Св. свещеномъченик Киприян Картагенски
Св. свещеномученик Киприан Карфагенский
St. Cyprian of Carthage, Bishop and Martyr
ок. 200 - 258 година
Чества се на 31 август
|
|
Св. свещеномъченик Киприян КартагенскиСв. свещеномученик Киприан Карфагенский ок. 200 - 258 година Чества се на 31 август |
По-долу:
"Кой не би мобилизирал всичките си сили, за да премине от тукашната тъмнина към оная светлина, да стане Христов приятел и всякога да се радва с Христа? В страданията се затварят очите, но небето се отваря. антихристът гони, но Христос защищава. Причинява се смърт, но следва безсмъртие... Временният живот угасва, но вечният изгрява. Какво блаженство – да излезеш оттук с духовно веселие, да излезеш от теснотата на широк простор, да минеш от скръбта към радост, да затвориш мигновено очите си, с които си виждал хората и тоя свят, и да ги отвориш за съзерцаване на Бога и Ангелите, да оставиш земята и да отидеш в Царството небесно!" (св. Киприян Картагенски)
"В свещениците не се забелязва искрено благочестие, в служителите - чиста вяра, в делата - милосърдие, в нравите - благонамереност" (св. Киприян Картагенски).
За важността на вечерните моления
“Ние трябва да се молим при залез слънце и подир угасването на деня, защото Иисус Христос е истинско слънце и истински ден. Ето защо, когато се молим при залез слънце и в края на деня, и просим отново за нас да изгрее светлина, ние се молим и за идването Христово, та да ни донесе то благодатта на вечната светлина. Макар по природните закони нощта да сменя деня, за молещите се и нощният мрак не е никаква пречка, понеже за синовете на светлината и нощта става ден - та кога е без светлина тоя, що носи светлина в сърцето си? Или по какъв начин слънцето и денят ще угаснат за тоя, за когото Слънце и Ден е Христос? А всякога да пребъдваш в Христа, ще рече - в светлината, означава да не преставаш да се молиш ден и нощ. Тъй и вдовицата Анна “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем” (Лука 2:37). (св. Киприян Картагенски)
Свещеномъченик Киприан (Тасций Цецилий Киприян) е един от
отците на Църквата от трети век - време на почти непрекъснати гонения срещу Христовата църква.
Роден е около 200 г. в Картаген (Северна Африка) в богато и уважавано семейство. Получил прекрасно светско образование и станал блестящ оратор и учител по философия.
Проявил интерес към християнството, запознал се с трудовете на презвитер Тертулиан и под негово влияние бил приет в християнската община в Картаген като оглашен (приготвящ се за кръщение). По това време той раздал имуществото си и се преселил в дома на презвитера Цецилия. Година сле Кръщението му, св. Киприан бил ръкоположен за презвитер, а след смъртта на епископ Донат - за епископ.
По време на гоненията на император Валериан (253-259) светителят бил изпратен на заточение. В изгнание той написал много писма и книги. Тъй като желаел да пострада в Картаген, той сам се върнал там. Заради отказа му да принесе жертва на идолите, св. Киприан бил посечен с меч.
Pravoslavieto.com
Тасций Цецилий Киприян се родил в началото на третия век в град Картаген. Бил син на богати и знатни родители - езичници. Получил
всестранно за тогавашното време образование. С голямо усърдие изучавал риторика. Заради големия си успех в тая област той бил назначен за учител по красноречие в Картагенското
училище. Наред с риторика преподавал и философия, понеже и в тая област показал забележителни успехи. Понеже бил запознат нашироко и с правото, нерядко се явявал в съда и като
защитник на подсъдими. По тоя начин си извоювал в скоро време голяма известност в града.
Киприян имал богато наследство от родителите си. Имал и големи приходи от службите, които заемал. Това му давало възможност като млад човек да вкуси от всички радости и удоволствия, които му предлагал животът в езическата държава.
Но скоро почнал да се пресища. Образованието, богатството, охолството, свободата, вече не го задоволявали. Заговорили у него висшите потребности на духа. Езичеството, в което той бил роден и възпитан, вече напълно го отблъсквало.
Като станал по-късно християнин, Киприян нарисувал в твърде черни краски съвременния нему езически свят. Така показал и историята на своето обръщане в християнството. Груба разпуснатост и страшно падение са царели както в обществения, така и в частния живот.
Киприян, който винаги в живота си търсел истината, се запознал с Христовото учение. Възхитил се от него и се убедил, че само щедро изливащата се в Църквата благодат на Пресветия Дух дава възможност "да се унищожи отровната сила на греха, да се очистят от всичко скверно развратените сърца, като им се възвърне здравето." Струвало му се, че след такъв живот, какъвто той е водел, ще бъде трудно, дори невъзможно повторно, духовно раждане. Изпаднал в колебание, от което го извел Картагенският презвитер Цецилий.
Със съвети и предимно с високонравствения си живот Цецилий повлиял на Киприян да се реши да приеме християнството. Това станало в 246 година. В знак на благодарност, при кръщенето си Киприян приел името на "бащата на своя духовен живот" - Цецилий.
Дълбоката промяна, която настъпила в душата му след св. кръщение, той описва по следния начин:
"Когато животворните води на кръщението умиха петната на предишния ми живот и в очистеното и оправдано сърце се изля небесната светлина, когато приех Небесния Дух и станах чрез второто раждане нов човек, тогава по чуден начин напълно се убедих в това, в което по-рано се съмнявах: тайните започнаха да се откриват, мракът изчезна... започнах да разбирам, че целият мой предишен плътски живот, прекаран в грехове, е бил земен живот, че едва сега започна божественият живот в мене, одушевен от Светия Дух."
След като приел християнството, Киприян се заел ревностно да изучава Свещеното Писание и творенията на дотогавашните свети отци и учители на Църквата.
Преминаването му в християнството било високо оценено от Картагенската църква. Скоро след това той бил ръкоположен за дякон, а след това и за презвитер. Това му дало възможност всецяло да се посвети на служба в Църквата.
Починал тогавашният картагенски епископ Донат. По единодушното желание на клира и народа Киприян бил избран за картагенски епископ. От смирение и скромност той направил опит да отклони от себе си това високо служение. Но непоколебимата настойчивост на народа, израз на голяма любов към него, най-после го склонила и, по Божие повеление и всеобщо народно желание, той приел епископското ръкоположение в края на 248 година.
Още в началото на своето светителско служение Киприян си поставил за задача да издигне живота на своите пасоми на подобаваща висота. С пламенната ревност на истински любещ пастир той се заел да отстрани и изкорени всичко гнило в църковния живот. С рядко умение и голяма съобразителност той могъл да съчетае необходимата в такива случаи строгост с търпението и любовта на един истински духовен пастир.
Дейността му се простряла и извън пределите на неговата епархия. Много епископи прибягвали при различни случаи към него за съвет и съдействие.
Не било съдено на св. Киприян дълго време да управлява в мир и спокойствие своята Картагенска църква. В началото на 250 г. се разразило като буря над Църквата гонението на римския император Деций Траян (249-251 г.), което обхванало цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската църква. Християните били подлагани на най-жестоки мъчения, за да се откажат от вярата си. Тия, които представяли вярата си като светиня на живота си, били затваряни в тъмници или изпращани на заточение. Имуществата им бивали конфискувани. Имало християни, които не могли да издържат на това тежко изпитание. Те били готови да се отрекат от вярата си. И се отричали. Тия християни били известни под името "отпаднали".
Императорският едикт, който узаконявал гонението, повелявал да се обръща предимно внимание на епископите - да бъдат преследвани най-жестоко, та по тоя начин борбата срещу християните да бъде по-успешна. И св. Киприян бил заплашен със смърт.
- Кипрян на лъвовете! - крещяла разярено езическата тълпа в цирка и в театъра.
Киприян разбирал много добре тая грозна цел на императорския едикт - чрез поразяване на пастира да бъде разпръснато стадото. И решил да избегне мъченическата смърт. Отдалечил се в уединено място недалеч от Картаген. По същия начин в това време постъпили св. Григорий Неокесарийски и св. Дионисий Александрийски.
Св. Киприян постъпил така не от страх пред мъченията и бедствията, които го застрашавали, а от силно желание да бъде още полезен на Картагенската църква, която тъкмо сега се нуждаела най-много от грижите и съветите му. Животописецът му - дяконът Понтий - оправдава по следния начин отдалечаването му от Картаген:
"Нека си представим, че той, като се удостоеше тогава с мъченичество, беше ни отнет! Кой би учил тогава падналите на покаяние, еретиците - на истината, разколниците - на единство, синовете Божии - на мир и молитва?"
Освен това, присъствието на св. Киприян в Картаген, както той сам отбелязва в едно от писмата си до римския клир, е могло още повече да влоши положението на християните там, като засили враждебното отношение на езичниците към тях.
От мястото на своето доброволно изгнание св. Киприян не преставал да проявява бащински грижи за повереното му паство.
След като прекарал повече от една година разделен от своето паство, в 251 г., след празника Възкресение Христово, светителят се върнал в Картаген. Тогава бил вече умрял гонителят Деций Траян.
В Картагенската църква, при неговото отсъствие, възникнали много спорни въпроси, които вълнували християните. За да се затвърди вътрешният мир в тая поместна църква, в 252 г., по призив на светителя, бил свикан в Картаген обичайният годишен поместен събор. Отначало присъствували на събора 42, а по-късно - 66 епископи. Между другото било решено да се прояви снизхождение към ония християни, които по време на гонението били отпаднали от вярата.
След известно време император Гал (Требониян Гал, 252-253, бел.ред.), наследник на Деций Траян, подновил гонението против християните.
Появилата се чума настроила още повече езическите тълпи против християните. Фанатизираните езичници смятали, че тя е наказание от боговете, загдето християните не ги почитали.
Отново се разнесли виковете:
- Киприян на лъвовете!
В това гонение пострадал и умрял римският епископ Корнилий.
Св. Киприян положил големи бащински грижи за всички бедствуващи - за християни и езичници. Със своята безгранична любов спечелил сърцата дори и на тези, които доскоро искали неговата смърт.
С възцаряването на Валериан настъпило спокойствие в Римската империя, което продължило няколко години. В това време св. Киприян, като първосветител в цялата околна страна, продължил ревностно да се занимава с църковните дела. Свиквал в Картаген събори за разрешаване на спорни въпроси. Бил в непрекъснато сношение с Римската и с други църкви. Особено се стараел да запази чистотата на християнското учение и единството на вярата. Въодушевявани и ръководени от великия,скъп п любим пастир, картагенските християни се усъвършенствували до голяма степен в добродетелта и благочестието. И когато пак настанало гонение, те го посрещнали не вече с предишното малодушие, а като твърди и мъжествени Христови воини.
Това гонение било възбудено от любимеца на император Валериан - Макрин, който с клеветите си изменил доброто разположение на Валериан към християните и го убедил да вземе против тях строги мерки.
Наближавал краят на земния живот на св. Киприян. На 30 август 257 г. Картагенският проконсул Аспазий Патерен се заел да приведе в изпълнение императорския едикт, с който се предприемало ново гонение. Наред с много други християни, той извикал при себе си на разпит и св. Киприян. Напразно искал от него да се отрече от вярата си в Христа Господа и да посочи имената на картагенските презвитери.
Св. Киприян бил изпратен на заточение в Керубис, откъдето в продължение на една година продължавал да полага всестранни грижи за своето паство.
През лятото на 258 г., по заповед на новия проконсул Галерии Максим, св. Киприян трябвало да напусне Керубис и да се установи да живее в своята градина близо до Картаген. Той бил поставен под непосредствен надзор на езическата държавна власт.
В това време излязъл нов, по-строг указ, съгласно който епископите, презвитерите и дяконите, ако не се откажат от вярата си, трябвало да бъдат наказани със смърт.
На 31 август 258 г., след като отслужил св. божествена литургия, св. Киприян бил арестуван по заповед на Галерии Максим и отведен в Сексти, недалеч от Картаген, където пребивавал проконсулът.
На следното утро, след кратък разпит, бил осъден на смърт.
На 2 октомври 258 г. трябвало да се изпълни присъдата. До мястото, където се очаквало изпълнението на присъдата, св. Киприян бил съпроводен от множество християни.
Настъпили последните минути от неговия живот. След гореща молитва той съблякъл горната си дреха и поръчал да бъдат дадени на палача 25 златни монети. След това сам завързал очите си, коленичил и очаквал удара на палача.
Главата на светителя била отсечена. Мнозина от присъствуващите поставили наоколо кърпичките си, за да се напоят с кръвта на свещеномъченика.
През нощта тялото на светителя било погребано от християните.
Така завършил земния си живот тоя бележит картагенски епископ и църковен отец, чиято историческа мисия била да бъде поборник за единството на Христовата църква.
Той е написал редица съчинения, между които особено известни са: За благодатта Божия, За облеклото на девствениците, За падналите, За единството на Църквата, За Господнята молитва, За смъртността, За благотворителността, За търпението, За ревността и завистта и др.
От него са останали и 67 писма във връзка с гоненията.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Киприан, епископ Картагенски, е сред най-забележителните отци и учители на Църквата от III век. Той живял във време, когато върху Христовата Църква връхлитали както външни гонения от страна на езичниците, така и вътрешни разпри с еретиците и разколниците. Свети Киприан станал образец за мъжествен архипастир, пострадал за името Христово и положил душата си за своето паство, и на разумен строител на вътрешния църковен живот. Той оставил многобройни съчинения, в които засяга разнообразни богословски въпроси и решава почти всички недоумения, възникнали по негово време във връзка с вътрешното благоустройство на църковния живот. Затова животът и историята на страданията му са особено поучителни.
Светият бил роден в началото на III век*. Родителите му били езичници и принадлежали към знатните и благородни граждани на Картаген.
* Смята се, че той е роден около 200 година. Бел.ред.
Първоначално името му било Тасций Киприан. На младини той получил добро светско образование и показал големи успехи в красноречието, поради което бил избран за учител по риторика в картагенското училище. По същата причина мнозина го избирали за свой защитник при воденето на съдебни дела. Може да се предположи, че той получил по наследство значително състояние. Също и изгодите на адвокатската длъжност му доставяли достатъчно средства за охолен живот и отначало, докато бил езичник, животът му бил греховен. Вследствие на това, казва самият Киприан, “покорен на страстите си, неволно благоприятствах за собственото си нещастие, сякаш то ми бе отредено по природа” (Писмо до Донат, гл. 4).
Такъв греховен живот той водел дотогава, докато на Божията благодат не било благоугодно да осени душата му и да го призове към спасение. Предполага се, че Киприан останал езичник до пълната си зрелост, вероятно до четиридесет и шестгодишна възраст*.
* Прието е да се смята, че Киприан е приел християнството през 246 година. Бел.ред.
В началото на III век в Картаген имало вече много християни. Киприан знаел за това и не можел да не се заинтересува от възвишеното християнско учение, защото по природа бил надарен с любознателен и благороден ум. Още преди обръщането си в християнството той се запознал с някои съчинения на Тертулиан* и това го подтикнало по пътя на истината.
* Киприан бил запознат с “Апология” на Тертулиан. Бел.ред.
Още езичник, Киприан започнал да изпитва отвращение от езическия живот. Той съзнавал пагубността и греховността на гладиаторските зрелища, където убийството на едни доставяло удоволствие на други. Изпитвал отвращение и от езическите трагедии и комедии, които събуждали в паметта минали злодеяния и развращавали хората. Той с прискърбие наблюдавал несправедливостта и притесненията от страна на съдиите, измамите и раздорите между частни лица, още като езичник съзнавал, че знатността, честта и богатството, които на мнозина се струват толкова привлекателни и прелъстителни, всъщност изпълват душата само с празни и мъчителни опасения и тревоги. Всичко това довело Киприан до убеждението, че в езичеството спасението е невъзможно, че езическата религия не може да даде на човека душевен мир и затова не заслужава ни най-малко внимание в сравнение с християнската.
Но съзнанието за дълбоката и повсеместна нравствена поквара го възпирало до време да се обърне към християнството. Той често се замислял за своето нравствено падение, за необходимостта да се поправи и да започне нов живот в християнството, но в същото време се плашел от неговите високи изисквания. Той смятал за изключително трудно онова духовно възраждане, което се дарува в християнството, защото вече много години прекарал в езичество. Своите съмнения и недоумения по този повод той красноречиво изразява в “Писмо до Донат”:
“Възможно ли е да се загърби всичко това, което някой е бил преди, и в същото тяло да стане друг човек по ум и сърце?... Възможно ли е да отхвърлиш това, което се е родило от дълбините на плътта и заедно с нея е затвърдяло или се е вкоренило от дългогодишния навик заедно с годините... Ще се научи ли някога на пестеливост онзи, който е навикнал на великолепни пиршества и изискани ястия? Ще облече ли обикновена и проста дреха онзи, който винаги е носил скъпоценни, украсени със злато одежди? Не - разсъждавал Киприан - синът на разкоша, свикнал с почестите, никога не ще се реши да бъде обикновен и незнатен човек. Винаги съпровождан от слугите си, обкръжен в знак на почит от многобройна тълпа от угодници, той смята за наказание времето, когато остава сам. Пленник на непрестанни забави, той обикновено се опива с вино, величае се от гордост, възпламенява се от гняв, замисля хищение, поддава се на жестокост, увлича се от похот. Така често разсъждавах в себе си - пише Киприан, - защото и сам бях подвластен на множество заблуди” (“Писмо до Донат”, гл. 3 и 4.).
В състояние на такава нравствена борба и нерешителност той не могъл да не почувства необходимостта от помощ и съвет и за да разреши съмненията си, се обърнал към един картагенски презвитер на име Цецилий. Той успял да убеди Киприан в крайната нелепост на езическото многобожие и в това, че и най-лошите наклонности на човека могат да се променят по действието на всесилната Божия благодат. Така Киприан взел твърдото решение да стане християнин.
Според съществуващия в древната Църква обичай до кръщението си той е трябвало известно време да остане в така нареченото оглашение*. Неизвестно колко време е пребивавал в това състояние - може да се предполага, че не задълго.
* Оглашение - устно наставление в истините на християнската вяра. Бел.ред.
Решен да стане християнин, Киприан на дело доказал искреността на своето намерение, като променил самия си начин на живот. Още като огласен той продал всичките си имения и получените пари раздал на бедните, без да остави нищо за себе си. След това презвитер Цецилий, който наблюдавал духовния живот на Киприан, вече не се съмнявал в искреността на обръщането на ученика си. Скоро след това, разбира се, трябвало да последва и кръщението му.
Живото чувство за духовно преобразяване, дарувано в тайнството на кръщението, подействало силно на Киприан. Ето как описва той в писмото до приятеля си Донат спасителните действия на тайнството кръщение:
“Когато животворните води на кръщението умиха петната от предишния ми живот и в очистеното и оправдано сърце се изля небесна светлина; когато, приел небесния Дух, станах нов човек, тогава по чуден начин напълно се уверих в това, в което преди се съмнявах; тайните започнаха да се разкриват, мракът - да се разсейва и онова, което преди ми се струваше трудно, стана удобно, невъзможното стана възможно... В приемането на небесните дарове няма мяра. Трябва само да жадува и да бъде отворено сърцето ни, имаме толкова вяра, способна да приеме благодатта. Тя дарува способност да унищожаваме отровната сила на греха с трезвена чистота, с непорочна мисъл, с чисто слово, с нелицемерна добродетел; тя очиства сквернотата на развратените сърца, като им възвръща здравето; тя дава сила да помиряваме врагове, да успокояваме безпокойни и със страшни заклинания да ги принуждаваме да признаят нечистите духове, които се вселяват в човека. Начинът на действие на благодатта върху онези, в които живеят зли духове, е невидим - незабележими са ударите, с които тя ги уязвява, но наказанието е видимо и поразително. Така вселилият се в нас дух на благодатта започва да проявява могъщата си сила и макар да не сме сменили с друго тялото и членовете ни, окото ни вече не се затъмнява от мрака на този век. Какво могъщество, каква сила на Духа! Който се е очистил и пребивава чист, той не само себе си опазва от съблазните на света, не само не попада в мрежите на нападащия го враг, но се укрепява в силите си дотолкова, че господства като повелителнад цялото войнство на противника” (“Писмо до Донат”, гл. 4 и гл. 5).
Така скоро след кръщението Божията благодат се проявила в Киприан с вътрешно духовно възраждане. Макар че променил, както споменахме по-горе, начина си на живот още като огласен, но по собственото му признание вярата му придобила истинска твърдост, и волята му - съвършена сила и крепост вече в кръщението. Той се кръстил, вероятно, на празника Пасха или Петдесетница*.
* Тези дни в древната Църква поради тържествеността си се смятали за особено подходящи за кръщение на езичниците. Бел.ред.
След кръщението си Киприан започнал строг добродетелен живот. Той бил пример за нестяжателност, защото състрадавайки на бедните и нищите, им раздавал всичко, което имал. Основните му занимания били молитвата и четенето на свещеното Писание.
Оказвайки милост и благотворейки на всички нуждаещи се, той не могъл да не изпитва особена любов и благодарност към наставника си, презвитер Цецилий, който му открил тайните на вярата и способствал за обръщането му в християнство. И презвитерът виждал предаността и разположението на Киприан към себе си, затова преди смъртта си не намерил друг, на когото с по-голяма увереност и надежда да връчи отговорността и грижите за своето семейство.
След кръщението си Киприан живеел в дома на Цецилий, защото раздал всичките си имоти на бедните; при това и двамата, водели строг добродетелен живот.
Година след кръщението си Киприан бил ръкоположен за презвитер на Картагенската църква.
В презвитерския сан той се подвизавал с още по-голямо усърдие в благочестието. Според свидетелството на дякона Понтий*9, като презвитер Киприан сторил много, подражавайки на древните праведници, и сам станал достоен за подражание.
* Дякон Понтий оставил животоописание на свети Киприан. Бел.ред.
Скоро след това починал картагенският епископ Донат. За освободената епископска катедра народът единодушно избрал свети Киприан. Така в презвитерския сан той пребивавал не повече от година.
Първоначално Киприан се отказвал от тази чест, като се смятал за недостоен да поеме такова високо служение. Той казвал, че има презвитери, по-стари на възраст и по-достойни от него. Но хората, които обичали добрия си пастир, настоятелно искали в епископски сан да бъде ръкоположен свети Киприан. Когато дошъл определения ден, християните окръжили дома му и не искали да си тръгнат, докато Киприан не се съгласи да иде с тях в храма. При цялото си високо смирение, той трябвало да отстъпи пред любовта на братята и отишъл в храма, където за радост на всички бил ръкоположен за епископ.
Така свети Киприан бил поставен, подобно на светилник, за да озарява света с добродетелите си.
* Киприан бил ръкоположен в епископски сан вероятно в края на 248 година. Бел.ред.
Като епископ той обърнал внимание преди всичко на църковното благоустройство. Трябва да се отбележи, че по онова време имало немалко християни, само по име, а всъщност прекарвали недостоен за истинския християнин живот. Тъй като езическите гонения отдавна престанали и Църквата се наслаждавала на почти четиридесетгодишен мир, някои лекомислено си позволявали да отстъпват от строгите християнски обичаи. Ето как самият Киприан описва нравствените недостатъци на своето време:
“Всеки се грижеше за преумножаването на своята собственост. Иереите нямаха очакваното според обета им благочестие, служителите (клириците) нямаха чиста вяра, в делата нямаше милосърдие, а в нравите - благоустройство (“Книга за падналите”, гл. 6). Много от християните не пазеха твърдо истините на Христовата вяра и отстъпваха от Христа. Често се допускаха безразсъдни клетви, презрение и непослушание пред пастирите, злословие и взаимна вражда” (Пак там).
Поради всичко това свети Киприан като епископ е трябвало много да се потруди за полза на вътрешното благоустройство на Църквата.
Скоро след приемането на епископския сан той пристъпил към изкореняването на промъкналите се в живота на християните безредици.
Киприан обърнал вниманието си преди всичко към клира, към самите пастири на Църквата, които трябвало да бъдат ръководители на народа. Той не допускал никого, дори до най-ниските степени на служение в клира, без предварително внимателно да изследва способностите и поведението на всеки. Също така изисквал лицата, желаещи да встъпят в служение на Църквата, да притежават известна подготовка. В присъствието на презвитери изпитвал познанията в християнското учение, както е известно по повод на Оптан, когото в началото на своето епископство той назначил за учител на огласените.
Наред с това той се грижел и за поправянето на нравите сред християните. Дякон Понтий описва така епископското служение на свети Киприан:
“Какво благочестие имаше! Каква бдителност! Какво милосърдие! Каква строгост! Толкова святост и благодат се изливаше от устата му, че изумяваше всички, които го виждаха”.
На външен вид свети Киприан бил честен и благообразен, защото скритата в душата му светиня се изобразявала и на лицето му. Както мъдростта, по думите на Еклесиаст, така и светостта украсява лика на човека (Екл. 8:1), а в този Божий човек имало и двете, той бил и мъдър, и свет. Носел одежди не много богати и не прекалено бедни, защото избягвал гордостта и превъзнасянето, но не желаел да подлага на безчестие архиерейския сан. По характер бил доста сдържан - нито много строг, нито прекомерно мек и кротък. Където било нужно наказание, там, макар и милостиво, явявал гнева си и затова бил почитан и уважаван от всички. Освен това той проявявал голямо милосърдие и състрадание към всички обидени и нуждаещи се и бил помощник на сироти, странници, нищи и болни.
В своите архипастирски разпореждания и дела свети Киприан проявил толкова разсъдителност и мъдрост, че неговия съвет търсели и предстоятели на други Църкви.
Така например новският епископ Рогациан поискал съвет във връзка с оскърблението, което му нанесъл един дякон. Киприан отговорил:
- Ако дяконът и занапред проявява непослушание и те оскърбява, твоята власт ти дава право да го лишиш от сан или да го отлъчиш от общение. Обаче - добавил той - ние повече желаем да скриваш обидите с кротко търпение, отколкото да наказваш със свещената власт.
Друг епископ, Евкратий, го попитал:
- Трябва ли да се допуска до църковно общение актьор, който и след като е станал християнин, обучава младите хора на изкуството, с което се е занимавал в езичеството?
На това Киприан отговорил:
- Бедността не може да извини този актьор, който сега е станал християнин. Той може да се издържа от църковните приношения само ако пожелае да се задоволи с по-умерен, но безгрешен живот. Затова го убеди да се задоволи с църковна издръжка. Ако вашите приношения са недостатъчни за препитанието на работниците, нека дойде при нас и тук ще получи необходимите дрехи и прехрана.
И много други съвети давал на всички, които се обръщали към него, защото не желаел да скрива мъдростта и знанията си, а се стараел да бъде полезен на всички.
По Божията воля свети Киприан прекарал малко години в мирно управление на своята епархия. Скоро след избирането му за епископ над Църквата като буря се разразило гонението на Деций (царувал от 249 до 251г., бел.ред.). Като заел престола, този нечестив император издал указ, според който на всички християни се заповядвало да приемат езическата религия и да принасят жертви на боговете.
Много преди началото на гонението свети Киприан бил известен за това бедствие с видение от Господа. Той видял старец, отдясно на когото седял юноша, преизпълнен със смущение, негодувание и печал, а отляво - друг, който държал мрежа и заплашвал да хване в нея стоящия наоколо народ. Свети Киприан се учудил на видението. То му било обяснено в смисъл, че седящият отдясно се огорчава и скърби, защото християните не спазват заповедите Му, а стоящият отляво се радва, че има възможност и позволение да излее върху хората яростта си. Свети Киприан разбрал, че лицата от неговото видение са Бог Отец, нашият Господ Иисус Христос и изконният враг на света - дяволът.
С това гонение християните били подложени на изпитание като злато в огъня, за да просияят по-ярко и силно навред християнските добродетели.
Когато указът на императора стигнал в Картаген, езичниците поискали да предадат на мъчение най-напред свети Киприан. Те възнамерявали да подложат на мъчения него, преди всички като най-известен с добродетелите и влиянието си, за да сплашат по този начин останалите християни. Но времето на подвизите на свети Киприан още не било дошло и той решил за известно време да напусне града, за да поддържа с увещанията и наставленията си от неизвестно на езичниците място вярата на християните и да ги утвърждава твърдо да изповядват името Христово. Като взел това решение, той написал послание на презвитерите и дяконите си, а също и на предстоятелите на римската Църква. В него съобщавал, че напуска града, за да не усили неговото присъствие яростта на гонението, че макар да отсъства от паството си телесно, присъства с него в Господа, че е написал тринадесет послания за утешение на силните, за ободрение на слабите, за отстраняването на различни неуредици във вътрешния църковен живот и за успокоение на колебаещите се души.
Свети Киприан обяснявал постъпката си така:
“Първата степен на победата е да изповядаме Господа след залавянето от езичниците. Втората степен на славата е с благоразумно оттегляне да спасим себе си за Господа. Едната е всенародно изповядване, а другата - частно. Едната побеждава гражданския съдия, а другата е по-благоприятна на Бога като Съдия, защото опазва чистата съвест в непорочно сърце. В единия случай се разкрива по-жива твърдост, а в другия - по-уверена предпазливост. Един, когато наближава часът му, се оказва съзрял за смъртта, а за друг тя може би е отсрочена - например за този, който, оставил наследството си, се е оттеглил именно за да не отпадне, но несъмнено ще изповяда християнството си, ако бъде хванат от езичниците.”
Без съмнение с временното си оттегляне Киприан оказал на Църквата по-голяма услуга, отколкото ако още тогава бе приел мъченичеството.
Преди да напусне града, той разделил църковните пари между всички клирици, останали в Картаген, за да помагат на безимотните и бедните. Клирът, от своя страна, охотно съобщавал на своя епископ всички сведения за състоянието на паството му и му се подчинявал така, както и при личното му присъствие. Справедливо е да се каже, че само той бил способен да управлява картагенската църква в това тежко време.
Неговият животописец, дяконът Понтий, отбелязва: “Да си представим, че Киприан тогава (тоест ако не бе напуснал Картаген) бе удостоен с мъченическа кончина... кой би научил падналите на покаяние, еретиците - на истината, разколниците - на единство, чадата Божии - на опазването на мира и молитвата?”
По този начин свети Киприан се намирал в постоянно общение с паството си и неведнъж пращал писма и съобщения на презвитерите, дяконите, мъчениците и изповедниците. На първите казвал, че ще дойде при тях веднага щом Бог му покаже, че такава е Неговата воля. Молел ги да се грижат за вдовиците, болните, странниците и бедните. Макар и да им оставил известна сума пари за тази цел, той се опасявал, че тя вече може да е похарчена, и пратил слугата си Нарик с ново парично приношение. Най-вече се грижел за това, християните да не паднат духом сред бурята от огорчения. Не по-малко задушевно пишел и до изповедниците и мъчениците, като укрепявал мъжеството им, хвалел верността им, увещавал всички християни да оказват всевъзможно облекчение по време на техните страданията и да отдават заслужени почести на телата им след смъртта.
За светите изповедници светият се отзовавал с голяма похвала. Той подтиквал клириците си да се грижат за това, както няма недостатък в славата на изповедниците, така да няма недостатък и в помощта за тях, и молел да го известяват за дните на смъртта им, за да принася възношения и жертви като възпоменание за тях.
След оттеглянето на свети Киприан от Картаген в началото яростта на езичниците малко отслабнала. Но после тя се засилила още повече. За да принудят християните да се отрекат от вярата си, езичниците измисляли различни жестоки изтезания и мъчения. Изповедниците на Христовото име били бити с бичове и тояги, разкъсвани от железни оръдия, изгаряни в огъня. Тъмниците се препълнили с християни. Едни от затворниците скоро получавали победни венци, а за други предстояло да ги получат, защото и те били въодушевени от същото мъжество и със същата ревност се стремели към подвига. Но имало и такива, които не издържали мъченията и принасяли жертви, кадели тамян на идолите или за пари откупвали от градоначалниците писмени уверения, в които се посочвало, че са принесли жертви на идолите и са се отрекли от Христа, макар да не били сторили това. Някои дори доброволно и без принуда принасяли жертви на езическите богове. С настъпването на нощта езическите съдии пускали други да си идат и не ги принуждавали към жертвоприношение, но те сами искали позволение още същата вечер да принесат жертва, без да отлагат до другия ден. Имало и мнозина, които уговаряли приятелите си да се отрекат от християнската вяра, както направили те самите.
Тежко било на свети Киприан да чува за падението на слабите членове на своето паство! Той сякаш ги откъсвал от собственото си сърце. Впоследствие писал по този повод: “Скърбя, скърбя заедно с вас, братя, и болката ми не се облекчава от безопасността и собственото ми здраве. Като пастир аз съм уязвен от ударите, нанесени на моето стадо. С всеки от вас е съединено сърцето ми, с всеки от вас страдам и умирам! Ударите на жестокия враг поразяват и тялото ми! И душата ми е пронизана от оръжието! Сърцето ми, далеч и свободно от гонението, не пребивава в покой; любовта ме поразява, когато са поразени братята ми” (“Книга за падналите”, гл. 4)!
По това време се случило още едно събитие, което причинило немалко огорчения на свети Киприан.
Трябва да се отбележи, че в древността в картагенската църква, както и в другите църкви, сред изповедниците имало обичай да се дават на отпадналите особени ходатайствени бележки, или “писма на мира”, по които съгрешилите по-скоро били допускани до общение с верните. И сега мнозина отпаднали от Христа възлагали големи надежди на ходатайството на изповедниците и мъчениците. Но често пъти изповедниците поради излишна снизходителност към падналите не обръщали внимание на тяхното покаяние и давали тези ходатайствени “писма на мира” без необходимата преценка и внимание. Малцина изповедници молели епископа да дарува мир на някои паднали след края на гоненията, когато се завърне и внимателно разгледа тяхното нравствено състояние. Тази снизходителност към падналите се проявявала по времето, когато гонението в Картаген още вилнеело, и следователно можела да ослаби твърдостта на вярата на останалите християни, които още не били преследвани.
Когато свети Киприан научил за това, изпратил в Картаген три писма до клира, изповедниците и народа. И тъй като основни нарушители на древното църковно правило на благочиние се оказали презвитерите, в писмата си той изобличавал най-вече тях. Всички като цяло - и клира, и народа, той убеждавал да дочакат съборното постановление за приемането на отпадналите в Църквата, а самия събор обещавал да свика след края на гоненето и завръщането си в Картаген. Той молел изповедниците да обръщат особено внимание на делата и заслугите, на вида и качеството на грехопадението на всеки, за когото стават ходатаи.
Но всички тези писма на свети Киприан нямали пълен успех. Наистина, послушни на пастира си презвитери престанали да допускат отпадналите до общение с Църквата наравно с верните и ги увещавали преди всичко да изгладят своя грях с искрено покаяние. Но някои от отпадналите и тогава не пожелали да принесат покаяние, не искали да чакат решаването на своя въпрос след края на гонението, а настоявали за незабавно прощаване на греховете.
Обаче свети Киприан не отслабил изискванията си дори когато научил за това непослушание на някои отпаднали християни.
Твърдо пазейки църковното благочиние, свети Киприан започнал преписка и със съседните епископи, за да подкрепи с тяхното съгласие изискването си за покаяние на отпадналите. В отговор на писмата му епископите съобщавали, че те напълно одобряват искането му, че в никакъв случай не бива да отстъпва от своето постановление до събора, който трябва да се свика след края на гонението.
Докато съседните епископи открито потвърдили и одобрили исканията на свети Киприан към отпадналите, изповедниците обявили своето несъгласни с него. Един от тях, Лукиан, от името на всички написал до Киприан писмо, в което го уведомявал, че всички изповедници дарували мир на отпадналите. Лукиан написал подобно писмо и до римския изповедник Целерин.
Ободрени от покровителството на изповедниците, отпадналите от няколко града на африканската провинция, се разбунтували против предстоятелите и със заплахи искали от тях мир за себе си, който вече, уверявали те, им бил даруван от изповедниците и мъчениците. В самия Картаген безпокойните миряни започнали с още по-голяма дързост да настояват за своето помирение с Църквата.
Междувременно свети Киприан увещавал клира и народа да постъпва така, както му било предписано по-рано.
По-благонамерените от падналите се смирили и обещали пълно послушание на епископа. Скоро някои от тях написали на свети Киприан, че осъзнават грехопадението си, извършват предписаното от църковните правила покаяние, не желаят прибързано и неблаговременно примирение с верните, но очакват завръщането на епископа си, като казвали, че самото примирение в негово присъствие ще бъде по-приятно за тях.
На свети Киприан било открито във видение, че църковният мир скоро ще бъде възстановен, че ще продължи гонението още известно време само за някои и според усърдието в молитвата мирът може да настъпи по-скоро.
И наистина, събитията потвърдили видението на свети Киприан. Гонението на християните в Картаген отслабнало, езичниците започнали да позволяват на изповедниците на Христовото име да се ползват с все по-голяма свобода. Затворените в тъмница били оссвобождавани, а пратените на заточение се завръщали в отечеството си.
Но гонението все още не престанало. Още много грижи и безпокойства предстояли на славния архипастир свети Киприан.
Докато той отсъствал, в Картаген се усетила нужда от презвитери и клирици. Светият избрал четирима свои наместници, на които поръчал внимателно да се осведомяват за възрастта, състоянието и заслугите на лицата, които той трябвало да ръкоположи в една или друга иерархическа степен. За наместници били определени Калдоний и Херкулан, двама епископи от най-близките до Картаген епархии, а също и картагенският презвитер и изповедник Рогациан и клирикът Нумидик.
Те веднага пристъпили към изпълнението на изискванията на своя епископ. Но осъществявайки поръчаното им дело, срещнали голяма съпротива от страна на лица, на които не се нравела тази законна и необходима грижа на свети Киприан при избора на достойни служители на Църквата. Такъв човек бил мирянинът Фелицисим, и презвитерът Новат. Към тях се присъединили още четирима презвитери, които се опасявали от справедливия съд на Киприан над тях. Те, и особено презвитер Новат, подтикнали Фелицисим да въстане против своя епископ.
Когато всичко това станало известно на свети Киприан, той отлъчил Фелицисим и заплашил да подложи на същото наказание всичките му съучастници, а написаното по този повод писмо заповядал да бъде прочетено на народа и препратено в Картаген на клира. Засега имало само шестима яростни привърженици на Фелицисим, които още тогава били отлъчени от Църквата. Но тъй като се обявили и нови негови поддръжници, предизвиканият от него смут все още не бил овладян.
Свети Киприан възнамерявал да се завърне в Картаген за Пасха, но поради продължаващия бунт на Фелицисим и привържениците му, той не желаел да увеличава раздорите с появата си и решил да посрещне Пасха на мястото на доброволното си изгнание. А за да не постигнат враговете му още повече успехи, докато отсъства, писмено увещавал паството си да не се доверява на пагубните слова на метежниците.
Свети Киприан дълбоко страдал за своето паство. Неговата скръб се изляла в писмото, което написал по този повод:
“Как се измъчвам сега - пишел той до картагенските християни, - че не мога сам да дойда при вас и лично да увещавам всекиго от вас, според учението на Господа и Неговото Евангелие. Малко ли ми беше двегодишното изгнание, горчивата разлъка с вас, малко ли ми бе скръбта, която непрестанно ме измъчваше далеч от вас; малко ли бяха сълзите, които проливах денем и нощем за това, че пастирът, когото избрахте с такава любов и плам, не може лично да ви приветства и да бъде в обятията ви. За измъченото от печал сърце настъпи още по-голяма скръб. При това безпокойство и нужда аз не мога скоро да дойда при вас... Но затова оттук ви убеждавам и моля, любезни братя, не се доверявайте на пагубни речи, не приемайте лековерно измамни думи, не избирайте тъмнината вместо светлината, нощта - вместо деня, глада - вместо храната, жаждата - вместо питието, вместо лекарството - отровата, вместо здравето - смъртта... Няма да ви донесат мир онези, които сами нямат мир... Никой да не ви отклони от пътищата Господни. Нека загиват само онези, които сами пожелаха своята гибел; нека останат извън Църквата само онези, които се отделиха от нея; нека не бъдат с епископите само онези, които въстанаха против тях... Моля ви, отделете се от такива, послушайте съветите ми. Ежедневно възнасям за вас постоянни молитви пред Господа, желая да ви съединя с Църквата, моля от Бога най-напред мир за Майката Църква, а после и за нейните чеда. Присъединете към моите молитви и вашите, към моя плач - вашите сълзи” (Писмо 40-о).
Така трогателно увещавайки тези, които можели да усетят в думите му гласа на бащината любов, светителят заплашвал с отлъчване от Църквата онези, които не желаели да му се подчинят.
Това писмо, разбира се, удържало благонамерените на страната на епископа.
Когато Новат с посредничеството на привържениците си без съгласието и знанието на епископа ръкоположил Фелицисим за дякон, Киприан написал още две писма до клира и народа за това незаконно посвещение. Това били последните писма от мястото на доброволното му изгнание. На разкола на Фелицисим бил сложен край вече на събора, свикан в Картаген* след завръщането на светителя.
* Съборът бил свикан през 251 г., бел.ред.
Скоро след завръщането си в Картаген свети Киприан оглавил събора, който разгледал два въпроса: за разкола на Фелицисим и за допускането на отпадналите до общение с верните.
Отците на събора след много и продължителни обсъждания единодушно постановили, че на отпадналите не трябва да се отказва общение с Църквата, за да не се отчаят в Божието милосърдие и да започнат да живеят като езичници, но и че не бива преждевременно да се допускат до общение, като съединението им с Църквата трябва да се предшества от продължително покаяние, молитва със сълзи към Бога и разглеждане на нравственото състояние на всеки един от тях. При това на отпадналите били определени и различни степени на покаяние. А Фелицисим и неговите съмишленици били отлъчени от Църквата като възпротивили се на властта на епископа.
Обаче враговете на Киприан не се успокоили. Презвитер Новат се отправил в Рим и тук, като изменил на Фелицисим, се присъединил към партията на Новациан*, вследствие на което създал много размирици както в римската, така и в картагенската църква. А Фелицисим заедно с единомишлениците си след една година подигнал нови раздори против Божия светител Киприан.
* Новациан бил римски презвитер. Той писал на Киприан от името на целия римски клир по делото за приемане на отпадналите в Църквата. Бел.ред.
В Рим Новациан започнал да разпространява лъжеучение, като твърдял, че отпадналите в никой случай не била да бъдат приемани в общение, дори и да принасят покаяние. Наред с това той се опитал отнеме честта на епископството от законно избраният за епископ на Рим презвитер Корнилий. Със съдействието на пристигналия в Рим Новат той успял да убеди трима италийски епископи да го ръкоположат за епископ.
Свети Киприан с истинска християнска мъдрост се стараел да пресече корена на всички църковни раздори и вълнения. Той известил с окръжно послание африканските епископи за законния избор на Корнилий за епископ и незаконните действия на Новациан. Божият светител не престанал да внушава на всички истината, че там, където законно е избран и ръкоположен един епископ, не може да се поставя друг, и убеждавал смутителите на църковния мир да оставят гибелния раздор и споровете и да се завърнат в лоното на едната истинска вселенска Църква. А за да предпази вярващите от съблазънта на разколниците Новациан и Фелицисим, свети Киприан написал книгата “За единството на Църквата”.
Но изпитанията на Киприан не свършили с това. Намерили се хора, които продължили да сеят плевелите на раздора и смущението в Църквата. Така някой си еретик Приват, присъединявайки се към партията на Фелицисим, успял да уреди незаконното избиране на Фортунат за картагенски епископ. Обаче след увещанията на Киприан привържениците на Фортунат започнали да го изоставят и да се завръщат в църковното лоно.
За да отстрани окончателно всички раздори и несъгласия, пораждани от враговете на църковния мир, Божият светител Киприан решил да свика в Картаген поместен събор. Такива събори в Картаген имало няколко. На този били решени много от въпросите на вътрешния църковен живот, като например приемането на отпадналите, кръщението на еретиците и други. Постепенно размириците, породени от непокорните членове на Църквата, утихвали и в нея се въдворявали мир и тишина.
На Господ било благоугодно да посети свети Киприан с ново изпитание: вместо бедствието на езическите гонения, се появило неочаквано стихийно бедствие - чумата.
Страданието било еднакво тежко както за християните, така и за езичниците. Чумата вилнеела продължително във всяка провинция, във всеки град и почти във всяко семейство.
Общото бедствие повдигнало свети Киприан към най-жертвоготовна и благородна дейност. Докато езичниците все повече изпадали в егоизъм, докато очевидно изцяло се предавали на страха, който ги карал да напускат най-близките си роднини и да оставят мъртвите непогребани на улиците, християните, ръководени от свети Киприан, останали непоколебими. Самият той не се ограничавал с увещания, а с личния си пример давал образец за подражание на всички християни.
Чумата се съпровождала и от обичайните си страшни спътници - засухата и глада. Освен това по границите на Римската империя се появявали орди от варвари нумидийци и извършвали набези, при които отвеждали много пленници. Картагенските християни, ръководени от свети Киприан, жертвали пари, за да откупят поне някои от пленниците.
По този начин през страшното общо бедствие светителят взел всички мерки всячески да облекчи участта на страдащите.
Но независимо от това сред езичниците се намирали хора, които се осмелявали да твърдят, че чумата, както и другите бедствия, са пратени от езическите богове заради отказа на християните да им се поклонят. Такива слухове разпространявал особено някой си Димитриан, един от картагенските съдии. След него и другите езичници повтаряли тази клевета против християните.
Свети Киприан опровергал тези заблуждения, като написал специално съчинение по този повод. “Бедствията на света - писал той до Димитриан и всички онези, които споделяли мнението му - имат за причина развратеността на хората. Тези бедствия са предсказани от пророците, като наказание за пороците, които са особено разпространени сред езичниците и които сами по себе си винаги разрушават благосъстоянието на народите и отделните граждани. Езическите богове - разсъждавал Киприан - не могат сами да защитят себе си, когато християните ги прогонват от хората*; ние, християните, макар и също да сме подложени на външните бедствия, но при безропотното им понасяне и надежда в бъдещия живот, не страдаме от нещастието.”
* Става въпрос за прогонването на бесовете, вселили се в хората. Бел.ред.
Междувременно наближавало времето за страданията на свети Киприан. На престола се възкачил император Валериан (царувал от 253 до 259 г., бел.ред), който започнал жестоко гонение против християните.
Вестта за новото гонение скоро стигнала и до африканската църква и както обикновено, колкото плашела малодушните, толкова възпламенявала към мъжествено търпение твърдите във вярата. “За какво да се грижим повече и по-добре, освен за това с непрестанни увещания да приготвим поверения ни народ против стрелите на дявола” - писал тогава Киприан на Фортунат, тукаборския епископ. Но освен устните и писмените увещания светецът и на дело дал пример за смело изповедание на вярата пред езичниците.
След като било обявено гонението против християните, картагенският проконсул Аспазий Патерн получил указа на императора, който предписвал да се принуждават християните към поклонение на идолите. При това епископите подлежали на изгнание, а християнските събрания били забранени. Проконсулът възнамерявал преди всичко да принуди свети Киприан да се отрече от вярата и затова пръв го призовал на разпит.
Когато светителят се явил, проконсулът го запитал:
- Императорът ми заповяда да принудя всички християни да се поклонят на идолите: какво ще кажеш за това?
Свети Киприан отговорил:
- Аз съм християнин и християнски епископ. Не познавам други богове, освен Единия истински Бог, сътворил небето, земята и морето, и всичко, което ги изпълва. На този Бог ние, християните, служим денем и нощем.
Проконсулът казал:
- Значи ти ще упорстваш в решението си?
- Благото решение, известно на Господа, трябва да остава неизменно - отговорил Киприан.
Проконсулът заявил:
- Тогава според заповедта на императора трябва да бъдеш пратен на заточение.
Киприан му отговорил:
- Аз охотно ще ида на заточение.
После проконсулът го запитал:
- Имам заповед от императора не само за епископите, но и за иереите, затова ми кажи: кои са презвитерите в този град?
Киприан отговорил на това:
- Вашите закони забраняват доносите, затова и аз не мога да ти открия презвитерите, но ако търсиш, разбира се, че ще намериш такива в града.
- Поръчано ми е още - казал проконсулът - да следя християните да не правят събрания и да не извършват никъде служението си.
Свети Киприан му казал:
- Постъпи както ти е заповядано.
Скоро след това той бил изпратен на заточение в Курубис*. Дяконът Понтий, описал живота на свети Киприан, доброволно го съпровождал в заточението.
* Курубис бил на няколко дни път от Картаген. Бел.ред
Още в първия ден от пристигането си Киприан имал през нощта видение, предизвестяващо мъченическата му кончина. За него той разказал на дякон Понтий:
- Едва задрямах и видях един некрасив и неблагообразен юноша, който ме водеше в преторията на съд; струваше ми се, че трябва да застана на съд пред хегемона. Хегемонът ме погледна, нищо не каза, но веднага написа нещо. Аз не знаех какво е написал, но видях един друг юноша, с благообразно лице, който стоеше зад него. Той гледаше как хегемонът пише и четеше наум написаното. Като го прочете, ми даде знак с ръка, че там е записано смъртно наказание за мен и е определено да бъда посечен с меч. Аз също му дадох знак с ръка, че разбрах онова, което ми обяснява. После започнах усърдно да моля съдията да ми даде още един ден живот, за да мога да уредя всички свои дела. Съдията нищо не ми отговаряше, но сякаш в отговор на молбите ми взе да пише нещо. Юношата, който стоеше зад него, следеше какво пише и ми даде знак, че животът ми ще бъде продължен още един ден. Много се зарадвах на това, но пребивавах в голям страх и смущение.
Това видение свети Киприан тълкувал в смисъл, че му е предопределено от Бога да загине посечен с меч заради изповядването на Христовото име. Единият ден живот, който му бил даруван във видението, Киприан тълкувал като една година. И наистина, след една година той мъченически загинал, посечен с меч за изповядването на Христовото име.
Докато бил в изгнание, свети Киприан прекарвал времето си в богомислие, приготвяйки се за смъртта. В заточението той написал много богомъдри творения. Всички, които идвали при него за душеспасителна беседа, той поучавал и молел да бъдат твърди във вярата, да не се боят от заплахите на мъчителите и страданията заради Христа. Той увещавал християните да не се привързват към временните и бързопреходни утехи на този живот, а да търсят вечния.
Пребивавайки в изгнание, свети Киприан търпеливо понасял всякакви лишения, като приемал заточението като родно отечество. Защото за християнина, възложил цялото си упование на Бога, отечеството и родният дом са странстване, според казаното: “защото съм странник у Тебе и пришълец; както и всичките ми отци” (Пс. 38:13). От друга страна, и изгнанието и странстването са отечество за него, защото на всяко място вижда близо до себе си Бога, според казаното: “Винаги виждах пред себе си Господа” (Пс. 15:8).
Изминала още една година и на мястото на споменатия Аспазий Патерн за проконсул бил назначен Галерий Максим. По това време император Валериан издал още по-жесток указ за преследване на християните. Той нареждал всички християнски епископи, презвитери и изобщо всички християнски ръководители да бъдат лишени от длъжностите и имуществото си, а ако останат в християнството - да бъдат предадени на смърт.
Заповедта на императора станала известна в Африка, когато проконсулът Галерий Максим посетил селището Утика, където били заточени множество християни от различни места. Проконсулът искал още тук да започне преследването на християните и заповядал на войниците си да доведат свети Киприан.
Винаги готов с пълно спокойствие и безстрашие да приеме мъченическа кончина, свети Киприан смятал за полезно и редно да извърши мъченическия подвиг сред паството си. Разсъждавайки така и наред с това следвайки съвета на приятелите си, които го уведомили, че за него е изпратена стража, Киприан временно се скрил в едно неизвестно място - но само до завръщането на проконсула в Картаген. А за да не бъде одумван, той написал на клира и народа писмо, в което обяснявал причината за постъпката си и за последен път дал наставления на духовенството и паството си.
Когато Галерий Максим се завърнал в Картаген, свети Киприан напуснал мястото на уединението си. Скоро той изпратил двама честни мъже да заловят епископа. Киприан безстрашно тръгнал към този мъченически подвиг и заедно с двамата си стражи се отправил в колесница при проконсула. Но тъй като съдът над светителя Божий бил отложен за следващия ден, той бил отведен да пренощува в дома на единия от стражите си. Тук светителят прекарал последната нощ, при това от състрадание и доверие към него бил оставен почти без стража.
Междувременно в града се разпространил слух, че епископ Киприан бил върнат от заточението , за да приеме мъченическа смърт. И християните веднага се устремили към дома, в който пребивавал Киприан, желаейки да видят за последен път своя пастир и учител. При това те показали още повече любов и преданост към него, отколкото при избирането му за епископ. Християните не искали да се разделят със своя любим архипастир до самата му кончина и затова цяла нощ прекарали без сън пред дверите на дома му. Те постъпили така не защото искали да го освободят от ръцете и властта на езичниците, но за да се сподобят с последно благословение от своя духовен отец.
На сутринта свети Киприан бил изведен от дома и представен на проконсула за разпит.
Проконсулът попитал:
- Ти ли си Киприан?
- Да, аз съм - отговорил той.
После проконсулът казал:
- Ти ли си епископът на тези безумци, които се именуват християни?
Киприан отговорил:
- Да, аз съм епископ на Христовия народ.
Проконсулът продължил разпита:
- Благочестивите и славни императори ти заповядват да принесеш жертва на боговете.
На това Киприан казал:
- Никога не ще сторя това.
- Размисли добре и избери това, което ще намериш по-полезно за себе си.
Божият светител казал:
- Постъпи така, както ти е заповядано. Аз не виждам необходимост да размислям за нещо, което е толкова ясно за мене.
След тези думи проконсулът се посъветвал с останалите съдии и като упрекнал Киприан, че не почита идолите, произнесъл решителна присъда:
- Киприан, християнският епископ, трябва да бъде посечен с меч!
А светителят Христов, като чул присъдата, се зарадвал и казал високо, за да чуят всички:
- Хвала на Бога!
Християните, присъстващи на съда, се обърнали към проконсула и извикали:
- И ние искаме да умрем с него!
И сред народа настъпило голямо смущение.
В това време отвели светителя Киприан на мястото за наказание. Тук го последвали и християните, проливащи сълзи за своя пастир.
Когато стигнали мястото, Божият светител снел горната си дреха, преклонил колена и започнал да се моли на Бога. После преподал на всички мир и благословение и заповядал на приятелите си да дадат на палача двадесет и пет жълтици, извършвайки и пред смъртта си благодеяние. После завързал с кърпа очите си и протегнал ръце на презвитера и иподякона да ги вържат. А някои християни постилали пред него кърпи, за да съберат кръвта на Христовия свещеномъченик като някое драгоценно съкровище. Накрая светителят преклонил глава и бил посечен с меча.
Така завършил живота си Божият светител, пострадал за слава на Христа, нашия Бог*.
* Свети Киприан бил убит през 258 година. Бел.ред.(25)
Честното тяло на светителя през нощта било пренесено със свещи и пение в частното гробище на прокуратора Макровий Кандидиан и тук било погребано. Впоследствие при крал Карл Велики мощите на свещеномъченик Киприан били пренесени в град Арл, Франция, а при Карл Плешиви в манастира на свети Корнелий в Компиен.
А нечестивите му мъчители не останали ненаказани и скоро били застигнати от справедливия Божи съд.
Няколко дни след мъченическата кончина на свети Киприан, по Божия съд бил взет от живите проконсулът Галерий Максим. А император Валерий, преследващ жестоко християните, претърпял жестоко поражение във войната с персите и загинал в тъмница, пленен от врага.
Свети Киприан оставил много съчинения, в които разкрива както вероучителни, така и нравоучителни истини. Голяма част от тях са писма, на него принадлежат около 80 писма. Освен това той бил автор на много отделни трактати или съчинения. Теми на творенията му били пастирът на Църквата и пазещите девство, страдащите и падналите, езичниците и иудеите, еретиците и разколниците. За пастирите на Църквата свети Киприан написал “Книга за ревността и завистта” - плод на истински апостолски дух, с постановления как трябва да се постъпва за мир и полза на Църквата. За девствениците той създал “Книга за поведението на девствениците”, а любовта към страдащите го подтикнала да напише три забележителни съчинения: “За висотата на търпението”, “За милосърдието” и “За смъртността”. Книгата “За падналите” съдържа назидателни разсъждения за покаянието. Към забележителните съчинения на свети Киприан, в които защитава християнството от нападките на езичниците, принадлежат “Послание до Деметриан” и “За суетата на идолите”. “Три книги свидетелства против иудеите”съдържат кратко описание на християнската вяра и дейност и изобличение на упорстващите иудеи. За изобличаване на ересите и разколите свети Киприан написал “Книга за единството на църквата” и “Книга до Донат за кръщението”. В съчинението “До Фортунат, за увещаване към мъченичество” той призовава всички християни към твърдост на духа в гоненията. Свети Киприан оставил и много други славни писания. По думите на блажения Иероним писанията на свети Киприан били по-известни от слънцето. От неговите творения отците на Ефеския и Халкидонския вселенски събор* привеждали свидетелства в защита на християнската вяра от нападките на еретиците и за изобличение на неправомислието им.
* В Ефес бил свикан III вселенски събор, а в Халкидон - IV. Бел.ред.
По-обстоятелствено и подробно в творенията на свети Киприан е изразено учението за Църквата. Накратко разсъжденията му по този въпрос се състояли в следното.
Църквата е основана от Господ Иисус Христос и устроено и утвърдено от апостолите общество от хора, което, както вътрешно, така и външно представлява едно цяло, възглавявано от Един глава - Господ Иисус Христос. Както вътрешното единство на Църквата се обуславя от единството на вярата и любовта, така и външното ѝ единство се обуславя от йерархията (и в нея предимно от властта на епископа) и църковните тайнства. Извън тази една истинска и спасителна Църква, според разсъждението на свети Киприан, няма и не може да има спасение. Само тази една Църква е истинска апостолска Църква, и следователно - непогрешима. “Ние следваме - разсъждавал свети Киприан - онова, което сме възприели от апостолите, а те са ни предали само една Църква. Само една Църква, получила благодатта на живота, живее во веки и животвори Божия народ” (Писма 71 и 73). В тази именно една истинска Църква, получила благодатта на живота, са съсредоточени всички божествени блага и само в нея е възможно спасението. “Че Църквата е една - пише свети Киприан - възвестява и Дух Свети в Песен на Песните, като казва от Лицето на Иисуса Христа: “едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си” (Песен на песн. 6:9.). И пак за нея казва: “Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор” (Песен на песн. 4:12). А ако невестата Христова, която е Църквата, е “затворена градина”, то затвореното не може да се отваря пред чужди. Ако тя е “запечатан извор”, от него не може да пие онзи, който се намира отвън и няма достъп до извора. Ако Църквата е единственият кладенец на жива вода, то намиращият се вън от Църквата не може да се осветява и да се оживява с тази вода, чиято употреба и питие се дарува на пребиваващите вътре в Църквата. Господ високо призовава всеки, който жадува, да иде и да пие от източника на жива вода, който тече от Него. Къде трябва да иде жадният? При еретиците ли, които изобщо нямат нито извор, нито река от животворна вода, или при Църквата, която е една и по думите на Господа е основана на един, който е приел и ключовете от нея? Само тя пази и притежава цялата власт на своя Жених и Господ. Истинната, спасителната света вода на Църквата не се разваля, нито се осквернява, тъй като и самата Църква е неразрушима, чиста и целомъдрена” (Писмо 73).
В Христовата Църква се съдържа цялата пълнота на живота и спасението. Както по времето на потопа спасението е било възможно само в ковчега на Ной, или при разрушаването на Иерихон - само в дома на Раав (Иис. Нав., гл. 2.), тъй и църквата е единственото място за спасение на човеците. “Домът Божий е един - разсъждава свети Киприан - и никой не може никъде да се спаси, освен в Църквата. Нека не си мислят някои, че могат да наследят живот и спасение, ако не се подчиняват на епископите и свещениците” (Писмо 62).
Онези, които са извън Църквата, които се отделят от единството и общението с нея, нямат истински живот. “Явно - отбелязва свети Киприан, - че тези, които не са в Църквата Христова, между мъртъвците са, и че не може да оживотвори другиго онзи, който и сам не живее” (Писмо 71).
Но само вярата, без любовта, не може да бъде единственото здраво и крепко свързващо звено за всички членове на Църквата. “Не е достатъчно - разсъждава свети Киприан - да получим нещо; по-важното е да съумеем да съхраним полученото. Самата вяра и спасителното възраждане са животворни не защото сме ги получили, а най-вече поради това, че сме ги съхранили” (Писмо 6). Само искрената жива и дейна вяра, съединена с любов, дава на човека право да встъпи в жив съюз както с Христа, така и с цялото християнско братство. Където няма едното или другото, там няма и живот с Христа, там, следователно, няма и спасение.
Според свети Киприан любовта е основата на всички добродетели. “Любовта - пише той - е съюз на братството, основа на мира, крепост и утвърждение на единството; ...тя предшества благотворението и мъченичеството, тя вечно ще пребъде с нас в Бога в Царството Небесно” (“За добродетелта на търпението”, гл. 15, бел.ред.).
И много други душеспасителни истини разкрива свети Киприан в своите съчинения за слава на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Амин.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com