицето Му светна като слънце, защото това, което е слънцето между сетивните предмети, това е и Бог между разумните същества. И дрехите Му станаха бели като светлина. Както едно е слънцето (като източник на светлината и не може да бъде видяно ясно), друго е разливащата се от него по земята светлина (нея Божията премъдрост ни е дала възможност да съзрем), така и лицето на Господ сияе ясно като слънце, а дрехите Му стават бели като светлина, сияеща чрез отразяването на Божествена светлина.

За да посочат Владиката на Ветхия и Новия Завет, за да затворят устата на еретиците и да утвърдят вярата във възкресението на мъртвите, в слава застават пред Господа като раби Моисей и Илия и разговарят с Него (Мат. 17:3). Трябвало апостолите да узреят в славата и дръзновението на служители Божии, макар и като раби, дори за това, за да се удивят на човеколюбивото снизхождане на Господ, и най-вече, за да се изпълнят с ревност и да укрепнат за подвиг (защото позналият плодовете на труда леко се решава на подвиг). Моисей призовава духовния Израил да чуе това, което не може да чуе чувственият Израил: Господ и Бог твой е един, макар и в три лица познаваем, едно Божествено същество - на свидетелстващия Отец, засвидетелствания Син и осеняващия Дух. Ето Този, на Когото Отец сега дава свидетелство: ето живота на човека, който неразумните хора ще видят повесен на дърво и няма да бъдат уверени за живота си (Второз. 28:66). Тук на свой ред Илия казва: Ето Този, Когото видях някога безплътен в лъха от тихия вятър (вж. 3Царства 19:12), т.е в Духа, защото Бог, какъвто е по естество, никой никога не е видял (Йоан. 1:18) или ако е видял, то е видял това в Духа. Ето - десницата на Всевишния се е изменила (Пс. 76:11), ето това, което „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1Кор. 2:9). Така в бъдещия век винаги с Господа ще бъдем, съзерцавайки Христос, облян в светлина божествена (1Сол. 4:17).

 

Като очевидец на това божествено откровение, изпълненият с Дух Петър казва на Господ: добре ни е да бъдем тука (Мат.17:4). Прекрасно и сияещо е видимото слънце, драгоценен и сладостен е сегашният живот: но колко по-жадувана и по-приятна е тази самобитна Светлина, която всичко освещава! Колко по-драгоценен и сладостен е този самобитен Живот, чрез който всички ние живеем, движим се, съществуваме (Деян. 17:28). Тъй като доброто трябвало да се разпространи над всички, т.е. над вярващите, а това било възможно чрез кръстната смърт: затова не трябвало да остава на Тавор Този, Който се въплътил, за да изкупи със Своята кръв Своето творение... Светъл облак засенил апостолите, и те били обхванати от още по-голям страх, виждайки Иисус Спасителя с Моисей и Илия в облаците (Мат. 17:5). Светъл облак, а не тъмен ги засенил, защото на Тавор се разкрива тайнство, от векове скрито за родовете и се явява непресъхващата вечна слава. И чу се из облака глас: Този е Моят възлюбен Син, т.е. смирено пребиваващият между вас Човек, лицето на Когото от векове просиява, е Моят Син, роден преди всички векове от Мене, в Мене и с Мене винаги пребиваващ, а не впоследствие получил битие. В Когото е Моето благоволение, защото с благоволението на Отец се въплъти Единородният Негов Син, благоволението на Отец в Единородния Син осъществи спасението на света, благоволението на Отец в Единородния Му Син съедини всичко. Него слушайте, защото приемащият Него, приема Мене, Който Го е пратил, и този, който не почита Единородния и възлюбен Мой Син, не почита Мен, Отец, Който Го е пратил. Него слушайте, защото Той има думи за вечен живот.

Слизайки от планината, те не казват на никого за видяното и чутото, както наредил Господ. Защо, с каква цел? Защото апостолите все още били несъвършени, не били в пълно общение със Светия Дух, и за да не се изпълнят с печал сърцата им или завистта да изпълни с ярост сърцето на предателя.

Завинаги запазете в паметта си казаното. Нека винаги да звучи за вас гласът на Отец: Това не е раб, не е посланик, не е ангел, а е Син Мой възлюбен, Него слушайте. Да вникнем в Неговите заповеди: възлюби Господа, Твоя Бог с цялото си сърце (Марк 12:30). Не убивай и не се гневи на своя брат. Примири се най-напред с брата си и тогава принеси своя дар. Не извършвай прелюбодеяние и не се занимавай с чуждата красота. Не отнемай чужда собственост, но давай на просещите от тебе и не избягвай този, който те моли. Обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат, правете добро на тези, които ви ненавиждат и се молете за тези, които ви мислят зло и ви гонят. Не съдете, за да не бъдете съдени. Прощавайте, и ще ви бъде простено. Бъдете синове на Отца. Бъдете съвършени и милосърдни, подобно на слънцето, което свети на добри и на лоши, и на дъжда, който пада и за праведните и за неправедните. Да пазим тези заповеди, за да можем да се насладим на божествената красота на Господ Бог...

Св. Йоан Дамаскин († 780)
Превод Мария Иванова
ЦВ
Брой 14 за 2002 година

 

 

Слово за поклонението на светите икони

    (1) Говорейки за хората, които порицават християните, свети Иоан Дамаскин има предвид иконоборците. Иконоборческата ерес се появила в VIII в., следователно свети Иоан Дамаскин бил неин съвременник. Иконоборците неразумно смесвали иконопочитанието с идолопоклонството. В настоящото слово за поклонението на светите икони свети Иоан Дамаскин изобличава безбожното заблуждение на иконоборците. - За основател на иконоборческата ерес се смята Константин, епископ наколийски (във Фригия - малоазиатска област). Най-отявлени защитници на иконоборството били император Лъв III Исаврянин (717-741 г.) и Константин V Копроним (741-775 г.). Тази ерес била осъдена на VII Вселенски събор, състоял се в 787 г. в град Никея.

(2) Свети Василий Велики - един от най-прочутите отци на Църквата от IV в. - Паметта му се празнува от Църквата на 1 и 30 януари.

(3) Моисей - вожд и законодател на еврейския народ, първият свещен писател, живял ХV века пр. Р. Хр. Той се е родил в Египет и произхождал от Левиевото коляно. Моисей чудесно извел евреите от Египет, избавяйки ги от тежкото египетско робство. На планината Синай той получил от Бога 10-те заповеди и се удостоил да види славата Божия. Всички заповеди и наредби, които получил от Бога, както и първоначалната история на еврейския народ, той изложил в първите пет книги на Библията (пето-книжие Моисеево). Моисей починал на границата на обетованата земя, на 120-годишна възраст. - Паметта му се празнува от светата Църква на 4 септември.

(4) Ной - син на Ламех, - последният патриарх преди потопа. Жертвата на Бога била принесена от Ной след излизането от ковчега (Бит. 8:15-20) и била предобраз на Христовата жертва.

 

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия Спасител и на Божията Майка, а също и иконите на другите свети Христови раби (1), нека те да знаят, че Бог е сътворил човека по Свой образ. Поради какво се покланяме един на друг (поздравяваме се), ако не поради това, че всички ние сме създадени по Божий образ?

Богоносният, свят и велик отец на Църквата Василий Велики (2) казва, че честта, отдавана на образа, възхожда към първообраза. Първообраз е това, чието подобие се изобразява и на което се прави изображение на иконата.

По каква причина Моисеевият (3) народ се покланял на небесните предмети в скинията? - Поради това, че Бог казал на Моисей: ?гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината" (Изх. 25:40). Също и херувимите, осеняващи олтара, не били ли дело на човешки ръце; и преславният иерусалимски храм не бил ли построен с изкуството на човешката ръка?

Светото Писание осъжда единствено тези, които се покланят на идоли и които принасят жертви на демоните. И елините, и иудеите принасяли жертви: но първите принасяли жертви на бесовете, а вторите на Бога. Жертвите на елините били отхвърлени и проклети, а жертвите на иудеите били благоприятни на Господа. Ето, Ной (4) принесъл жертва, "и помириса Господ приятно благоухание" (Бит. 8:21), защото тази жертва била принесена от чисто и доброжелателно сърце; но елинските идоли, като мерзки и богоненавистни, били запретени и проклети, тъй като били идоли на демоните.

 

Освен това кой може да изобрази лицето на Бога, невидим, безплътен, неописуем, неподдаващ се на изобразяване? Безумно безбожие би било желанието да се изобрази Божеството така, както То съществува Само по Себе Си. По тази причина във Ветхия Завет не се употребявали икони.

Но след това, когато добросърдечният Бог, по Своята милост, устройвайки нашето спасение, се явил в образ на истински човек, а не като подобие на човешко лице, както някога се явявал на Авраам и пророците, но явил Себе Си като истински човек, ходел по земята, живял сред хората, вършел чудеса, пострадал, разпънал се на кръст, бил погребан, след това възкръснал и се възнесъл на небесата: - тогава всичко това, което било в действителност, всичко, което видели хората, но което не сме видели ние, които не сме живели по това време - всичко това тогава било записано, за наша поука и напомняне, та ние, без да сме го видели, да го чуем и като повярваме, да получим (вечното) блаженство.

А тъй като не на всички е дадено да знаят писанията, не на всички е даден дарът да четат книги, то светите отци единогласно разсъдили да изобразят всичко това на икони за най-бързо спомняне, като славни победоносни знамения. Защото ние често поради нерадението си забравяме за Господните страдания; а като по-гледнем към изображението на Христовото разпятие, веднага си спомняме Неговите спасителни страдания и падайки пред иконата, се покланяме не на предмета, но на Този, Чието изображение виждаме пред себе си; защото ние се покланяме не на материала, от който е направено Евангелието, но на написаното в него слово Божие; именно по същия начин се покланяме не на материала, от който е направен кръстът, но на изобразеното на кръста Разпятие Христово.

Същото трябва да се каже и за иконата на Пресвета Богородица, защото тази чест, която отдаваме на Божията Майка, възхожда към Въплътилия се от Нея.

По същия начин и мъжествените подвизи на светите Божии угодници, изобразени на иконите, ни подтикват към мъжество, ревност и подражание на техните добродетели и към прославяне на Бога, и както казахме, тази чест, която отдаваме на благохвалните подвижници, изобразени на иконите, е свидетелство за нашето усърдие пред общия за всички нас Господ, и освен това тази чест възхожда към истинския първообраз.

 

Това, което казахме, не е записано в Свещеното Писание, но там не е написано и за поклонението на изток, почитането на кръста и много други подобни неща.

В Историята е записано как едеският цар Авгар изпратил своя живописец да изобрази лицето на Господа, но той (живописецът) не могъл да изпълни каквото му било поръчано, по причина на дивната светлина, излизаща от Христовото лице. Тогава Сам Господ допрял кърпа до Своето божествено и животворно лице и изобразил на кърпата Своето подобие, което изпратил на Авгар, за да изпълни желанието му. Виж: Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос

А за това, че светите апостоли са ни предали много неща без писания, свидетелства апостолът на езичниците Павел (паметта на свети апостол Павел се празнува от светата Църква на 29 юни. бел.ред.), казвайки така: "И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15). И на друго място: "Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал? ( 1Кор. 11:2).

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Беседа сарацина с христианином

Свт. Иоанн Дамаскин

На вопрос сарацина: "Кого ты считаешь виновником добра и зла?", — христианин отвечает: "Мы говорим, что только Бог и никто другой есть виновник всяческих благ, но не зла". На это сарацин говорит: "Кого ты называешь виновником зла?"

X. Разумеется, того, кто по своей воле диавол, и нас, людей.

С. Из-за чего?

X. Из-за свободной воли.

С. Так что, ты свободен, и что хочешь, можешь делать и делаешь?

X. Я сотворен Богом свободным лишь для двух вещей.

С. Для каких?

X. Для злодеяния и для благодеяния, что есть добро и зло. Поэтому, делая зло, я несу наказание от закона Божия, а творя благо, не страшусь закона, но и почтен и помилован Богом. Подобно и диавола Бог сотворил свободным еще прежде людей, и он согрешил, и Бог изверг его из его чина. Но ты, быть может, возразишь мне: "То, что ты называешь добром и злом, — что это? Вот, солнце, и луна, и звезды хороши - сотвори что-нибудь из этого". Но не из-за этого ли я еще прежде говорю тебе: я творю добро и зло сообразно человеку: добро, как, например, прославление Бога, молитва, милостыня и подобное им, а зло - блуд, воровство и подобное; если же, как ты говоришь, добро и зло от Бога, то Бог у тебя окажется неправедным, что не так. Ведь раз Бог повелел, как ты говоришь, блуднику блудить, вору красть, мужеубийце убивать; то они достойны чести — ибо сотворили волю Божию. Окажутся и законодатели твои лжецами, и книги подложными, потому что предписывают сечь блудника и вора, сотворивших волю Божию, и казнить мужеубийцу, которого следовало бы чтить, потому что он сотворил волю Божию.

Сарацин же говорит: "Кто вылепляет младенцев в женских утробах?" - Ибо сарацины ставят перед нами эту задачу как труднейшую, желая доказать, что Бог виновник зла.

Ведь если я в ответ говорю, что Бог вылепляет младенцев в утробах женщин, то сарацин скажет: "Вот, Бог пособник блуднику и прелюбодею". На это христианин отвечает: "Мы никоим образом не находим, чтобы Писание говорило, что Бог вылепляет или создает что-либо после первой недели миротворения. Если жеты в этом сомневаешься, покажи сам какое бы то ни было создание или произведение, сотворенное Богом после первой седмицы. Но ты никоим образом не сможешь показать его, ибо все видимые создания возникли в первую седмицу. Ведь Бог в первую неделю сотворил человека и повелел ему рождать и рождаться, сказав: плодитесь и размно жайтесъ, и наполняйте землю (Быт. 1:28). И поскольку человек был одушевлен, имея одушевленное семя, в собственной его жене взошел посев. Так что человек рождает человека, как говорит божественное Писание: Адам родил Сифа, и Сиф родил Еноса, и Енос родил Каина, и Каин родил Малелеила, а Малелеил родил Иареда, и Иаред родил Еноха (Быт. 5:3-18). И не сказано: Бог создал Сифа, или Еноса, или кого другого, и отсюда мы знаем, что один-единственный Адам создан Богом, а потомки его рождаются и рождают до сего времени. И так благодатью Божией стоит мир, потому что и всякая трава и растение с тех пор повелением Божием рождает и рождается - ибо сказал Бог: Да произрастит земля зелень травы (Быт. 1:11), и повелением Его произросло всякое древо, и всякий род травы и растений, имея в себе семенную силу. Семя же всякого растения и травы одушевлено, и снова попадая на землю, само собой или высеваемое другим, оно всходит, не создаваемое кем-либо, но повинуясь первому повелению Божию. Вот и я, как прежде сказал, будучи свободен лишь в уже упомянутых вещах, куда бы ни сеял, пользуясь своей властью, в своей ли жене, или в чужой, семя всходит и становится послушным первому повелению Божию, а не так, что Он каждый день создает и делает, потому что в первую седмицу сотворил Бог небо и землю, и весь мир в шесть дней, и в седьмой день почил от всех дел Своих (Быт. 2:1 ел.), как и Писание мне свидетельствует".

Сарацин же: а как же Бог говорит Иеремии: прежде нежели Я образовал тебя во чреве, Я познал тебя, и из утробы освятил тебя(Иер. 1:5)?

Христианин: Бог образовал одушевленную и семенную силу всякого мужа от Адама и далее. Ибо Адам, имея во чреве Сифа, родил его, как я уже говорил, а Сиф Еноса, и всякий человек, прежде имея сына во чреве своем, [рождает его], и сын родил и рождает до сего времени. А "из утробы освятил тебя" понимай как [утробу], истинно рождающую чад Божиих, по свидетельству святого Евангелия: а тем, которые приняли Его верующим во имя Его дал власть быть чадами Божиими, которые ни от крови, ни от хотения плоти, ни от хотения мужа, но от Бога родились (Ин. 1:12-13) через крещение.

(2) Противник же: а до Христа было крещение? Ведь Иере-мия рождается прежде Христа.

X.: Было, по свидетельству святого апостола, говорящего, что одни крестились в облако, другие в море (1 Кор. 10:1). И Господь говорит в Евангелиях: если кто не родится от воды и Пуха, не может войти в Царствие Небесное (Ин. 3:5). Так что Авраам, и Исаак, и Иаков, и остальные святые прежде Христа, входя в Царствие Небесное, прежде крестились, потому что согласно свидетельству Христа, если бы не крестились, не спаслись бы. Свидетельствует же и Дух Святой, говоря: Отчуждены грешники от утробы (Пс. 57:4), то есть от крещения. Поэтому исповедуем, что все спасшиеся и спасаемые крещением спасены и спасаются по благодати Божией.

(3) С.: Того, кто творит волю Самого Бога, ты называешь добрым или злым?

Разгадав же хитрость его, христианин говорит: "Знаю, что ты хочешь сказать".

С.: Так расскажи мне.

X.: Ты хочешь спросить, волею Христос пострадал, или неволею? Чтобы, если я отвечу: "волею пострадал", сказать мне: "иди теперь, поклонись иудеям, потому что они исполнили волю Бога твоего".

С.: Именно это я и хотел тебе сказать - если у тебя есть доводы, ответь мне.

X.: То, что ты называешь волей, я именую терпением и великодушием.

С.: Как ты это можешь доказать?

X.: Делом, потому что если мы с тобой сидим или стоим, может ли кто-нибудь из нас вне власти и владычества Божия встать и двинуться?

С.: Нет.

X.: Когда Бог говорит: "не укради, не блуди, не убий", хочет ли Он, чтобы мы крали, блудили, убивали?

С.: Нет, ведь если бы хотел, Он не сказал бы: "не укради, не блуди, не убий".

X.: Слава Богу, что ты признал то, что я хочу сказать. Вот ты согласился со мной, что никто из нас без Бога не может встать или двинуться, и что Бог не хочет, чтобы мы крали или блудили. Если сейчас я встану, пойду и украду, или буду блудить, скажешь ли ты, что это воля Божия или попущение, терпение и великодушие?

(4) Сообразив и удивившись, сарацин сказал: "Действительно, это так".

X.: Пойми и то, что, хотя Бог и может поразить, Он воздержался на время, то есть выказал великодушие о грехе. Но, если я не покаюсь, Он, когда захочет, воздаст мне, как поступил Он и с иудеями. Ибо по прошествии немногих лет Он воздвиг против них Тита и Веспасиана и эллинов, и ниспроверг надменность их.

(5) Если спросит тебя сарацин и скажет: "Кем ты считаешь Христа?", отвечай ему: "Словом Божиим, и думаю, что ни в чем здесь не погрешаю, потому что Он и Словом именуется в Писании, и Премудростью, и Мышцею, и Силой Божией, и много такого другого - ибо Он многоименен. Спроси его и ты в свою очередь:

"Как называется Христос в твоем писании?". И может быть, он захочет спросить у тебя что-нибудь еще, желая ускользнуть от тебя, - не отвечай ему, пока он не разрешит твоего вопроса. И ему обязательно придется ответить тебе: "В моем писании Христос называется Духом и Словом Божиим". И тогда ты снова спроси его:

"Дух и Слово Божие писание твое считает несотворенными или тварными?" И если скажет, что несотворенными, скажи ему: "Вот ты соглашаешься со мной — ведь не сотворенное кем-либо, но творящее и есть Бог". Если же он вообще отважится сказать, что они сотворены, скажи ему: "Но кто создал Дух и Слово Божие?" И если он в затруднении ответит, что Бог создал их, скажи ему: "Ты только что говорил, что они несотворенны, а теперь утверждаешь, что их создал Бог. Вот, если бы я тебе так говорил, ты сказал бы мне, что "ты сам опроверг свидетельство свое, и я больше не верю тебе, что бы ты ни сказал". Однако я спрошу у тебя еще вот что:

"Прежде чем Бог сотворил Дух и Слово, Он не имел ни Духа, ни Слова?" И он побежит от тебя, не имея, что отвечать тебе, — ведь такие люди для сарацинов еретики, весьма мерзкие и отвратительные, - и если ты захочешь разгласить о нем остальным сарацинам, он будет тебя очень бояться.

(6) А если спросит тебя сарацин, говоря: "Словеса Божий тварны или несотворенны?" Ведь они выставляют нам этот вопрос как труднейший, желая доказать, что Слово Божие тварно, что не так. Ведь если ты скажешь: "Они тварны", он ответит, что "вот, ты называешь тварным Слово Божие". Если же скажешь: "Они несотворенны", он ответит, что "вот, все существующие словеса Божий несотворенны, но не суть боги. Вот ты и признал, что Христос, будучи Словом Божиим, не есть Бог". Поэтому в ответ не говори ему, ни что они тварны, ни что несотворенны, но отвечай ему так: "Я исповедую несотворенным только одно воипостасное Слово Божие, как и ты это признал, а все мое Писание называю не словесами, но глаголами Божиими". И если скажет сарацин: "А как же Давид говорит, что слова Господни — слова чистые (Пс. 11:7), но не "глаголы Господни - глаголы чистые?", скажи ему, что пророк говорил в переносном, а не в собственном смысле.

И если скажет тебе: "Что есть переносный и собственный смысл?", отвечай ему, что собственный смысл есть твердое указание вещи, а переносный — нетвердое. И если скажет тебе сарацин:

"Допустимо ли, чтобы пророк давал нетвердое указание?", скажи ему, что в обычае у пророков олицетворять неодушевленные вещи, и они наделяют их глазами и устами, как, например, море увидело и побежало (Пс. 113:3). Ведь ясно, что море не имеет глаз - ибо оно не одушевленное. И вновь тот же пророк обращается к нему как к одушевленному: Что с тобою, море, что ты побежало? (Пс. 113:5) и так далее. "И меч мой насытится плотью", - говорит Писание, ведь "насыщение" говорит об устах едящего и поглощающего, а меч рассекает, но не поглощает. Так в переносном смысле он и назвал словами глаголы, которые собственно не суть слова, но глаголы.

(7) И если скажет тебе сарацин: "Как сошел Бог во чрево женщины?", говори ему: "Воспользуемся твоим писанием и Писанием моим; твое писание говорит, что Бог прежде очистил Деву Марию более всякой плоти женской, и сошел Дух Божий и Слово в Нее, а мое Евангелие гласит: Дух Святой найдет на Тебя, и сила Всевышнего осенит Тебя (Лк. 1:35). Вот один глас обоих речений, и один смысл. Знай же и то, что о нисхождении и восхождении Божием Писание говорит в переносном, а не в собственном смысле, применительно к нашим свойствам, - ведь нисхождение и восхождение у философов в собственном смысле сказываются о телах, а Бог все содержит и никаким пространством не содержится. Ибо сказано у одного из пророков: Кто измерил воды морские дланью своею и пядью небеса, и всю землю горстью? (Ис. 40:12). И вообще, все воды под рукою Божией, и все небо пядь, и вся земля горсть. Как может Он Сам снизойти и взойти в Своей собственной руке, содержащей все?"

(8) Если спросит тебя сарацин, говоря: "А если Христос был Бог, как Он пил, и ел, и спал и так далее?", скажи ему, что предвечное Слово Божие, создавший все, как свидетельствует мое Писание и твое писание, Сам создал из плоти Святой Девы Марии совершенного человека, одушевленного и одаренного умом, и тот пил, и ел, и спал, а Слово Божие не ел, не пил и не спал, и не был распят, и не умер, но святая Плоть, которую Он принял от Святой Девы, она была распята. Знай же, что Христос считается двойственным по природе, но единым по ипостаси. Ибо одно предвечное Слово Божие и после принятия плоти ипостасно, то есть личностно, но не по природе — ибо не прибавилось к Троице четвертое лицо после неизреченного соединения с плотью.

(9) Если спросит тебя сарацин: "Та, которую вы зовете Богородицей, умерла или жива?", говори ему: "Не умерла", полагаясь на доказательство из Писания. Ибо говорит об этом Писание:

"Пришла и к Ней естественная смерть человеческая, но не заключив и не покорив, как нас, - нет, - но как если сказать: первый человек уснул и лишился ребра".

(10) Если сарацин скажет тебе: "Вот я получил удар в некоем месте моей плоти, и плоть от удара произвела синяк, и в синяке завелся червь. Так кто создал его?" — скажи ему, как,мы уже говорили, что после первой седмицы миротворения мы не находим, чтобы Бог создал или создавал что бы то ни было, но повелением Божиим, которое Он дал в первую седмицу, происходит происходящее. Ибо после грехопадения осуждена земля произращать тернии и волчцы. И поныне, не засеваемая, она произращает тернии и волчцы. И плоть наша, тогда же осужденная, до сего дня производит вшей и червей.

(11) Дальше спрашивает сарацин христианина: "Кто у тебя больше, освящающий или освящаемый?" Христианин же, разгадав каверзный его вопрос, говорит: "Я знаю, что ты хочешь сказать". И сарацин: "А если знаешь, расскажи мне". Христианин говорит, что "если я скажу, что освящающий больше освящаемого, ты мне ответишь: иди, поклоняйся Иоанну Крестителю как крестившему и освятившему твоего Христа". Сарацин же говорит: "Именно это я и хотел тебе сказать". Христианин спрашивает сарацина иносказательно: "Если ты пойдешь со своим рабом в баню и он будет мыть тебя и чистить, кого ты назовешь большим, того жалкого и купленного раба, или себя, кого он моет как своего господина?". "Ты имеешь в виду, что я, купивший его, больше, чем он, купленный мною", — сказал христианину сарацин. Христианин же ответил:

"Благодарение Богу. Так же понимай, что и Иоанн как раб и слуга прислуживал Христу в Иордане, крестившись в котором, Спаситель мой сокрушил главы гнездившихся там злых бесов".

Сарацин же, весьма удивившись, и недоумевая, и не имея что ответить христианину, удалился, больше уже не вызывая его на спор.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com