Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
3. В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
4. Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
5. Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
6. Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
7. припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
8. нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
9. нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
10. нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
11. И си казах: ето моята тъга - десницата на Всевишния се е изменила.
12. Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
13. ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
14. Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
15. Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
16. Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
17. Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
18. Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
19. Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се
тресеше.
20. Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
21. Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
|
