Блажени Августин Ипонийски
Блаж. Августин, еп. Иппонский
Blessed Augustine, Bishop of Hippo
354-430
Празнува се на 15 юни
|
Блажени Августин ИпонийскиБлаж. Августин, еп. Иппонский 354-430 Празнува се на 15 юни |
По-долу:
Виж също:
На други езици:
Св. Августин е роден в Тагасте в околностите на Нумидия през 354-та година сл. Хр. Неговата благочестива майка Моника се постарала да му даде християнско възпитание. Макар че бил надарен с весел и талантлив ум, в младостта си той отказвал да следва майчините увещания. Той бил вече зрял мъж, когато бил кръстен от св. Амвросий Медиолански. След смъртта на майка си, той раздал всичката си собственост на бедните, прегърнал монашеството и в продължение на три години се подвизавал в уединение и жестока борба.
През 391-та година Ипонският епископ Валериан го произвел в свещенически сан (противно на волята му), а през 395-та година Валериан настоял той да бъде ръкоположен за негов наместник. Валериан починал и в продължение на трийсет и пет години Августин бил най-дейният пастир на Ипон. Със своите проповеди и съчинения той надвил еретика Пелагий.
Най-ранният портрет на бл. Августин.
Фреска от
VI в., Lateran, Rome
Св. Августин мирно починал на 28 август, 430-та година на 76-годишна възраст. Той бил изтъкнат учител и плодотворен писател на Църквата, както бил наречен на Седмия вселенски събор.
Месецослов на Православната Църква, 15 май, компилиран от Ив. Косоларов, второ издание, И. Г. Анихина, Симбирск, 1880 година. Базирано на гръцкия Миней и Патрологията на архиеп. Филарет Черниговски, част III, стр. 18.
Thou,
Lord abidest forever, and Thou art not angry with us forever because Thou hast pity on our dust and ahses, and it was pleasing in
Thy sight of reform my deformity. Inside me Thy good was working on me to make me restless until Thou shouldst become clear and
certain to my inward sight. (Confessions)
This fourth century Father was born in Numidia in northern Africa in 354. His mother, St. Monica, tried to instill in him a love of virtue, but he was insensible to all but his own selfish desires. Following schooling and years of youthful folly, he went to Carthage, where he became a teacher.
As an adult he fell into the error of Manicheism (founded in the first century by the Persian prophet, Mani). However, as one priest told his mother, who was grieving over his waywardness, "the fount of so many tears cannot be lost." In 387 St. Ambrose of Milan was able to inspire Augustine to fully commit himself to Christ and the True Church. Ordained a priest, he was consecrated·Bishop of Hippo in northern Africa in 395. For 35 years he ruled his diocese wisely, participating widely in the controversies of his time, and attending the councils of African bishops.
Blessed Augustine wrote about 1000 books, of which the Confessions and the City of God are justly renowned and still read today (see "Spiritual Life", of this issue). In other works this Father sometimes taught in an exaggerated or erroneous manner on one or two points of doctrine, but near the end of his life he reviewed his works and made some corrections, "with judicial severity," where necessary, submitting them also to the judgment of the Church and humbly adding: "Let all those who will read this work imitate me not in my errors."
Cited as a patristic authority by many other Holy Rathers of the East (and pre-schism West), he was called "holy" by St. Photios the Great, Patriarch of: Constantinople.
From the experience of his passionate youth, Blessed Augustine recognized the need for the soul to free itself from the enticements of the world before it could hope to grasp the things of the spirit. Much of his writing is devoted to exhorting his readers not to be conformed to the ways of the world: "We are thus admonished that we ought to turn our love from bodily pleasures to the eternal essence of truth .... With God's guidance a man of good will can turn the troubles of this present life to the advantage of courage. Among abounding pleasures and temporal prosperity, he may prove and strengthen temperance. In temptations he may sharpen his prudence, that he may not only be led into them, but may also become more vigilant and more eager in his love of truth which alone never deceives ·"
(Of True Religion)
www.roca.org
Из слово на блажени Августин, епископ Ипонски
Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър за своята пламенна ревност бе удостоен да заеме първо място (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова му бе казано специално на него, след неговото изповядване на Сина Божи: "... ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:19).
Но тези "ключове" и правото да "свързва и развързва" всъщност получава не един човек, а Едната Вселенска Църква. А за това, че действително цялата Църква получава това право, а не само една личност, обърнете внимание на друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: "И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго" (Йоан 20:22); "Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). Така че Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък - Самият Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. [...]
И след Своето Възкресение Господ поръчва на ап. Павел да пасе Неговото духовно стадо не защото само на Петър се предоставя грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил пръв между апостолите и бил като представител на Църквата; при това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, с това Христос подкрепя единството на Църквата. [...]
И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник.
И действително Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.
Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото въпреки че са пострадали по различно време, но по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър бил първи, а Павел го последвал съвсем скоро. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. "малък". Той самият казва: "Аз съм най-малкият от апостолите... а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1 Кор. 15: 9, 10).
Превод Полина Спирова
Препечатано от © Църковен вестник, бр. 13 за 2004 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
