Протоиерей Александър Мен
Апокрифи (от гръц. апокрифос - "скрит, таен") се наричат книгите, които претендират да са свещени, но са отхвърлени от Църквата и не са включени в канона. В езическия свят понятието апокрифи означава съчинения, съдържащи тайни доктрини или сведения за мистерии. В църковната му употреба то е свързано с това, че еретиците често криели своите книги или ги представяли за тайно Откровение, дадено само на посветените. Протестантите наричат апокрифи неканоничните книги на Стария Завет.
Първите старозаветни апокрифи се появили между ІІІ и ІІ в. пр.Хр. и продължили да се появяват чак до началото на ІІ век. Новозаветните апокрифи са създадени в края на І век. Писането им не престанало и след установяването на канона. По-долу ще изброим само тези апокрифи, които хронологически не излизат извън пределите на християнската древност.
По жанр старозаветните апокрифи се отнасят към апокалиптичната литература, писанията на мъдреците, заветите (завещанията), мидрашите и агадите, а новозаветните включват апокрифни Евангелия, Деяния, Послания, завети и наставления, приписвани на Иисус Христос и апостолите.
Книгата Юбилеи, или Малко Битие, съдържа легенди по теми от сказанията в Книга Битие и Книга Изход. Тя е написана от ревностен законник, който се стреми да покаже, че обредите, за които се говори в Мойсеевото Петокнижие, се спазват още през патриархалната епоха. Писателят смята, че Законът е написан на небесните скрижали преди създаването на света. Името на книгата е свързано с това, че авторът дели историята на цикли от по петдесет години (юбилея). Книгата Юбилеи се цитира от св. Епифаний Кипърски и блажени Йероним. Текстът на книгата (в етиопски превод) е открит повторно от И.Л.Крапф и е издаден от Дилман (1859 г.). Запазен е също гръцки превод и фрагмент от еврейския оригинал (в състава на кумранските текстове). Книгата Юбилеи е написана в края на ІІ в. пр.Христа. Авторът й е бил или фарисей, или член на кумранска секта.
Книгата за живота на Адам и Ева е легендарно-художествен преразказ на историята за първите хора след изгонването им от Еден до смъртта на Адам. Падението на Сатана се обяснява със завистта му към човека, на когото (като на Божи образ) не иска да се поклони. Авторът изповядва вярата си в бъдещото спасение: "Повелителят ще отхвърли от себе си злите, а праведните ще сияят като слънце. И тогава хората ще бъдат очистени от греховете си с вода" (29:9). Книгата е написана през евангелската епоха и споменаването на водата може би сочи надеждите, оживени от проповедта на Йоан Кръстител. Книгата е запазена в латински и гръцки превод. Неин вариант има условното название Апокалипсис на Мойсей.
Апокрифната Книгата Битие е свободен преразказ на глави 12-15 от Книгата Битие. Оцелели са само фрагменти от книгата на арамейски език в Кумранската б-ка.
Мъченичеството на прор. Исая преразказва легендата за смъртта на пророка, за когото се казва, че е разрязан с трион по време на гоненията на Манасий. Книгата е обработена от християнски автор около ІІ в. на основата на юдейските мидраши от І в. пр.Хр.
Първа Книгата Енох (1 Енох) съдържа обети и пророчества за световни събития и идване на Месията, който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че той е "избран и скрит" пред Повелителя "преди да бъде създаден света" (48:70). По стил и дух Първата книга на Енох е най-близка до Книга Даниил. Историята за грехопадението авторът (или авторите) свързва не с Бит 3, а с Бит 6:1-6: падналите ангели научават хората да магьосничестват и затова са хвърлени в бездната (вж. Юд. 1:6, 14-15). Книгата се разделя на няколко части: а) встъпление (1-5); б) ангелите и вселената (6-36); в) притчи (37-71); г) небесните светила (72-82); д) видения (83-90); е) увещания за праведност (91-105); ж) заключение (106-108), включващо Книга Ной (106-107). Първата книга на Енох дава най-пълна представа за надеждите на юдеите през междузаветния период. Открита е повторно в етиопски превод и е издадена на английски език през 1821 година. В Кумран са запазени откъси на гръцки и арамейски език. Явно не всички части на книгата са написани по едно и също време. Най-ранните раздели засягат епохата на Макавейското въстание (има преки намеци за Юда Макавей). Макар че не е включена в канона, Първата книга на Енох се ползва с голямо уважение от древната църква.
Втора Книгата Енох, или Книгата Тайните на Енох (2 Енох), описва възнесението на Енох на небето, където му се разкрива съдбата на света от грехопадението до потопа. Книгата е запазена в старобългарски превод. Оригиналът вероятно е написан на арамейски или староеврейски език. Слънчевият календар, към който се придържа авторът, показва връзките му с Кумран.
Трета Книгата Енох (3 Енох) е слабо проучен текст, запазен в средновековен латински превод. Издаден е през 1928 година.
Възнесение на Мойсей е апокалипсис, достигнал до нас само като фрагмент. В представата на автора Божият съд и победата над дявола се сливат с гибелта на "орела" - Римската империя, когато един Бог ще се възцари над Израел и света. Книгата е написана в първите години след Христа от човек, близък до зилотите и есеите. Запазена е в латински превод.
Апокалипсис на Авраам разказва за съдбата на Старозаветните църква, за която се казва, че е разкрита още на Авраам. Запазен е в старобългарски превод. Източникът на идеите е явно есейски.
Война на синовете на светлината, вж. Кумрански текстове.
Книга на тайните, вж. Кумрански текстове.
Апокалипсис на пророк Илия e християнската обработка на месиански пророчества, написани през І в. пр.Хр. - І век.
Пророчествата на Сивила са поеми, написани от името на езическата пророчица Сивил. Авторите им призовават езичниците да се обърнат към единия Бог, разобличават идолопоклоничеството, злото и безчестието. На юдейски автори принадлежат част ІІІ, ІV и V на книгата. Написана е между І в. пр.Хр. и І век.
Апокалипсис на Варух съдържа пророчества за Царството на Месията, което трябва да смени времената на изпитание. Настъпването му се свързва със строгото спазване на Закона. Книгата е запазена в два варианта - сирийски и гръцки, макар че по всяка вероятност е написан на еврейски език. Написана е в края на І век, след разрушаването на Ерусалим от император Тит.
Книгата Псалми на Соломон е написана като разобличение на недостойните управници и им обещава възмездие от ръцете на враговете им "китим" (китийци). Идването на Месията е описано едновременно като свръхестествено и политическо събитие. По стил Псалмите на Соломон са родствени с каноничните Псалми. Оцелели са само в гръцки превод от еврейски език. Книгата Псалми на Соломон става известна на науката през ХVІІ век. Смята се, че е написана през периода на завземане на Юдея от Помпей (63 г. пр.Хр.), но в нея има намеци за смъртта на Помпей, което сочи 48 г. пр.Хр.
Книгата Оди или Песни на Соломон съдържа християнски химни с гностически характер. За първи път са издадени през 1909 година.
Благодарствени химни, вж. Кумрански текстове.
Послание на Аристей до Филарет разказва как е бил създаден преводът на Седемдесетте (Септуагинта). Покрай разказа за това събитие апокрифът съдържа апология на религията на Стария Завет, в която вярата не противоречи на разума. Имайки предвид, че произведението му се чете и от езичници, авторът не отрича, че под името на Зевс те могат да почитат истинския Бог. Въпреки редица анахронизми посланието съдържа историческо зърно. Книгата е написана около 200 година.
Четвърта Книгата Макавеи или За владичеството на разума съдържа философски беседи, изградени като мидраш към сказанието от втора Книга Макавеи за Елеазар и братята-мъченици. В древността книгата се приписва на Йосиф Флавий. Тя е характерно произведение за александрийската юдейска литература, в която библейското учение се съчетава с античната философия. Светите отци я цитират често. Кога книгата е създадена не е установено.
Заветите на дванадесетте патриарси са написани по подражание на книга Битие, 49 глава и представляват завещания-пророчества, вложени в устата на синовете на патриарх Яков. В книгата се разказва за тайните на небето и съдбата на Израел. Месията е наречен Свещеник, като се предсказва, че няма да бъде непризнат от юдейския народ. Фрагменти от заветите, намерени в Кумран, сочат връзката на автора с есейството. Според повечето изследователи в днешния си вид книгата носи следи на преработка от християнин с юдейски произход, живял в Палестина.
Заветът на Авраам е запазен в две редакции на гръцки език. Заветът на Адам и Заветът на Исаак са запазени на сирийски, арабски и етиопски език. И трите произведения са преработени от християнски автор.
Значението на старозаветните апокрифи се определя от това, че те пресъздават духовната среда, в която живее старозаветните църква преди идването на Христос, през евангелската и апостолската епоха. Кръгът от идеи, развити в апокрифите, помага да се разберат много места в Стария Завет. В тях виждаме напрегнати есхатологически и месиански копнежи, вяра в скорошния Съд над света, апокалиптичен поглед върху историята като проява на битката между незрими воюващи помежду си сили. В апокрифите има проблясъци на истина, когато говорят за Месията като свръхестествено Същество, но тези проблясъци са съчетани с необуздана апокалиптичната фантазия, с увереност, че Божият съд е неотделим от възраждането на Израелското царство. Така апокрифите обясняват както защо Христос не е бил приет, така и факторите, допринесли за вярата в Него. Някои изречения в апокрифи са близки до евангелските. В определен смисъл старозаветните апокрифи представляват мост между двата Завета.
Книгата Еврейско евангелие е написано между І и ІІ век. През ІV в. то все още съществува - за него пише блажени Йероним ("Тълкувание на Матея", II, 12, 13). Днес е запазено само във вид на цитати (свмч. Игнатий, Ориген, блажени Йероним). В един от откъсите се говори за появата на възкръсналия Повелител пред Яков (блажени Йероним, "За знаменитите мъже", 2). Използвано е от християните-евреи.
Евангелието на ебионитите (евионитите) е запазено във вид на фрагменти. За него свидетелствува Ориген (за Лк., I, 1). Създадено е вероятно през ІІ век и е използвано също от християните-евреи. По всяка вероятност е идентично с Назорейското евангелие, за което говори св. Епифаний Кипърски.
Евангелието от Тома съдържа логии, започващи с думите "Иисус каза…". Изреченията в много случаи съвпадат с каноничните Евангелия, но в тях се чувства ясно влиянието на гностическата литература. Юдео-християнският характер на текста се вижда от особеното отношение към Яков брат Божи, за когото се казва, че заради него са се появили небето и земята. Ръкописът с коптски превод на Евангелието от Тома е намерен през 1945 г. в Наг Хаммади (Египет). Оригиналът е бил написан вероятно на гръцки език в нач. на ІІ вев.
Протоевангелието от Яков разказва за детството и юношеството на Дева Мария. Написано е в египетски юдео-християнски среди през втората половина на II век (запазен е ръкопис от това време). То е оказало силно влияние върху богослужението, църковното изкуство и литературатa през средните векове.
Евангелие от Петър. Фрагмент от него е намерен в Египет през 1886 г.Той описва съда над Спасителя, смъртта му на кръста и утрото на Възкресението. Текстът съчетава юдео-християнски, езико-християнски и докетични черти (според докетическите представи съединяването в Христос на Божеството и човечеството е само мнимо). Написан е през 120-150 година.
Книгата Дърводелецът Йосиф е посветена на детството и юношеството на Иисус Христос. Написана е около IV в. в Египет, запазена в арабска и латинска версия. Издадена е за първи път през 1722 година.
Евангелието Детство, приписвано на ап. Тома, разказва за чудесата, извършени от детето Иисус. По характер е най-отдалечено от каноничните Евангелия. Запазено в гръцки и латински превод. Датата на написването му не е установена.
Евангелие от Никодим, или Деяния на Пилат е написано през II-IV век, като опит да се умали вината на Пилат за осъждането на Повелителя. Запазено в гръцка, старобългарска и частично в латински версия.
Евангелие от Лъжематей, или Книгата Рождество на Блажената Мария, е написано не по-рано от IХ в. под влияние на Протоевангелие от Яков и евангелието Детство.
Книгата Смъртта на Блажената Дева Мария е написана на гръцки език около IV век. Принадлежи към жанра на заветите. Според съвременните изследователи води началото си от съчиненията на християните-евреи (не сектантите, представители на юдео-християнството, а тези, които не се отделят от Вселенската църква).
Арабското евангелие Детство е написано около VI век, на основата на много по-ранни легенди. Забележително е, че в този паметник влъхвите са наречени перси.
От Апокриф на Йоан са се запазили фрагменти. Съдържа въпроси към Иисус Христос и неговите отговори. Написан е през II-V век в средите на гностиците.
Гностични Евангелия, вж. Гностична литература.
Запазени са също така бележки и относно отделни фрагменти от следните апокрифни евангелия: на Вартоломей, на Матий, на Юда и на Варнава.
От Деяния на ап. Павел са написани през през II век, но от тях са запазени само откъси. Най-известният от тях се отнася за ученичката на апостола Текла. Съдържат историческо зърно в легендарна форма..
Деяния на ап. Йоан е произведение, появило се в среди, близки до гностиците. Разказва за живота, страданията и чудесата на апостола. Гръцкият му текст е вероятно превод от сирийски език. Написано е през II век. Възможно е в него да има отзвуци от достоверни предания.
Книгата Деяния на ап. Андрей е написана по всяка вероятност в края на III век и е запазена в късна обработка.
Деяния на ап. Тома е произведение, описващо мисионерското пътешествие на Тома в Индия и мъченическата му смърт. Носи следи от еретически учения. Запазено на гръцки и сирийски език; има вероятност оригиналът да е написан на сирийски език ок III век.
Деяния на ап. Филип разказва в основни линии за неговите чудеса. Запазен е гръцки и латински превод (оригиналът е бил вероятно написан на коптски език около V век).
История на апостолите от Авдий съдържа преразказ на деянията на апостолите и легенди за тях. Приписва се на различни автори; използва за източници различни сказания, появили се независимо едно от друго. Времето на създаване на книгата не е установено, но е създадена вероятно във Франция не по-рано от VІ или VІІ век.
Послание на Иисус Христос до цар Абгар (Авгар) е паметник със сирийски произход. Свързан е с легендите за ап. Фадей. Написан e не по-късно от ІV в., тъй като се цитира от Евсевий Кесарийски. (Църк. история, I, 13,10. (Рус. превод на Е.Мещерска)
Послание на Лентул е образец на средновековна евангелска белетристика (около ХІV-ХV в.). Разказът се води от името на измисления управител на Юдея римлянина Лентул, който като очевидец на евангелските събития описва външността на Иисус Христос.
Дидахе, или Учение на дванадесетте апостоли излага основите на църковния живот. Написано е около 100-150 г. по всяка вероятност в Сирия. Гръцки текст на Дидахе е открит през 1873 г. от митр. Филотей (Вриениос) Никомедийски (публикуван е през 1883 г.).
Послание на ап. Павел до лаодикийците е създадено на основата на Кол 4:16. Написано е около ІV век и е запазено в латински превод.
Кореспонденцията на ап. Павел и философа Сенека се появява малко по-рано от ІV век. Произведението е запазено на латински език.
Посланията на дванадесетте апостоли съдържат беседи на Христос с учениците му в продължение на четиридесет дена след Възкресението. Написани са около 160 г. и са запазени в етиопски превод.
Послание на Варнава, приписвано на сподвижника на ап. Павел, съдържа остър антиидумейски дух. Написано е вероятно след разоряването на Юдея от Адриан (около 130 г.).
Климентините, или Лъжеклиментовите писания, разказват за борбата на ап. Петър със Симон Влъхв. Произведението носи печата на юдео-християнския мироглед. Състои се от "Беседи" и "Изследвания". Използва за източник древни легенди и апокрифи, в него намира отражение също и керигмата (проповедта) на ап. Петър.
Апокалипсис на ап. Петър. Фрагмент от съчинението е намерен в гробница на египетски монах (1886 г.). Той разказва за тайните на задгробния свят, за които се казва, че са разкрити от Христос по молба на учениците му. Оригиналът е от около II век. Запазени са и други фрагменти в етиопски превод.
Апокалипсис (или Възнесение) на ап. Павел е своеобразен мидраш към 2 Кор 2:2-4. Според блажени Августин е "пълен с басни".
Към апокалиптичната литература се отнася и Пастир на Ерм - трактат за съдбата на Църквата. Ерм живее в средата на II век.
Апокалипсис на ап. Петър, Пастир на Ерм, Дидахе и др. апокрифи влизат в Мураториевия канон от II в., което означава, че през тази епоха все още не са били общопризнати за апокрифни произведения.
Изучаването на новозаветните апокрифи позволява да съдим за боговдъхновената мъдрост на Църквата, която отделя "плевелите" от "житото". Нито един апокриф не може да се сравни с каноничните книги нито в духовно отношение, нито в литературен план, нито по историческа достоверност. Повечето от тях са плод на фантазията, на криво разбрано благочестие и на възгледи, преиначили същността на Христовото евангелие. Не случайно те са любима литература на еретиците, гностиците и манихейците.
"В апокрифните евангелия почти няма и най-малък надежден исторически материал. Но в тях са скрити богати данни за културната история на младото християнство, за историята на еретичните учения и за християнската догматика" (Жебелев). Неуспешен опит да използва апокрифи за тълкуване на евангелската история намираме при Мережковски.
Апокрифи се преписват и се преработват през цялото средновековие (запазени са много староруски версии). Остава неразрешен въпросът кога е написан апокрифът Животът на свети Иса, преведен от Н. Нотович и публикуван в Париж ("Неизвестният живот на Иисус Христос. Тибетско сказание", превод от френски, СПб., 1910). Преводачът твърди, че е използвал тибетски ръкопис, намерен от него в будистки манастир през 1887 година. Апокрифът разказва за престой на Христос в Индия (вж. Тибетско евангелие).
"Апокалипсис Петра", в кн.: Ранович Б. "Первоисточники по истории раннего христианства", М., 1933; "Вознесение Моисея", в кн.: "Отрывки иудейских древностей", М., 1916; *Иваницкий В.Ф., "Письмо Аристея к Филострату", Труды КДА, 1916, № 7-12; "Книга Иосифа Плотника", СПб., 1914; "Книга Марии Девы", СПб., 1912; "Книга Никодима", СПб., 19122; "От берегов Босфора до берегов Евфрата" (сб. сир. старозаветните и новозаветните апокрифи в превод на С.С.Аверинцев), М., 1987; "Писания мужей апостольских" (рус. превод на "Послание на Варнава" и "Пастир" на Ерм), СПб., 18952, преизд., Рига, 1992; *Порфирьев И.Я., "Апокрифич. сказания о ветхозав. лицах и событиях", Каз., 1872; *Порфирьев И.Я., "Апокрифич. сказания о новозаветните лицах и событиях по рукописям Соловецкой б-ки", СПб., 1890; Прот. *Смирнов (съст.), "Апокрифы ВЗ", вып.1-2, Каз., 1888-1911: вып.1: Книгата Еноха, вып.2: Книгата Юбилеев, или Малое бытие, вып.3: Псалмы Соломона, вып. 4: Заветы двенадцати патриархов, сыновей Иакова; Соколов М.И., "Славянская Книга Еноха Праведного", М., 1910; Трофимова М.К., "Из рукописей Наг-Хаммади", в кн.: "Античность и современность", М., 1972; "Учение двенадцати апостолов", ЖМП, 1977, № 11; "Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament", v.1-2, Ed.by R.H.*Charles, N.Y., Oxf., 1963; "Еvangiles apocryphes", Pres. par F. Quere, P., 1983: "The Apocryphal New Testament", Ed. by M.R.James, Oxf., 1924; "The Apocryphal Old Testament", Ed. by H.Sparks, Oxf., 1984.
Свящ. Альбов М., "Об апокрифич. евангелиях", ХЧ, 1871, № 1, 7; 1872, № 6; Барсов Е.В., "О воздействии апокрифов на обряд и иконопись", ЖМНП, 1885, № 12; *Бернфельд С., "Мужи великого собора", ЕЭ, т.11, с.360-7; *Волнин, "Иудейские и християнската идеи в книгах Сивилл", ВиР, 1899, № 2,3,5,8; Геффкен И., "Сивиллы", в Книгата му: "Из истории первых веков христианства", превод от нем., СПб., 1908; Глориантов Н.И., "Происхождение мира и человека и последующая их судьба по изображению древних римских поэтов: Сивиллины книги", ХЧ, 1877, № 1-2; *Елизарова М.М., "Об одном неясном месте в «Апокрифе Книгата Бытия» (1 Q Gen. Aр. XXII, 31)", ППС, вып. 26 (89), 1978; *Жебелев С., "Евангелия канонические и апокрифические", Пг., 1912; *Зарин С.М., "Недавно открытый апокрифич. памятник «Песни Соломона» (Oidai Solomontos) и попытка A.Harnack'a привлечь его к вопросу о происхождении Четвертого каноничните Евангелия", ХЧ, 1912, № 5; *Клаузнер И., "Апокрифы", ЕЭ, т.2, с.895-902; Кнопф Р., "Небо и ад греков в Апокалипсисе Петра", в неговата Книгата: "Происхождение и развитие християнската верований в загробную жизнь", пер. с нем., СПб., 1908; Прот. *Князев, "Историч. и богосл. значение «Письма Аристея к Филократу»", ПМ, вып. 11, 1957; К. С.-в., "О евангелиях апокрифич.", Труды КДА, 1861, № 12; *Лавровский Н., "Обозрение ветхозав. апокрифи", «Духовный вестник», Харьков, 1864, № 11, 12; [*Лебедев П.], "Языческий философ Сенека в християнската предании", ЧОЛДП, 1888, № 1; *Лопухин П., "Апокрифы", ПБЭ, т.1; Мещерская Е.Н., "Легенда об Авгаре - раннесирийский лит. памятник", М., 1984; *Мещерский Н., "К вопросу об источниках слав. Книгата Еноха", в сб.: "Краткие сообщения Ин-та народов Азии", М., 1965, вып. 86; Еп. *Михаил (Лузин), "Библейская письменность канонич., неканоничните и апокрифическая", ЧОЛДП, 1872, № 1-2; *Муретов М.Д., "Апокрифич. переписка ап. Павла с коринфянами", Серг. Пос., 1896; "О так называемом Евангелии к евреям", ПО, 18.. т. 3; "Памятники древней християнската письменности в рус. пер.", т.1: Апокрифич. сказания о жизни Господа ИИисус а Христа и Его Пречистой Матери, М., 1860; Преображенский П., "«Послание Псевдо-ап. Варнавы» и «Пастырь» Ерма", в кн.: "Писания мужей апостольских", СПб., 18952; *Рождественский В.Г., "Новооткрытый отрывок апокрифич. Евангелия ап. Петра", ХЧ, 1894, № 1/2, 7/8, 11/12; *Свенцицкая И.С., "Тайные писания первых христиан", М., 1980; Свящ. Смирнов И.М., "Апокрифич. сказания о Божией Матери и деяниях апостолов", М., 1873; *Сперанский М.Н., "Апокрифич. деяния ап. Андрея в славяно-рус. списках", М., 1893; Фаминский К.Н., "Вновь найденный отрывок неканоничните Евангелия", ХЧ, 1908, № 4. О древнерус. апокрифи, оригинальных и переводных, см.: СКДР, вып.1-2 (там е приведена библиогр.); Amiot M.F., "Еvangiles apocryphes", P., 1952; Charlesworth J.H., "The Old Testament Pseudepigrapha and the New Testament", Camb, 1985; Dalmas I.H., "Les apocryphes et l'imaginaire chrétien", BTS, 1973, № 164; Dimier C., "The Old Testament Apocrypha. - L.-N.Y.", 1964; Enc.Kat., t. 1, s.758-70; JBC, v. 2, p.535-60; NCCS, p. 88; RGG, Bd. 1, S. 472; *Torrey C., "The Apocryphal literature", New Haven, 1945; Вж. също *апокалиптичната литература, *Втори период на Храма, *Гностич. писания, *Кумрански текстове.
Превод Павел Б. Николов, по кн. Словарь по библиологии от Александр Мень. Текстът е предаден тук с незначителни съкращения.
www.Pravoslavieto.com