Блажени Йероним Стридонски
Блаж. Иероним от Стридон
Blessed Jerom (Eusebius Hieronymus Sophronius)
около 350 - около 419-430 година
Чества се в Католическата църква на 30 септември
|
Блажени Йероним СтридонскиБлаж. Иероним от Стридон около 350 - около 419-430 година Чества се в Католическата църква на 30 септември |
По-долу:
Виж също:
Блажени Йероним е християнски писател, преводач и тълкувател на Св. Писание, светец, един от четиримата най-почитани отци на Западната църква.
Роден в днешна Хърватия ок. 350 г. в християнско семейство. Получил образованието си в Рим, Аквилея и Трир, познавал добре и обичал много езическите автори и философи и риториката. В ранна възраст влязъл в досег с християнската литература и аскетика.
Предприел пътуване към Света Земя (373 г.), но достигнал до Антиохия и се заселил в Халкидската пустиня. Не след дълго, обаче, се отказал от монашеския живот и се завърнал в Рим (381 г.), като в Константинопол се запознал със св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски.
В Рим станал библиотекар и личен секретар на папа Дамас († 384 г.), по чието настояване пишел усилно богословски и екзегетически трудове. В Рим около него се създал аскетически кръг от благородни християнки, който не бил одобряван от клириците.
През 384 г. се отправил отново на Изток заедно с огромната си библиотека и свои почитатели. Посетил Антиохия, Йерусалим и Александрия. През 386 г. се заселил във Витлеем и още същата година учредил и ръководил монашеско братство (поради което е смятан за основател на западното монашество). В него той пребивавал до смъртта си (ок. 419-430 г.).
Блажени Йероним знаел добре гръцки, еврейски, арамейски и др. езици. Той преписал и превел много от съчиненията на св. Отци и църковни писатели и написал сам много творби на екзегетически и исторически теми, множество коментари върху библейски книги, апологетични и разобличаващи еретиците книги, много проповеди и писма.
Най-ценен е преводът му на Свещеното Писание на латински език, известен под името Вулгата (Vulgata), но той не бил оценен от съвременниците му. Вулгата получила признание десетилетия по-късно - по времето на папа Григорий Велики (†604 г.), а през VІІІ–ІХ в. влязла във всеобща употреба. Едва на Тридентският събор (1563 г.) Вулгата е обявена за канонична - боговдъхновена и общозадължителна при четения, поучения, полемики и проповеди в Римокатолическата църква.
"Съчиненията на Йероним, пише преподобни Иоан Касиан, сияят по целия свят като свещени светилници. Той е мъж както с обширна ученост, така и с изпитано и чисто учение, учител на православните".
Pravoslavieto.com
Йероним (Jeronimus) Стридонски, Евсевий Софроний (ок. 342-420) - блажен, западен отец на Църквата, един от най-големите
екзегети през периода на светите отци.
Роден в гр. Стридон (на североизток от Балканския полуостров). Семейството му принадлежало към римските колонисти-земевладелци, макар че според някои сведения родителите му са или гърци, или илирийци (илирийците са предци на днешните албанци). В родния си дом получил християнско възпитание и добро класическо образование.
За да завърши образованието си, юношата бил изпратен в Рим, където обикнал античната латинска литература. Подобно на други свои връстници отначало живеел неориентирано; но постепенно в него настъпил преврат, който го довел до изучаването на Библията и богословието.
На около двадесет и пет години бил кръстен от папа Дамас, след което предприел пътешествие по Галия. Там в него се оформило решението да се посвети изцяло на Бога и на аскетични подвизи. Това намерение укрепнало в обкръжението на млади християни, въодушевени от същите идеали.
Желаейки да се научи на подвижнически живот, Йероним отишъл на Изток. Той посетил Света земя, Киликия и Сирия; в Халкидската пустиня до Антиохия живял почти пет години, но постепенно се разочаровал от сирийското монашество.
"Видях – пише Йероним - някои, които, след като са се отрекли от света, но по одеждата, по обещание и на думи, а не на дело, не са променили нищо от предишния си живот ("Писмо 101").
От Сирия той отишъл в Рим, като по пътя си посетил Константинопол, където се запознал със св. Григорий Назианзин и св. Григорий Нисински.
В Рим пристигнал през 382 г. вече като презвитер и автор на редица преводи на библейска тема (сред които и от Ориген). Папа Дамас го направил свой приближен. Той оценил високо знанията и талантите на Йероним и го молил да пише за трудните места в Библията. Известно време дори се смятало, че Йероним е възможен кандидат за Римската катедра. Около учения монах се образувал кръг от знатни матрони, които изучавали под негово ръководство Божето слово. Папата му дал поръчение да преразгледа латинските преводи на Библията, и той скоро му предоставил редактирани Новия Завет и Псалтира (382-383). Това станал подготвителният етап за нов превод на цялата Библия.
След смъртта на Дамас (384 г.), като усетил враждебността на римските клирици, които изобличавал сурово, Йероним напуснал столицата. Заедно със своите ученици пътувал по светите места на Изтока и накрая се установил във Витлеем. Там създал манастири, които сам ръководел. Живеейки в Палестина, той изучавал еврейски език и петнадесет години работил над своя превод на Писанието, получил името Вулгата.
"Работата на блаж. Йероним - пише руският патролог И.В. Попов - не е оценена от неговите съвременници. Дори блаж. Августин смята, че е опасна за спокойствието на Църквата. Признанието, че преводът LXX е боговдъхновен, вербалната теория за вдъхновението, практическата необходимост от еднообразие на свещения текст и враждата, използваща тези обективни съображения за разчистване на лични сметки, стават причина преводачът да бъде нападан за това, което му донася слава през следващите поколения".
Тези нападки принудили Йероним да води остра полемика с противниците си, в която понякога се изявявал и горещият му темперамент. Но той имал не само врагове, но и много приятели (сред които и блаж. Августин).
Постепенно авторитетът на Вулгата се утвърдил на Запад, където Йероним е провъзгласен за светец-покровител на екзегетите. Православната църква празнува паметта му на 15 юни.
Из ст. А. Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org). Превод Pravoslavieto.com на основата на превода на Павел Б. Николов.
Едно от най-големите постижения на Йероним е неговият превод на Библията на латински, известен като Вулгата.
Макар и да си има своите недостатъци, този превод е значително по-добър от ранните. По онова време съществуват много недоразумения
за Стария Завет. Първите християни, които говорят предимно на гръцки и малцина измежду тях знаят староеврейски, използват
Септуагинта - гръцкия превод, често цитиран в Новия Завет. ...
В ранната Църква съществуват съмнения точно кои книги да бъдат смятани за Стар Завет. Йероним твърди, че канонични са само книгите на староеврейски. Затова и държи да превежда от староеврейския оригинал, а не от Септуагинта. Той се ръководи от принципа, че писанията в Стария Завет са поверени на юдеите (Рим. 3:2; 9:4) и че християнската Църква няма право да добавя книги, които не са признато от тях.
Йероним се забърква и в твърде непристоен спор за Ориген. На младини той е негов горещ поклонник. После, през 393 г. най-неочаквано променя мнението си и се обявява категорично срещу ереста на Ориген. Това води до шумен раздор с бившия му приятел Руфин, останал апологет на Ориген. По време на полемиката проличават най-лошите качества в характера на Йероним. Понякога той е груб, неотстъпчив и лукав. Нещо повече, Йероним непрекъснато се кара с всички. Един съвременен автор отбелязва: "Извън тесния кръг от приятелки аскетки и слепи последователи, почти никой не успява да живее дълго в мир с Йероним". ...
Популярността му обаче е напълно заслужена, и то не защото като човек е бил много праведен или като богослов - много задълбочен, а заради научния му принос. Като учен понякога е небрежен и дързък, но постиженията му са големи именно благодарение на тях той с основание е уважаван и до ден днешен.
Йероним Блажени. Библията на латински. Статия от книгата "Християнската мисъл през вековете", изд. Нов човек, София, 1999 (със съкращения). Заглавието тук е наше.
[Иисус Христос е истински Бог и истински Човек]. Това казваме ние не защото вярваме, че един друг е Бог и един друг човек и така те образуват две лица в единия Син Божи... , но че един и същият е Син Божи и Син Човечески. И всичко, което Той говори, ние отнасяме едно към Неговото величие (Божествената природа), друго към нашето спасение (Неговата човешка природа).
Аз никога не съм щадил еретиците и всякак съм се стараел, щото враговете на Църквата да бъдат и мои врагове. (Беседа противъ пелагианите).
Трябва да пребиваваме, подчертава той, в тази Църква, която е основана от апостолите и досега съществува. Ако чуеш, че други се именуват не по името на Господа Иисуса Христа, а по някакво друго име, например маркионити, валентиниани, знай, че това не е Църква Христова, а синагога на антихриста. Със самото това, че те са се появили после, показват, че те са предсказани от апостолите като бъдещи.
Девствеността е естествена, докато бракът само следва вината (грехопадението)... Славя брака, защото той ми дава девственици. Откъсвам розата от бодлите... Защо, майко, се сърдиш на дъщеря си, задето е девствена? ... Нима си ядосана, понеже тя е избрала да бъде невеста на царя (Христос), а не на войник? Твоята дъщеря ти е дала голяма привилегия: сега вее си тъща на Бога! (Писмо 22:19-20)
Екзегетическите произведения на Йероним са значителна част от литературното му
наследство. През витлеемския период от живота си (386-420) той завършил оментарите си към Писанието, написани в следния
хронологичен ред: тълкувания на Гал, Флм, Еф, Тит, Екл, Пс 10-16, Мих, Соф, Наум, Ав, Аг, Йона, Авд, Зах, Мал, Йоил, Ам, Мт, Дан,
Ис, Ез и Ер. Близки до коментарите са "Книга с еврейски въпроси за кн. Битие" (389 г., Migne PL, t.23, p.937-1010), "Предисловие
към превода на Паралипоменон" (392 г.) и "Предисловие към превода на Притчи, Еклесиаст и Песен на песните" (392 г.). Освен това
богат екзегетически материал има в обширните писма на Йероним, често писани с цел да се разясни едно или друго неясно място в
Писането. Първо такова писмо е посланието до папа Дамас за 6 гл. на Ис (381 г.). Йероним превел на латински език беседите на
Ориген за Ер, Ис и Пес.
Йероним като филолог; преводачески и екзегетически принципи. Йероним е един от малкото библеисти през периода на св. отци, които изучавал основно еврейски език. Той смята това за необходимо, защото като опитен литератор знае колко неточен може да бъде всеки превод. Първоначално вземал уроци от един християнин-евреин и от няколко учени равини, след което говорил свободно еврейски език и наричал себе си "триезичен човек" (говорещ латински, гръцки и еврейски език). Йероним знаел също, макар вероятно по-лошо, сирийски и арамейски език. Успял да намери еврейското евангелие (вж. Апокрифи) и да го преведе на латински (преводът не е запазен). Познанията на Йероним му помогнали много при тълкуването на Библията. Той се убеждил, че много гръцки преводи се отличават от еврейския текст, а ръкописите изобилстват от разночетения. Удивлявал се как преди са можели да тълкуват Писанието без съответната филологическа подготовка. Негов идеал за коментатор бил Ориген и макар че не приемал богословските мнения на великия александриец, до края на дните си смята лекзегезата на Ориген за изключително ценна ("Писмо 57").
Обвинен, че използва "езически" научни методи, Йероним се защитил, позовавайки се на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и Амфилохий. Той отишъл и още по-далеч, твърдейки, че в самата Библия са използвани езически източници.
"На кого не е известно - пише той, - че и при Мойсей, и в писанията на пророците има нещо заимствано от езическите книги?" ("Писмо 85").
Уверен, че Библията е дадена на хората за назидание, че между другото Притчите учат "на науката за живота", а Еклесиаст укрепва "навика да се презира светското", Йероним не смятал това за довод срещу научния подход към свещените книги. Всеки занаят, пише той, изисква професионализъм. Това се отнася и за разбирането на Библията. А невежият човек трябва да следва "предшествениците и пътеводителите" ("Писмо 50").
Йероним полемизирал често с юдейските тълкуватели, но не пренебрегвал мидрашите, за които научил от тях. Той дори признавал, че старите юдейски коментатори са изградили "част от основата на бъдещото здание" ("Писмо 60").
Йероним настоявал, че между двата Завета има духовно единство. Помнейки, че "апостолът е бил юдей и първата Христова църква се е събирала от останките на Израел" ("Писмо 64"), той писал на папа Дамас:
"Каквото четем в Стария Завет, намираме го в евангелието, и каквото се прочете в евангелието, идва от свидетелствата на Стария Завет" ("Писмо 18").
В преводите си Йероним се стремял да предаде буквално еврейския текст без да нарушава законите на латинския език.
"При превода на древните писания - казва той - апостолите и евангелистите са търсели смисъла, а не думите" ("Писмо 53").
Той се позовавал на Иларий Пиктавийски, който според него "не се е трудил над мъртвата буква и не се е мъчил над разваления превод на невежите, а, така да се каже, съдейки като победител, е превеждал пленените мисли на свой език" ("Писмо 53").
Владеенето на източни езици помогнало на Йероним да разясни акростиховете в Писанието, смисъла на Божите имена и непреведените думи (осанна, алилуя и др.), като признавал, че някои изрази и термини нямат в латинския език точни еквиваленти ("Писмо 111").
Екзегезата на Йероним не може да се характеризира еднозначно. От една страна под
влиянието на Ориген той използвал алегоричния метод, тълкувайки много неща
иносказателно. От друга страна Йероним често предпочитал историческия, прекия смисъл, подчертавайки, че той изисква по-други
правила от алегоризма ("Писмо 65"). Йероним характеризирал своя метод по следния начин:
"Необходимостта ме принуждава да насочвам пътя на моите думи между историята и алегорията като между скали и подводни камъни… От волята на читателя, разбира се, ще зависи - след прочитането на едно или друго [обяснение] - да реши кое повече трябва да бъде следвано" ("Тълк. на Наум" 2:1).
Не малък интерес представляват опитите на Йероним да обясни спорните места в Писанието. Той никога не ги премълчава и не ги заобикаля, за което му помагат въпросите на папа Дамас и неговите ученички. Йероним разглеждал притчата за неверния управител, неточностите в цитирането на Стария Завет при евангелистите и противоречията в детайлите на старозаветната история.
По някои въпроси той водел оживена кореспонденция със събратята си; с блажени Августин например той обсъждал темата за Апостолския събор (Деян 15). Августин считал, че съборът е разрешил на християните-евреи да спазват предишните обичаи, макар че те нямат спасително значение. Йероним не е съгласен с него.
За Йероним най-важен е основният смисъл на Писанието, неговата същност. Конкретните подробности той смятал за важни, но не решаващи по отношение на вярата. С това Йероним основал принципите на цялата бъдеща историко-богословска екзегеза. Въпреки горещия си темперамент, той признавал допустимостта на различни разбирания по частни екзегетически въпроси.
"Аз предлагам - пише той - различни тълкувания, за да може всеки да следва което поиска от многото обяснения" ("Писмо 90").
"Каква е ползата - пита той - да се гони буквата, да се спори за грешките на пишещия или за хронологията, когато много ясно е казано, че буквата убива, а духът животвори" (2 Кор 3:6.) ("Писмо 67").
Боговдъхновеността е тясно свързана със съдържанието на книгите. Така например Йероним отхвърлял апокрифите не просто защото "те не са книги на лицата, на които са приписани в заглавията", а защото "в тях са допуснати много грешки" и на неизкушения човек "му трябва велико благоразумие, за да извади златото от калта" ("Писмо 87").
Йероним отделял внимание и на исагогическите въпроси, макар че по негово време сведенията за историята на Древния Изток са нищожни. Неоценима услуга в това отношение му оказало практическото познаване на Св. земя. Така например в тълкуването си на Ам той описал Юдейската пустиня, край която живял много години. Той наблюдавал природата на Палестина, обичаите на нейните жители, запознал се с преданията и агадите. Всичко това намалява празнините, запълнени по-късно с откритията на библейската археология.
Migne. PL, t.22-30; в рус. превод: Творения блж. И. Стридонского, К., 1893-[1903]2, т.1-17, в предговора към 1 т. има списък на произв. на Йероним в хронолог. ред.
Диесперов А. Блж. И. и его век, М., 1916; Еп. Иосиф (Баженов) Труды блж. И. в деле перевода Свящ. Писания, ПО, 1860, № 7; Лопарев Хр. Блж.И., "Странник", 1905, № 2; НЭС, т.20; ПБЭ, т.6, с.327-41; Полянский Е.Я. Творения блж. И. как источник для библ. археологии, Каз., 1908; Смирнов А.А. Блж. И. Стридонский как писатель, историк и полемист, ПО, 1871, № 6; [Тьери А.] Блж. И. и блж. Августин в их взаимных отношениях, ТКДА, 1868, № 7; [Тьери А.] Путешествие И. с Павлою и ее спутниками по святым местам, ТКДА, 1869, № 1, 7; ВТS, № 139, 148, 166; Cavallera F. Saint Jérœme, sa vie et son oeuvre, v.1-2, P., 1922; Kelly J.N.D. Jerome, L.-N.Y., 1975; Murphy F.X. (ed.) A Monument to St. Jerome, N.Y., 1952; вж. също библиографията към Екзегеза на св. отци.
Из ст. А. Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org). Превод Pravoslavieto.com на основата на превода на Павел Б. Николов.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com